- Публикувана: 13 май 2009, 11:34 ч.
- Последно мнение: 18 май 2009, 16:07 ч.
На какво се дължеше изборът ви за секцио по НЕмедицински причини?
.........не бях склонна да изпадам в позицията на жертва, напълно достатъчни ми бяха 7те хранения, че да си ги правя на 14 - 15 и повече и при това идеята з за кърмене ме правеше да се чувствам... заложник. С други думи, исках да знам, че във всеки момент, в който реша мога да оставя бебето на някого - на бащата, на майка ми, на някого - и да съм свободна да изляза сама..................... Аз просто си се излежавах и почивах. Е... нямаше как да се случи, ако аз играех ролята на шише с мляко. Когато бебето имаше хранене в 6 сутринта го поемаше татито. Аз спях по това време.
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
Ти това сериозно ли го говориш???
ужас 
при нормалното раждане естествено се изпразва дебелото черво. при секциото трябва да се даде слабително или клизма. биологичният смисъл е, че пълното дебело черво пречи на прибирането на матката, а това вдига риска от кървене и инфекции.
Бебето просто не може да излезе, няма място , затова бута всичко по пътя си
.........не бях склонна да изпадам в позицията на жертва, напълно достатъчни ми бяха 7те хранения, че да си ги правя на 14 - 15 и повече и при това идеята з за кърмене ме правеше да се чувствам... заложник. С други думи, исках да знам, че във всеки момент, в който реша мога да оставя бебето на някого - на бащата, на майка ми, на някого - и да съм свободна да изляза сама..................... Аз просто си се излежавах и почивах. Е... нямаше как да се случи, ако аз играех ролята на шише с мляко. Когато бебето имаше хранене в 6 сутринта го поемаше татито. Аз спях по това време.
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
Ти това сериозно ли го говориш???
Хм, ами да - какво, гладно ли да стои?
Звучи ми абсурдно...
Впрочем, това няма нищо общо с темата...
Защо не си пуснете друга тема за жените, които не искат да кърмят и там да си разцъквате причините и да давате квалификации.
хмм, спомняш ли си какво се случи с твоята тема? ами оказва се, че сме крайно нетолерантни и негативни към всяко различно мнение. а анонимността ни прави и зле възпитани
та независимо от темата ще се намери кой да дава недотам достойни квалификации. май за нас всичко е бяло или черно.
Тъкмо да отговоря на тема за секцио, а гледам за кърмене си говорите....
А, не - това беше някаква... забежка, не на място. Отговори си по темата, моля те - не се влияй от оф-топици...
Е, пъ хубу 
Аз от немедицински причини си дакарах медицински
Още със самото забременяване (не беше планувано и беше много стряскаща новина за мен) се запитах как ще излезе това човече от мен. Майка ми ми е разправяла много за нейното раждане, та просто винаги съм била убедена, че болките ще са ужасни и шевовете болезнени и много. А за риска...да не говорим. Мен без малко да ме изтървели. Освен това се начетох и наслушах на много случки (и хубави и не хубави), но все повече започнах да се страхувам. И предполагам във връзка с това започнах да вдигам високо кръвно, бях и на хапчета, които не помагаха особено. Всеки път като вляза при лекаря на консултация ме обземаше някакъв страх и веднага започваше едно сърцебиене и естествено кръвното. Та в крайна сметка се усещах много по спокойна като си мислех за раждане секцио. Така и стана. Разбрах със сигурност, че съм взела правилното решение, тъй като усетих какво е истинска болезнена контракция, която започна и не спря просто. Болката беше голяма. Започнах цялата да се треса буквално, да треперя от страх, не можеха да ми вкарат ни упойка, ни нищо. Едва успяха накрая. Заспах, след което се събудих и видях детето си. Имаше болка, разбира се, но не можеше да се сравни с тази от контракцията. Тези 5-6 дни в родилното бяха едни от най-веселите и забавни дни през живота ми. На тръгване дори се разплаках...не исках да си ходя 
Днес се замислих ако не ми бяха дали да родя секцио тогава...В онзи ден не можех да контролирам тялото си, думичка не можех да кажа...та какво остава да ме чакаха да родя сама...
Аз от немедицински причини си дакарах медицински
Още със самото забременяване (не беше планувано и беше много стряскаща новина за мен) се запитах как ще излезе това човече от мен. Майка ми ми е разправяла много за нейното раждане, та просто винаги съм била убедена, че болките ще са ужасни и шевовете болезнени и много. А за риска...да не говорим. Мен без малко да ме изтървели. Освен това се начетох и наслушах на много случки (и хубави и не хубави), но все повече започнах да се страхувам. И предполагам във връзка с това започнах да вдигам високо кръвно, бях и на хапчета, които не помагаха особено. Всеки път като вляза при лекаря на консултация ме обземаше някакъв страх и веднага започваше едно сърцебиене и естествено кръвното. Та в крайна сметка се усещах много по спокойна като си мислех за раждане секцио. Така и стана. Разбрах със сигурност, че съм взела правилното решение, тъй като усетих какво е истинска болезнена контракция, която започна и не спря просто. Болката беше голяма. Започнах цялата да се треса буквално, да треперя от страх, не можеха да ми вкарат ни упойка, ни нищо. Едва успяха накрая. Заспах, след което се събудих и видях детето си. Имаше болка, разбира се, но не можеше да се сравни с тази от контракцията. Тези 5-6 дни в родилното бяха едни от най-веселите и забавни дни през живота ми. На тръгване дори се разплаках...не исках да си ходя Днес се замислих ако не ми бяха дали да родя секцио тогава...В онзи ден не можех да контролирам тялото си, думичка не можех да кажа...та какво остава да ме чакаха да родя сама...