Анкета
Колко време живяхте на квартира, докато се решихте и направите следващата стъпка? Раполагате с два гласа. Един да посочите колко години сте живяли под наем, а втория каква е била следващата ви крачка.
- Публикувана: 25 апр. 2009, 13:59 ч.
- Последно мнение: 15 май 2009, 13:02 ч.
Колко време живяхте на квартира?
Привет 
Анкетата се породи в мен току що докато чистя квартирата... Та чистя и си мисля, колко години още ще живеем в нея (или по скоро на квартира).... и ще се решим ли някога да рискуваме и да си имаме собствено жилище
Раполагате с два гласа. Един да посочите колко години сте живяли под наем, а втория каква е била следващата ви крачка.
Та ще ми е любопитно да разбера как беше при вас, за да се поуспокоя, че не сме само ние на тоя хал, както се казва... Мерси!
Анкетата се породи в мен току що докато чистя квартирата... Та чистя и си мисля, колко години още ще живеем в нея (или по скоро на квартира).... и ще се решим ли някога да рискуваме и да си имаме собствено жилище
Раполагате с два гласа. Един да посочите колко години сте живяли под наем, а втория каква е била следващата ви крачка.
Та ще ми е любопитно да разбера как беше при вас, за да се поуспокоя, че не сме само ние на тоя хал, както се казва... Мерси!
Ние вече трети месец сме на квартира, и то за първи път. Беше ми много странно в началото, и аз се успокоявах, че няма да е винаги така. Но вече свикнах с новия ни дом, дори ми харесва 
Не съм мислила още за следващата стъпка. Ако трябва да е собствено жилище, сигурно ще отидем да работим в друга държава Аз за себе си не виждам как мога да плащам жилищен кредит.
Не съм мислила още за следващата стъпка. Ако трябва да е собствено жилище, сигурно ще отидем да работим в друга държава Аз за себе си не виждам как мога да плащам жилищен кредит.
Между другото и аз се чувствам така. На есен ще станат 3 години от както живеем тук... хубаво ми е и на мен, свикнах си, най-хубавите моменти от живота ми са свързани с тая квартира. И при нас шанса за ново жилище е само, ако теглим жилищен кредит, но сме страхливи да рискуваме, а и как да стане кризата ме застигна и мен и ме съкратиха от предната ми месторабота сега съм в изпитателен срок...абе шанс за ново жилище май само ако спечелим от тото-то имаме, но знам ли....Ако чуя и други мнения как е било, как са рискували, какво са предприели, съжаляват ли, може и да започна да мисля по друг начин....
Със сигурност има такива, които са рискували и са успели. Ама знае ли човек неговия късмет какъв ще бъде И аз съм предпазлива относно кредитите, а жилищните са едва ли не за цял живот....
Разглеждах съседните теми, детски стаи, тапети ......размечтах се за мое жилище
И в квартирата може да се правят ремонти, но като не се знае колко дълго ще останем 
И аз съм предпазлива относно кредитите, а жилищните са едва ли не за цял живот....Разглеждах съседните теми, детски стаи, тапети ......размечтах се за мое жилище
И в квартирата може да се правят ремонти, но като не се знае колко дълго ще останем
Мдаа, аз пък даже спрях да гледам тия теми, понеже все нещо депресарско го удрям. Просто като разгледам снимките на страхотните жилища на мацките от форума, които наистина са приказни (шапка им свалям) и все се натъжавам и ми става едно тегаво, ревливо, като не знам аз някога в този си живот, дали ще имам нещо подобно...но пък знае ли човек, може мита за историята на Рокфелер да ме застигне и мен някой ден
п.п. а за ремонти някакви големи в квартирата не можем да си го позволим, защото още утре хазяинът може примерно да каже да се изнасяме....пу-пу, дано не се случи никога де
п.п. а за ремонти някакви големи в квартирата не можем да си го позволим, защото още утре хазяинът може примерно да каже да се изнасяме....пу-пу, дано не се случи никога де
7 г. (студентски град + 5 квартири), после теглихме кредит и купихме.
И досега нямаше да сме го направили, ако хазаинът не ни даде срок 10 дни да напуснем (при 3 г. договор, с точка за прекратяване единствено по взаимно съгласие), бил му нисък наема, беше посред зима, аз бременна, това ни обърна представите за нещата тотално.
И досега нямаше да сме го направили, ако хазаинът не ни даде срок 10 дни да напуснем (при 3 г. договор, с точка за прекратяване единствено по взаимно съгласие), бил му нисък наема, беше посред зима, аз бременна, това ни обърна представите за нещата тотално.
Живяла съм на квартира и даже често сме ги сменяли. Първо като студентка, после и като семейство. Така се бях специализирала, че багажа го спретвах за 2-3 часа 
Вече 4-та година сме в собствена къща. Кредит не сме теглили, но пък я обзавеждаме малко, по-малко. Поне пространство има за децата
Вече 4-та година сме в собствена къща.
Кредит не сме теглили, но пък я обзавеждаме малко, по-малко. Поне пространство има за децата 
При нас равносметката е следната. Омъжена съм от 9 години. 7 години с моя мъж обикаляхме по квартири като за това време сменихме 3 такива. Като ни серивираха новината че ще продават последната ни квартира решихме да се преместим при свекърва ми защото с 2 деца вече стана доста трудно да местим постоянно багажи 
. Идеята беше да мислим за купуване на жилище защото не смятахме да стоим много при свеки, ама се оказа много трудна задачка за нас и така вече 2 години сме на 'квартира' при свекърва ми (то дефакто пак сме си на квартира, че тя жената по цял ден е на работа , а събота и неделя е при свекър ми на село ) . След тия 9 години местене и живеене в чужди къщи догодина на 10-тата годишнина от сватбата се надявам вече да сме в нашия нов апартамент, който в момента строят 
. При нас нещата се стекоха перфектно и в същото време неочакванно защото пари за строеж нямахме и нямаме, но пък една добра сделка със земя която направихме преди няколко години сега ни отвори невероятна възможност и слава Богу и при нас вече се вижда края с тия квартири 
.
. Идеята беше да мислим за купуване на жилище защото не смятахме да стоим много при свеки, ама се оказа много трудна задачка за нас и така вече 2 години сме на 'квартира' при свекърва ми (то дефакто пак сме си на квартира, че тя жената по цял ден е на работа , а събота и неделя е при свекър ми на село ) . След тия 9 години местене и живеене в чужди къщи догодина на 10-тата годишнина от сватбата се надявам вече да сме в нашия нов апартамент, който в момента строят . При нас нещата се стекоха перфектно и в същото време неочакванно защото пари за строеж нямахме и нямаме, но пък една добра сделка със земя която направихме преди няколко години сега ни отвори невероятна възможност и слава Богу и при нас вече се вижда края с тия квартири .
Здравейте момичета,
Дълго се чудих дали да пиша по темата, но реших да вдъхна малко надежда на тези, които все още нямат собствен дом.
Ето и моята история!
Вече бях омъжена с едно дете, когато мъжът ми реши да "кара" Раб. Фак. Преди години имаше такова"чудо". От предприятията изпращаха на 1 година обучение свои добри и перспективни кадри. И така, аз, детето и мъжът ми заминахме за Перник. Една година.
