Основи на релактацията и кърмене на осиновено дете!

"жена, изтерзана от стимулиране и поемане на какви ли не препарати за зачеване и задържане на жизнесподобен плод, е с толкова манипулирана ендоктринна система (лекарите по-точно могат да го кажат),
после за дълги периоди стрес и от осиновяване и процедури разни,
 та само да поема и нови хормони и да чака лактация и остава.... и то без да знае кога и въобще дали ..."
Взимам повод от думите на Мариета и ги продължавам по своему. И на кого е нужно всичко това и какъв е смисъла? Аз разбирам да е нещо много важно, значимо, с което да постигнеш неразрвна връзка с детето си и т.н., обаче това е толкова безпредметно, че няма накъде. Говоря за по-големите осиновени деца.
И разбирам, че информацията е ценно нещо и предоставянето й би следвало да се адмирира, обаче да е адекватна за публиката. То аз мога да отворя една тема за електронни капаци на бидета, ама кой ще се заинтересува. Пък и замисъла на темата беше друг, доколкото мога да преценя от поста на авторката й.
"Мами, по една прегръдка за всички некърмили, които правят доста други не по-малко смислени и значими неща"
Благодаря, Мариета, то и кърметено си е смислено заниемание, ама не в нашия случай.

Приключвам с емоционалната част, след една нощ рев, благодарение на темата. Тук никой не ми е виновен, аз съм си ревла.

Не мисля, че някой с някого се кара. Магьоснико, не мисля, че у нас това е въпрос на избор по причини, част от които вече написах, а останалите публикувам по-долу. Именно защото темата е полезна и  информативна не съм писала нищо, докато не се намесиха хора, които действително са компетенти по въпросите за кърменето, но не отчитат допълнителната специфика при осиновителките

Само няколко бележки, защото мисля, че някои жени могат да се решат на опасни за здравето стъпки.

Случаят при мен е подобен на Д Ива, затова не мога да кажа, че съм изживявала т.нар "загуба от безплодието". В момента, в който подадохме документи се снабдих с бая литература относно изграждането на връзка между майка и дете при осиновяването. Тъй като книгите бяха от Щатите, имаше голяма част, посветена на предизвиканата лактация.
И понеже в мен очевидно има доза от "лудостта"  , за която споменава Хедра, аз приех за себе си идеята. След доста консултации с докторя, вкл. с такива от чужбина, чрез Интернет, това, което аз разбрах е:

1. Изкуственото индуциране на кърма при нераждала жена след 37,38 години - категорично не се препоръчва
2. Механичното индуциране на кърма при нераждала жена е напълно изключено
3. Изкуственото индуциране на кърма се получава след няколко месечно медикаментозно лечение под лекарско наблюдение плюс работа с консултант по кърменето плюс работа с психолог
4. В горните случаи се препоръчва съвместна работа с БМ, затова изкуственото индуциране на кърма се практикува основно в случаите на отворено осиновяване
5. Медикаментите, които се използват не са регистриране и разрешени за употреба в България.
6. Поради медикаментозното лечение, изкуственото индуциране на кърма следва да се таймира внимателно и затова съобразно процедурата в Бг това е трудно постижимо


Хедра и Сладка Хапка, отново най-добронамерено и кротко:
С колко осиновили жени от и във България, кърмили децата си лично се познавате и по-точно Хедра, колко такива жени лично сте консултирала? Какви резулатти сте постигнали?

Сладка Хапка,
И ако това е така, каква е конкретната практическа ползата и полезността за конкретно мамите във този форум от написаното от теб тук? Доколкото разбирам, резюмирано, искаш да споделиш с нас, че:

1. Кърменето е прекрасно изживяване, стига да си добре мотивиран
2. В България индуцираната лактация е трудно нещо

Много полезна информация, която лично мен много ме обогати! Иначе за последното изречение -   невероятно съм респектирана, от хладнокръвието да напишеш подобно нещо в в прав текст в такъв форум и по такава тема - БРАВО!!!  

