- Публикувана: 13 май 2009, 11:34 ч.
- Последно мнение: 18 май 2009, 16:07 ч.
На какво се дължеше изборът ви за секцио по НЕмедицински причини?
Няколко коментара, прочетени тук, предизвикаха любопитството ми.
Та... какво причини избора ви?
Въпросът е насочен само към онези, които са избрали да родят с Цезарово сечение. Не към жените със спешна операция или неоспорими показания.
ПП
Насочен е и към онези, които са... ами, си измислили или преекспонирали показания. Или поне към онези от тях, които не се притесняват да го признаят пред себе си.
Та... какво причини избора ви?
Въпросът е насочен само към онези, които са избрали да родят с Цезарово сечение. Не към жените със спешна операция или неоспорими показания.
ПП
Насочен е и към онези, които са... ами, си измислили или преекспонирали показания. Или поне към онези от тях, които не се притесняват да го признаят пред себе си.
Причините, поради които родих секцио може и да са били леко пресилени, но е факт, че на никой лекар не му се рискуваше.
Като цяло, така или иначе, предпочитах да родя секцио - заради страха от болките, заради страха от неблагоприятно развитие на нещата - било то върху мен или бебето.
Страха беше в основата на всичко, от операция не ме беше страх, странно но факт. Така го почуствах, така прецених, че е правилно, оказа се и вярното решение в последствие
Като цяло, така или иначе, предпочитах да родя секцио - заради страха от болките, заради страха от неблагоприятно развитие на нещата - било то върху мен или бебето.
Страха беше в основата на всичко, от операция не ме беше страх, странно но факт. Така го почуствах, така прецених, че е правилно, оказа се и вярното решение в последствие
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция
, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата.
П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.
Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция
, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата. П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.
Родих секцио по спешност, но бях избрала да раждам секцио. Имах показания за секцио като тесен таз и седалищно разположено бебе, но това се разбра, след като вече бях решила. Избрах секцио, защото нямам доверие на способността на повечето АГ да преценят ситуацията по отношение на бебето. По мои впечатления те се грижат повече за комфорта на майката и някак не се интересуват толкова от бебето- все едно майката е по- крехка и има нужда от повече внимание. Затова си позволяват да насрочват секцио много преди термин. А и както неведнъж беше казано в другата тема, вагиналното раждане тук не е много естествено. Ако ще ми слагат упойка, система с окситоцин, и най- важното ако ще ме режат, поне да е на друго място.
Не ме е страх от болка, нито мисля, че вагиналното раждане ще ми се отрази на здравето, на психиката или подобни неща. Притесненията ми бяха свързани с бебето и възможните последствия за него от лошо проведено вагинално раждане. Иначе съм убедена, че вагиналното раждане, но естественото такова е много по- добро за психиката на майката, която може да бъде по време на раждането с бащата или с друг близък човек, да не се отделя от бебето, да не лежи парализирана с часове и отделена от новороденото, да и слезе кърмата по- бързо и ред други.
Ако си бременна не чети по- надолу, моля.
Дали, заради тази ми нагласа или по друга причина, но страховете ми се оправдаха напълно, даже се преизпълниха. Ходех на консултация всяка седмица от осмия месец, а преди това направих всички необходими прегледи и изследвания, БХС, ФМ и какво ли не. Още повече, че бременността ми беше планирана, та започнах да се изследвам още преди да забременея. В края на 37-ма седмица получих контракции и ако не бях настояла да започнат операцията детето ми щеше да умре. През всичкото време на изследвания, прегледи от 11 АГ-та и тн никой не беше забелязал нищо нередно, а родих хипотрофирало бебе с тегло 2 400 и на път да си замине, наистина. Представете си какъв шок и ужас настъпи и у мен, и у лекарите, когато извадиха едва мърдащо, мъничко бебче. Просто, в последната седмица плацентата е спряла да храни бебето или увитата около врата му пъпна връв е била затисната, или нещо друго, но няма значение. Нали всички сме живи и здрави. Несъмнено, ако бях тръгнала да раждам вагинално нещата щяха да завършат трагично.
В случая не обвинявам лекарите, защото повечето са утвърдени специалисти и реално нямаше никакви индикации за проблем. Хората си вършеха съвестно работата, но един от тях си призна, че гледат повече майката да е добре. След този случай, обаче, никой не може по никакъв начин да ме убеди да родя вагинално, защото колкото и позитивно да мисля ще се страхувам, че всичко може да се повтори. Но никога няма да се съглася да ми насрочат операция преди термин или да вадят бебето преди да са започнали контракции.
Не ме е страх от болка, нито мисля, че вагиналното раждане ще ми се отрази на здравето, на психиката или подобни неща. Притесненията ми бяха свързани с бебето и възможните последствия за него от лошо проведено вагинално раждане. Иначе съм убедена, че вагиналното раждане, но естественото такова е много по- добро за психиката на майката, която може да бъде по време на раждането с бащата или с друг близък човек, да не се отделя от бебето, да не лежи парализирана с часове и отделена от новороденото, да и слезе кърмата по- бързо и ред други.
Ако си бременна не чети по- надолу, моля.
Дали, заради тази ми нагласа или по друга причина, но страховете ми се оправдаха напълно, даже се преизпълниха. Ходех на консултация всяка седмица от осмия месец, а преди това направих всички необходими прегледи и изследвания, БХС, ФМ и какво ли не. Още повече, че бременността ми беше планирана, та започнах да се изследвам още преди да забременея. В края на 37-ма седмица получих контракции и ако не бях настояла да започнат операцията детето ми щеше да умре. През всичкото време на изследвания, прегледи от 11 АГ-та и тн никой не беше забелязал нищо нередно, а родих хипотрофирало бебе с тегло 2 400 и на път да си замине, наистина. Представете си какъв шок и ужас настъпи и у мен, и у лекарите, когато извадиха едва мърдащо, мъничко бебче. Просто, в последната седмица плацентата е спряла да храни бебето или увитата около врата му пъпна връв е била затисната, или нещо друго, но няма значение. Нали всички сме живи и здрави. Несъмнено, ако бях тръгнала да раждам вагинално нещата щяха да завършат трагично.
В случая не обвинявам лекарите, защото повечето са утвърдени специалисти и реално нямаше никакви индикации за проблем. Хората си вършеха съвестно работата, но един от тях си призна, че гледат повече майката да е добре. След този случай, обаче, никой не може по никакъв начин да ме убеди да родя вагинално, защото колкото и позитивно да мисля ще се страхувам, че всичко може да се повтори. Но никога няма да се съглася да ми насрочат операция преди термин или да вадят бебето преди да са започнали контракции.
Моите причини също са преексопонирани. Най-големият довод беше дългогодишен стерилитет, също съм и късогледа, което знаем не е причина.
Личните ми причини бяха ужас от това да се случи нещо на бебето ми, което е много дълго чакано. Ужас от преносване. Изпитвах и неприятно усещане от самото действие, отвратена бях от идеята, че мога да се разпоря, страх от неизвестното също, недоверие в лекарите, отвращение от отношението на бг лекарите по време на раждането.
На другата везна наклони това, че ще родя бебето си 10 дни преди термин, а също и това че вече съм била рязана. Честно казано от болката не ме е било страх въобще и не това ме е притеснявало.
Lil_Vixen, за мен възстановяването от секциото е много лесно, за 7 точно забравих, че съм оперирана.
Личните ми причини бяха ужас от това да се случи нещо на бебето ми, което е много дълго чакано. Ужас от преносване. Изпитвах и неприятно усещане от самото действие, отвратена бях от идеята, че мога да се разпоря, страх от неизвестното също, недоверие в лекарите, отвращение от отношението на бг лекарите по време на раждането.
На другата везна наклони това, че ще родя бебето си 10 дни преди термин, а също и това че вече съм била рязана. Честно казано от болката не ме е било страх въобще и не това ме е притеснявало.
Lil_Vixen, за мен възстановяването от секциото е много лесно, за 7 точно забравих, че съм оперирана.
Още от самото начало на бременността, знаех, че искам да родя със секцио. Единствената причина беше страх от естественото раждане, от болката, от продължителността, от неизвестността кога точно ще започне раждането. Още на 3 м. казах на моя лекар, че искам секцио - имахме известни разногласия по този въпрос, но в крайна сметка се разбрахме. Е, нещата впоследствие си се развиха от само себе си в моя полза - бебокът беше със седалищно разположение, така че това си беше вече медицинската причина. Усетих страхът обаче, когато видях операционната маса....но това поне се свършва по-бързо.
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата.
П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.
Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция
, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата. П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.
Добавих опция, обхващаща, може би, "не съм се замисляла", макар да ми е трудно да си представя как може да се решиш на операция по свой избор, без да се замислиш за причината...
За болката при възстановяване - аз очаквах да я има, да е сериозна, бях приятно изненадана от факта, че болка практически не съм изпитвала, в никой момент... е, добре де, веднъж ме заболя - за секунда - две, навярно, като се закашлях много силно (бях забравила, затова по никакъв начин не подтиснах кашлицата). конците ме прерязаха, но... друга болка не е имало.
Така или иначе, болката, освен ако не ми е в устата, по зъбите, не ме плаши, така че просто не е била фактор при вземането на решението.
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата.
П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.
Имам преиятелка, която така "роди" и ми каза 4е не искала да се занимава с болката- не е имала и една контракция
, не съдя никого, но мисля 4е е по-сладко когато сам се бориш за наградата. П.П. проблеми с о4ите си е медицинска при4ина.
Добавих опция, обхващаща, може би, "не съм се замисляла", макар да ми е трудно да си представя как може да се решиш на операция по свой избор, без да се замислиш за причината...
За болката при възстановяване - аз очаквах да я има, да е сериозна, бях приятно изненадана от факта, че болка практически не съм изпитвала, в никой момент... е, добре де, веднъж ме заболя - за секунда - две, навярно, като се закашлях много силно (бях забравила, затова по никакъв начин не подтиснах кашлицата). конците ме прерязаха, но... друга болка не е имало.
Така или иначе, болката, освен ако не ми е в устата, по зъбите, не ме плаши, така че просто не е била фактор при вземането на решението.
Не съм се доуто4нила, става въпрос 4е съм се замисляла каква е при4ината да се решиш на операция, а не 4е съм се замисляла да планирам секцио, на мен дори не би ми минало през ума да дам да ме режат преди да съм дала вси4ко от себе си.
Бояна Ламбер, прави са хората, които казват, че трябва човек да се вслушва повече в интуицията си. 
Така излиза, наистина.
Допълвам се - в 9 клас, в часа на класа ни пускаха да гледаме филмче за нормалното раждане, най-вероятно снимано по време на 80-те години.
Тогава беше момента, в който си обещах никога да не родя нормално
Може би беше с образователна цел, но при мен имаше точно обратния ефект.
Тогава беше момента, в който си обещах никога да не родя нормално
Може би беше с образователна цел, но при мен имаше точно обратния ефект.
Моята главна причина беше преекспонираните множество причини от гинеколога ми. Общо взето ме наплаши, че съм на границата на тесен таз и голямо бебе, а и поради възрастта ми (34) не може да гарантира, че всичко по време на раждането ще се развие нормално за мен и за бебето. Та така че от моя гледна точка, след това изказване, причината да приема секциото като опция беше страха за бебето и моето здраве след това - разкъсвания, свличаия и т.н., което да ми попречи да се възстановя и да имам следващи успешни бременности, както и нормален живот след раждането.
След като видях отношението към родилката като цяло в Тина Киркова (предполагам, че и навсякъде е така), ако можех да върна времето назад хич, ама хич нямаше да се колебая в избора си и щях да си родя пак с операция.
След като видях отношението към родилката като цяло в Тина Киркова (предполагам, че и навсякъде е така), ако можех да върна времето назад хич, ама хич нямаше да се колебая в избора си и щях да си родя пак с операция.
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
Имам преиятелка, която така "роди"
Имам преиятелка, която така "роди"
И аз съм от тези с преекспонираните показатели( преждевременно изтекли води, голямо бебе 4200, никакво разкритие за часове).
Но честно да си кажа исках да родя секцио, заради страхът, напъните и контракцийте. Знаех,че при това раждане болката е слид, а не преди, но исках ако трябва да се мъча, това да е след като детето вече не е в мен.
За щастие моята операция мина перфектно и се възстанових за 4 дни.
Ами аз.....имах планово секцио (причините бяха медицински - полипи и миомни възели)имах желание да родя нормално,но лекарката ми не пожела...както и да е.За мое огромно щастие на последния си преглед 3 дни преди операцията се установи,че малката няма тонове и така от планово секцио ме опраскаха за спешно секцио.Много съм щастлива,че сега мога да се радвам на това малко съкровище.
Та след операцията много мислих и изобщо не съжалявам,че родих секцио, да си призная като ми казаха веднага да го правим ме хвана много страх,но съм сигурна и че ако бях родила нормално пак щеше много да ме е страх,може би живот и здраве ако имаме второ детенце пак ще е секцио.
Та след операцията много мислих и изобщо не съжалявам,че родих секцио, да си призная като ми казаха веднага да го правим ме хвана много страх,но съм сигурна и че ако бях родила нормално пак щеше много да ме е страх,може би живот и здраве ако имаме второ детенце пак ще е секцио.
Аз съм една от тези майки,които съвсем умишлено и нарочно без медицински причини родих с планово секцио.
И не виждам защо някой който то е направил също-трябва да го крие?!Какъв е проблема не ми е ясно?Нито съм изложила живота на детето ми на риск,нито своя.Такъв разбира се съществува и при нормалното раждане и при секциото-независимо дали то е планово или спешно.Не съжелявам че съм го направила и пак ще го направя живот и здраве.Просто имам страх от това,което незнам какво е ,а на всичкото отгоре трябва да участвам активно в него и в немалко случаи завършва с бързо преместване в другата зала за да се завърши с цезарово сечение.