Приеха го в София, ТУ. Наложи се да търсим квартира в София, т.к. аз не бях студентка и нямаше как да ни дадат общежитие. Така се отзовахме в Бистрица. Още една година.
Аз се амбицирах и реших да уча. Приеха ме в СУ, Физически факултет. Сега вече можехме да кандидатстваме за общежитие. Одобриха ни. Дадоха ни една стая в 12бл. на Студ. Град. Ужас! Голяма мизерия, ама няма как! Още една година! На следващата след многократни молби ни прехвърлиха в 54 бл. Ура, гарсониера и то нова! Неописуема радост! И така още 4 години. Междувременно родих второто си дете, студентско бебе. Станахме четирима! Голям купон!
И ето го дългоочакваното дипломиране! Грабваме дипломите и се прибираме в Несебър. Ами сега? Прибираме се с дипломи, ноооо жилище нямаме. При свекървата не става, т.к. свекъра имаше проблем с алкохола. При майка ми, също, т.к. тя е на втори брак и пак не върви.
Хайде пак в изходна позиция! Къде в Несебър целогодишна квартира! Такъв филм няма!
Действието се развива лятото! Стигаме до консенсус, аз и дъщерята - при майка ми, а мъжа ми и сина - при вуйчо му. Изкарваме сезона така. Есента се местим в една гарсониера, която не е обзаведена. Влачим спални, детски легла и там каквото се сетите за един нормален живот. Уви! Зимата покрива започва да тече, като пробито корито. Тече върху леглата! Бягам в Общината с рев и обяснявам, че децата ми няма къде да спят, т.к. леглата им са мокри. Глас в пустиня!
Идва новият сезон! Трябва да освобождавеме гарсониерата. Събираме багажите и ооооо ЩАСТИЕ, вуйчото на моя мъж ни прибира по милост. Две години!
И вече е 1996, началото. Разрешават ни да надстроим един етаж, над кооперацията в която живеят свекъра и свекървата. Етажът се състои от 3 гарсониери. По една на всеки от собствениците.
Дълго се чудих дали да пиша по темата, но реших да вдъхна малко надежда на тези, които все още нямат собствен дом.
Ето и моята история!
Вече бях омъжена с едно дете, когато мъжът ми реши да "кара" Раб. Фак. Преди години имаше такова"чудо". От предприятията изпращаха на 1 година обучение свои добри и перспективни кадри. И така, аз, детето и мъжът ми заминахме за Перник. Една година.
Приеха го в София, ТУ. Наложи се да търсим квартира в София, т.к. аз не бях студентка и нямаше как да ни дадат общежитие. Така се отзовахме в Бистрица. Още една година.
Аз се амбицирах и реших да уча. Приеха ме в СУ, Физически факултет. Сега вече можехме да кандидатстваме за общежитие. Одобриха ни. Дадоха ни една стая в 12бл. на Студ. Град. Ужас! Голяма мизерия, ама няма как! Още една година! На следващата след многократни молби ни прехвърлиха в 54 бл. Ура, гарсониера и то нова! Неописуема радост! И така още 4 години. Междувременно родих второто си дете, студентско бебе. Станахме четирима! Голям купон!
И ето го дългоочакваното дипломиране! Грабваме дипломите и се прибираме в Несебър. Ами сега? Прибираме се с дипломи, ноооо жилище нямаме. При свекървата не става, т.к. свекъра имаше проблем с алкохола. При майка ми, също, т.к. тя е на втори брак и пак не върви.
Хайде пак в изходна позиция! Къде в Несебър целогодишна квартира! Такъв филм няма!
Действието се развива лятото! Стигаме до консенсус, аз и дъщерята - при майка ми, а мъжа ми и сина - при вуйчо му. Изкарваме сезона така. Есента се местим в една гарсониера, която не е обзаведена. Влачим спални, детски легла и там каквото се сетите за един нормален живот. Уви! Зимата покрива започва да тече, като пробито корито. Тече върху леглата! Бягам в Общината с рев и обяснявам, че децата ми няма къде да спят, т.к. леглата им са мокри. Глас в пустиня!
Идва новият сезон! Трябва да освобождавеме гарсониерата. Събираме багажите и ооооо ЩАСТИЕ, вуйчото на моя мъж ни прибира по милост. Две години!
И вече е 1996, началото. Разрешават ни да надстроим един етаж, над кооперацията в която живеят свекъра и свекървата. Етажът се състои от 3 гарсониери. По една на всеки от собствениците.
Строим бързо. Октомври месец се нанасяме. Ура!!! Имаме собствен дом!
2004г. успяхме да построим един малък семеен хотел, а преди 3 години свекърва ми ни прехвърли и техния апартамент 120 кв.м. ( свекъра почина).
Стана много дълго. Дано да не сте се уморили да четете! Изписах всичко това, т.к. ако преди 96год. някой ми беше казал, че ще имаме това, което имаме в момента, щях да го обявя за луд.
Не се отчайвате, момичета! Надявайте се! Понякога животът поднася и хубави изненади! Важното е да вярвате!
2004г. успяхме да построим един малък семеен хотел, а преди 3 години свекърва ми ни прехвърли и техния апартамент 120 кв.м. ( свекъра почина).
Стана много дълго. Дано да не сте се уморили да четете! Изписах всичко това, т.к. ако преди 96год. някой ми беше казал, че ще имаме това, което имаме в момента, щях да го обявя за луд.
Не се отчайвате, момичета! Надявайте се! Понякога животът поднася и хубави изненади! Важното е да вярвате!
Между другото и аз се чувствам така. На есен ще станат 3 години от както живеем тук... хубаво ми е и на мен, свикнах си, най-хубавите моменти от живота ми са свързани с тая квартира. И при нас шанса за ново жилище е само, ако теглим жилищен кредит, но сме страхливи да рискуваме, а и как да стане кризата ме застигна и мен и ме съкратиха от предната ми месторабота сега съм в изпитателен срок...абе шанс за ново жилище май само ако спечелим от тото-то имаме, но знам ли....Ако чуя и други мнения как е било, как са рискували, какво са предприели, съжаляват ли, може и да започна да мисля по друг начин....
Валко, ние не сме на квартира, знаеш. Но да ти разкажа.
На 22 години сама теглих кредит и купих гарсониерата. Плащала съм го, аз си знам как. Яла съм понякога само хляб и чубрица. Обаче години минават и вноската, която през 2000-та година беше точно 50 на сто от заплатата ми през 2007 година беше вече само една осма. Успях да го изплатя предсрочно. Сега замислям нов кредит, за да сменя гарсониерата с по-голям.
Ние също нямаме една стотинка наши пари. Но парите, които даваш за наем в 90 на сто от случаите покриват ако не цялата вноска, то голяма част от нея. Всъщност исках да кажа, че рискът поне за мен си струва.
Вал, сигурна съм ,че нещата ще се наредят при вас и ще си купите.
