Основи на релактацията и кърмене на осиновено дете!

Продължавам мисълта на sislie... със своя мисъл-поради което е по- добре да се предприемат максимално необходимите и належащи процедури за едно осиновено дете, съобразно възрастта му и конкретните нужди.

сега, да поясня, че често стават недоразумения във форума- нищо лично към никого.Но ми прави впечатление колко се е отдалечил човек в днешни дни от естествената си същност.От девет кладенеца вода се носят ,разпространява се информация за най-различни "протоколи " как точно осиновителката да кърми нероденото от нея  дете.нищо лошо дотук,независимо, че ние, осиновителките, отбелязвайки реалността при която осиновяваме, преценяваме, че май не точно тази нужда е най-належаща  на детето.поне голяма част от нас.Същевременно категорично се отхвърли идеята, за доброволки- кърмачки за новородени деца в домове.не казвам, че е най-добрата идея, но поне можеше малко да се поразсъждава.Никой ли не е чувал понятието "млечни братя","млечни сестри"?В миналото се е практикувало и е било едно от най- естествените неща- кърмачка, която има възможност да кърми и друго, неродено от нея бебе, ако майка му няма кърма или по други причини не е кърмено.Особено по селата е било доста разпространено.така че, не е съвсем вярно, че кърмачката произвежда точно толкова кърма колкото е нужно на нейното бебе.
Вероятно ще има затруднения, но не виждам защо да не се помисли върху идеята, все пак току-що родените имат по-голяма нужда от кърма, отколкото дете, което ще чака да го впишат в регистрите, после да мине през Съвет по осиновяване, после съдебни процедури и т.н.,докато стигне до майка си  

Светкавица,
всеки сам преценява какво е най-важно за детето му. Не виждам нищо неестествено. Нека се знае. Лошо става, когато се вменява вина у хората, че не са опитали да запълнят и тази липса на детето си. Никой не го прави тук.
Колкото до млечните майки, мисля, че идеята не се отхвърли, а се обяви за практически неосъществима. Би било прекрасно, естествено. 
Само помисли, ако за всичките тези деца в домовете имаше достатъчно доброволци да ги гушкат, да им говорят, а защо не и да ги кърмят, дали щяха да са на този хал? 

Да, реалностите са такива, че в процеса на осиновяване кърменето е най-малкия проблем. Аз лично изобщо не съм се сещала за това. Както вече казах, моята дъщеря задоволява естественото си любопитство (може и някаква подсъзнателна нужда, няма да се правя на специалист) към гърдите ми, но в никакъв случай не проявява желание да суче. Ако пък беше така бих се притеснила, все пак тя е на 2 год. и 7 месеца!
Иначе, в продължение на темата на Светкавица, аз имам "млечна сестра", която не познавам, майка ми я кърмела в родилния дом. Не знам обаче дали би могло на практика да се организира нещо такова като "доброволни кърмачки", как ще се подбират, сигурно трябва да се изследват, не знам...В дома, в който се отглеждаше дъщеря ми, на кандидат-осиновителите (подали молба в съда) даваха право да припарват само до коридора. Явно трябва промяна и в нормативната уредба, за да се регмалентира достъпа на тези жени до домовете, да се картотекират някъде...сложно ми се вижда за реализация.

В един от източниците, които дадох по-горе, се сочи следното:

@ Свекавица - "категорично не се е отхвърлила" идеята - изразих личното си мнение, но то се базира не на тесногръдието ми, а на богатия ми опит както като кърмеща майка, така и като човек, посещавал в продължение на години доста институции и по тази причина,а и поради работата си имал възможност да контактува с директорите им.

Млечните братя и млечните сестри по селата са били деца, отглеждащи се непосредствено с билогочното дете на кърмещата жена. Ти как си я представяш една кърмачка да препуска с количката 8 - 10 пъти на денонощие, за да кърми дете в дом. Аз не си го представям, сигурно щото имам предразсъдъци.