Аз съм човек, който наистина и от сърце  е искал да даде на детето си подобно изживяване. Изчетох, проучих и опитах всички възможности. Не стана. И ако грам не изпитвам загуба или липса от това, че не съм заченела, износила и родила биологично дете, изпитвам истинска мъка, че не съм успяла да осигуря конкретно и точно на ммоето дете да бъде кърмено.

Дали ви осветлих малко по въпроса защо този тип агитации (ила пак не съм разбрала и никой никого не агитира???) ме разревават....

Връщайки се и аз към началото на темата:
Баткото проявява естествено любопитство към всичко заобикалящо го и естествено отдавна сме си обяснили защо аз имам гърди, а татко му - не, за какво служат гърдите при жените, кога на Албена ще пораснат гърди и т.н. Албена проявява по-голям интерес от него да пипне голите ми гърди, очичките й святкат в такъв момент.

И двамата много обичат, баткото дори и сега, да се сгушат в мен и да се полюляваме като малки бебчета. Усещам, че това им дава чувство на сигурност и по някакъв особен начин ги зарежда с положителна енергия. И двамата предпочитат в такъв момент на интимност да са сами в прегръдката ми.

Моето мнение, основано на личен опит е, че прегръдката, сгушването на детето на сигурно защитено място, е много важен елемент в изграждането на емоционалната връзка с нашите деца. Те точно от това имат нужда, точно това им е липсвало докато са живяли сами на света.

Колкото до кърменето.... Ако някой осинови бебе на 1 - 2 месеца изживяването на процеса кърмене може би би бил полезен и за майката и за детето. Ако обаче детето вече има зъби, или като моите вече яде кюфтета, излишно е осиновителките да се подлагат на подобни процедури според мен. Но всеки си има право на собствено мнение, разбира се.

Извинявам се много, но доколкото помня тази тема сами си я отворихме, сложихме си линкове на английски език и когато дойдоха хора да ни обяснят нещата на български, сбито, ние се опитваме да ги изкараме не знам какви. Ами да бяхме протестирали срещу темата още когато се появи, а не на 6-та страница.

"Та онези , които осиновяват бебета и желаят биха могли да опитат, а майките на по-големи деца- можем да ги допуснем до гърдите си за да усетят и преживеят може би част от един сакрален процес." 
Фоксче, цитирам авторката на темата. За първата част на изречението нека се произнесат осиновителки на бебета, а във втората
се казва "да ги допуснем до гърдите си", а не да се лактираме зорлем. Е, за това протестирам (ако може да се нарече протест).
Иначе майките на малки бебенца имат пълното право да проучват и получават информация от теми като тази. За това не протестирам. 

не виждам някой да протестира срещу простото присъствие на темата.

имам личен опит по темата и мисля, не го споделих в началото, защото не мисля, че споделянето на моя неуспех ще помогне на някого. Но категорично оспорвам мнението на, просто защото твърдя, че нямат опит с индуцирането на лактация при нераждали жени.

Също не виждам, някой някого да е изкарвал  "незнам какъв си" да не си измисляме филми пак а?

Айдееее, о....хме и тази тема, но аз ще си замълча 

@ Fussii : Близка приятелка съм с две осиновителки - едната с едно, другата с две осиновени деца. Контактувам с тях интензивно, тъй като те и семействата им са сред най-близкия ми приятелски кръг.

Имам  контакти с още една мама, която скоро стана осиновителка - мила, понеже сигуно ще минеш през тази тема, отново ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

И двете ти приятелки ли са индуцирали лактация? Ако да - (не се заяждам) - би ли споделила опит

Не, тъй като децата им бяха на по-голяма възраст, едното от децата беше на 3 г. към момента на осиновяването, примерно. Но сме коментирали моите преживявания покрай кърменето - определено темата им беше интересна.