Ние 4 години като стиденти/2 год на общежитие/.Посля малко при родителите ми, селд това 1.5 на квартира. Мъжа ми се дърпаше като разбра,че искам да теглиме кредит как ще се оправяме. Но сега не съжалява, добре му е.
Начини се намират само здраве да има и щастлив живот
Ние 4 години като стиденти/2 год на общежитие/.Посля малко при родителите ми, селд това 1.5 на квартира. Мъжа ми се дърпаше като разбра,че искам да теглиме кредит как ще се оправяме. Но сега не съжалява, добре му е.
Начини се намират само здраве да има и щастлив живот
Благодаря ви момичета за историите които споделяте, благодаря ви, знаех че не съм само аз така, но сега като ви чета и почвам да гледам по ведро, знам ли наистина какво ще се случи и с нас
sofiq-ns, благодаря ти много за дългата история, разрева ме, но ме окуражи, благодаря ти!
Пожелавам на всички които очакват да се настанят в собствените си жилища да влязат час по скоро в тях, а на тези дето не виждат светлина в тунела, като мен да я съзрат съвсем скоро!
Нанче, смятали сме, че ако теглим кредит вноската за погасяването му за цели 25 години (при условие, че сега сме на по 32 почти) е много по голяма цифра спрямо наема който плащаме в момента и не ни е изгодно поне за момента, но колелото на живота се върти все пак
sofiq-ns, благодаря ти много за дългата история, разрева ме, но ме окуражи, благодаря ти!
Пожелавам на всички които очакват да се настанят в собствените си жилища да влязат час по скоро в тях, а на тези дето не виждат светлина в тунела, като мен да я съзрат съвсем скоро!
Нанче, смятали сме, че ако теглим кредит вноската за погасяването му за цели 25 години (при условие, че сега сме на по 32 почти) е много по голяма цифра спрямо наема който плащаме в момента и не ни е изгодно поне за момента, но колелото на живота се върти все пак
Аз на квартира не съм живяла. Но мъжът ми, за да осигури жилище, 10 г. беше зарязал и следване, и кариера и се беше заробил в семейния ресторант. Яко бачкане, почти денонощно. Накрая - собствено жилище. Хубав, тристаен апартамент, на добро място /ако нямаш по принцип някакви предпочитания/. Обаче, аз имам. Продадохме го /беше ни и малък с тия две разнополови деца/, теглихме кредит и доплатихме за по-голям, в мечтания квартал. 25 г. ще плащаме по 400 лв. на месец. Но не съжалявам.
Честно казано, ако нямахме по-голямата част от сумата, необходима да си купим настоящото жилище, не знам дали бихме теглили по-голям кредит, за да си купим един малък апартамент. Макар и наш, нямаше да ни е комфортно. Може би щяхме да предпочетем вариант да си наемем един голям и удобен апартамент, а не да имаме наш собствен. Защото, ако ще трябва да се свиваме в харчовете, да се лишаваме от ежедневни гъдели, да броим стотинките и да обясняваме на децата, че е по-здравословно да не ядат шоколад и сладолед, че зимните ягоди не са вкусни, а първите пролетни домати не са полезни, щяхме доста да се замислим дали да предпочетем собствена гарсониера, пред наем за голямо жилище плюс джоб-пара. Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
Честно казано, ако нямахме по-голямата част от сумата, необходима да си купим настоящото жилище, не знам дали бихме теглили по-голям кредит, за да си купим един малък апартамент. Макар и наш, нямаше да ни е комфортно. Може би щяхме да предпочетем вариант да си наемем един голям и удобен апартамент, а не да имаме наш собствен. Защото, ако ще трябва да се свиваме в харчовете, да се лишаваме от ежедневни гъдели, да броим стотинките и да обясняваме на децата, че е по-здравословно да не ядат шоколад и сладолед, че зимните ягоди не са вкусни, а първите пролетни домати не са полезни, щяхме доста да се замислим дали да предпочетем собствена гарсониера, пред наем за голямо жилище плюс джоб-пара. Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
много е добре, когато само казваш - подписвам се под това
Вал, споко... само за 1-2-3-4г. да ти кажа, колко много ми се измениха приоритетите и мечтите. Има време за всичко
Само здраве да е 
Нанче, смятали сме, че ако теглим кредит вноската за погасяването му за цели 25 години (при условие, че сега сме на по 32 почти) е много по голяма цифра спрямо наема който плащаме в момента и не ни е изгодно поне за момента, но колелото на живота се върти все пак
Валче, сметнете го като процент от общите ви приходи за момента. Така ще си дадеш по -реална сметка. А ако изтеглите кредит - първо плащате него и после другите сметки. Аз така правя. Вярно е, че не ходим на ресторанти и кръчми - макар че нямаме ипотечен в момента, имаме два потребителски та си е почти същото - ограничаваме разходите, но пък знаеш за какво го правиш.
Надявам се, че нещата при теб ще се подредят по начина, по който мечтаеш
Живяхме 3 год. на квартира. Започнахме буквално от 0-та, с купуването на виличките и лъжичките, та до завивките. През този период на квартира и аз, и той, сменихме по 2 работи, имало е моменти да нямаме пукнат лев, той беше на държавна работа. След 3 год. хазаинът реши, че му трябва апартамента и ни даде срок да го освободим. Отидохме при майка ми временно, докато си намерим нещо ново. Впоследствие решихме да останем там, оправихме апартамента и сега живеем тримата. Апартаментът е 3-стаен и не си пречим. Същевременно събираме спестявания, някой ден ще ги използваме за друго жилище. Вече почти 10 години работя в кредитни институции и малко се плаша от кредитите.
Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
много е добре, когато само казваш - подписвам се под това
Вал, споко... само за 1-2-3-4г. да ти кажа, колко много ми се измениха приоритетите и мечтите. Има време за всичко
Само здраве да е И друг път съм го писала, ако бяхме останали под наем, сега трябваше да вадим повече на месец за него, отколкото е вноската ни по кредита.
Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
много е добре, когато само казваш - подписвам се под това
Вал, споко... само за 1-2-3-4г. да ти кажа, колко много ми се измениха приоритетите и мечтите. Има време за всичко
Само здраве да е И друг път съм го писала, ако бяхме останали под наем, сега трябваше да вадим повече на месец за него, отколкото е вноската ни по кредита.
Абсолютно съм съгласна.
От друга страна обаче сега се замислих, че Валката живее в Русе и там наемите сигурно не са толкова високи, колкото тук.
10 години вече сме по квартири. Всъщност никога не сме живяли в собствено жилище. Напълно съм съгласна с Никол, че е по-добре вноска по кредит отколкото наем да се плаща, но ние до момента не сме имали възможност да теглим. Мъж ми беше студент, а заплатата върху, която са ме осигорявали в никакъв случай не стига за такъв заем. Надявам се в близките 2-3 години вече да имаме възможност да изтеглим кредит и да си купим жилище, че наистина ми е писнало от квартири. И само като си помисля, че за тези години щяхме да сме изплатили половината заем и ми става лошо.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Зависи, ако месечният доход на семейството е 4000-5000 лева - защо не. Но ако общият доход е 2000 лева, от които 1000 са вноска по кредит определено не е приемливо.
Баш с Никол сме си говорили, че има наем и наем.