Нека поразсъждаваме в практически план, тъй като не се познаваме и няма как да знаете ка  е протичал моят конкретно живот през първите години на кърмената ми дъщеря ми. На работа съм от 8 до 17 ч. През това време изцеждам с помпата на 3 часа, за да осигуря кърма за следващия ден. Като се върна от работа, дъщеря ми се лепва върху мен и суче от 17 до 8 почти непрекъснато, за да навакса липсата ми. Това се нарича "обърнат режим" и повечето работещи майки на кърмачета знаят за какво иде реч. В това време аз съм професионалист, домакиня, съпруга и пр - картинката ви е ясна. Ами окачествявай го както си искаш, Светкавичке, ама няма начин да ходя да кърмя още едно.

Освет това "не е съвсем вярно, че кърмачката произвежда точно толкова кърма колкото е нужно на нейното бебе." е доста странен опит да се перифразира написаното от мен. Организмът на кърмачката може да произвежда мляко за едно, две или повече бебета. Но тези бебета трябва да са там, при кърмачката. Не може да кърмиш едно през цялото време и още едно три пъти в седмицата. Прецаква ти се млеконадоя. Организмът ти получава странни сигнали за нуждите на детето. Не е приятна ситуация, била съм там. Говорим за опасност от хиперлактация.

Та като говорим за нуждите на новородените бебета по домовете, доста по-реално и осъществимо е да има доброволци, които да ги гушкат, пък кърменето им да го оставим за един по-идеален свят.

П.С. Маймуна, писали сме едновременно

Права си, само че забравяш да отчетеш, че тези дойки са живяли в една къща или много наблизо с детето, което са кърмили.
Идеята ти е добра, но технически няма как да се осъществи. Ако една майка има бебе-кърмаче, това означава, че тя ежечасно е заета с грижите около него и не може да прескача час по час до някой Дом за да кърми и там, освен ако не живее в непосредствена близост или не си наеме някой, който да обгрижва нейното дете (хранене, преобличане, къпане, пране, гладене, проблеми с колики и много други неща, които на нас, осиновилите по-големи деца са ни доста непознати).  

Ха, сума ти хора сме писали по едно и също време за едно и също нещо. 

Ами то че може - може, понеже има кърмачки, които кърмят по-големи деца, например на 9-10 месеца, година, дори две. Не съм кърмила на тази възраст детето си, но някъде там бебетата почват да ядат на 4 часа, т.е. времето вече не е толкова кът, но аз лично се съмнявам, че кърменето на децата по домовете ще им помогне по някакъв начин.
На децата там им липсва ласка, персонална грижа, ЛЮБОВ, едва ли кърменето е най-голямата им липса.
Сладка хапка, благодаря за информацията.

Мисля, че по-добре от мен сте наясно с това как върви развитието на едно бебе, което е отглеждано в институция и че психическото му развитие определено е на по-ранен етап, отколкото предполага реалната му възраст - това е едно на ръка.

Периодите на голям стрес също са периоди, в които децата регресират и се държат като по-малки - така че това също е фактор, който може да допринесе за по-лесния преход. Освен това забравяте основни неща - това, че едно дете никога не е слагано на гърда изобщо не означава, че то престава да е бозайник и няма нужните рефлекси и инстинктивни познания. Не казвам, че е лесно да се научи 6-месечно дете да суче - но е постижимо с нужната подкрепа и торбата с триковете (прави се с осигуряване на много контакт кожа до кожа първоначално, а по-нататък със системата на гърдата и с използване на силиконови зърна преди прехода към кърменето).

За идеята децата в домовете да се кърмят от дойки - правело се е до началото на 19 в., защото смъртността в домовете е била чудовищна заради небезопасните начини за хранене. Имало е професионални дойки, а ограничението е било една дойка да кърми не повече от 6 деца - което е изключително интересно и показва безкрайните възможности на човешкия организъм...

Защо не изглежда добра идея дойки да ходят да кърмят пряко децата в домовете - първо ХЕИ никога и при никакви обстоятелства не би го позволило, това ви е ясно (cross nursing не се подкрепя от нито една официална организация заради това, че напр. ХИВ-носителството при детето може да се докаже чак след 6 месеца, а бебето може да зарази дойката по време на кърменето - същото е и с ред други преносими през кръвта заболявания, за които изследвания рутинно не се правят).