И не виждам защо някой който то е направил също-трябва да го крие?!Какъв е проблема не ми е ясно?Нито съм изложила живота на детето ми на риск,нито своя.Такъв разбира се съществува и при нормалното раждане и при секциото-независимо дали то е планово или спешно.Не съжелявам че съм го направила и пак ще го направя живот и здраве.Просто имам страх от това,което незнам какво е ,а на всичкото отгоре трябва да участвам активно в него и в немалко случаи завършва с бързо преместване в другата зала за да се завърши с цезарово сечение.
Интересна тема и аз това съм се замисляла. ( тук не се среща тази опция- не 4е бих се и замислила), но се 4удех как се решават на операция, хора, които ги е страх от болката като е много по-болезнено и дълго възстановяването от нея.
Имам преиятелка, която така "роди"
Имам преиятелка, която така "роди"
И аз съм от тези с преекспонираните показатели( преждевременно изтекли води, голямо бебе 4200, никакво разкритие за часове).
Но честно да си кажа исках да родя секцио, заради страхът, напъните и контракцийте. Знаех,че при това раждане болката е слид, а не преди, но исках ако трябва да се мъча, това да е след като детето вече не е в мен.
За щастие моята операция мина перфектно и се възстанових за 4 дни.
Това не са преекспонирани показатели.
Допълвам се - в 9 клас, в часа на класа ни пускаха да гледаме филмче за нормалното раждане, най-вероятно снимано по време на 80-те години.
Тогава беше момента, в който си обещах никога да не родя нормално
Може би беше с образователна цел, но при мен имаше точно обратния ефект.
Тогава беше момента, в който си обещах никога да не родя нормално
Може би беше с образователна цел, но при мен имаше точно обратния ефект.
Беше естествено решено , не съм се замисляла дали е по медицински или немедицински причини. Чисто психически бях приела , че така ще раждам и дори и някой да ми беше предложил естествено раждане , щях да го изгледам удивено. Нещо като да избереш да летиш със самолет пред това да се друсаш дълго с автобуса или с колата, нещо такова като сравнение и въобще не съжалявам за избора си Продължава да е един от най-силните ми стимуланти спомена за това уникално изживяване 
Продължава да е един от най-силните ми стимуланти спомена за това уникално изживяване
Второто съм решила че ще бъде секцио,ето причините :
-страх от продължителното и болезнено раждане
-страх от разскъсвания и епизиотомия
-болезненото възстановяване
-по-трудното отпускане по време на секс след това
-страх от още една ужасна бродерия доло с още нещо стърчащо
-страх от шиене без упойка
-страх от още едно 2в1
Това са само част от причините да искам секцио 2-я път.
-страх от продължителното и болезнено раждане
-страх от разскъсвания и епизиотомия
-болезненото възстановяване
-по-трудното отпускане по време на секс след това
-страх от още една ужасна бродерия доло с още нещо стърчащо
-страх от шиене без упойка
-страх от още едно 2в1
Това са само част от причините да искам секцио 2-я път.
Бояна,правилно си определила,че е нужно-интуицията ти не те е излъгала-аз имах кошмарен страх от секцио..родих по-атрофирало бебе и от теб-2.100кг,-увита пъпна връв,недохранваща плацента-в 38г.с...с контракции още от 34г.с.,но подтискани с медикаменти. Едва не се задуши това дете по време на раждането-вагинално.Отивах към спешно секцио-видях как лекарите се ужасяват какво да ме правят и се чудят.Но все пак излезе вагинално-не дишаше-интубираха го-проплака,за което благодаря на Господ.
Така,че всеки който усеща интуитивно,че това е правилното-това е начина! Аз съжалявам,че подложих себе си и детето на това,второто искам отново вагинално да раждам,но по-ясно ще търся признаци на проблем и намеря ли ги-няма да се поколебая да се подложа на секцио. Въпреки това страха ми от срязване е по-голям от болките,които аз търпях цели 20 часа. 
Така,че всеки който усеща интуитивно,че това е правилното-това е начина!
Аз съжалявам,че подложих себе си и детето на това,второто искам отново вагинално да раждам,но по-ясно ще търся признаци на проблем и намеря ли ги-няма да се поколебая да се подложа на секцио. Въпреки това страха ми от срязване е по-голям от болките,които аз търпях цели 20 часа. Второто съм решила че ще бъде секцио,ето причините :
-страх от продължителното и болезнено раждане
-страх от разскъсвания и епизиотомия
-болезненото възстановяване
-по-трудното отпускане по време на секс след това
-страх от още една ужасна бродерия доло с още нещо стърчащо
-страх от шиене без упойка
-страх от още едно 2в1
Това са само част от причините да искам секцио 2-я път.
-страх от продължителното и болезнено раждане
-страх от разскъсвания и епизиотомия
-болезненото възстановяване
-по-трудното отпускане по време на секс след това
-страх от още една ужасна бродерия доло с още нещо стърчащо
-страх от шиене без упойка
-страх от още едно 2в1
Това са само част от причините да искам секцио 2-я път.
Много добре са описани моите причини да родя планирано секцио по мое желание.
Съвсем честно - от шyбе!
Адски се страхyвах от болките и само като си представех какво и от къде трябвада излезе и ...
Адски се страхyвах от болките и само като си представех какво и от къде трябвада излезе и ...
Нямаше сила на света, да ме накара да се напъвам да раждам нормално.
Нямаше сила на света, да ме накара да се напъвам да раждам нормално.
ОК, разбирам, че е твое мнение, обаче раждането на дете е вълнуващ, незабравим и единствен по рода си момент, а ти го описваш по този принизяващ и подигравателен начин.
Най-малкото - уважавай труда на другите, защото то си е труд!
бото, изключително грозно изказване си направила. 
може би е достатъчно да кажеш мотивите си, без да квалифицираш онези, направили друг избор и намерили смисъл в него.
може би е достатъчно да кажеш мотивите си, без да квалифицираш онези, направили друг избор и намерили смисъл в него. Точно така!
Аз се записах да следя, защото съм раждала и по двата начина, т.е. нормално родих дъщеря ми, а сина със спешно секцио - всички ме уверяваха че няма да има проблем, но аз имах мед.показания - едър плод той се роди 4,550, но предпочетох нормалното, защото това е най-доброто за бебето и за майката - бях минала веднъж през това и не виждам нищо унизително и грозно - това е природата - така сме създадени. Не съм съгласна с квалификацията - возене на самолет и друсане с автобус, защото е ясно че рискове има и в двата случая.
Емоцията да родиш детето си е неповторима!
И в моя случай имах предчувствие, че няма да се получи - дори го казах и на екипа и така стана в действителност.
Моето беше по медицински причини, които ако ги нямаше, бих избрала секцио най-вече поради страх, че бебето ще се задуши по време на раждането. Както се оказа впоследствие, наистина щеше да стане така, ако не беше направено секцио. Или ще го повреди израдащият лекар. На второ място идва страхът за мен - страх от епизотомия или някава инфекция от лекарска немарливост.
Колкото и да се пише за рисковете от секцио и колкото и статистики да извадят, не мога да повярвам, че нормалното раждане е по-безопасно за бебето в общия случай, считам, че секциото го щади повече.
Колкото и да се пише за рисковете от секцио и колкото и статистики да извадят, не мога да повярвам, че нормалното раждане е по-безопасно за бебето в общия случай, считам, че секциото го щади повече.
Подхванали сте тема от рода на "Кое е първо - кокошката или яйцето."
Аз все още не съм родила, но все пак е интересно човек да чете различни мнения, така добива по-ясна представа.
Аз също от момента, в който разрах че съм ременна си знаех, че ще раждам секцио. Причините са доста - страх от болката, чного изгледани клипчета зае естествено раждане, страх за беба и т.н. Но основното в това мое решение е ,че винаги съм смятала, че щом имаш избор, то си своодна да го направиш така, както прецениш, че за теб ще е най-добре. Също смятам, че тук не е състезание - кое е правилното и кое не. Все пак всеки е СВОБОДЕН за избира и го прави за СЕБЕ СИ и СОСТВЕНОТО СИ дете, така че не виждам смисъл от тези силни изказвания от рода на нямае по-доро от естественото раждане и т.н.
Сори малко дълго стана.
Аз все още не съм родила, но все пак е интересно човек да чете различни мнения, така добива по-ясна представа.
Аз също от момента, в който разрах че съм ременна си знаех, че ще раждам секцио. Причините са доста - страх от болката, чного изгледани клипчета зае естествено раждане, страх за беба и т.н. Но основното в това мое решение е ,че винаги съм смятала, че щом имаш избор, то си своодна да го направиш така, както прецениш, че за теб ще е най-добре. Също смятам, че тук не е състезание - кое е правилното и кое не. Все пак всеки е СВОБОДЕН за избира и го прави за СЕБЕ СИ и СОСТВЕНОТО СИ дете, така че не виждам смисъл от тези силни изказвания от рода на нямае по-доро от естественото раждане и т.н.
Сори малко дълго стана.
Аз бях на една крачка да избера секцио /но доки ми изби тези мисли от главата и не ме подкрепи 
, защото съм нямала и една дори и най-малка причина за това / от страх дали ще се справя-напъни , дишане , болка.Родих нормално , но накрая почти крещях , че искам секцио , но беше късно и главичката на бебето се беше показала вече 
!
, защото съм нямала и една дори и най-малка причина за това / от страх дали ще се справя-напъни , дишане , болка.Родих нормално , но накрая почти крещях , че искам секцио , но беше късно и главичката на бебето се беше показала вече ! Това е и моето мнение. Плюс това както обясних на лекаря си - нямам време да се занимавам с глупости, предпочитам за половин час всичко да е приключило вместо да се напъвам като ... идиот. Това е моето мнение, а всеки има право на такова. Решилите да раждат по естествен път.........също имат право на мнение, но моето за тях определено не е ласкаво.
Не само "напъването като идиот" по време на "занимаването с глупости" може да те направи "идиот" в очите на околните.
Безумните изказвания го правят много по-успешно.
Щом заради детето си "нямаш време", за какво ли по-важно на тоя свят имаш, питам се аз и отговор не искам?!
И не на последно място - нали не си мислиш, че "решилите да раждат по естествен път" изпадат в еуфория, когато чуят за теб и умните ти изказвания???
Към авторката - Кате, мисля, че всеки трябва да има право на избор, независимо дали е от страх или от каквито и да било други съображения.
Това, че аз за нищо на света не бих родила секцио "по желание", както и че не мога (повярвайте ми, не мога) да разбера аргументите на тези, които са го избрали, не означава, че не уважавам изборът им.
Всеки има право на избор.
Всеки има глава на раменете си.
Нека мисли с нея.
Успех и леко раждане на всички, без значение как ще раждат!
За мен естественото раждане винаги е било нещо чудовищно и с неясен край.
По време на първата си бременност 8 месеца го умувах-нормално или секцио.Цялата бременност го мислих и се притеснявах, защото по едно време бях решила да е естествено.В крайна сметка избрах секцио и така раждането ми остана най-хубавият ми спомен в живота.
Вторият път изобщо не съм се и замисляла.Цялата си бременност я изкарах супер спокойна, защото знаех какво ме чака и че то изобщо не е страшно.
Първият път на изписването бях като нова, а втория път се възстанових още по-бързо.
1 час след операцията кърмих Жорко, а след още 5 часа станах да се раздвижвам.
И двете ми приятелки се мъчиха 12 часа да родят "нормално" и в крайна сметка ги преместиха за секцио.Едната от тях е преживяла такива болки, че вече 5 години не може да се престраши за второ дете.
По време на първата си бременност 8 месеца го умувах-нормално или секцио.Цялата бременност го мислих и се притеснявах, защото по едно време бях решила да е естествено.В крайна сметка избрах секцио и така раждането ми остана най-хубавият ми спомен в живота.
Вторият път изобщо не съм се и замисляла.Цялата си бременност я изкарах супер спокойна, защото знаех какво ме чака и че то изобщо не е страшно.
Първият път на изписването бях като нова, а втория път се възстанових още по-бързо.
1 час след операцията кърмих Жорко, а след още 5 часа станах да се раздвижвам.
И двете ми приятелки се мъчиха 12 часа да родят "нормално" и в крайна сметка ги преместиха за секцио.Едната от тях е преживяла такива болки, че вече 5 години не може да се престраши за второ дете.
Стига сте се възмущавали от този бото 
Това, че той е щял да се чувства като идиот по време на раждането на собственото си дете, изобщо не означава, че всички са идиоти и раждането е глупост по принцип. Ако бях родила нормално, със сигурност нямаше да се чувствам идиотка. Всъщно не съм сигурна второто как ще го раждам, но при всички случаи ще се съобразя с лекарската преценка, защото не се чувствам компетентна и способна да взема решение на база прочетени статии точно по този въпрос.
Това, че той е щял да се чувства като идиот по време на раждането на собственото си дете, изобщо не означава, че всички са идиоти и раждането е глупост по принцип. Ако бях родила нормално, със сигурност нямаше да се чувствам идиотка. Всъщно не съм сигурна второто как ще го раждам, но при всички случаи ще се съобразя с лекарската преценка, защото не се чувствам компетентна и способна да взема решение на база прочетени статии точно по този въпрос. 
Честно казано - страх от всичко, съпътстващо естественото раждане (болки, опасност за бебето, разкъсване на органи и т.н.). Този страх при мен беше се появил още от детеска възраст и въпреки че си мислех че с годините ще намалее, напротив страхът се засили и се превърна почти във фобия... Така че това беше естествен избор за мен, за който до момента не съжалявам. Може би ,след 3 или повече секцио - ще съжалявам...
Така че това беше естествен избор за мен, за който до момента не съжалявам. Може би ,след 3 или повече секцио - ще съжалявам... 
Нямаше сила на света, да ме накара да се напъвам да раждам нормално.
Страх ме беше за бебето и от болката. А също така, че може да ме шият еди къде си.
Страх ме беше за бебето и от болката. А също така, че може да ме шият еди къде си.
По - принцип не съм лигла и търпя на болка, но страхът от неизвестното, че няма да се справя, че нещо толкова важно зависи от мен, ме караше да мисля през годините , че един ден ще раждам така
. Отделно, разкази на приятелки с естествено раждане затвърдиха решението ми. Въобще не се притеснявам да го кажа. Не съжалявам за решението си, напротив! 