Е, тогава няма смисъл от генерални заключения.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Е, тогава няма смисъл от генерални заключения.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Ей това имах предвид, че сега наема ни е 200 лв., а ако изплащаме вноски по кредит, както нямаме един лев зад гърба си ще трябва да внасяме около 800 лв. на месец
И поне за момента не ни е изгодно. По принцип сега си живеем нормално, но в никакъв случай не мога да кажа, че сме се разпуснали някакви и да харчим безразборно, примерно на заведение последно сме ходили на Коледа (един вид само на празник), а ако сме с кредит по 800 лв. не ми се мисли тогава как ще бъде, но колелото се върти и не се знае утре какво ще бъде, както самите вие казвате 
Живяхме почти година на квартира,преместихме се при майка ми преди да родя-бях студентка и беше по-удачно за да ми помагат за малчо и да не прекъсвам следването.Сега сме отделно в апартамент,който е на мъжа ми от баба му и дядо му.Ако не се бях стекли така нещата щяхме да теглим кредит за една гарсионерка,но да не сме пак под наем!
Живях на квартира като ученичка и студентка,после с мъжа ми,тогава още гадже,сменихме още две квартири.Т.е от 1992 до 2005г.Когато с него се замислихме за нещо по-сериозно-сватба,деца,решихме да теглим кредит за жилище.Имахме горе-долу 1/3 от сумата,която ни трябваше,та не теглихме кой знае колко голям кредит.И не съжалявам!Вноската ни в началото беше 310лв,сега малко я вдигнаха де,но то толкова трябваше да плащаме и за квартира.
Не е голям апартамента,но засега ни е достатъчен.Живот и здраве,като се решим за второ дете,ще мислим за по-голям Успех на всички,които искат да си имат собствен дом,заслужава си риска!
Не е голям апартамента,но засега ни е достатъчен.Живот и здраве,като се решим за второ дете,ще мислим за по-голям
Успех на всички,които искат да си имат собствен дом,заслужава си риска!
Баш с Никол сме си говорили, че има наем и наем.
Е, тогава няма смисъл от генерални заключения.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Е, тогава няма смисъл от генерални заключения.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Имам познати с 2 деца, които плащат за наем, 3-ст. в Дианабад 920 лв., е това ми кажи, нормално ли е?
Имам познати с 2 деца, които плащат за наем, 3-ст. в Дианабад 920 лв., е това ми кажи, нормално ли е?
Това е абсурдно наистина, аз в такъв случай нямаше да му мисля и бих теглила кредит за мое жилище. Наистина всичко е индивидуално и зависи от много неща
на квартира съм от 3години и половина ( октомври.08г станаха 3 години ),ами в момента докато дъщеря ми е малка не ми е проблем,даже ми е плюс,понеже вси4ко цапане,ако мога да се изразя така обобщено, ще си остане в квартирата,а след 2 години дай Боже да сме в наш дом,Ема ще е на 5г и ще е малко или много по-разумна ,ще може да си избере ( знам 4е е малко силно казано) каква детска стая иска......и разни такива неща ,ме успокояват в подобни моменти като тези на Вал.
В гарсониера сме ,лесно и бързо се 4исти,няма много за разхвърляне,но........неможе да си направиш ремонт,неможе да смениш мивката,най-много едно освежаване с латекс по стените и дотам! е 10 години с "временните" мебели ли ще живея?! дето едно с едно не си подхождат,уж в на4алото ги вземаш колкото да имаш столове и маса и някаква секция да си прибираш дрехите,ама с времето те остават постоянни?!!
да си купиш нов гардероб-добре,ама той после няма д апасне на "ме4тания нов дом",или пък няма да си правиш "новата" спалня според купения за квратирата гардероб-само и само да пасне?!
охххх,незнам Вал, времето ще покаже ! надявам се през лято 2010г да се слу4и 4удо,нещо такова си поръ4ах на КОледа и на рождения ми ден..........искам мои дом.да си го обзаведа,дори и бавно,да не са събрани мебелите оттук-оттам,да имам поне ламинат ,а не цялата гарсониера да е с балатум 3-то ка4ество,щото е много евтин,а и се 4исти лесно ( понеже бебетата и малките деца,4есто се напикават,повръщат,разливат)......
П.С.Спирам,че стана много тегаво
П.С. Наема ни е 200лв,доходите на месец са ни 2000,ама пак не мисля 4е става да имам вноска от 900лв,амммм ток,храна,дрехи,такси за ясла,а имаме и един потребителски с вноска от 240лв 
В гарсониера сме ,лесно и бързо се 4исти,няма много за разхвърляне,но........неможе да си направиш ремонт,неможе да смениш мивката,най-много едно освежаване с латекс по стените и дотам! е 10 години с "временните" мебели ли ще живея?! дето едно с едно не си подхождат,уж в на4алото ги вземаш колкото да имаш столове и маса и някаква секция да си прибираш дрехите,ама с времето те остават постоянни?!!
да си купиш нов гардероб-добре,ама той после няма д апасне на "ме4тания нов дом",или пък няма да си правиш "новата" спалня според купения за квратирата гардероб-само и само да пасне?!охххх,незнам Вал, времето ще покаже ! надявам се през лято 2010г да се слу4и 4удо,нещо такова си поръ4ах на КОледа и на рождения ми ден..........искам мои дом.да си го обзаведа,дори и бавно,да не са събрани мебелите оттук-оттам,да имам поне ламинат ,а не цялата гарсониера да е с балатум 3-то ка4ество,щото е много евтин,а и се 4исти лесно ( понеже бебетата и малките деца,4есто се напикават,повръщат,разливат)......
П.С.Спирам,че стана много тегаво
П.С. Наема ни е 200лв,доходите на месец са ни 2000,ама пак не мисля 4е става да имам вноска от 900лв
,амммм ток,храна,дрехи,такси за ясла,а имаме и един потребителски с вноска от 240лв 
Имам познати с 2 деца, които плащат за наем, 3-ст. в Дианабад 920 лв., е това ми кажи, нормално ли е?
Не, не е нормално! Такъв наем просто няма. Освен, ако не са в някой супер баровски комплекс в супер лукс апартамент.
Мои приятели пък плащат 400 евро за огромен тристаен апартамент, в центъра на София, в прекрасна сграда, с нова и модерна кухня с всички необходими ел. уреди. Мога да кажа, че такова жилище се води "луксозно" според брокерския вкус. Красиви нови бани с модерен фаянс, естествен дъбов паркет навсякъде, вградени гардероби в антрето. Те си купиха обзавеждането за хола и двете спални. Естествено, подбраха си хубави и скъпи мебели, които биха могли да подредят във всеки един друг дом /независимо дали е техен или е под наем/. Такъв апартамент в момента струва не по-малко от 180 хил. евро. Как мислите, дали ще могат да вземат такъв кредит и да си позволят такова разточителство? Със сигурност вноските по кредита им ще надвишават категорично сегашния им наем.