Второ - психологичната идея на кърменето е да създава връзка. Ако едно дете бива кърмено от поредица различни дойки, става същото както с постоянно сменящите се възпитатели около него - губи се цялата същност на процеса, няма как да се създаде бондинг и нещата отиват по дяволите. Наскоро имаше обширни дискусии по въпроса заради един татко на Филипините (мисля), който загубил жена си скоро след раждането и бебето се кърми от 15 жени от селото. Там нямаше притеснения, защото таткото си беше основната фигура в живота на детето, primary caregiver и човекът, с когото детето има емоционална връзка - тогава не е проблем, че кърмачките се сменят постоянно. При децата в домовете не е така - там този стожер липсва. А не съм убедена и в това, че дойката би могла да кърми с еднакво отношение и емоция всеки път различно бебе - вследствие на кърменето ще се създават емоционални връзки, които после много трудно се прекъсват и са с последствия (не непременно положителни в тази нестабилна и далеч от нормалното ситуация) и за двете страни.

Изобщо, както казва една норвежка, която изключително много уважавам - кърменето се прави точно толкова заради млякото, колкото секса се прави заради спермата (ще ме прощавате за натурализма). Майките не кърмят само заради млякото - а ако идеята е децата в домовете да получават кърма, това се прави през банките за кърма. Доскоро някои домове са приемали дарителска кърма, стига майката да ходи да се изцежда там на място пред тях (след като е преминала задължителните изследвания, разбира се) - това е доста по-приемлив за всички вариант, отколкото да се изисква емоционалната цена, която биха платили и дойките, и бебетата, които няма да бъдат взети от дома независимо от това, че различни добри жени ги кърмят 1-2 пъти дневно...

hedra, ако оставим настрана дългите информативни постинги и трябва с две думи да споделиш твоето лично мнение по случая "релактация и кърмене на осиновено дете" - ти какво би предпочела:

1. осиновителката да прекара месеци наред, всеки ден, по 5-6 часа в цедене, опитвайки се да изцеди малко кърма (с всички възможни последици върху физическото й състояние (умора) и емоционалното (депресия от твърде вероятния неуспех да бъде "истинска" майка и да "създаде връзка" с детето)

или

2. осиновителката да се фокусира върху общуването с новопридобитото си дете по други начин - гушкане, говорене - и върху собствената си радост от новата си роля.

а?

Защо вариант № 1 непременно трябва да е свързан с умора, депресия и прогноза за евентуален неуспех. За немалко жени фактът на направеното усилие е необходим и важен, за да ги накара да се почувстват пълноценни родители.

Подкрепям jam
няма как 5-6 та и повече часове цедене да не се свърже сумора и др.негативни усещания.Особено що става въпрос за принудително предизвикана лактация

пояснявам защо.

1. защото цеденето по 1 час през 3 часа Е свързано с чисто физическа умора - болки в ръката, в гърба, в гърдата, свързано е с безсъние. правила съм го 4 месеца и не говоря наизуст.

2. защото предизвикване на лактация у нераждала жена е рядък казус и вероятността за неуспех е много голяма. всеки неуспех води до разочарование и депресия в известна форма. а когато те облъчват с послания, че това е истинския бондинг и това е най-важното между майката и детето - много е лесно да се подтиснеш, че ти не си успяла и ерго, не си истинска майка. и тук говоря от личен опит. колкото и да съм човек разумен и аналитичен - поддавала съм се на тия агитпропаганди и съм се депресирала, че нямам достатъчно кърма...

Абсолютно!!!!
В допълнение към Джам

Защото когато жената роди, тя "се подготвя за кърменето", ако щете психически, ако щете емоционално. Нашите деца идват при нас "напълно непознати", често за две, три седмици. В 9 от 10 случая това са деца като минимум над 6 месеца.

Нашите деца, често са парализирани от страх, който парализира и нас, и без друго объркани и стресирани емоционално.

Спомням си какво беше в началото... представям се как освен всичко друго се опитвам да кърмя и неуспявам ....

И аз съм цедила, доста повече от 4 месеца, но не съм изпитвала тези усещания.
Затова казвам, че хората са различни и когато мотивацията им е различна, едно и също действие се интерпретира и физически, и емоционално, по различен начин. За някои майки тези неща не са проблем, затова казвам, че т. 1 не е универсална.

Съвсем кротко и без да търся скандал те питам... мислиш ли, че една жена, толкова дълго копняла за дете не е достатъчно мотивирана да кърми...
нима мислиш, че не искаме ... допускаш ли, че всяка от нас не е мечтала за  този момент...

