На колко години децата ви се научиха да четат?

На около 5 навършени -но ги започнах едновременно на 3 езика с 3 азбуки.

Моето момченце сам проявява интерес към буквите и числата до 10,може да чете и пише думи само със 4 букви,но аз не го карам той сам иска  

Дъщеря ми още не може да чете. Лятото ще си ходим до Бг и ще взема от там Буквар, Моливко и разни други книжки. Ще се опитам да я науча да чете на български преди да тръгне на училище / 2010 /. Засега не проявява никакъв интерес към буквите и аз не я закачам. Но много обича числата - да брои, да смята.

Крис се научи на 6 г. да срича -беше в предучилищна.
В 1 клас само затвърди уменията. Беше му от полза. Но не съм го "натискакла"
Сега вече е ...пушка
Мисля, че само ако детето проявява интерес , тогава нещата биха се получили.
Зависи и от учителката в ПГ. Аз от нашата бях много доволна. Имаше страхотен подход към децата и всички се научиха да четат.

Имам 3 примера - себе си, големият си син и Малък Биби( първокласник тазгодишен). Аз се научих да чета на 5, първо на латиница, после на кирилица; първата книга , която прочетох , беше на руски . Никой не ме е учил целенасочено. Разказвам това, защото , полъгана от собствения си "опит" реших , че и детето ми трябва да започне да чете на 5. Да, ама не. Не започна. Имаме книги, разглеждаше си ги , но не искаше да чете. Накрая с него се захвана съседката -пенсионирана учителка и за 2 седмици детето започна да чете. Сега чете повече от мен И точно поради опита с него не натискам малкия да прави нищо. Той разпознава буквите, сричкува, но нищо от това не е моя заслуга. Не мисля, че е огромно предимство в първи клас да могат да четат. Съгласна съм,че ако детео проявява интерес , трябва да бъде насърчавано!

Аз лично съм започнала на 4, но е имало кой да се занимава с мен по цял ден. За дъщеря ми, приоритетни поставих математиката и писането (далече е от краснописа  ) и за толкова имах време.
Имаше, обаче познания от градините и предучилищната, знаеше азбуката. С тази основа започна училище на 6 през месец август и септември вече можеше да чете. След един месец въведох и втора азбука.

Общо взето оставих четенето донякъде на нея. Беше готова, имаше огромно желание и нещата се случиха леко и безпроблемно.

Така беше при нас. Нечетенето не се оказа никакъв проблем. При някой деца, обаче може и да не е така. Плюс, признавам си, че ако имах малко повече свободно време, сигурно щях да съм я научила да чете много по-рано.

Аз бих искала детето ми да се научи да чете преди да тръгне на училище. Ако разбира се има желание под формата на игра да се занимаваме с това, а не по принуда от възрастен.
Навремето майка ми беше решила, че непременно трябва да се науча да чета преди 1ви клас, но й липсваше подхода. Караше се и се изнервяше. После за 2седмици баба ми ме научи да чета.

в 1 клас  се научи да чете преди знаеше буквите само

Децата са много, много любопитни към света, силно възприемчиви. Ако едно дете проявява интерес към книгите и четенето, не виждам защо трябва да се ограничава. В същото време не приемам и да се насилва. Мога да напиша и нещо доста шокиращо по темата, но тъй като никой няма да ми повярва, ако не го види, спирам до тук.

 

Големият беше така - сам разлистваше книжките и ме питаше. Сричаше на 4, на 5 вече четеше доста добре.
За малкия - поживем - увидем .

 На 4 научи буквите по собствено желание, но започна да сричкува година след това. Не сме я карали или натискали. Когато тръгна в първи клас госпожата беше изумена от факта, че повечето деца могат да четат. Каза да оставим децата лятото да се наиграят, тя била там за да ги учи.

След навършени пет години, говоря за четене на текст, не за букви и срички.
За мен въпросът дали е добре детето да се научи да чете преди училище въобще не стои. Всичко, което научи по- рано, като познания и опит е добре дошло. Щом има желание и му е интересно, щом се справя, е престъпление да го зарежа, щот на нам колко си години нам какво си трябвало "чак". "Ученето" на тази възраст няма нищо общо с ученето в училище. Малкият ми син е на три и сам си взема магнитните буквички с магнитната дъска, сам ме пита "Тази буква на кого е, как се казва?" и вече познава голяма част от тях.
Повечето деца можеха да четат и по мое време и сега, когато детето ми тръгна на училище. В първи клас всички деца, които не можеха да четат, си останаха на опашката дори две години по- късно в класа на сина ми. В моя клас също беше така, който си не можеше, си остана неумеещ, е не да чете изобщо, просто с материала така и не се справиха добре.
В І клас преходът между ченгелчета и четенето с разбиране и диктовка е много бърз и лично аз намирам, че в предучилищната е нормално и препоръчително децата да познават буквите, да умеят да ги свързват в думи и кратко изречение и да понаписват някои думички, макар и печатно. Има достатъчно какво да прави едно четящо дете в І клас. Ченгелчетата не са учене на четенето, а за усвояване на писането, ръкописа и въобще- развитие на фината моторика. Във ІІ клас детето вече трябва да чете гладко с разбиране, защото имат първи разказвателен предмет "Околен свят". В І клас започват и текстовите задачи. С тях не се справя нито едно "нечетящо дете"- задачата следва да се прочете, да се асимилира, което със сричкосване никога няма да стане, едва тогава хлапето да разбере за какво иде реч и да се "сети" как да я реши. За 4 месеца първи срок едно дете няма време да усвои буквите, връзката между тях, да започне да чете думи и изречения и да пише, да е готово за диктовки ІІ срок. Децата на мои познати в чужбина, независимо за коя държава става въпрос, на 6-7 години също четат.
Та "Колкото повече- толкова повече." Знанието никому не е навредило.

Това го оспорвам.Аз, като тръгнах на у-ще, не можех да чета-там се научих и никога не съм била на опашката.Справях се много добре с материала, дори бях "пълна отличничка", както се казваше по онова време, а и до днес мога да се похваля с отлични постижения в знанието. Затова такова обобщаване не приемам.С другото съм съгласна и споделям, че е глупаво да се "задържа" детското развитие, защото някой си преценил, че това се прави в друга възраст.
Няма да засягам въпроса с учебната програма днес, защото е въпрос на друга тема, но и това играе роля в справянето и несправянето.

Кое оспорваш Били? Не съм споменала нищо за теб и твоят клас? 
Върни се и прочени пак изречението, което цитираш, можеш да започнеш... с началото, например.
Споделям личен опит, нямам претенции за статистик.
Не случайно отделих време и да упомена за програмата в І клас и малко по- нагоре, такава, каквато е в момента. Дали е добра или не е добра въобще не го обсъждам.