Анкета
Колко време живяхте на квартира, докато се решихте и направите следващата стъпка? Раполагате с два гласа. Един да посочите колко години сте живяли под наем, а втория каква е била следващата ви крачка.
- Публикувана: 25 апр. 2009, 13:59 ч.
- Последно мнение: 15 май 2009, 13:02 ч.
Колко време живяхте на квартира?
По-хубаво от собственото няма, въпросът е на каква цена.
дааааааааа, цената е важна. Но и кв.м. също
И съм бясна по този повод Спокойно, миличка, само твойте нерви се хабят. И ние трябваше да сме се нанесли преди 4 месеца, ама... все нещо ги бавят, все нещо се е объркало. Чакаме сега този пуст акт 16 (всеки момент уж). Но поне всичко ни е вече готово 
По квартири съм от студентка, после със съпруга ми сме сменили поне 4-5 квартири и животът ни е все местене на багажи, кашони и кутии. Винаги съм / сме мечтали за наш си дом и миналия декември най-накрая купихме. Вярно с много нерви, търчане и с ипотечен кредит, но всичко това си заслужаваше, за да можем най-накрая да подредим своето местенце...Очаква ни основен ремонт, но вярвам, че малко по-малко и това ще приключим. Пожелавам на всички, които са се решили на стъпката за собствен дом, скоро да я осъществят! 
Гласувах, опция 5-10 на квартира и след това собствено(макар че е с ипотечен кредит). Та така, общо взето от 1996 до 2000 в общежитие, после вече заедно на квартири до 2008 (включително на сватбата ме взеха от квартирата 
) и раждането на девойката, първите й години пак в квартира (още помни, макар да е на 4), и от миналата година - горди собственици на огромен ипотечен заем, който с непрекъснато скачащите лихви , вноската му вече е няколко пъти по-голяма от първоначалните ни изчисления.
Сега остава да видим докога ще успеем да плащаме, само си пожелавам да сме живи и здрави и да имаме работа!
Последните ни хазяи бяха невероятни хора - ето какво ни казаха, като се нанесохме (аз бременна с огромен корем, та тя жената беше ичистила, изпрала, измила всичко 
)
- Тука си живейте спокойно и да знаете, който е живял при нас, после всички са успели да си купят собствено жилище, ние даваме мая
Та не знам, мая или без мая, ама в един момент се решихме, точно преди да настане лудницата, на сравнително ниска за онова време цена, макар сега да има и по-изгодни оферти, не съжалявам
Пожелавам ти кураж и да се радваш на хубавите моменти, независимо къде си, и най-важното - да сме здрави всички!
) и раждането на девойката, първите й години пак в квартира (още помни, макар да е на 4), и от миналата година - горди собственици на огромен ипотечен заем, който с непрекъснато скачащите лихви , вноската му вече е няколко пъти по-голяма от първоначалните ни изчисления.Сега остава да видим докога ще успеем да плащаме, само си пожелавам да сме живи и здрави и да имаме работа!
Последните ни хазяи бяха невероятни хора - ето какво ни казаха, като се нанесохме (аз бременна с огромен корем, та тя жената беше ичистила, изпрала, измила всичко
)- Тука си живейте спокойно и да знаете, който е живял при нас, после всички са успели да си купят собствено жилище, ние даваме мая
Та не знам, мая или без мая, ама в един момент се решихме, точно преди да настане лудницата, на сравнително ниска за онова време цена, макар сега да има и по-изгодни оферти, не съжалявам
Пожелавам ти кураж и да се радваш на хубавите моменти, независимо къде си, и най-важното - да сме здрави всички!
Гласувах с опция 5-10 години и с последната опция, все още на квартира.
Като работещо момиче живея на квартира от 2001 г., значи вече 8 години. Преди това като ученичка на общежитие от 1991 г. до 1997 г. (учех в друг град и си ходех вкъщи уикендите и за ваканциите), след това студенските години на кваритира ов 1997 г. до 2001 г.