Не ме разбирайте криво - аз съм голям поддръжник на собствено жилище. Но зависи на каква цена! Ако ще давам половината от семейните доходи за да имам гарсониера, май ще предпочета да плащам по-малко пари, но да живея в по-голям апартамент и на по-добро място. Все пак не всички квартири са гадни и мизерни. Напоследък доста хора си накупиха апартаменти, с цел инвестиция. Т.е. биха предпочели да ги отдадат дългосрочно, при това след хубав ремонт.
И не виждам какъв е проблемът да си смениш мивката в квартирата. Просто трябва да започнеш да мислиш за жилището под наем като за свое жилище и да инвестираш в него, както би инвестирал в собствено такова. Тогава ще се чувстваш удобно и уютно.
Първите 5 години на общежитие/стая с баня и тоалетна/ с дете, после още 5 години на квартира. През всичките тези 10 години в провинцията стоеше заключен имот на съпруга ми / поне така на сватбата бяха казали родителите му, че е за него/нас. Там където го казаха обаче там си и остана, никога нито аз нито мъжа ми е помислял да ги караме да го продават. Та като реши хазайката да се жени и ни даде 2 седмици срок да се изнесем, свекър ми каза, че отдавна имал купувач и ако искаме-ще продаде. Естествено, че искахме, парите от имота стигнаха точно за да си купим 3-стайното жилище в което живеем вече 10та година.
Чувството да влезеш в собствен дом е неописуемо. Голяма работа, че нямахме дори легло/живяхме в обзаведена квартира/, и само стария хладилник на баба и една печка раховец, едно бюро и компютъра.
Едно по едно купихме всичко, никога не сме вземали заеми, живеем спокойно и докато сме здрави - сигурно.
Сега сина ми живее на квартира в София, плащат 460лева с приятелката си за обзаведена гарсониера в Дървеница.
Мъжа ми подхвърли да сме купели апартамент в София/вече имаме такава възможност/ но аз не съм съгласна... искам момчето ми като завърши образованието си да не остава в София а да се прибере насам. Жилището ще си го закотви там...
Както и да е...и в общежитието и в квартирата сме били щастливи, никакви битовизми не могат да ме съборят, всичко си е до човека и до човека с който си.
Чувството да влезеш в собствен дом е неописуемо. Голяма работа, че нямахме дори легло/живяхме в обзаведена квартира/, и само стария хладилник на баба и една печка раховец, едно бюро и компютъра.
Едно по едно купихме всичко, никога не сме вземали заеми, живеем спокойно и докато сме здрави - сигурно.Сега сина ми живее на квартира в София, плащат 460лева с приятелката си за обзаведена гарсониера в Дървеница.
Мъжа ми подхвърли да сме купели апартамент в София/вече имаме такава възможност/ но аз не съм съгласна... искам момчето ми като завърши образованието си да не остава в София а да се прибере насам. Жилището ще си го закотви там...
Както и да е...и в общежитието и в квартирата сме били щастливи, никакви битовизми не могат да ме съборят, всичко си е до човека и до човека с който си.
7 години на квартира - 3 години в Студентски град и по 2 години в 2 различни квартири. От няма месец сме в собствено жилище, купено с кредит. Мъжът ми поне от 2-3 години искаше да сме я направили тази стъпка, аз все се дърпах. Точно склоних, изтеглихме кредита срещу ипотека и ето ти криза - лош или добър късмет е хванатия последен влак, тепърва предстои да разбера.
Имам познати с 2 деца, които плащат за наем, 3-ст. в Дианабад 920 лв., е това ми кажи, нормално ли е?
Не, не е нормално! Такъв наем просто няма. Освен, ако не са в някой супер баровски комплекс в супер лукс апартамент ...
Ново строителство, апартамент, съвременно ремонтиран и обзаведен, но не да кажем с плочки за 60 лв. или диван за 2000, няма джакузита, макузита и т.н. ...
Наеха го даже без го гледат, само по снимки.
...
Мои приятели пък плащат 400 евро за огромен тристаен апартамент, в центъра на София ...
Мои приятели пък плащат 400 евро за огромен тристаен апартамент, в центъра на София ...
Кога са го наели?
...
Мои приятели пък плащат 400 евро за огромен тристаен апартамент, в центъра на София ...
Мои приятели пък плащат 400 евро за огромен тристаен апартамент, в центъра на София ...
Кога са го наели?
Да не искаш да кажеш, че във връзка с кризата наемите са се вдигнали за сметка на продажните цени? Питам от гледна точка на наемодател.
Зълва ми живее със съпруга си в Дианабад/така ли се пише това име?/ в апартамент, състоящ се от една стая, спалня, баня с тоалетна и тераска и плащам 800 лв. наем. Кооперацията е нова, но апартамента е обзаведен с нови, но евтини мебели. Еми не го разбирам това. Спокойно могат да си теглят кредит и да си купят жилище и вноската им ще е малко над цената на наема, тук трябва да спомена и че за тях финансите не са никакъв проблем.
Живяхме близо 10 години на квартира. Сменхме 3 квартири в период от година и половина, за да намерим "нашата" квартира - прилично жилище с приличен наем. За този период съм се нагледала на всякакви мизерии и неприятни хазяи. Факт е, че ние имахме късмет накрая и останахме в едно и също жилище с добър наем за период от 8 години, но много наши приятели нямаха този късмет и трябваше да се местят почти всяка година. 
През цялото време сме искали и сме се надявали, че един ден ще имаме наше жилище, работехме усилено в тази посока и накрая и така и стана.
Факт е, че наемът ни последно беше 230 лева (2008 година), а кредитът още като го взехме през 2006 - 430 лева, но смятам че си заслужаваше стъпката. Да - малко е, да - с кредит е, но пък и никой не ни е помогнал с пари или имоти, а всичо сме си направили сами - покупка, ремонти, обзавеждане. Живот и здраве да имаме работа и възможност - ще си купим по-голямо един ден.
Но съществен момент е, че човек когато се решава да тегли кредит за жилище за дълъг период от време, трябва задължително да е подготвен за развитието на песимистичния сценарий и вноските по кредита му да са максимум 30 -35 % от доходите му, за да може да живее спокойно на кредит.
През цялото време сме искали и сме се надявали, че един ден ще имаме наше жилище, работехме усилено в тази посока и накрая и така и стана.
Факт е, че наемът ни последно беше 230 лева (2008 година), а кредитът още като го взехме през 2006 - 430 лева, но смятам че си заслужаваше стъпката. Да - малко е, да - с кредит е, но пък и никой не ни е помогнал с пари или имоти, а всичо сме си направили сами - покупка, ремонти, обзавеждане. Живот и здраве да имаме работа и възможност - ще си купим по-голямо един ден. Но съществен момент е, че човек когато се решава да тегли кредит за жилище за дълъг период от време, трябва задължително да е подготвен за развитието на песимистичния сценарий и вноските по кредита му да са максимум 30 -35 % от доходите му, за да може да живее спокойно на кредит.
Живели сме и двамата с мъжа ми в Студ. град (ама това не го броя - за мен не е показател).
В момента, в който се събрахме - се изнесохме на квартира, после се оженихме, роди се детето и като се замислихме, се оказа че живеем под наем кажи - речи 6 години в една гарсониера (необзаведена и през това сме си купили сами всичко - мебели, техника и т.н.).