Не ми е минавало през ум да ги приканям към такова нещо, в интерес на истината - има си ситуации, когато това може да стане, и такива, когато не може. В тези конкретни ситуации това не беше възможно. А и не е моя работа да агитирам някой да индуцира лактация. Но ако една осиновителка вземе сама такова решение, бих я подкрепила с готовност, каквито и да са резултатите от опита й.

Последно по темата - всеки си има глава на раменете - да мисли:

Metoclopramide has proven to be a very hazardous drug, because of the very high potential for side effects such as depression and/or anxiety. These symptoms can appear immediately after starting it, after it has been taken for awhile, or only after the drug is discontinued. The effects can be quite severe and also take several weeks or months to subside after the drug is discontinued. The modest increase in milk production that it is known to produce is not worth the risk of these side effects. Some moms have become so depressed that they wished they hadn't adopted their babies, felt totally unfit to be mothers, or even had suicidal thoughts. There does not appear to be any way to predict who will have severe effects and who will not. The vast majority of adoptive moms who have tried this have experienced them to some degree. Most have stopped taking the drug soon after noticing the effects, which may have prevented severe symptoms. I do not recommend that adoptive moms take this drug.

Domperodone has been used to successfully augment milk production in adoptive moms, without the side-effects of metoclopramide. It is not currently available in the USA. However, it can be obtained through a pharmacyies in Mexico (също много красноречиво) Remember that this only helps with milk production. It does not take the place of time spent nursing the baby, nor does it quarantee a large milk supply.


не са разрешени за употреба в България

Хем ми стана хубаво, че виждам жена, която е имала желанието да опита, хем пък ми е мъчно, че си получила недотам точна информация... Не знам с кого у нас си се консултирала (и ми е доста любопитно, тъй като хората тук, които работят в сферата на кърменето и са запознати с протоколите, се броят на пръстите на едната ръка) - аз лично познавам само двама лекари от занимаващите се пряко с кърмачки (един в София и един в Плевен), които използват медикаментозна стимулация на кърмата, и то едната го прави неохотно и само ако майката изрично пожелае (т.е. ако майката има предварителна информация за такава опция и изрично заяви желание да опита).

Информацията и за двата лекарствени препарата е изключително невярна. И двата са регистрирани и лесно достъпни в България. Мотилиум (домперидон) се продава даже без рецепта и струва жълти стотинки - използва се при лечение на бебешкия ГЕР, т.е. и директно върху бебета. Метоклопрамид повечето от вас с малки деца вероятно го имате в домовете си и го ползвате също - той се продава у нас под името Деган, който освен за деца се ползва и при бременни, и то даже в първия триместър, когато има силно повръщане.

Относно възрастта на майката - един от съществуващите протоколи, с които се работи с осиновителки, е за жени в менопауза (и изкуствено индуцирана менопауза, и естествена такава) - което показва дали са валидни ограничения на възрастта. А тъй като от години пиша във форум на регистрирани международно сертифицирани консултанти по кърмене, мога да разкажа, че една от тях лично релактира на 47-48 годишна възраст, 15 години след спиране на кърмене, защото на сина й откриха болестта на Крон и по анекдотални сведения кърмата се използва с известен успех за подпомагане лечението. Жената използваше ускорения протокол - първите резултати бяха след около 6 седмици и после в продължение на около половин година цедеше по 150 мл кърма дневно, докато момчето премина в ремисия и вече нямаше нужда от млякото.

За да не съм голословна - протоколите Нюман-Голдфарб, които обхващат най-различни ситуации, вкл при нераждали жени, при жени в менопауза, при ситуации без предизвестие за появата на бебето и т.н. могат да се видят тук:
http://www.asklenore.info/breastfeeding/induced_lactation/gn_protocols.html
В тях се споменава използвания и досега по желание на майката метод с просто слагане бебето на гърдата или цедене, единствено с уточнението, че вероятно така количеството произвеждано мляко ще е по-малко.