мисля, че си малко жестока...

моля те, най-кротко, освен другите вини не ни закачай и тази, че не сме достатъчно отдадени, та не искаме да кърмим...

Джам разбира, защото видя сина ми на 5тия ден от идването му в къщи ... видя и мен, и понеже има сърце и душа, виждам, че е оценила съвършено правилно ситуацията за което съм и много благодарна  

Радетелите за предизвиканата лактация основно са в страни, където се практикува отворено осиновяване (чела съм доста по въпроса)
Там майката се подготвя за раждането, заедно с родилката. Процесът не е от днес за утре. Месеци и бая медикаменти са необходими за да се предизвика кърма. Правят се специални пренатални упражнения на двете жени с цел създаване на връзка между новата  майка и бебето.

Моля ви от сърце, мислете преди да пишете

Какво значение има какво аз бих предпочела?! Ако ме потърси майка с такова желание, ще й помогна по всички начини, които са ми възможни, защото това е нейното желание - моите желания и разбирания нямат абсолютно никакво място във вселената на тази майка и бебе, значение имат единствено уменията ми, които са на тяхно разположение.

Иначе личното ми мнение - изобщо и по никакъв начин не виждам двете неща да се изключват, ако жената знае какво да очаква и е гъвкава в нагласите си (предвид че осиновяването отнема много продължително време, една жена има достатъчно време да си изгради определена нагласа, ако самата тя желае да се опита да кърми - аз лично не бих тръгнала да убеждавам някого по въпроса, но и никак не смятам, че информацията за възможностите е излишна). Когато се предвижда изцеждане в продължение на месеци, може да се инвестира в добра електрическа помпа, с което времето, прекарано в изцеждане, се намалява значително, също както и останалите неудобства на ръчните помпи (умора и т.н.). Ако детето суче на гърда (а обикновено това е ултимативната цел, а не производството на 100 мл кърма за денонощие), има как това време да се съкрати още повече и нещата да станат още по-ефективни.

Ако детето прекарва време на гърдата, това автоматично включва както времето за гледане, гушкане, милване, говорене и физически контакт, така и радост за майката, която няма нищо общо с количеството произведено мляко (и отделно промяна на нейното хормонално състояние, което ще й позволи по-лесно тя самата да се адаптира към детето и да е по-лесно възприемчива към нуждите му - окситоциновата стимулация е един невероятен фактор в това отношение).

Ако на майката й се налага да прекарва време пред помпата, това не означава автоматично липса на общуване с детето - то може да е до нея (което стимулира допълнително тялото й заради мириса, звуците и усещането за детето), а общуването и наваксването на физическия контакт могат да се постигат по множество начини, вкл със сън в едно легло, носене в слинг, контакт кожа до кожа и т.н., които и без друго са от особено важно значение в тези ситуации. Освен това съществува и другото - ситуацията е подобна на тази при майките, които цедят за недоносените си бебета, т.е. това е част от нещата, които правиш за детето, а не за себе си (не знам някой да цеди заради себе си и собственото си удоволствие... всичко се прави заради детето).

Не приравнявайте кърменето с млякото, двете неща наистина не са едно и също. Както неведнъж дотук казах - жени, които избират този път, обикновено не се впечатляват от имунните свойства на кърмата и ги смятат за приятен бонус, а не за основната си цел (предвид че кърма може да се осигури по много други начини и да се дава с шише). Важен в тази конкретна ситуация е много повече емоционалния заряд, който кърменето носи - и обикновено това е, което определя личното усещане за успех в тези ситуации.

Т.е. си зависи от гледната точка - ако целта е да изживееш и изградиш връзка чрез кърмене с детето, тогава производството на определено количество мляко е нещо приятно, а не цел (реално самото изживяване може да се постигне и само с използване на система за хранене на гърдата, без никакво производство на мляко от страна на майката). Ако целта е производство на определено количество мляко, което да даваш от шише - тогава може да има поле за неуспехи и депресия, и пак не е нужно непременно да е така точно защото всеки сам дефинира усещането си за успех. За едни 30 мл на хранене са невероятна победа (работя с такива жени, които са биологични майки с проблеми), други го определят като повод да спрат усилията си. Хората са различни, имат различни цели, различни изживявания, различни гледни точки...