Някъде и преди около година, с оглед на сравнително стабилното ни за момента финансово положение (дай боже все така и по-добре), се оформи окончателно идеята да си купим жилище и да плащаме за себе си. Не очакваме нито жилище, нито помощ за покупката му от никой.
Мислихме, мислихме и стигнахме до извода, че така и така ще слагаме главата в торбата с кредит, поне целта да си заслужава. Е заслужава си - от месец сме собственици, а дори от вчера новодомци
.
И за информация - вноската по кредита ни в момента е със 100-тина лева повече, от сумата на наема и двата потребителски кредита, които изплащахме (т.е.при нас финансово нещата не са драстично променени).
Що се отнася до ремонтите и подобренията в квартирата тип "с грижата на добър стопанин" - да направиме подобрения и генерален ремонт (хазяина е пич и е било винаги за сметка на наема), но усещането да го правиш в твоя дом е съвсем различно.
Успех и късмет на всички мераклии за собствен дом!
В момента, в който се събрахме - се изнесохме на квартира, после се оженихме, роди се детето и като се замислихме, се оказа че живеем под наем кажи - речи 6 години в една гарсониера (необзаведена и през това сме си купили сами всичко - мебели, техника и т.н.).
Някъде и преди около година, с оглед на сравнително стабилното ни за момента финансово положение (дай боже все така и по-добре
), се оформи окончателно идеята да си купим жилище и да плащаме за себе си. Не очакваме нито жилище, нито помощ за покупката му от никой. Мислихме, мислихме и стигнахме до извода, че така и така ще слагаме главата в торбата с кредит, поне целта да си заслужава. Е заслужава си - от месец сме собственици, а дори от вчера новодомци
.И за информация - вноската по кредита ни в момента е със 100-тина лева повече, от сумата на наема и двата потребителски кредита, които изплащахме (т.е.при нас финансово нещата не са драстично променени).
Що се отнася до ремонтите и подобренията в квартирата тип "с грижата на добър стопанин" - да направиме подобрения и генерален ремонт (хазяина е пич и е било винаги за сметка на наема), но усещането да го правиш в твоя дом е съвсем различно.
Успех и късмет на всички мераклии за собствен дом!
...
Да не искаш да кажеш, че във връзка с кризата наемите са се вдигнали за сметка на продажните цени? Питам от гледна точка на наемодател.
Да не искаш да кажеш, че във връзка с кризата наемите са се вдигнали за сметка на продажните цени? Питам от гледна точка на наемодател.
Не, напълно нормална цена е за центъра, затова реших, че са го наели сега
Не сме живели на квартира... Живяхме две години в къщата на майка ми, заедно със сестра ми и нейното семейство. Но живяхме там, защото чакахме да ни построят собствения апартамент, който рискувахме и купихме в момента, когато решихме да живеем заедно. Нямахме много пари, взехме заеми от роднини и приятели и скочихме в дълбокото.
Сега поехме много по-голям риск и купихме два пъти по-голям апартамент. Ще видим какво ще стане...
Но и двамата сме на мнение, че за да успееш трябва да рискуваш..
Стискам палци на всички, които искат да си имат собствено жилище да се сдобият с него
Сега поехме много по-голям риск и купихме два пъти по-голям апартамент. Ще видим какво ще стане...
Но и двамата сме на мнение, че за да успееш трябва да рискуваш..
Стискам палци на всички, които искат да си имат собствено жилище да се сдобият с него
И ние 7 години живяхме на квартира, имахме късмет и не плащахме висок наем. Рискувахме и си купихме ново строителство (от което не сме много доволни), имаме два потребителски кредита (единия за да си доплатим апартамента, другия за ремонт и обзавеждане), които са за 6 години. Живот и здраве, ако успеем да ги изплатим предсрочно, се надяваме на по- добра покупка. Смятам, че без риск, няма успехи!
Чета, че пишете, че и в квартирата можело да се смени мивката и да се правят големи ремонти, за да ти е уютно... съгласна съм, но ако имаш големи възможности и не ти пука, че утре ще те изгонят.... Защото примерно ние каквото сме правили си е било и е за наша сметка (хазяина още в самото начало ни каза, да си правим каквото искаме, но да знаем, че си е за наша сметка), затова винаги сме гледали да си я направим хубавка, но с най-евтините материални
Примерно мечтата ми е да имам хубава баня...тая колкото и да я търкам и лепя разни цветенца да стане свежа, все си е стара - с ония белите плочки, дето издават апартаментите без фуги между тях. А да правя чужда баня за моя сметка ми се вижда несправедливо...Но не смея да се оплаквам на хазяина и да го натискам, защото пък наема ми е добър, той също е свестен, пу-пу. Така, че ще си трая, но сега наскоро ми се скъса сърцето от мъка. Бяхме седнали на едно ново кафене и заведох дъщеричката си в тоалетната (тя е на 2 г. и 9 м.), та тя като влезе вътре и почна да пипа плочките и да им се радва вика ауу, мами, виж каква хубава баня, виж имат цветенца... Стана ми супер с извинение лайняно направо едва се устисках да не се разрева
Нооо, за да живея в квартира с хубава баня наема ще ми е по висок, а за момента нямаме възможност да плащаме повече, така че ще си натискам парцалите и ще си живеем така
Отплеснах се много, за което се извинявам....
Примерно мечтата ми е да имам хубава баня...тая колкото и да я търкам и лепя разни цветенца да стане свежа, все си е стара - с ония белите плочки, дето издават апартаментите без фуги между тях. А да правя чужда баня за моя сметка ми се вижда несправедливо...Но не смея да се оплаквам на хазяина и да го натискам, защото пък наема ми е добър, той също е свестен, пу-пу. Така, че ще си трая, но сега наскоро ми се скъса сърцето от мъка. Бяхме седнали на едно ново кафене и заведох дъщеричката си в тоалетната (тя е на 2 г. и 9 м.), та тя като влезе вътре и почна да пипа плочките и да им се радва вика ауу, мами, виж каква хубава баня, виж имат цветенца... Стана ми супер с извинение лайняно направо едва се устисках да не се разрева
Нооо, за да живея в квартира с хубава баня наема ще ми е по висок, а за момента нямаме възможност да плащаме повече, така че ще си натискам парцалите и ще си живеем така Отплеснах се много, за което се извинявам....
направете си сметка и преценка на възможностите, и дерзай за живота, който искаш.Не сме живяли на квартира, отначало живяхме в гарсониера, която съпругът ми беше купил при изнасянето си от техните ( с кредит). Когато решихме да имаме дете купихме по голям апартамент ( пак с кредит), междувременно бяхме изплатили почти малкия.
За мен лично естественият ход на живота налага между 25 и 55-60 години да съграждаш това, което ще ползваш до края на дните си ( говоря разбира се за случаите, в които разчиташ само на себе си и собствения си труд за да живееш). Не обичам рисковете и винаги съм искала да си осигуря "гърба" така да се каже, да имам нещо за дните, когато няма да мога да изкарвам пари. Не ме блазни гледането на най огромния телевизор, сменянето на колата всяка година и т.н. Предпочитам изработеното да харча по други начини. С времето човек се научава кои са нещата, в които си струва да се влага.