Тъй... Нямам право да се включвам в анкетата, защото раждах секцио в комбинация с друга доста сериозна коремна операция.
Но ако не беше това - пак щях да родя секцио, по собствено желание. Причините: всичките изброени в анкетата, плюс още трийсетина варианта на вероятни усложнения, които болният ми мозък предположи, че може да ми се случат. И въпреки изключително сложната операция, на третия ден въобще не ме болеше нищо. Така че и следващото, живот и здраве, пак секцио ще го родя. Не обичам да ме боли, а досега нито една от защитничките на естествено.ком не са успяли да ме убедят с какво моята болка по време на вагинално раждане ще спомогне да си заобичам детето повече, отколкото ако излезе бързо и лесно.
Но ако не беше това - пак щях да родя секцио, по собствено желание. Причините: всичките изброени в анкетата, плюс още трийсетина варианта на вероятни усложнения, които болният ми мозък предположи, че може да ми се случат. И въпреки изключително сложната операция, на третия ден въобще не ме болеше нищо. Така че и следващото, живот и здраве, пак секцио ще го родя. Не обичам да ме боли, а досега нито една от защитничките на естествено.ком не са успяли да ме убедят с какво моята болка по време на вагинално раждане ще спомогне да си заобичам детето повече, отколкото ако излезе бързо и лесно.
[ Не съм съгласна с квалификацията - возене на самолет и друсане с автобус, защото е ясно че рискове има и в двата случая.
Защо? Не ми беше хрумвало, но сравнението май е удачно. И в двата типа пътуване има известен риск.
Рискът със самолет е значително по- малък, но пък обърка ли се нещо, има голяма вероятност да е фатално.
При автобуса има много по- голяма вероятност за някакви проблеми по пътя. Но все пак най- честите са досадни (примерно да висиш с часове пред някоя граница), неприятни (да се окаже, че тоалетната е... хм... запушена и на практика неизползваема), стряскащи (да ти изгърми гума под краката), плашещи (леки катастрофи), ужасни (по- тежки катастрофи), но... с по- голяма вероятност за оцеляване.
Със самолет пристигаш много по- бързо, лесно, комфортно.
С автобус виждаш прелестите на пейзажа, забавляваш се с гледките, спираш на разни места, всяко пътуване може да се окаже неповторимо, несравнимо с друго и прекрасно изживяване.
ПП
mishka_moja, права си, но това е много трудно формолируемо... в смисъл, ти си убедена, че това е правилния избор, след като си се информирала подробно... защото. И там трябва да са причините, но аз не успях да ги опиша по- добре. Ако имаш идея - давай, веднага ще включа. Може би "страх" не е най- точната дума, но... "това е по- безопасно" е по същество същото - страха не винаги е нещо като ... паника, по- често е свързан с проявата на здрав разум - не скачаме под движещо се превозно средство не понеже сме изпълнени с адреналин, но понеже сме се научили какво би последвало и че то вероятно ще е страшно...
Или...
Не ме е страх да изляза без чадър в проливен дъжд, примерно, есента, да си направя дъълга разходка и после да седна на някое проветриво място, недоизсушена, за да пийна една биричка. Да предположим, че времето не е студено - но не е и 35 градуса на сянка. Е... по всяка вероятност нищо особено няма да ми се случи, няма да е и особено неприятно приключение. Но има сериозен шанс все пак да се разболея. И не го правя, понеже не е разумно - просто не знам какво название би следвало да има този вид страх...нещо такова ми се върти в главата.
М/у другото само да вметна, тъй като за момента страхът от родилните болки води с най-голям процент - това на практика е преодолимо с епидурлна анестезия. Аз бях с такава втория път и нищо не разбрах от контракциите.
Желанието ми бе да родия секцио и не съм се и замисляла за нормално раждане. Нямах сериозна причина единствено тесен таз който не всеки лекар би приел за добър довод. Прекалено се бях наслушала и нагледала на фалове покрай мен и страха ми бе голям от нормалното раждане. А и усещането ми винаги е било,че норамлното раждане не е за мен.
В последствие си изтърпях няколко часа "неистински" а после и "истински" контракции но това поради ината ми да мине 12 часа заради датата /прсихясала бях с нумерологията/ и малшанс от спешно секцио преди мен,след като дадох съгласие да ме почват.
Реално се оказа,че вътрешния ми страх си е основателен. Малката се роди много голямо бебе за мойте размери / екипа при секциото беше учуден как може да съм толкова дребна с такъв бебок/. Не мога да си представя пораженията ако трябваше да я родя нормално.
В последствие си изтърпях няколко часа "неистински" а после и "истински" контракции но това поради ината ми да мине 12 часа заради датата /прсихясала бях с нумерологията/ и малшанс от спешно секцио преди мен,след като дадох съгласие да ме почват.
Реално се оказа,че вътрешния ми страх си е основателен. Малката се роди много голямо бебе за мойте размери / екипа при секциото беше учуден как може да съм толкова дребна с такъв бебок/. Не мога да си представя пораженията ако трябваше да я родя нормално.
страх от родилни болки- основно! В 8 или 9 клас ни пускаха документален филм за раждането и изпаднах в такъв шок, че още ме държи! 
Вандали....
(ама че глупост, та това са си деца още ) 
Избрах секцио,съзнавам,че е коремна операция и т.н. опасности.Сред мотивите ми на първо място - страх за бебето.Изживях ужаса с естественото раждане на сестра ми,мозъчният оток на бебето вследствие липса на кислород,заради забавеното изваждане на плода(за което лекарят бе виновен),мъчителните дни на чакане да кажат ще има ли трайни последици и т.н. неприятни емоции впоследствие.И това като завършек на една безпроблемна бременност и "леко" раждане в рамките на 3 часа."Тя не усети какво е раждане"-думите на лекаря,които няма да забравя.Т.е. малко я е боляло,трябвало е още 
Ей така мислят повечето лекари в Б-я:Щом ще раждаш,редно е да се измъчиш.
Повлия ми и майка ми - раждала 2 пъти нормално,още и прилошава като се сети за подробностите.
Съгласна съм,че от естественото раждане по-хубаво няма.Но не и в България,не в нашите болници и при тези закостенели лекари и акушерки.
Ей така мислят повечето лекари в Б-я:Щом ще раждаш,редно е да се измъчиш.Повлия ми и майка ми - раждала 2 пъти нормално,още и прилошава като се сети за подробностите.
Съгласна съм,че от естественото раждане по-хубаво няма.Но не и в България,не в нашите болници и при тези закостенели лекари и акушерки.
Прекалено се бях наслушала и нагледала на фалове покрай мен и страха ми бе голям от нормалното раждане.
Така е. Трябва да си призная, добре, че нямахме интернет, когато бях бременна. Сега, след като съм се начела на какви ли не ужасии, по-скоро бих направила аборт, отколкото да преживея това. Самата аз съм пример за рисковете от секциото - по време на операцията получих кошмарен кръвоизлив, лекарите съвсем видимо загубиха самообладание, докато бях във съзнание, защото не можеха да го овладеят. След това ми спря сърцето. Анестезиологът не беше преценил дозата на упойката и килограмите ми, на всичкото отгоре явно нещо някъде е объркал, в резултат на което освен сърцето, ми спря и дишането, а на всичкото отгоре ми е повредил и гръбначните нерви. Детето се роди полузадушено заради тройно увита и на възли пъпна връв, вследствие на преждевременните контракции два месеца преди раждането. Слава Богу, успяха да я спасят, а аз след операцията много-много усложнения не съм имала, ако изключим това, че възлите на конците бяха срязани, а самите конци бяха забравени да бъдат извадени, и от време на време получавах неприятни възпаления на раната.
И въпреки всичко, ако имам избор, пак ще предпочета секциото. Ама само ако нямам възможност да направя аборт преди това.
Анкетата ме кефи 
Естествено на какво друго може да се дължи, освен на страх?
Разликата идва само от това какъв точно страх
Естествено на какво друго може да се дължи, освен на страх?
Разликата идва само от това какъв точно страх
Да, и двата възможни избора се дължат на страх... от другия - или от нещо, което би могъл да предизвика.
Интресно ми беше кой страх е водещия...
Кати, не винаги мотива е страх. Аз имам 2 вагинални раждания, но честно казано и от секцио не ме е страх. Общо взето бих родила всякак, дори и да боли.
Избрах вагиналното раждане, защото отдавна имам много силно усещане че бебето трябва да си е непрекъснато с мен, от секундата в която се роди. За мен е изключително важно да имам достъп до бебето непрекъснато и да знам за всяко нещо, което му се прави предварително. И при двете раждания това беше нещото за което разпитвах.
Е, стана така, че и раждането беше както го исках, но за самото раждане бях готова и на компромиси. Т.е. ако вариантита са: 1. Вагинално раждане и ми дават бебето след 2 часа или 2. Секцио и бебето си е при мен веднага след раждането бих избрала секциото без да се колебая и секунда.
Избрах вагиналното раждане, защото отдавна имам много силно усещане че бебето трябва да си е непрекъснато с мен, от секундата в която се роди. За мен е изключително важно да имам достъп до бебето непрекъснато и да знам за всяко нещо, което му се прави предварително. И при двете раждания това беше нещото за което разпитвах.
Е, стана така, че и раждането беше както го исках, но за самото раждане бях готова и на компромиси. Т.е. ако вариантита са: 1. Вагинално раждане и ми дават бебето след 2 часа или 2. Секцио и бебето си е при мен веднага след раждането бих избрала секциото без да се колебая и секунда.
Няколко коментара, прочетени тук, предизвикаха любопитството ми.
Та... какво причини избора ви?
Въпросът е насочен само към онези, които са избрали да родят с Цезарово сечение. Не към жените със спешна операция или неоспорими показания.
ПП
Насочен е и към онези, които са... ами, си измислили или преекспонирали показания. Или поне към онези от тях, които не се притесняват да го признаят пред себе си.
Та... какво причини избора ви?
Въпросът е насочен само към онези, които са избрали да родят с Цезарово сечение. Не към жените със спешна операция или неоспорими показания.
ПП
Насочен е и към онези, които са... ами, си измислили или преекспонирали показания. Или поне към онези от тях, които не се притесняват да го признаят пред себе си.
Няма какво да ме притеснява, за да отговоря на въпросът ти .
1. Моето секцио беше спешно, защото спуках водата в 7 мия месец .
2. Но аз също исках да родя секцио , тъй като не намирам смисъл да се мъча като арабка при положение, че за мен секциото е по лесен вариант да родя .
Приспиват те и се събуждаш с бебе - без да си се мъчил грам за това .
скоро ще забранят да имаме каквито и да е избори.
след като темите, в които обсъждаме секциото по НЕмедицински показания се заключват, а петициите за естествено раждане са заковани...
след като темите, в които обсъждаме секциото по НЕмедицински показания се заключват, а петициите за естествено раждане са заковани...
Човек винаги има право на избор !
И всеки може да ражда както си иска !
Пуснете една нова тема с анкета- Защо реших нормално раждане а не секцио?
Пусни я
скоро ще забранят да имаме каквито и да е избори.
след като темите, в които обсъждаме секциото по НЕмедицински показания се заключват, а петициите за естествено раждане са заковани...
след като темите, в които обсъждаме секциото по НЕмедицински показания се заключват, а петициите за естествено раждане са заковани...
Защото ти си от другата страна
Имам предвид, че понеже си от другата страна, затова агресията на опонентите ти прави по-голямо впечатление.
Истината е, че всяка теза има както агресивни, така и умерени защитници, независимо каква е самата теза. Виж например мнението на boto в тази тема. Отговаря напълно на определението ти за "таят такава злоба и са толкова агресивни да защитават мнението си", но не те е подразнило, защото не е опозиция на твоето.
Имам предвид, че понеже си от другата страна, затова агресията на опонентите ти прави по-голямо впечатление.
Истината е, че всяка теза има както агресивни, така и умерени защитници, независимо каква е самата теза. Виж например мнението на boto в тази тема. Отговаря напълно на определението ти за "таят такава злоба и са толкова агресивни да защитават мнението си", но не те е подразнило, защото не е опозиция на твоето.
да не с еотклоняваме - всеки има право да защитава тезите си. пък и чак злоба не мисля, че има.
според мен по-скоро е тревожно защо хората избират секцио. наистина раждането е естествен процес и хиляди години е бил такъв. защо сега избираме секцио. в другата тема зозима каза, че процентът за БГ е 42 !!! според мен това е смущаващо.
според мен по-скоро е тревожно защо хората избират секцио. наистина раждането е естествен процес и хиляди години е бил такъв. защо сега избираме секцио. в другата тема зозима каза, че процентът за БГ е 42 !!! според мен това е смущаващо.
скоро ще забранят да имаме каквито и да е избори.
след като темите, в които обсъждаме секциото по НЕмедицински показания се заключват, а петициите за естествено раждане са заковани...
след като темите, в които обсъждаме секциото по НЕмедицински показания се заключват, а петициите за естествено раждане са заковани...
Ами аз знаех още преди да забременея, че ще раждам секцио. Просто вътрешно усещане имах, не мога да го обясня. Бях оперирана от киста на яйчника и знаех каква е болката след това, чувствах се някак подготвена, а другото беше едно голямо неизвестно Пък и при положение, че хората са го измислили, защо да се мъча? Приспиват те, събуждат те и си имаш бебче! Аз съм от тези, които мислят, че не начина на раждане те прави добра майка! И при двата варианта има рискове, но при секциото поне според мен са по-малко за бебето.
Пък и при положение, че хората са го измислили, защо да се мъча? Приспиват те, събуждат те и си имаш бебче! Аз съм от тези, които мислят, че не начина на раждане те прави добра майка! И при двата варианта има рискове, но при секциото поне според мен са по-малко за бебето.Пък и при положение, че хората са го измислили, защо да се мъча? Приспиват те, събуждат те и си имаш бебче!