Поне за сега нямаме възможност за ипотечен кредит за собствено жилище, нямам идея и дали скоро ще имаме такава. Постоянно си мечтая за собствен дом, но... Поне сегашната ни квартира е с много нисък наем, но пък постоянно инвестираме в нея, защото е в панелен блок, последен етаж и изцяло външен апартамент
Като работещо момиче
живея на квартира от 2001 г., значи вече 8 години. Преди това като ученичка на общежитие от 1991 г. до 1997 г. (учех в друг град и си ходех вкъщи уикендите и за ваканциите), след това студенските години на кваритира ов 1997 г. до 2001 г. Поне за сега нямаме възможност за ипотечен кредит за собствено жилище, нямам идея и дали скоро ще имаме такава. Постоянно си мечтая за собствен дом, но... Поне сегашната ни квартира е с много нисък наем, но пък постоянно инвестираме в нея, защото е в панелен блок, последен етаж и изцяло външен апартамент
Пожелавам ти кураж и да се радваш на хубавите моменти, независимо къде си, и най-важното - да сме здрави всички!
Страхотно пожелание, благодаря ти!
Ако ми позволиш и аз бих го пожелала на всички останали момичета 
catty m, и при нас същата работа, наема е много нисък и затова ние е по изгодно да плащаме него. Жилищата падат иначе и ако имахме възможност, може би сега беше момента да си вземем, нооо няма кредити още, нямам и постоянен договор ..
...та тука сме си в близките години
Давах под наем собственото жилище, за да живея в центъра 6 години. После заради детето се оказа този квартал , в който е къщата за по подходящ за ясла и се преместихме там , а квартирата напуснахме. По някога ми е криво, че не мога да сляза за 10 минути пеш до центъра, но пък да ти мрънкат хазаи и да не можеш да направиш нищо съществено в жилището си не е работа.
За съжаление, да купим в центъра за сега е химера.
За съжаление, да купим в центъра за сега е химера.
Живели сме с роднини 10 г.(със свекърва ми, с брат ми), е наем не сме плащали,но всички разходи по домакинството+текущи ремонти на къщите и май за 10 год.сме дали повече пари за чужди жилища,отколкото ако бяхме живели сами на квартира. От 2 месеца вече имаме наш дом,малък е, но вече няма да се налага да се съобразявам с други хора и да се притеснявам да не би да им преча, да не би детето да вдига прекалено много шум и т.н.
Кризата с имотите на нас ни помогна да намерим подходящата цена и приемлив начин на плащане.НО пък и ние направихме компромис и с квадратурата (50 кв.м.) ,и с квартала (краен квартал и на нас ни е непознат,иначе не е лош).За нещо по-голямо и по-близо до центъра решихме да не мечтаем, а за сега да се задоволим с това.Сега правя компромис и с обзавеждането, защото хубавите мебели не са ни по джоба за момента и пак ще сложа старата спалня,старите кресла ...
Не се отчайвайте, важното е здраве и любов да има,че то само с имот не се живее.
Кризата с имотите на нас ни помогна да намерим подходящата цена и приемлив начин на плащане.НО пък и ние направихме компромис и с квадратурата (50 кв.м.) ,и с квартала (краен квартал и на нас ни е непознат,иначе не е лош).За нещо по-голямо и по-близо до центъра решихме да не мечтаем, а за сега да се задоволим с това.Сега правя компромис и с обзавеждането, защото хубавите мебели не са ни по джоба за момента и пак ще сложа старата спалня,старите кресла ...
Не се отчайвайте, важното е здраве и любов да има,че то само с имот не се живее.
Седем години при родителите на съпруга ми, после 3 години по квартири, още 6 години в собствен апартамент, следва преместване в друг град и естествено още 2 години на квартира и от 9 сме си пак в наше жилище. Доста разнообразно - живяла съм в 7 жилища, но ви уверявам че колкото и мизерно да е било или пък луксозно - всяко сме превръщали в свой дом и сме се се чувствали добре. Не се колебайте да живеете самостоятелно, това е най-хубавия вариант. Дали жилището е ваше или не - това са подробности.
Препоръчани теми