Живяхме под наем под една година , защото бяхме купили жилище в строеж и трябваше да го изчакаме .
Можехме да живеем при родители , имаше място , но аз бях категорично против .
Взехме си едно малко двустайно апартаментче , точно срещу строящия се блок
Аз тогава бях бременна и бях много щастлива в този апартамент - старичък , неремонтиран .
Обаче си го направихме супер - с тапети за баня , със завески , изчистихме го и така ...
Ние изплащаме кредит , но смятам , че купихме апартамента на невероятно изгодна цена и в много подходящ момент .
Пожелавам ти скоро да имаш собствено жилище
Можехме да живеем при родители , имаше място , но аз бях категорично против .
Взехме си едно малко двустайно апартаментче , точно срещу строящия се блок
Аз тогава бях бременна и бях много щастлива в този апартамент - старичък , неремонтиран
. Обаче си го направихме супер - с тапети за баня , със завески , изчистихме го и така ...
Ние изплащаме кредит , но смятам , че купихме апартамента на невероятно изгодна цена и в много подходящ момент .
Пожелавам ти скоро да имаш собствено жилище
По мое настояване заживяхме заедно на квартира. Малко повече от една година. Това беше най-тясната квартира, която съм виждала... В началото ми харесваше, после всичко започна да ме дразни 
Решихме, че ако си вземем апартамент с ипотека ще плащаме малко повече от колкото наема - той беше 500лв. За съжаление не стана точно така. Сега плащаме двойно повече на месец, но си заслужава. Не мога да си представя да живееш цял живот на квартира.
Според мен никога няма да има момент в живота ти, когато ще си кажеш "Ето, сега е време за собствено жилище!". Хващаш се на хорото и го играеш
Решихме, че ако си вземем апартамент с ипотека ще плащаме малко повече от колкото наема - той беше 500лв. За съжаление не стана точно така. Сега плащаме двойно повече на месец, но си заслужава. Не мога да си представя да живееш цял живот на квартира. Според мен никога няма да има момент в живота ти, когато ще си кажеш "Ето, сега е време за собствено жилище!". Хващаш се на хорото и го играеш
Според мен никога няма да има момент в живота ти, когато ще си кажеш "Ето, сега е време за собствено жилище!". Хващаш се на хорото и го играеш
Уважавам избора на всички, решили да живеят на квартира и се възхищавам на тези, които са решили да рискуват и да борят с предизвикателствата на живота! Понякога е необходимо да "побутнеш" малко съдбата си, нали?
По-хубаво от собственото няма, въпросът е на каква цена.
дааааааааа, цената е важна. Но и кв.м. също
Спокойно, миличка, само твойте нерви се хабят. И ние трябваше да сме се нанесли преди 4 месеца, ама... все нещо ги бавят, все нещо се е объркало. Чакаме сега този пуст акт 16 (всеки момент уж). Но поне всичко ни е вече готово
По квартири съм от студентка, после със съпруга ми сме сменили поне 4-5 квартири и животът ни е все местене на багажи, кашони и кутии. Винаги съм / сме мечтали за наш си дом и миналия декември най-накрая купихме. Вярно с много нерви, търчане и с ипотечен кредит, но всичко това си заслужаваше, за да можем най-накрая да подредим своето местенце...Очаква ни основен ремонт, но вярвам, че малко по-малко и това ще приключим. Пожелавам на всички, които са се решили на стъпката за собствен дом, скоро да я осъществят!
Гласувах, опция 5-10 на квартира и след това собствено(макар че е с ипотечен кредит). Та така, общо взето от 1996 до 2000 в общежитие, после вече заедно на квартири до 2008 (включително на сватбата ме взеха от квартирата ) и раждането на девойката, първите й години пак в квартира (още помни, макар да е на 4), и от миналата година - горди собственици на огромен ипотечен заем, който с непрекъснато скачащите лихви , вноската му вече е няколко пъти по-голяма от първоначалните ни изчисления.
Сега остава да видим докога ще успеем да плащаме, само си пожелавам да сме живи и здрави и да имаме работа!
Последните ни хазяи бяха невероятни хора - ето какво ни казаха, като се нанесохме (аз бременна с огромен корем, та тя жената беше ичистила, изпрала, измила всичко )
- Тука си живейте спокойно и да знаете, който е живял при нас, после всички са успели да си купят собствено жилище, ние даваме мая
Та не знам, мая или без мая, ама в един момент се решихме, точно преди да настане лудницата, на сравнително ниска за онова време цена, макар сега да има и по-изгодни оферти, не съжалявам
Пожелавам ти кураж и да се радваш на хубавите моменти, независимо къде си, и най-важното - да сме здрави всички!
) и раждането на девойката, първите й години пак в квартира (още помни, макар да е на 4), и от миналата година - горди собственици на огромен ипотечен заем, който с непрекъснато скачащите лихви , вноската му вече е няколко пъти по-голяма от първоначалните ни изчисления.Сега остава да видим докога ще успеем да плащаме, само си пожелавам да сме живи и здрави и да имаме работа!
Последните ни хазяи бяха невероятни хора - ето какво ни казаха, като се нанесохме (аз бременна с огромен корем, та тя жената беше ичистила, изпрала, измила всичко
)- Тука си живейте спокойно и да знаете, който е живял при нас, после всички са успели да си купят собствено жилище, ние даваме мая
Та не знам, мая или без мая, ама в един момент се решихме, точно преди да настане лудницата, на сравнително ниска за онова време цена, макар сега да има и по-изгодни оферти, не съжалявам
Пожелавам ти кураж и да се радваш на хубавите моменти, независимо къде си, и най-важното - да сме здрави всички!
Гласувах с опция 5-10 години и с последната опция, все още на квартира.
Като работещо момиче живея на квартира от 2001 г., значи вече 8 години. Преди това като ученичка на общежитие от 1991 г. до 1997 г. (учех в друг град и си ходех вкъщи уикендите и за ваканциите), след това студенските години на кваритира ов 1997 г. до 2001 г.
Поне за сега нямаме възможност за ипотечен кредит за собствено жилище, нямам идея и дали скоро ще имаме такава. Постоянно си мечтая за собствен дом, но... Поне сегашната ни квартира е с много нисък наем, но пък постоянно инвестираме в нея, защото е в панелен блок, последен етаж и изцяло външен апартамент
Като работещо момиче
живея на квартира от 2001 г., значи вече 8 години. Преди това като ученичка на общежитие от 1991 г. до 1997 г. (учех в друг град и си ходех вкъщи уикендите и за ваканциите), след това студенските години на кваритира ов 1997 г. до 2001 г. Поне за сега нямаме възможност за ипотечен кредит за собствено жилище, нямам идея и дали скоро ще имаме такава. Постоянно си мечтая за собствен дом, но... Поне сегашната ни квартира е с много нисък наем, но пък постоянно инвестираме в нея, защото е в панелен блок, последен етаж и изцяло външен апартамент
Пожелавам ти кураж и да се радваш на хубавите моменти, независимо къде си, и най-важното - да сме здрави всички!