И аз много исках да родя секцио първото дете, но освен причините, които споменах по-рано, добавям и тази, че не знаех колко гадно е секциото - и самата операция, и после след нея. За второто вече не съм твърде очарована, че пак ще трябва да изживея същото, но се успокоявам, че това е по-добрият начин за бебето и мен. Очакват се много повече травми ако раждам нормално.
Мъжът ми пък и дума не дава се обели за нормално раждане - страх го е, че ще умра по време на раждането, секциото му дава повече спокойствие.
да не с еотклоняваме - всеки има право да защитава тезите си. пък и чак злоба не мисля, че има.
според мен по-скоро е тревожно защо хората избират секцио. наистина раждането е естествен процес и хиляди години е бил такъв. защо сега избираме секцио. в другата тема зозима каза, че процентът за БГ е 42 !!! според мен това е смущаващо.
според мен по-скоро е тревожно защо хората избират секцио. наистина раждането е естествен процес и хиляди години е бил такъв. защо сега избираме секцио. в другата тема зозима каза, че процентът за БГ е 42 !!! според мен това е смущаващо.
Според мен раждането при човека си е компромис от страна на природата от самото начало... И друг път съм го казвала - изправеното телосложение е предпоставка за тежки и опасни раждания с голям процент (спрямо другите бозайници) тежки последствия.
А промяната на... ами, да речем, вкусовете, на тенденциите на многомилярдната модна индустрия съвсем не е добра предпоставка за връщането на "рубенсовия" тип жени - "плодовити", с телосложение, предполагащо сравнително леки и безпроблемни (в сравнение с крехките тънки девойки) раждания.
Тенденцията да се харесват повече жените с тесен таз, респективно те да оставят [повече] поколение води до превес на този тип гени.
Избрах да раждам секцио поради няколко причини:
1. Не исках да се занимавам с родилни болки и контракции
2. Не исках да имам разкъсвания
3. Не исках да изглеждам различно отдолу
4. Исках бебо да излезе на плануван ден и не исках изненади
5. Не исках бебо да се мъчи да излиза (знам, че това е естествено)
6. Не исках и мръсотиите които идват с раждането.
7. Страхувах се от възможността за спешно секцио след контракции, напъни и подобни.
За мен секциото беше най добрият вариант. Не съжалявам за секунда даже. Всеки си избира сам.
1. Не исках да се занимавам с родилни болки и контракции
2. Не исках да имам разкъсвания
3. Не исках да изглеждам различно отдолу
4. Исках бебо да излезе на плануван ден и не исках изненади
5. Не исках бебо да се мъчи да излиза (знам, че това е естествено)
6. Не исках и мръсотиите които идват с раждането.
7. Страхувах се от възможността за спешно секцио след контракции, напъни и подобни.
За мен секциото беше най добрият вариант. Не съжалявам за секунда даже. Всеки си избира сам.
Избрах да раждам със секцио от чисто егоистични подбуди.
Винаги съм знаела, че ако раждам, ще е със секцио, за мен друг вид раждане няма.
Затова родих със секцио в чудесна частна клиника и раждането ми се превърна в прекрасен спомен.
Кати, можеш да добавиш и моят отговор - родих така, защото съм лигла.
Винаги съм знаела, че ако раждам, ще е със секцио, за мен друг вид раждане няма.
Затова родих със секцио в чудесна частна клиника и раждането ми се превърна в прекрасен спомен.
Кати, можеш да добавиш и моят отговор - родих така, защото съм лигла.
Според мен заседналия начин на живот, суматите лекарства, които гълтаме профилактично са по-съществена предпоставката за трудно раждане. Аз съм си правила едно собствено непретенциозно проучване. Жените, които са ми споделяли, че са родили много лесно, също така не са се спирали по време на бременността си, а също така и в деня на раждането си не са се хвърлили на леглото. Примерно стълбите много помагат
В другата тема говорехме, че в холандия всичко живо ражда нормално. После се замислих, че традиционно холандците на всякакви възрасти спортуват много. То не са маратони, колела, скейтване и т.н. Т.е. крушката си има опашка
В другата тема говорехме, че в холандия всичко живо ражда нормално. После се замислих, че традиционно холандците на всякакви възрасти спортуват много. То не са маратони, колела, скейтване и т.н. Т.е. крушката си има опашка
Според мен заседналия начин на живот, суматите лекарства, които гълтаме профилактично са по-съществена предпоставката за трудно раждане. Аз съм си правила едно собствено непретенциозно проучване. Жените, които са ми споделяли, че са родили много лесно, също така не са се спирали по време на бременността си, а също така и в деня на раждането си не са се хвърлили на леглото. Примерно стълбите много помагат
В другата тема говорехме, че в холандия всичко живо ражда нормално. После се замислих, че традиционно холандците на всякакви възрасти спортуват много. То не са маратони, колела, скейтване и т.н. Т.е. крушката си има опашка
В другата тема говорехме, че в холандия всичко живо ражда нормално. После се замислих, че традиционно холандците на всякакви възрасти спортуват много. То не са маратони, колела, скейтване и т.н. Т.е. крушката си има опашка
Мда...
И аз не само, че съм си го мислила, а съм убедена, че е така!
Само, че реших, че ако го напиша ще ме линчуват тези с тежките раждания...демек обвинявам ги в небрежност към тялото си.
Аз много спортувам и двата пъти родих бързо и лесно.
Според мен заседналия начин на живот, суматите лекарства, които гълтаме профилактично са по-съществена предпоставката за трудно раждане. Аз съм си правила едно собствено непретенциозно проучване. Жените, които са ми споделяли, че са родили много лесно, също така не са се спирали по време на бременността си, а също така и в деня на раждането си не са се хвърлили на леглото. Примерно стълбите много помагат
В другата тема говорехме, че в холандия всичко живо ражда нормално. После се замислих, че традиционно холандците на всякакви възрасти спортуват много. То не са маратони, колела, скейтване и т.н. Т.е. крушката си има опашка
В другата тема говорехме, че в холандия всичко живо ражда нормално. После се замислих, че традиционно холандците на всякакви възрасти спортуват много. То не са маратони, колела, скейтване и т.н. Т.е. крушката си има опашка
Мда...
И аз не само, че съм си го мислила, а съм убедена, че е така!
Само, че реших, че ако го напиша ще ме линчуват тези с тежките раждания...демек обвинявам ги в небрежност към тялото си.
Аз много спортувам и двата пъти родих бързо и лесно.
Ще си позволя да не се съглася с вас. За справка - майка ми. Не се е спряла и през двете си бременности - и двамата с брат ми сме я поизмъчили, шевовете й са били много. Мои познати, които цялата бременност са лежали - раждаха бързо и лесно. Така че смятам, че нещата по-скоро опират до организъм... Да, при някои случаи може и многото движение да спомогне, но...
Хм, в повечето случаи лекарите те съветват да не се натоварваш. Моят каза да си правя всичко, което съм си правила преди да забременея.
Рися, съгласна съм, че движението не е гаранция, но все пак помага.
Янечек, защо му е на човека да решава квадратно уравнение))) ? Аз познавам учителка по математика, която не може да смята с отрицателни числа. Ей, това е гротеско.
Рися, съгласна съм, че движението не е гаранция, но все пак помага.
Янечек, защо му е на човека да решава квадратно уравнение
))) ? Аз познавам учителка по математика, която не може да смята с отрицателни числа. Ей, това е гротеско.
Знаех си, че и за това веднага ще се заформи спор.
Рися, не твърдя, че съм потвърждение на правилото, но може майка ти да е изключение.
Във всеки случай е нормално по-тренираната, по-издръжлива на физическо натоварване, по-гъвкава жена да роди по-лесно.
Но пък съм чувала, че професионалните спортистки раждат трудно понеже мускулите им са прекалено стегнати....така че - златната среда! Нищо чудно сега някоя съфорумка да извади някоя приятелка спортистка и да ме опровергае, но аз да си кажа...
Рися, не твърдя, че съм потвърждение на правилото, но може майка ти да е изключение.
Във всеки случай е нормално по-тренираната, по-издръжлива на физическо натоварване, по-гъвкава жена да роди по-лесно.
Но пък съм чувала, че професионалните спортистки раждат трудно понеже мускулите им са прекалено стегнати....така че - златната среда! Нищо чудно сега някоя съфорумка да извади някоя приятелка спортистка и да ме опровергае, но аз да си кажа...
Е, стига бе, хора, не може да отричаме очевидното - много ясно, че едно тренирано и поддържано тяло ще роди много по-лесно от тяло с тежина 120 кг. примерно /не искам да обиждам никого/.
Колкото до ражданията на приятелки-спортистки - хандбалистка, бебе около 4,500 - без шевове, нормално и бързо.
Колкото до ражданията на приятелки-спортистки - хандбалистка, бебе около 4,500 - без шевове, нормално и бързо.
Е, стига бе, хора, не може да отричаме очевидното - много ясно, че едно тренирано и поддържано тяло ще роди много по-лесно от тяло с тежина 120 кг. примерно /не искам да обиждам никого/.
Колкото до ражданията на приятелки-спортистки - хандбалистка, бебе около 4,500 - без шевове, нормално и бързо.
Колкото до ражданията на приятелки-спортистки - хандбалистка, бебе около 4,500 - без шевове, нормално и бързо.
Аз съм от тези, големите, дето ти не искаш да ги обиждаш, което не ми пречи да съм тренирана и поддържана (е, поне преди да родя, де, сега има какво да се желае...). Както казах, съгласна съм, че това помага - доказва го и моето възстановяване след секциото, но това не е показател за лесно раждане според мен.
Но това не ми пречи да си родя със секцио за свое удобство. Защото ти си от другата страна
Имам предвид, че понеже си от другата страна, затова агресията на опонентите ти прави по-голямо впечатление.
Истината е, че всяка теза има както агресивни, така и умерени защитници, независимо каква е самата теза. Виж например мнението на boto в тази тема. Отговаря напълно на определението ти за "таят такава злоба и са толкова агресивни да защитават мнението си", но не те е подразнило, защото не е опозиция на твоето.
Имам предвид, че понеже си от другата страна, затова агресията на опонентите ти прави по-голямо впечатление.
Истината е, че всяка теза има както агресивни, така и умерени защитници, независимо каква е самата теза. Виж например мнението на boto в тази тема. Отговаря напълно на определението ти за "таят такава злоба и са толкова агресивни да защитават мнението си", но не те е подразнило, защото не е опозиция на твоето.
Ескарина, от коя друга страна съм? Нали тук сме всички майки, или бъдещи такива, какви са тези разделения, какви са тия чудесии
Не съм видяла жена, родила със секцио да лепи етикети или агресивно да убеждава други да раждат по определен начин. Едва ли не некърмещи и родили секцио са някаква долна категория хора, на която трябва да се обясни колко са в грешка. Просто отстрани е супер смешно, някои са се вживяли в разни странни каузи като малки деца. За да се защитават хората вече са принудени да пишат глупости, които не мислят.
И аз не мога да си обясня защо повечето от тези "естествени" таят такава злоба и са толкова агресивни да защитават всякакви тези
И аз това се чудя ?!
Когато бях бременна една баба ми каза така :
Тя : - Ще раждаш нормално, няма да се съгласяваш на секцио и няма да се лигавиш !
Аз : - И що ?! Кому е нужо да се мъча като арабка ?! Това, че съм родила секцио не ме прави по - малко майка !
Старицата не можа да ми каже нищо повече !
Едва ли не некърмещи и родили секцио са някаква долна категория хора, на която трябва да се обясни колко са в грешка.
Какво те интересува за каква те смятат хора, които на всичкото отгоре не уважаваш, при положение, че се чувстваш добре с избора си? Все едно ми е дали съм долна или горна категория според нечии представи. И дали гледат детенцето ми със съжаление
Отделно и тези със секциото не са особено нежни. Често можеш да видиш: "родих секцио, защото не исках да се мъча като куче", "аз да не съм крава, че да кърмя" или ето това - прясно, прясно още:
Аз : - И що ?! Кому е нужо да се мъча като арабка ?! Това, че съм родила секцио не ме прави по - малко майка !
Хм, на мен тази тема много ми хареса, накара ме да се замисля. За това, колко страх има, и за това, дали и колко от жените биха се страхували от раждането ако медицинския персонал се държи както трябва.
Да поясня-аз съм от тези, дето пишат в кърмаческия и дават съвети за кърменето. Правя го, защото вярвам, че всяка жена трябва да бъде подкрепена в избора си. За тези, които са избрали да кърмят-форума е място, което помага да постигнат целта си.
Бих се радвала ако същото нещо се случи и с раждането- когато бременната жена отиде на лекар лекаря да разговаря с нея, да и обяснява, да даде избор, да успокои, да посъветва. Жената да е уверена, че когато отиде да ражда ще я уважават, че когато има 2 алтернативи (и положението не е спешно) ще я попитат какво иска, че лекарите ще я предупреждават какво смятат да правят с нея и бебето и ще и обясняват защо го правят. Че когато попита нещо ще и обяснят, а няма да и се скарат. Аз лично си мисля, че тогава страха ще намалее.
Давам пример с приятелка-отива да ражда второто си дете. Приемат я с болезнени контракции и 2 см. разкритие. Лекаря и казва, че ако иска може да роди нормално, но да си направи сметката-на 2 часа разкритието щяло да се увеличава с 1 см. Тя решила че 16 часа контракции са и много и се съгласила на секцио. Дали избора е бил неин? Или доктора умишлено и е насадил страх за да я убеди в това, което той иска?
Разбирам, че някои от майките, избрали секцио са го избрали след като са имали цялата необходима информация. Също така, смятам че понякога психологичните причини (тежко първо раждане напр.) са си показател за секцио. Но ми се струва, че често причина за избор на секцио е страха от загуба на контрол.