Във въпросния форум, който споменах по-горе, пишат двама от най-големите имена в света на лактацията - докторите Jack Newman и Karleen Gribble, които работят пряко с осиновителки и релактация и имат публикувани статии по въпроса. Д-р Грибъл е сериозно против използването на медикаменти именно защото успех се постига и чрез механичното дразнене на гърдите и няма нужда да се подлага човек на странични ефекти от лекарства (възглед, споделян от много консултанти по кърмене), а д-р Нюман смята, че ползата от медикаментите е основно в това, че резултатът е по-бърз и може да се увеличи създаденото количество кърма, но че в крайна сметка майката сама решава дали да ги ползва или не според своите лични приоритети.

Аз лично не съм работила с майка-осиновителка, нито в кабинета сме работили - ти си първата жена у нас, за която разбирам, че е имала желание да опита. Работила съм пряко само с майки, които правят опити за релактация след спиране на кърмата. Липсата на електрически помпи болничен тип определено спъва нещата, а и при такъв тип релактация обикновено целта е количество мляко, което е наистина трудно постижимо и повечето жени се отказват бързо. Познавам няколко, които имаха успех, но ситуациите при тях бяха благоприятни от самото начало. Така че - да, и аз съм на мнение, че е трудно постижимо и изисква наистина много труд и много упоритост. Затова - както писах и горе - според мен идеята за кърмене в ситуации с осиновяване не трябва да е съсредоточена основно в производството на мляко и във всякакви акробатики за увеличаване на продукцията, а в създаване на връзка чрез кърменето (като под кърмене изобщо не разбирам получаване на кърма, произведена от майката, а създаването на пълноценна връзка и комуникация между майката и бебето на гърдата, независимо какво мляко се поема там). Това си е моето лично мнение, да подчертая - и съм наясно, че изглежда още по-налудничаво от идеята за индуцирана лактация и се преглъща още по-трудно от широката публика

Напълно съм съгласна, че в тези ситуации е изключително важно да се работи с психолог - за да може майката да е наясно с приоритетите и желанията си, да има реалистични очаквания и съответно да може да се извлече максимално позитивното от ситуацията за майката и детето.

Надявам се информацията да е била полезна за някого - и искрено съжалявам, че темата и разликите в мненията са причинили болка на доста от вас.

Аз доста се пообърках, преди да се зачета сериозно в темата.

Сметнах, че иде реч за имитация на кърмене... Не се смейте, хабер си нямах, че би могло да се стимулира по подобен начин. Макар да не съм в цветущо здраве... знам ли, ако беше възможно, без да рискувам да легна и да си оставя децата на самотек, може би бих опитала.

Но що касае имитацията, казвала съм го вече и дано не ви шокирам отново.
Ирина сама пожела да бъде кърмена, макар да й обясних, че нямам мляко... желанието й беше прекалено силно, а и да си призная честно, и аз не видях нищо странно. "Кърмила" съм Ирина. Усещането беше... невероятно. В погледа й.

Но това е друга тема, нали? 

Не, не е друга тема - абсолютно същата тема е и наистина си кърмила твоята Ирина Наистина е невероятно красиво това, което сте споделили двете - и е абсолютно същото усещане, което бихте споделяли, ако имаше мляко и го бяхте правили от първия ден на живота й (казвам го от опит като майка на голямо кърмаче, за което липсата на мляко нямаше нищо общо с удоволствието от сукането и общуването с мама на гърдата).

Добре дами, може ли малко да ви разсея и да сваля градуса.
Аз имам аденом на хипофизата, и ако не пия хапчета пролактина ми скача в небесата, а оттам си имам понякога и естествен секрет от гърдите - бял, прилича на мляко. Защо ли тез социални не вземат да ми дадат едно бебе, ами то би трябвало да съм с предимство?