Страхотно пожелание, благодаря ти!
Ако ми позволиш и аз бих го пожелала на всички останали момичета catty m, и при нас същата работа, наема е много нисък и затова ние е по изгодно да плащаме него. Жилищата падат иначе и ако имахме възможност, може би сега беше момента да си вземем, нооо няма кредити още, нямам и постоянен договор ..
...та тука сме си в близките години
Давах под наем собственото жилище, за да живея в центъра 6 години. После заради детето се оказа този квартал , в който е къщата за по подходящ за ясла и се преместихме там , а квартирата напуснахме. По някога ми е криво, че не мога да сляза за 10 минути пеш до центъра, но пък да ти мрънкат хазаи и да не можеш да направиш нищо съществено в жилището си не е работа.
За съжаление, да купим в центъра за сега е химера.
За съжаление, да купим в центъра за сега е химера.
Живели сме с роднини 10 г.(със свекърва ми, с брат ми), е наем не сме плащали,но всички разходи по домакинството+текущи ремонти на къщите и май за 10 год.сме дали повече пари за чужди жилища,отколкото ако бяхме живели сами на квартира. От 2 месеца вече имаме наш дом,малък е, но вече няма да се налага да се съобразявам с други хора и да се притеснявам да не би да им преча, да не би детето да вдига прекалено много шум и т.н.
Кризата с имотите на нас ни помогна да намерим подходящата цена и приемлив начин на плащане.НО пък и ние направихме компромис и с квадратурата (50 кв.м.) ,и с квартала (краен квартал и на нас ни е непознат,иначе не е лош).За нещо по-голямо и по-близо до центъра решихме да не мечтаем, а за сега да се задоволим с това.Сега правя компромис и с обзавеждането, защото хубавите мебели не са ни по джоба за момента и пак ще сложа старата спалня,старите кресла ...
Не се отчайвайте, важното е здраве и любов да има,че то само с имот не се живее.
Кризата с имотите на нас ни помогна да намерим подходящата цена и приемлив начин на плащане.НО пък и ние направихме компромис и с квадратурата (50 кв.м.) ,и с квартала (краен квартал и на нас ни е непознат,иначе не е лош).За нещо по-голямо и по-близо до центъра решихме да не мечтаем, а за сега да се задоволим с това.Сега правя компромис и с обзавеждането, защото хубавите мебели не са ни по джоба за момента и пак ще сложа старата спалня,старите кресла ...
Не се отчайвайте, важното е здраве и любов да има,че то само с имот не се живее.
Седем години при родителите на съпруга ми, после 3 години по квартири, още 6 години в собствен апартамент, следва преместване в друг град и естествено още 2 години на квартира и от 9 сме си пак в наше жилище. Доста разнообразно - живяла съм в 7 жилища, но ви уверявам че колкото и мизерно да е било или пък луксозно - всяко сме превръщали в свой дом и сме се се чувствали добре. Не се колебайте да живеете самостоятелно, това е най-хубавия вариант. Дали жилището е ваше или не - това са подробности.
Здравейте, момичета,
Честно казано като видях статистиката и малко ми стана...как да кажа....ние сме от малцинството, които живеят над 10 год. на квартира....с дете. Честно казано тъкмо се бяхме засилили да теглим кредит и дойде тежкото време, криза, после 1 от нас го съкратиха...Но междувременно тази квартира сега си има доста недостатъци и се замислям, ако бяхме изтеглили кредит, който да плащаме и направим ремонт и да купим такова жилище, като квартирата, което ни изглеждаше тогава прекрасно, как ли щяхме да се справим с недостатъците като с лудата баба ( наистина луда), която вика и чука по парното по всяко време на денонощието...или постоянните ремонти и смяна на дограми в целият 10000000000 -живущи блок.
Обаче само като си помисля и как ще си обзаведа детската стая и сложим леглото на детето...ех...колко приятно ми става. Дано докато имаме възможност да си купим жилище да не е пораснало вече ужасно много детето, та да направим и истинска детска
Пожелавам успех и на всички останали мами с нашият проблем
Честно казано като видях статистиката и малко ми стана...как да кажа....ние сме от малцинството, които живеят над 10 год. на квартира....с дете. Честно казано тъкмо се бяхме засилили да теглим кредит и дойде тежкото време, криза, после 1 от нас го съкратиха...Но междувременно тази квартира сега си има доста недостатъци и се замислям, ако бяхме изтеглили кредит, който да плащаме и направим ремонт и да купим такова жилище, като квартирата, което ни изглеждаше тогава прекрасно, как ли щяхме да се справим с недостатъците като с лудата баба ( наистина луда), която вика и чука по парното по всяко време на денонощието...или постоянните ремонти и смяна на дограми в целият 10000000000 -живущи блок.
Обаче само като си помисля и как ще си обзаведа детската стая и сложим леглото на детето...ех...колко приятно ми става. Дано докато имаме възможност да си купим жилище да не е пораснало вече ужасно много детето, та да направим и истинска детска
Пожелавам успех и на всички останали мами с нашият проблем
Осма година ни е тази в квартирата,сега си построихме къща,в момента тече работата по нея.До 2,3 месеца живот и здраве ще се местим. Обаче като се замисля тук родих второто си детенце,много хубави моменти......вероятно ще ми е много мъчно.
Пожелавам на всички вас ,които сте на квартира да си купите жилище
Пожелавам на всички вас ,които сте на квартира да си купите жилище
Имаме собствено жилище, което в момента е под наем, а ние сме на квартира на друго място. Мъжа ми смени работа, преместихме се, състоянието на икономиката не ни позволява да продадем(ще сме на загуба, цените паднаха след като купихме), за да купим ново, а банките тук са супер предпазливи в момента и не биха ни дали втори кредит...
А ,да тук не може да правиш ремонт и освежаваш квартира.
Където живеем сега е половина от площта на къщата ни, но успяхме да съберем почти всички мебели и не се налага да купуваме нови. Живели сме поне на 10 различни квартири преди да купим(а и в момента) и никога не ми се е налагало да сменям мебелите, само защото следващото жилище е с различно разпределение. Сменяме само начина на подреждане им, както и купувам мебели, които ми харесват, а не за "временно" ползване. Никога не сме наемали апартамент, който не ми харесва или има нещо в него, с което не мога да живея за година-две.
Не е лесно от собствено жилище да се върне човек отново на квартира, но има други, много по-важни неща в живота.
А ,да тук не може да правиш ремонт и освежаваш квартира.
Където живеем сега е половина от площта на къщата ни, но успяхме да съберем почти всички мебели и не се налага да купуваме нови. Живели сме поне на 10 различни квартири преди да купим(а и в момента) и никога не ми се е налагало да сменям мебелите, само защото следващото жилище е с различно разпределение. Сменяме само начина на подреждане им, както и купувам мебели, които ми харесват, а не за "временно" ползване. Никога не сме наемали апартамент, който не ми харесва или има нещо в него, с което не мога да живея за година-две.
Не е лесно от собствено жилище да се върне човек отново на квартира, но има други, много по-важни неща в живота.
Препоръчани теми