Цялата тази енергия, която се хаби да се изпокараме дали е по-добре да раждаш като "арабка" или като "лигла" бихме могли да се обединим около общата ни кауза-ВсЯКА бременна и родилка да получава качествена услуга, да бъде уважавана и подкрепяна, да бъде информирана, да има добри условия навсякъде, където и да роди. Пък нека тогава отново погледнем статистиките
Да поясня-аз съм от тези, дето пишат в кърмаческия и дават съвети за кърменето. Правя го, защото вярвам, че всяка жена трябва да бъде подкрепена в избора си. За тези, които са избрали да кърмят-форума е място, което помага да постигнат целта си.
Бих се радвала ако същото нещо се случи и с раждането- когато бременната жена отиде на лекар лекаря да разговаря с нея, да и обяснява, да даде избор, да успокои, да посъветва. Жената да е уверена, че когато отиде да ражда ще я уважават, че когато има 2 алтернативи (и положението не е спешно) ще я попитат какво иска, че лекарите ще я предупреждават какво смятат да правят с нея и бебето и ще и обясняват защо го правят. Че когато попита нещо ще и обяснят, а няма да и се скарат. Аз лично си мисля, че тогава страха ще намалее.
Давам пример с приятелка-отива да ражда второто си дете. Приемат я с болезнени контракции и 2 см. разкритие. Лекаря и казва, че ако иска може да роди нормално, но да си направи сметката-на 2 часа разкритието щяло да се увеличава с 1 см. Тя решила че 16 часа контракции са и много и се съгласила на секцио. Дали избора е бил неин? Или доктора умишлено и е насадил страх за да я убеди в това, което той иска?
Разбирам, че някои от майките, избрали секцио са го избрали след като са имали цялата необходима информация. Също така, смятам че понякога психологичните причини (тежко първо раждане напр.) са си показател за секцио. Но ми се струва, че често причина за избор на секцио е страха от загуба на контрол.
Цялата тази енергия, която се хаби да се изпокараме дали е по-добре да раждаш като "арабка" или като "лигла" бихме могли да се обединим около общата ни кауза-ВсЯКА бременна и родилка да получава качествена услуга, да бъде уважавана и подкрепяна, да бъде информирана, да има добри условия навсякъде, където и да роди. Пък нека тогава отново погледнем статистиките
Отделно и тези със секциото не са особено нежни.
Всеки човек е нежен по определен, свой си начин Това, че съм родила секцио, не ме прави груба, долна, или по-нисък клас от някой, родил нормално. И това, че съм избрала да родя секцио, няма нищо общо с желанието да си кърмя детето.
Родих секцио, единствено по мое желание. Това беше личен избор, от който съм много доволна
Ох, бе, и аз съм от онези със секциото, имам предвид, че понякога сме и ние груби в изказванията си. Примери има доста из най-различни теми.
yanast, безспорно ако условията, в които раждаме се подобрят, тогава и статистиките ще са други. Но тази анкета е към сегашното положение. Аз изпивам ужас най-вече от грубите служители в държаните болници. Затова няма да раждам в такава и този път. Надявам се, че плащайки ще се държат с бебето ми и с мен като с хора, а не като с отрепки. Ще ми обясняват всичко и няма да ми го носят ваксинирано
Без да попитат.
yanast, безспорно ако условията, в които раждаме се подобрят, тогава и статистиките ще са други. Но тази анкета е към сегашното положение. Аз изпивам ужас най-вече от грубите служители в държаните болници. Затова няма да раждам в такава и този път. Надявам се, че плащайки ще се държат с бебето ми и с мен като с хора, а не като с отрепки. Ще ми обясняват всичко и няма да ми го носят ваксинирано
Без да попитат.
Ето моите причини:
- изпитвам отвращение към самия акт на естественото раждане ( за което нямам обяснение). самата идея, че бебето ще мине през мен, че може да се наложи да използват форцепс/ вакуум, да ме шият и т.н. ме отвръщаваше, инстинктивно потръпвах като си го помислех.
- беше ме страх за бебето- дали няма да пренося и да не предизвикат раждането навреме ( аз съм преносена, сестра ми също, в деня на секциото /9дни преди термин/ нямах никакви признаци за раждане, нито пък разкритие), да не го загубя заради невежество на лекарите или невнимание от тяхна страна.
страх от болката не изпитвах и не това беше причината да избера секциото.
- изпитвам отвращение към самия акт на естественото раждане ( за което нямам обяснение). самата идея, че бебето ще мине през мен, че може да се наложи да използват форцепс/ вакуум, да ме шият и т.н. ме отвръщаваше, инстинктивно потръпвах като си го помислех.
- беше ме страх за бебето- дали няма да пренося и да не предизвикат раждането навреме ( аз съм преносена, сестра ми също, в деня на секциото /9дни преди термин/ нямах никакви признаци за раждане, нито пък разкритие), да не го загубя заради невежество на лекарите или невнимание от тяхна страна.
страх от болката не изпитвах и не това беше причината да избера секциото.
Така де, анкетата е много добра, накара ме да се замисля за много неща...
Но някак спора е насочен в неправилна посока
И на мен доктора тръгна да ми пука водите без изобщо да ме пита, добре че предполагах какво смята да направи та го попитах може ли да не ми ги пука. Оказа се, че може, даже няма нищо против, но изобщо не му хрумна че може да попита първо....
Нека опознаем подбудите и причините за избора на другите, преди да ги осъждаме и квалифицираме! Аз затова чета такива теми-за да разбера защо толкова много жени правят избор, различен от моя. Пък ако искам да променя статистиките-тогава ще се опитам да променя това, което ги кара да правят този избор, а не да им обяснявам че не са прави....
Но някак спора е насочен в неправилна посока
И на мен доктора тръгна да ми пука водите без изобщо да ме пита, добре че предполагах какво смята да направи та го попитах може ли да не ми ги пука. Оказа се, че може, даже няма нищо против, но изобщо не му хрумна че може да попита първо....
Нека опознаем подбудите и причините за избора на другите, преди да ги осъждаме и квалифицираме! Аз затова чета такива теми-за да разбера защо толкова много жени правят избор, различен от моя. Пък ако искам да променя статистиките-тогава ще се опитам да променя това, което ги кара да правят този избор, а не да им обяснявам че не са прави....
Аз затова чета такива теми-за да разбера защо толкова много жени правят избор, различен от моя..
Ами хората са различни. Няма как да направиш правилен извод - за всяка това са комплексни фактори трупани с годините / съзнателно или несъзнателно/.
И да ми бяха обяснили тихо и кротко с внимание пак избора за мен щеше да е секцио.
Може би моят избор беше продиктуван по скоро от страх за детето, не за мен самата 
Подбудите ми бяха като на caprice, самия страх да не загубя детето поради лекарско невнимание, страха да не пренося и това да се окаже фатално... Абе просто исках всичко да е планирано. Да знам - отивам в еди колко си часът и в еди колко си часът бебето се появява на бял свят, планирано, уредено, да знам че лекарят ме чака и е готов за операция. Просто не ми се разчиташе на случайността.
Подбудите ми бяха като на caprice, самия страх да не загубя детето поради лекарско невнимание, страха да не пренося и това да се окаже фатално... Абе просто исках всичко да е планирано. Да знам - отивам в еди колко си часът и в еди колко си часът бебето се появява на бял свят, планирано, уредено, да знам че лекарят ме чака и е готов за операция. Просто не ми се разчиташе на случайността.
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето? Интересно ми е съгласни ли сте с това? Защото ако наистина има такава връзка, може би един друг възможен мотив е убеждението че природата на човека по принцип е несъвършена и всеки път когато може да бъде заменена с нещо направено от човека, е добре да се направи. Мисля че и Кати изрази подобна мисъл.
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето? Интересно ми е съгласни ли сте с това? Защото ако наистина има такава връзка, може би един друг възможен мотив е убеждението че природата на човека по принцип е несъвършена и всеки път когато може да бъде заменена с нещо направено от човека, е добре да се направи. Мисля че и Кати изрази подобна мисъл.
А има ли мами, които са родили планово на термин? Т.е, уговорката с лекаря да е била операциията да се случи при започващо раждане,?
Не съм била на термина. Отидох деня преди операцията и реших да остана/ можеше и да се прибера/. Малката реши от следобяда да се ражда за което не бях съгласна
Реално се получи това което се счита да добър вариант - няколко часа родова дейност и секцио. Не съм търсила ефекта умишлено и не съм се стремяла към точно този вариант.
Предполагам,че едва ли ще е проблем да се чака до последно/ако непреносваш/, но дали ще е на термина нямаш никаква гаранция.
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето?
Не съм против кърменето. Нямаше да се мъча да се цедя 6 месеца нон стоп / и още 1 когато може/ако това ми се виждаше нередно.
Едното с другото за мен нямат връзка.
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето? Интересно ми е съгласни ли сте с това?
Въобще не съм съгласна. Първо: познавам няколко жени, които избраха секцио и кърмиха по една година. Второ: не познавам човек, който да е против кърменето. Има такива, които не искат да кърмят, което е съвсем друго. Както и никой не е против нормалното раждане, но просто има жени, които не искат да раждат така.
Ама направи една анкета ако ти е интерсно де, виж първа страница в майките цялата е с такива теми
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето? Интересно ми е съгласни ли сте с това?
надявам се да не е така. Аз съм с две секцио, по медицински причини, ама да речем, че не се съпротивлявах особено. И двата пъти исках да кърмя, още кърмя и не знам, може би ми е някаква компенсация това. Имам достатъчно познати, родили секцио и кърмили успешно дълго време.
онова с арабките беше пълна глупост и идиотизъм, ще ме прощава авторката.
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето? Интересно ми е съгласни ли сте с това? Защото ако наистина има такава връзка, може би един друг възможен мотив е убеждението че природата на човека по принцип е несъвършена и всеки път когато може да бъде заменена с нещо направено от човека, е добре да се направи. Мисля че и Кати изрази подобна мисъл.
Аз бях избрала да родя секцио, но ми се наложи такова по спешност. Бебето ми беше недоносено и не можеше да суче, но му давах изцедена кърма 10 месеца. Ако бяхме успели двамата с нормално кърмене със сигурност щях все още да кърмя. Не виждам връзката между двете. Моите познати не са представителна извадка на родилките, но сред раждалите секцио и вагинално има равен брой кърмачки. Има привидна връзка и тя идва от това, че част от нежелаещите да кърмят използват секциото като предтекст и оправдание да кажат, че "нямат кърма".
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето? Интересно ми е съгласни ли сте с това?
Аз предпочиетох секцио, но това не ми попречи да си кърмя детето. Все още кърмя и мисля да продължа...Та мисълта ми беше, че едното няма нищо общо с другото
Благодаря ви за отговорите, момичета Явно съм се заблудила. На тази мисъл ме наведе една реплика тук на Кати (едва ли ще я въпроизведа правилно, но беше свързано с това че откакто човекът е тръгнал изправен, това е направило раждането проблематично) и една друга нейна реплика, може би в съседната тема за раждането по немедицински причини, че кърмачките са крави (за мен доказателство че е против кърменето). Явно е частен случай. Не ми се иска да се забърквам в спорове ако пусна нова анкета 
Благодаря ви още веднъж!
Между другото и аз, и майка ми сме кърмили след секцио
Явно съм се заблудила. На тази мисъл ме наведе една реплика тук на Кати (едва ли ще я въпроизведа правилно, но беше свързано с това че откакто човекът е тръгнал изправен, това е направило раждането проблематично) и една друга нейна реплика, може би в съседната тема за раждането по немедицински причини, че кърмачките са крави (за мен доказателство че е против кърменето). Явно е частен случай. Не ми се иска да се забърквам в спорове ако пусна нова анкета Благодаря ви още веднъж! Между другото и аз, и майка ми сме кърмили след секцио
Като чета, оставам с впечатлението (може би погрешно), че жените предпочитащи секцио са и против кърменето? Интересно ми е съгласни ли сте с това? Защото ако наистина има такава връзка, може би един друг възможен мотив е убеждението че природата на човека по принцип е несъвършена и всеки път когато може да бъде заменена с нещо направено от човека, е добре да се направи. Мисля че и Кати изрази подобна мисъл.
Отделно и тези със секциото не са особено нежни.
Всеки човек е нежен по определен, свой си начин Това, че съм родила секцио, не ме прави груба, долна, или по-нисък клас от някой, родил нормално. И това, че съм избрала да родя секцио, няма нищо общо с желанието да си кърмя детето.
Родих секцио, единствено по мое желание. Това беше личен избор, от който съм много доволна
Става въпрос, че не винаги са особено нежни в изказванията си - по отношение на вагиналнораждащите.
Не вземам отношение към подобен спор - според мен просто трябва да се даде възможност на всеки - на абсолютно всеки - да направи своя избор, без да трябва да изобретява причини, в които да го "облече", просто още преди да е започнало раждането да направи... писмен избор. И всеки избор да се приема за достатъчно основание от застрахователя / осигурителя, на който сме дали доста пари.
Смятам, че тогава грубия тон в подобни разговори ще изчезне от само себе си - просто ще бъде излишен.
Така, както ако си говорехме по въпроса "какво харесвате повече - пържоли или шоколад?" едва ли някой би се нахвърлял на някого...
heureuse, държа да подчертая, че не смятам по никакъв начин кърмачките за крави. Но терминът "цедене" ми се вижда... ... ... по- добре да не давам квалификациите си за него. Вероятно от там си получила това впечатление. Използвам "доене", понеже точно това се прави - жената се дои, точно като крава. и аз съм го правила. Не се срамувам от това. Но и не искам да се чувствам с нещо... ами, по- различна от кравата, в момента, в който съм хванала помпата - в крайна сметка, случва ми се абсолютно същото нещо.
И за протокола, кърменето (нелепият ми опит) за мен беше безкрайно неприятно и болезнено преживяване. Не мисля да го повтарям. И, колкото и да е странно, доенето - като крава - за мен беше по- приемливо като усещане.
Но двете ми решения - във връзка с родоразрешението и с кърменето - нямат абсолютно никаква връзка помежду си.
Реших изобщо да не пробвам какво е вагиналното раждане - тъй като се притеснявах от възможни трайни ... последствия? увреждания? - на собственото си тяло, а и на бебето ми.
Реших да опитам да кърмя и да постъпя според конкретните си усещания. Е, не ми хареса, но няма никаква връзка с раждането.
Впрочем повечето жени, избрали секцио, които аз лично - или чрез форума - познавам избраха и кърменето.
Чудих се, чудих дали да пиша, понеже моите секциа реално не са правени по мое собствено желание, а по медицински препоръки на много лекари. Та хем не мога да кажа, че съм си избрала аз самта секциото, хем това съвпадаше с моето желание, е имах известни чуденки, но предпочитах секциото, защото не си представях една желана , сравнително безпроблемна бременност да завърши с неясен край. Исках краят да е здраво бебе, шансовете за такова са по-големи при секциото,кой каквото иска да ми разправя. Няколко месеца преди първото секцио, един колега не смееше да почерпи за внучето си, защото го вадили с форцепс, мозъчен оток и не ясна перспектива ще оцелее ли. Ей това ми затвърди желанието за секцио. Всъщност, ако не бях с два показатела за секцио, може би нямаше да е така, но фактът, че при мен има предпоставки за проблем при нормално раждане, ме отказа от него напълно и въпреки това, се консултирах с няколко лекаря.
Болката не ми е била критерий, особено за второто раждане, когато вече знаеш какво е да имаш дете, мислите са насочени само към него, притесняваше ме риска за бебето, а аз исках да имам живо и здраво бебе, след като съм го носила девет месеца.
Болката не ми е била критерий, особено за второто раждане, когато вече знаеш какво е да имаш дете, мислите са насочени само към него, притесняваше ме риска за бебето, а аз исках да имам живо и здраво бебе, след като съм го носила девет месеца.
Секциите не изключва употребата на форцепс.
Но, общо взето, се използва по- ... внимателно. Нежно. Не така, че да има опасност да навреди на бебето - понеже ако не могат да го извадят безопасно винаги могат да разширят дупката. Т.е. докторите се стараят да запазят... естетичния вид на майката, но не и за сметка на безопасността на бебето.
pandora, това имах предвид под "преекспонирани проказатели". Можеш смело да пишеш.
Какво стана с внучето на колегата ти? Оправи ли си? Добре ли е? Сигурно на всички ни дожаля за мъничето...
Но, общо взето, се използва по- ... внимателно. Нежно. Не така, че да има опасност да навреди на бебето - понеже ако не могат да го извадят безопасно винаги могат да разширят дупката. Т.е. докторите се стараят да запазят... естетичния вид на майката, но не и за сметка на безопасността на бебето.
pandora, това имах предвид под "преекспонирани проказатели". Можеш смело да пишеш.
Какво стана с внучето на колегата ти? Оправи ли си? Добре ли е? Сигурно на всички ни дожаля за мъничето...
Преди малко, отварям dir.bg и гледам народа яко коментира постулатите от статията "Масово раждат със секцио без причина".По-долу ви цитирам един коментар, от който чак ми стана смешно:
"аз родих секцио по желание.когато секциото е направено навреме,когато плода е узрял напълно и готов няма никакви рискове за него.Даже напротив,повече са рисковете при естествено раждане,като акушерската пареза например.Секциото е напълно щадящо за детето.Аз реално и бързо се възтанових на втория ден вече ставах и го кърмех.Защо при този напредък на медицината да раждам като пещерните хора и да квича от болка само и само да родя естествено.Сто пъти по културно е секциото но направено от кадърен доктор.И още нещо родилите естествено мои познати после месеци не можеха да си седнат на задниците разпрани от шевове ,затова и не мисля,че естествено родилите се възтановяват по бързо."
"аз родих секцио по желание.когато секциото е направено навреме,когато плода е узрял напълно и готов няма никакви рискове за него.Даже напротив,повече са рисковете при естествено раждане,като акушерската пареза например.Секциото е напълно щадящо за детето.Аз реално и бързо се възтанових на втория ден вече ставах и го кърмех.Защо при този напредък на медицината да раждам като пещерните хора и да квича от болка само и само да родя естествено.Сто пъти по културно е секциото но направено от кадърен доктор.И още нещо родилите естествено мои познати после месеци не можеха да си седнат на задниците разпрани от шевове ,затова и не мисля,че естествено родилите се възтановяват по бързо."
Ннн, да, звучи грубо и... ами, невъзпитано, но е твърде близко до истината... Общо взето всички, които са видели, че раждането може да е нещо предвидимо, бързо, безопасно и безболезнено, се чудят на онези, които ... не го предпочитат или твърдят, че не го предпочитат.
От тук изключвам жените, които просто се страхуват от операция или дори инжекции - лично познавам такава. За тях разбирам.
От тук изключвам жените, които просто се страхуват от операция или дори инжекции - лично познавам такава. За тях разбирам.
И от кое ти е толкова смешно, че не разбрах?!
Смешно и дори жалко е, че представата на някои хора за раждането е точно такава......
"аз родих секцио по желание.когато секциото е направено навреме,когато плода е узрял напълно и готов няма никакви рискове за него.Даже напротив,повече са рисковете при естествено раждане,като акушерската пареза например.Секциото е напълно щадящо за детето.Аз реално и бързо се възтанових на втория ден вече ставах и го кърмех.Защо при този напредък на медицината да раждам като пещерните хора и да квича от болка само и само да родя естествено.Сто пъти по културно е секциото но направено от кадърен доктор.И още нещо родилите естествено мои познати после месеци не можеха да си седнат на задниците разпрани от шевове ,затова и не мисля,че естествено родилите се възтановяват по бързо."
И после що не ги уважава човек?!
Какво да й уважавам точно на тая неграмотница, дето е седнала да ми обяснява кое е по-добре и по-щадящо за детето ми???
Уважавам хора, които уважават и мен.
Уважавам изборът им, ако и те уважават моя.
За подобни "разбирачки" не мога и няма да бъда толерантна.
Та ако ще не знам какво да стане!!!
какво означава да уважаваш нечий избор? да го смяташ за правилен ли? аз уважавам правото на избор и честно все тая ми е дали някой ще ражда естествено ако това не съм аз. приемам решението на всеки. и никого не убеждавам кое е по-добре за него. зная кое беше по-доброто за МЕН.
viva nova се е изразила малко крайно, но като цяло мога да кажа, че аз също съм била свидетел на описаните страдания... у мои познати. и това изигра немалка роля при вземане на решението.
Това не е Viva Nova, първо.
Второ - точно това означава - ти (примерно) си решила да раждаш секцио.
Ами, О.К.
Това е твое право, твой избор.
Аз уважавам теб, следователно уважавам и приемам изборът, който си направила.
И обратното - аз избирам нормално раждане, и очаквам от теб същото.
Все пак това означава да си толерантен към другите и да се съобразиш с тяхното право и техния избор.
А не да седнеш да ми философстваш, както го е направила онази философка кой къде бил разпран.
И да ми преценява кое е най-добро за детето.
Аз не й казвам кое е най-добро за нейното, нека и тя да не прави изказвания кое е най-добро за моето (вашите).
О.К. ?
Второ - точно това означава - ти (примерно) си решила да раждаш секцио.
Ами, О.К.
Това е твое право, твой избор.
Аз уважавам теб, следователно уважавам и приемам изборът, който си направила.
И обратното - аз избирам нормално раждане, и очаквам от теб същото.
Все пак това означава да си толерантен към другите и да се съобразиш с тяхното право и техния избор.
А не да седнеш да ми философстваш, както го е направила онази философка кой къде бил разпран.
И да ми преценява кое е най-добро за детето.
Аз не й казвам кое е най-добро за нейното, нека и тя да не прави изказвания кое е най-добро за моето (вашите).
О.К. ?
Много държах да родя секцио защото от десет години се боря за това бебче, и защото умирах от ужас да не го загубя в последния момент(заради оплетен пъпна връв, отлепена плацента и други такива гадости, с които постоянно някоя мама тук се сблъсква).
В крайна сметка родих естествено(бебето изпревари датата с два дена 
), просто много бързо стана всичко и нямаше време за секцио.Много ме беше страх, много ме боля, шиха ме не можех да си седна на задника дълго време.И отсега се чудя как да раждам второто . Предполагам, че ще се подготвя и за двата вариянта.
В крайна сметка родих естествено
(бебето изпревари датата с два дена ), просто много бързо стана всичко и нямаше време за секцио.Много ме беше страх, много ме боля, шиха ме не можех да си седна на задника дълго време.И отсега се чудя как да раждам второто . Предполагам, че ще се подготвя и за двата вариянта.
Lil Vixen само едно не ми е ясно ,защо си сложила "роди " в кавички? Моля те да ми обясниш,ЧЕ ОТ ТАКИВА КОМЕНТАРИ МИ СЕ ГАДИ ВЕЧЕ!!!!!!!!!!!! Всеки има право на избор и не мисля че жените "РОДИЛИ" със секцио са по-малко героини от тези родини вагинално!!! Това по каква причина са избрали секцио,вместо нормалното раждане си е тяхна работа!!!
Определено каквото и да било раждане не може да направи някого герой.
Нали не намеквате, че жените, осиновили изоставено детенце, са по- малко "героини" от биологичните майки, които са ги родили - по какъвто и да било начин?
Нали не намеквате, че жените, осиновили изоставено детенце, са по- малко "героини" от биологичните майки, които са ги родили - по какъвто и да било начин?
Да, за героизъм може да говорим доста след раждането
Определено каквото и да било раждане не може да направи някого герой.
Нали не намеквате, че жените, осиновили изоставено детенце, са по- малко "героини" от биологичните майки, които са ги родили - по какъвто и да било начин?
Нали не намеквате, че жените, осиновили изоставено детенце, са по- малко "героини" от биологичните майки, които са ги родили - по какъвто и да било начин?
Геройство е да ги отгледаме и да ги направим хора. Как са дошли на този свят - ние ли сме ги родили или не, как точно сме ги родили - това всъщност няма никакво значение.
И това не е геройство, а е най-нормалното, което се очаква от нас като родители. Изобщо думата герой до думата майка винаги ми е била смешна и нелепа, ако се свързва едиснтвено с раждане и отглеждане на деца. Баба Илийца е била герой, а не някоя безделница, чието единствено терзание и грижа е по какъв начин да роди и в коя градина да си запише децата.
Lil Vixen само едно не ми е ясно ,защо си сложила "роди " в кавички? Моля те да ми обясниш,ЧЕ ОТ ТАКИВА КОМЕНТАРИ МИ СЕ ГАДИ ВЕЧЕ!!!!!!!!!!!! Всеки има право на избор и не мисля че жените "РОДИЛИ" със секцио са по-малко героини от тези родини вагинално!!! Това по каква причина са избрали секцио,вместо нормалното раждане си е тяхна работа!!!
Лекарите използват РОДИ за нормално родилите, в другия случай се казва - направихме секцио.
Просто раждането е едно - медицинските манипулации си имат съответните наименования - секциото е една от тези манипулации.
Мен на жк ме питаха как е РОДЕНО първото ми дете - със секцио или нормално Никога лекар не ми е казвал "Ааа, вие сте оперирана от бебе". А и детето ми ме пита как съм роден, а не как съм изваден Разбира се, разказах му за секциото като за един съвсем нормален начин да се родиш.
Никога лекар не ми е казвал "Ааа, вие сте оперирана от бебе". А и детето ми ме пита как съм роден, а не как съм изваден Разбира се, разказах му за секциото като за един съвсем нормален начин да се родиш.
И това не е геройство, а е най-нормалното, което се очаква от нас като родители. Изобщо думата герой до думата майка винаги ми е била смешна и нелепа, ако се свързва едиснтвено с раждане и отглеждане на деца. Баба Илийца е била герой, а не някоя безделница, чието единствено терзание и грижа е по какъв начин да роди и в коя градина да си запише децата.
В идеалния случай си права... Ама като се огледам наоколо - май да отгледаш Човек си е геройство, при това рядко срещано...
Хайде сега, да не водим абсурден спор за думата "раждам", то ако секциото не е раждане излиза, че вагинално родените деца ще имат "акт за раждане", а родените със секцио какво ще имат- "акт за опериация" или"акт за вадене" 
Или пък ще могат спокойно да твърдят ще не са родени? Тогава израза "нероден Петко" добива съвсем нов смисъл
Или пък ще могат спокойно да твърдят ще не са родени? Тогава израза "нероден Петко" добива съвсем нов смисъл
Егати тъпата тема...
Какво значение има в крайна сметка как си родил. Важното е, че си родил. Още по-важно е да отгледаш добре детето си и да го възпиташ правилно.
Те, циганките раждат по 10-15 пъти и това не ги прави героини, повярвайте ми. Геройството е после.
Да родиш не е трудно, всеки забременял ражда Какво значение има как?
Относно кърменето, подкрепям го напълно, когато е всичко е нормално и естествено, не го подкрепям когато трябва да "цедиш" 10месеца. Това за мен не е нормално кърмене. Това е мъчение. Некърмените деца са си също толкова добре, колкото и кърмените. Въпрос на възможности.
Какво значение има в крайна сметка как си родил. Важното е, че си родил. Още по-важно е да отгледаш добре детето си и да го възпиташ правилно.
Те, циганките раждат по 10-15 пъти и това не ги прави героини, повярвайте ми. Геройството е после.
Да родиш не е трудно, всеки забременял ражда
Какво значение има как? Относно кърменето, подкрепям го напълно, когато е всичко е нормално и естествено, не го подкрепям когато трябва да "цедиш" 10месеца. Това за мен не е нормално кърмене. Това е мъчение. Некърмените деца са си също толкова добре, колкото и кърмените. Въпрос на възможности.
Lil Vixen само едно не ми е ясно ,защо си сложила "роди " в кавички? Моля те да ми обясниш,ЧЕ ОТ ТАКИВА КОМЕНТАРИ МИ СЕ ГАДИ ВЕЧЕ!!!!!!!!!!!! Всеки има право на избор и не мисля че жените "РОДИЛИ" със секцио са по-малко героини от тези родини вагинално!!! Това по каква причина са избрали секцио,вместо нормалното раждане си е тяхна работа!!!
Лекарите използват РОДИ за нормално родилите, в другия случай се казва - направихме секцио.
Просто раждането е едно - медицинските манипулации си имат съответните наименования - секциото е една от тези манипулации.
Мило момиче.
Мога да разбера - в известен смисъл - отчаяната ти нужда да се изкараш "велика героиня", особено, ако вагиналното ти раждане е е... хм, единственото, с което се гордееш - единственото ти "постижение" в живота, но... нека не е с цената на писане на... хм... да кажем - некомпетентни, високопарни изказвания. Това е мила квалификация, понеже сигурно си малка и... още ... хм... е, да се ограничим с млада. Да си млад, впрочем, е чудесно - мога да ти завиждам само.
Но в епикризата при изписването на сина ми, роден оперативно, ясно пише:
"механизъм на раждане: нормален / оперативно родоразрешение".
Та.... добра идея е преди да обясниш на хората какво използват и какво - не лекарите да вземеш да попиташ някого. Полезно е, а и по- малко глупости се срещат така.
Нали разбираш, нищо лично против теб нямам, радвам се на младостта и неопитността ти, но определено много се дразня от пълни глупости, написани така убедено.
То затова хората първо се учат, чак тогава започват да учат другите.
Лекарите използват РОДИ за нормално родилите, в другия случай се казва - направихме секцио.
Просто раждането е едно - медицинските манипулации си имат съответните наименования - секциото е една от тези манипулации.
Просто раждането е едно - медицинските манипулации си имат съответните наименования - секциото е една от тези манипулации.
Мило момиче.
Мога да разбера - в известен смисъл - отчаяната ти нужда да се изкараш "велика героиня", особено, ако вагиналното ти раждане е е... хм, единственото, с което се гордееш - единственото ти "постижение" в живота.......
Ужасно грубо!!!
Ужасно!!
Темата започва да ме отвращава.
Всички са родили.
Как - техен проблем.
Но, че секциото е манипулация, интервенция и т.н. е много тъпо да отричате.
Това не значи, че не сте родили децата си, разбира се.
Просто секциото е такова, дори и това да не ви харесва, в резултат на което вие сте родили децата си.
Кате, при цялото ми уважение към теб, и безбройните теми, в които съм била съгласна с теб, тук направо ме накара да......
Няма да казвам нищо повече, но това за "единственото постижение в живота" просто е долно!
Извинявай!
Какво значи единственото й???
Ами, да, дори и така да е!
Та то е най-голямото!
И искам да ти кажа, че много, много жени на тоя свят биха се изплюли (с извинение) на всички други "постижения в живота си", само и само да имат едно-единствено нещо.
А именно - своя рожбичка!
Пак казвам - ужасни думи, ужасни коментари!
Не съм очаквала!
...
Всички са родили.
Как - техен проблем.
Но, че секциото е манипулация, интервенция и т.н. е много тъпо да отричате.
Това не значи, че не сте родили децата си, разбира се.
Просто секциото е такова, дори и това да не ви харесва, в резултат на което вие сте родили децата си.
Всички са родили.
Как - техен проблем.
Но, че секциото е манипулация, интервенция и т.н. е много тъпо да отричате.
Това не значи, че не сте родили децата си, разбира се.
Просто секциото е такова, дори и това да не ви харесва, в резултат на което вие сте родили децата си.
Точно това е идеята, да - води се раждане. Оперативно. Никой не отрича, че заслугата е на лекарския екип. Даже напротив - винаги, навсякъде, съм го подчертавала. Няма нищо по- прекрасно от това хората, на които си се доверил, да оправдаят доверието ти...
А в моя случай дължа живота на сина си на тази докторка повече от един път - имах прокървяване през 6ти месец, ако не я бях слушала... едва ли щях да пиша тук.
Lil Vixen само едно не ми е ясно ,защо си сложила "роди " в кавички? Моля те да ми обясниш,ЧЕ ОТ ТАКИВА КОМЕНТАРИ МИ СЕ ГАДИ ВЕЧЕ!!!!!!!!!!!! Всеки има право на избор и не мисля че жените "РОДИЛИ" със секцио са по-малко героини от тези родини вагинално!!! Това по каква причина са избрали секцио,вместо нормалното раждане си е тяхна работа!!!
Лекарите използват РОДИ за нормално родилите, в другия случай се казва - направихме секцио.
Просто раждането е едно - медицинските манипулации си имат съответните наименования - секциото е една от тези манипулации.
Мило момиче.
Мога да разбера - в известен смисъл - отчаяната ти нужда да се изкараш "велика героиня", особено, ако вагиналното ти раждане е е... хм, единственото, с което се гордееш - единственото ти "постижение" в живота, но... нека не е с цената на писане на... хм... да кажем - некомпетентни, високопарни изказвания. Това е мила квалификация, понеже сигурно си малка и... още ... хм... е, да се ограничим с млада. Да си млад, впрочем, е чудесно - мога да ти завиждам само.
Но в епикризата при изписването на сина ми, роден оперативно, ясно пише:
"механизъм на раждане: нормален / оперативно родоразрешение".
Та.... добра идея е преди да обясниш на хората какво използват и какво - не лекарите да вземеш да попиташ някого. Полезно е, а и по- малко глупости се срещат така.
Нали разбираш, нищо лично против теб нямам, радвам се на младостта и неопитността ти, но определено много се дразня от пълни глупости, написани така убедено.
То затова хората първо се учат, чак тогава започват да учат другите.
Първо нямам отчаяна нужда да се изкарвам "велика героиня", защото това не ми е нито важно, нито ме интересува.
Второ не знаеш колко съм малка и неопитна ...
Трето нямаш предства за моите раждания.....
Та - аз имам 2 раждания и по двата начина и няма да се обяснявам за моите раждания - прекрасно знам какво е и при едното и при другото.
Това, което съм написала е от коментарите на лекарите, когато бях в АГ преди почти година и не си го измислям.
Изобщо нямам намерение да влизам в каквито и да било спорове или конфликти, понеже някои от пишещите тук са много опитни и компетентни и явно не съм им на нивото!
Че кой е казал, че не е раждане?
Но то е благодарение на оперативната намеса.
И по твойта логика все едно да ти кажа, че ти нямаш никакво постижение в живота си, защото не си родила вагинално детето си, а са го направили лекарите ли?
Ужас!
Дори не си го и представям.
Пак казвам - ти си майка, ние също.
Недейте така с тези думи - ужасно грозни са.
Съжалявам, стана ми страшно неприятно, като прочетох какво си написала на Zl-76.
Но то е благодарение на оперативната намеса.
И по твойта логика все едно да ти кажа, че ти нямаш никакво постижение в живота си, защото не си родила вагинално детето си, а са го направили лекарите ли?
Ужас!
Дори не си го и представям.
Пак казвам - ти си майка, ние също.
Недейте така с тези думи - ужасно грозни са.
Съжалявам, стана ми страшно неприятно, като прочетох какво си написала на Zl-76.
Когато видях темата се зарадвах. Скоро ще раждам със секцио по медицински причини и реших, че в темата ще прочета неща които малко ще ме успокоят. Все пак страх си ме е, почти толкова, колкото и до преди да разбера как ще раждам ме беше страх от вагиналното раждане.
Тонът на разговор вече започва да става доста неприятен!
"Постижение" е дума, която някак не подхожда на процес като раждането, някак меркантилно звучи, предполагам и затова katiABV е сложила думата в кавички.
Тонът на разговор вече започва да става доста неприятен!
"Постижение" е дума, която някак не подхожда на процес като раждането, някак меркантилно звучи, предполагам и затова katiABV е сложила думата в кавички.
Че кой е казал, че не е раждане?
Но то е благодарение на оперативната намеса.
И по твойта логика все едно да ти кажа, че ти нямаш никакво постижение в живота си, защото не си родила вагинално детето си, а са го направили лекарите ли?
Ужас!
Дори не си го и представям.
Пак казвам - ти си майка, ние също.
Недейте така с тези думи - ужасно грозни са.
Съжалявам, стана ми страшно неприятно, като прочетох какво си написала на Zl-76.
Но то е благодарение на оперативната намеса.
И по твойта логика все едно да ти кажа, че ти нямаш никакво постижение в живота си, защото не си родила вагинално детето си, а са го направили лекарите ли?
Ужас!
Дори не си го и представям.
Пак казвам - ти си майка, ние също.
Недейте така с тези думи - ужасно грозни са.
Съжалявам, стана ми страшно неприятно, като прочетох какво си написала на Zl-76.
Аз не съм написала, че това е мое мнение - написала съм какво обясняваха лекарите.
На един мой въпрос "Роди ли вече момичето, с което бяхме те ми отговориха - Направихме и секцио"
Всички, които имат деца знаят какво е да отгледаш дете.
Джуличка, по тази логика системата с окситоцин също прави раждането изкуствено, защото е индуцирано и контракциите на са естествени. Ако се използва форцепс или вакуум, раждането също не е естествено, защото има външна намеса.
Разбирам, че от значение единствено е бебето да мине през вагината... От корема то също изпитва зор да се извади, не знам как си го представяте, но се изисква супер много усилия бебето да се измъкне, налягането е огромно и участват повече от един човек. То не се вади просто, коремът се натиска много силно, както и при естественото раждане. Разрезът е много малък, не е просто матката се отваря и бебето излиза. Разбира се, че не може да се сравни с другото, но според мен не е кой знае колко различно, за да има какво да се коментира толкова.
Разбирам, че от значение единствено е бебето да мине през вагината... От корема то също изпитва зор да се извади, не знам как си го представяте, но се изисква супер много усилия бебето да се измъкне, налягането е огромно и участват повече от един човек. То не се вади просто, коремът се натиска много силно, както и при естественото раждане. Разрезът е много малък, не е просто матката се отваря и бебето излиза. Разбира се, че не може да се сравни с другото, но според мен не е кой знае колко различно, за да има какво да се коментира толкова.
Че кой е казал, че не е раждане?
Но то е благодарение на оперативната намеса.
И по твойта логика все едно да ти кажа, че ти нямаш никакво постижение в живота си, защото не си родила вагинално детето си, а са го направили лекарите ли?
Ужас!
Дори не си го и представям.
Пак казвам - ти си майка, ние също.
Недейте така с тези думи - ужасно грозни са.
Съжалявам, стана ми страшно неприятно, като прочетох какво си написала на Zl-76.
Но то е благодарение на оперативната намеса.
И по твойта логика все едно да ти кажа, че ти нямаш никакво постижение в живота си, защото не си родила вагинално детето си, а са го направили лекарите ли?
Ужас!
Дори не си го и представям.
Пак казвам - ти си майка, ние също.
Недейте така с тези думи - ужасно грозни са.
Съжалявам, стана ми страшно неприятно, като прочетох какво си написала на Zl-76.
Аз не съм написала, че това е мое мнение - написала съм какво обясняваха лекарите.
На един мой въпрос "Роди ли вече момичето, с което бяхме те ми отговориха - Направихме и секцио"
Всички, които имат деца знаят какво е да отгледаш дете.
Постът ми беше към Катето, не към теб.
Люлякова, да, може би си права.
Точно за това с второто и третото ми дете не са ми поставяли нищо от изброените от теб неща.
С третото дори и време за клизма нямаше, защото умишлено си стоях в къщи, отидох в болницата с пълно разкритие и родих 40 минути, след като бях прекрачила прага на родилното.
По-естествено от това, задрве му кажи.
Говорим за раждане в болнично заведение, не вкъщи.
katiABV, имам 2 вагинални раждания, без клизма. И двата пъти не съм имала никакви изпускания, нещо повече-ражданията започват с често ходене до тоалетната и всичко си излиза само. По време на ражданията пък можех да си контролирам и усещам естествените нужди. Та, според мен клизмата я правят докторите за да се презастраховат...
Виждам, че вече са ти отговорили, но да кажа и аз.
Последният един час, преди да отида в болницата го прекарах почти изцяло в тоалетната.
Мислиш ли, че след това е имало "нещо"?
А и как точно ще се "изцапа" бебето, ако при някое раждане все пак "нещо" е останало, като познаваш женската анатомия и знаеш кое е "отгоре", и кое "отдолу"?
Все пак не раждаш клекнал като куче, на четири крака.
Въобще - човек трябва да е минал през това, или да погледне някое раждане в НЕТ-а, за да разбере поне в общи линии за какво става въпрос.
Последният един час, преди да отида в болницата го прекарах почти изцяло в тоалетната.
Мислиш ли, че след това е имало "нещо"?
А и как точно ще се "изцапа" бебето, ако при някое раждане все пак "нещо" е останало, като познаваш женската анатомия и знаеш кое е "отгоре", и кое "отдолу"?
Все пак не раждаш клекнал като куче, на четири крака.
Въобще - човек трябва да е минал през това, или да погледне някое раждане в НЕТ-а, за да разбере поне в общи линии за какво става въпрос.
Айде и аз да се включа в понааканата тема В Пазарджик клизма не правят в държавната при вагинално раждане. С първото бебе след първата контракция вкъщи от шубе ме хвана страшно разстройство и си отидох "празна". Второто, малко преди да излезе, си избута всичко по пътя..... Аз като взех да се извинявам , лекарите ми се смеят - я не се притеснявай, от това по-нормално здраве му кажи. Та въобще да не ви пука
В Пазарджик клизма не правят в държавната при вагинално раждане. С първото бебе след първата контракция вкъщи от шубе ме хвана страшно разстройство и си отидох "празна". Второто, малко преди да излезе, си избута всичко по пътя..... Аз като взех да се извинявам , лекарите ми се смеят - я не се притеснявай, от това по-нормално здраве му кажи. Та въобще да не ви пука А на какво се дължи избора да не се кърми при наличие на кърма?
Според мен на глупост.
Поне аз не виждам разумно обяснение.
А изказвания, от сорта на: "Ще ми увиснат гърдите", "По-добре е за детето да е на изкуствена храна, поне ще знам колко е изяло", мен лично ме карат да побеснявам.
Floral, имаше пуснати теми, в които точно това се питаше-защо майки правят такъв избор... Темите обикновено се израждат, защото веднага се почват обвинения и натяквания към майките избрали да не кърмят. Което е жалко, защото на някои хора, като мен, са им много полезни...
Та ето някои от причините, така, както аз съм ги разбрала
Някои жени не могат да приемат психологически кърменето-например изпитват отвращение към самото мляко, което излиза от гърдите, или им е неприятно бебето да суче от тях, усещат го като животинско, неприятно, чуждо, при други целият процес им тежи и пречи (понякога заради процедури, които са излишни, но често препоръчвани), Понякога пък, по някакви лични причини кърменето може да ги ограничава и да не се вписва в начина им на живот. И едва след това идват често изтъкваните причини от сорта на "да не ми увиснат гърдите" и т.н.
Ако не интерпретирам правилно-поправете ме
Та ето някои от причините, така, както аз съм ги разбрала
Някои жени не могат да приемат психологически кърменето-например изпитват отвращение към самото мляко, което излиза от гърдите, или им е неприятно бебето да суче от тях, усещат го като животинско, неприятно, чуждо, при други целият процес им тежи и пречи (понякога заради процедури, които са излишни, но често препоръчвани), Понякога пък, по някакви лични причини кърменето може да ги ограничава и да не се вписва в начина им на живот. И едва след това идват често изтъкваните причини от сорта на "да не ми увиснат гърдите" и т.н.
Ако не интерпретирам правилно-поправете ме
А на какво се дължи избора да не се кърми при наличие на кърма?
Според мен на глупост.
Поне аз не виждам разумно обяснение.
А изказвания, от сорта на: "Ще ми увиснат гърдите", "По-добре е за детето да е на изкуствена храна, поне ще знам колко е изяло", мен лично ме карат да побеснявам.
Продължавам активно да се възмущавам, аз имах много кърма, направих 2 мастита и пих АБ, така и не ми се отпушиха каналите и цедях по 2 часа 100 грама /пробвах по всички начини/, не спах цял месец, имах най-ужасните рагади до днес /след 10 месеца/ имам дупка на едното зърно.
Е, това за мен не е ГЛУПОСТ. Аз не виждах детето си докато "кърмех" по този начин, нямах сили за нищо, исках да умра. Затова, въпреки, че имах кърма, спрях след 1 месец. За мен живота придоби смисъл след това. Детето ми е здраво, весело и умно /сега чукам на глава да не го урочасам/.
И моля ви, наистина, толкова много се отклонихте от темата /която по принцип е безмислена ама .../.
Аз, като повечето тук, избрах да родя секцио заради вагинале херпес, който щеше да ми е минал до раждането /излезе ми в началото на 9-ти месец/. Според доктора имаше 3% риск да го заразя въпреки това. Избегнах риска... Мисля, че постъпих правилно, и 0.0000000000000000001% да беше риска пак това щях да избера.
Сега, мили мои, отидете, целунете здравичките си деца, благодарете на бога за това и не говорете глупости кой как е родил и защо така е родил... С клизма или без... Това е тоооооооооооооолкова маловажно.
.........Сега, мили мои, отидете, целунете здравичките си деца, благодарете на бога за това и не говорете глупости кой как е родил и защо така е родил... С клизма или без... Това е тоооооооооооооолкова маловажно.
.....Продължавам активно да се възмущавам, аз имах много кърма, направих 2 мастита и пих АБ, така и не ми се отпушиха каналите и цедях по 2 часа 100 грама /пробвах по всички начини/, не спах цял месец, имах най-ужасните рагади до днес /след 10 месеца/ имам дупка на едното зърно.
Е, това за мен не е ГЛУПОСТ.........
Е, това за мен не е ГЛУПОСТ.........
Явно някоя от двете не е разбрала питането.
И може би си ти.
Аз отговорих така, защото разбрах, че Floral пита, ако една жена няма НИКАКВИ проблеми (дебело подчертавам никакви), поради каква причина не иска да кърми.
Явно ти не си го разбрала така, но то иначе няма логика.
Едва ли ще седне да пита, ако се предполага, че някой има НЯКАКВИ проблеми с кърменето.
Така съм разбрала, така съм отговорила, така че не виждам защо се възмущаваш.
katiABV, имам 2 вагинални раждания, без клизма. И двата пъти не съм имала никакви изпускания, нещо повече-ражданията започват с често ходене до тоалетната и всичко си излиза само. По време на ражданията пък можех да си контролирам и усещам естествените нужди. Та, според мен клизмата я правят докторите за да се презастраховат...
Възможно е. Нито съм лекар, нито съм раждала вагинално, че да знам - само така си мислех.
Но пък може би има достатъчно случаи, в които не ... знам ли, не остава време за тоалетна?
Все пак ми е трудно да повярвам, че са склонни да си създават излишен труд...
ама може и да го правят.ПП
За планирано секцио няма нужда от клизма, освен, ако пациентката не е... недобросъвестна.
Предупредиха ме да не ям от предния ден по обед - което, впрочем, се прави не със сръзка с ... , а е "презастраховане" - във връзка с дори м минималната възможност за необходимост от интубиране, при което, ако има нещо в стомаха, има опасност да се върне и да се вдиша. Изглежда, определен процент от хората имат такъв рефлекс като реакция към медикаментите, които се въвеждат в подобна ситуация.
Дадоха ми и слабително за предната вечер - и това е всичко...
Floral, имаше пуснати теми, в които точно това се питаше-защо майки правят такъв избор... Темите обикновено се израждат, защото веднага се почват обвинения и натяквания към майките избрали да не кърмят. Което е жалко, защото на някои хора, като мен, са им много полезни...
Та ето някои от причините, така, както аз съм ги разбрала
Някои жени не могат да приемат психологически кърменето-например изпитват отвращение към самото мляко, което излиза от гърдите, или им е неприятно бебето да суче от тях, усещат го като животинско, неприятно, чуждо, при други целият процес им тежи и пречи (понякога заради процедури, които са излишни, но често препоръчвани), Понякога пък, по някакви лични причини кърменето може да ги ограничава и да не се вписва в начина им на живот. И едва след това идват често изтъкваните причини от сорта на "да не ми увиснат гърдите" и т.н.
Ако не интерпретирам правилно-поправете ме
Та ето някои от причините, така, както аз съм ги разбрала
Някои жени не могат да приемат психологически кърменето-например изпитват отвращение към самото мляко, което излиза от гърдите, или им е неприятно бебето да суче от тях, усещат го като животинско, неприятно, чуждо, при други целият процес им тежи и пречи (понякога заради процедури, които са излишни, но често препоръчвани), Понякога пък, по някакви лични причини кърменето може да ги ограничава и да не се вписва в начина им на живот. И едва след това идват често изтъкваните причини от сорта на "да не ми увиснат гърдите" и т.н.
Ако не интерпретирам правилно-поправете ме
Общо взето доста точно си изброила причините - но можеш да допълниш болка, която е просто излишна - до колкото знам не за всички е еднакво болезнено и неприятно, но за мен беше. Т.е. болеше ме неприятно - което изобщо не създава "задушевна" атмосфера при храненето на бебето, както би следвало да е, кръвното ми падаше в петите - моментално - за около минута изпивах около литър вода и въпреки това доста време след това имах световъртеж, бебето, като цяло, не беше особено заинтересувано да се бори със сукане - определено предпочиташе шишето - нормално, в началото протичането е доста трудно, не му и стигаше, а по никакъв начин не бях склонна да изпадам в позицията на жертва, напълно достатъчни ми бяха 7те хранения, че да си ги правя на 14 - 15 и повече и при това идеята з за кърмене ме правеше да се чувствам... заложник. С други думи, исках да знам, че във всеки момент, в който реша мога да оставя бебето на някого - на бащата, на майка ми, на някого - и да съм свободна да изляза сама. Не го правех, на практика - поради различни причини - но това си е бил мой избор, не бреме. Различно е. При това майка ми имаше отпуска един месец лятото - просто задължително се взема тогава при тях - и доста пъти го е извеждала без мен. Аз просто си се излежавах и почивах. Е... нямаше как да се случи, ако аз играех ролята на шише с мляко. Когато бебето имаше хранене в 6 сутринта го поемаше татито. Аз спях по това време.
За мен лично тези причини бяха достатъчни.
А, да. Гърдите увисват по време на бременността. Не специално от кърменето. Така че тази причина е... ами, във всеки случай с вътрешно противоречие. Подозирам, че влиза в главите на жените преди да забременеят или...
Поне аз не съм чувала за бременна, на която гърдите не са се превърнали във вимета - което е употребено не като обидно сравнение, а като символ на наистина ... голеееми цици. .........не бях склонна да изпадам в позицията на жертва, напълно достатъчни ми бяха 7те хранения, че да си ги правя на 14 - 15 и повече и при това идеята з за кърмене ме правеше да се чувствам... заложник. С други думи, исках да знам, че във всеки момент, в който реша мога да оставя бебето на някого - на бащата, на майка ми, на някого - и да съм свободна да изляза сама..................... Аз просто си се излежавах и почивах. Е... нямаше как да се случи, ако аз играех ролята на шише с мляко. Когато бебето имаше хранене в 6 сутринта го поемаше татито. Аз спях по това време.
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
Ти това сериозно ли го говориш???
при нормалното раждане естествено се изпразва дебелото черво. при секциото трябва да се даде слабително или клизма. биологичният смисъл е, че пълното дебело черво пречи на прибирането на матката, а това вдига риска от кървене и инфекции.
Бебето просто не може да излезе, няма място , затова бута всичко по пътя си
.........не бях склонна да изпадам в позицията на жертва, напълно достатъчни ми бяха 7те хранения, че да си ги правя на 14 - 15 и повече и при това идеята з за кърмене ме правеше да се чувствам... заложник. С други думи, исках да знам, че във всеки момент, в който реша мога да оставя бебето на някого - на бащата, на майка ми, на някого - и да съм свободна да изляза сама..................... Аз просто си се излежавах и почивах. Е... нямаше как да се случи, ако аз играех ролята на шише с мляко. Когато бебето имаше хранене в 6 сутринта го поемаше татито. Аз спях по това време.
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
За мен лично тези причини бяха достатъчни..........
Ти това сериозно ли го говориш???
Хм, ами да - какво, гладно ли да стои?
Звучи ми абсурдно...
Впрочем, това няма нищо общо с темата...
Защо не си пуснете друга тема за жените, които не искат да кърмят и там да си разцъквате причините и да давате квалификации.
хмм, спомняш ли си какво се случи с твоята тема? ами оказва се, че сме крайно нетолерантни и негативни към всяко различно мнение. а анонимността ни прави и зле възпитани
та независимо от темата ще се намери кой да дава недотам достойни квалификации. май за нас всичко е бяло или черно.
Тъкмо да отговоря на тема за секцио, а гледам за кърмене си говорите....
А, не - това беше някаква... забежка, не на място. Отговори си по темата, моля те - не се влияй от оф-топици...
Е, пъ хубу
Аз от немедицински причини си дакарах медицински
Още със самото забременяване (не беше планувано и беше много стряскаща новина за мен) се запитах как ще излезе това човече от мен. Майка ми ми е разправяла много за нейното раждане, та просто винаги съм била убедена, че болките ще са ужасни и шевовете болезнени и много. А за риска...да не говорим. Мен без малко да ме изтървели. Освен това се начетох и наслушах на много случки (и хубави и не хубави), но все повече започнах да се страхувам. И предполагам във връзка с това започнах да вдигам високо кръвно, бях и на хапчета, които не помагаха особено. Всеки път като вляза при лекаря на консултация ме обземаше някакъв страх и веднага започваше едно сърцебиене и естествено кръвното. Та в крайна сметка се усещах много по спокойна като си мислех за раждане секцио. Така и стана. Разбрах със сигурност, че съм взела правилното решение, тъй като усетих какво е истинска болезнена контракция, която започна и не спря просто. Болката беше голяма. Започнах цялата да се треса буквално, да треперя от страх, не можеха да ми вкарат ни упойка, ни нищо. Едва успяха накрая. Заспах, след което се събудих и видях детето си. Имаше болка, разбира се, но не можеше да се сравни с тази от контракцията. Тези 5-6 дни в родилното бяха едни от най-веселите и забавни дни през живота ми. На тръгване дори се разплаках...не исках да си ходя 
Днес се замислих ако не ми бяха дали да родя секцио тогава...В онзи ден не можех да контролирам тялото си, думичка не можех да кажа...та какво остава да ме чакаха да родя сама...
Аз от немедицински причини си дакарах медицински
Още със самото забременяване (не беше планувано и беше много стряскаща новина за мен) се запитах как ще излезе това човече от мен. Майка ми ми е разправяла много за нейното раждане, та просто винаги съм била убедена, че болките ще са ужасни и шевовете болезнени и много. А за риска...да не говорим. Мен без малко да ме изтървели. Освен това се начетох и наслушах на много случки (и хубави и не хубави), но все повече започнах да се страхувам. И предполагам във връзка с това започнах да вдигам високо кръвно, бях и на хапчета, които не помагаха особено. Всеки път като вляза при лекаря на консултация ме обземаше някакъв страх и веднага започваше едно сърцебиене и естествено кръвното. Та в крайна сметка се усещах много по спокойна като си мислех за раждане секцио. Така и стана. Разбрах със сигурност, че съм взела правилното решение, тъй като усетих какво е истинска болезнена контракция, която започна и не спря просто. Болката беше голяма. Започнах цялата да се треса буквално, да треперя от страх, не можеха да ми вкарат ни упойка, ни нищо. Едва успяха накрая. Заспах, след което се събудих и видях детето си. Имаше болка, разбира се, но не можеше да се сравни с тази от контракцията. Тези 5-6 дни в родилното бяха едни от най-веселите и забавни дни през живота ми. На тръгване дори се разплаках...не исках да си ходя Днес се замислих ако не ми бяха дали да родя секцио тогава...В онзи ден не можех да контролирам тялото си, думичка не можех да кажа...та какво остава да ме чакаха да родя сама...