Основи на релактацията и кърмене на осиновено дете!

Херда,
нямам нищо против темата,
но мисля, че нарушаваш елементарна професионална етика с дезинформацията за лекарствата! Тези медикаменти, независимо от това, колко струват, са опасни!

Особено когато не се използват по предназначение, следователно с дозировки, които не са клинично изследвани. Лактацията е странично явление на тези лекарства и следователно безопасни дози за употреба с тази цел никога не са били установявани според приетите правила.

Метоклопрамид в Западна Европа категорично не се дава на бременни, а напоследък не се препоръчва дори и срещу повръщане при хемотерапия. Домперидон е печално известен с множество забрани и оттегляне от пазара поради сериозни странични ефекти, дори в нормални дози. Затова не се продава в САЩ.

Достатъчо е човек да порови 15 минути в нета и ще научи тези неща.
Не съм лекар и не смятам, че е тук мястото да се препоръчва употребата на каквито и да било лекарства.

Не знам какви са правилата за реклама на медикаменти, но предлагам модераторите да се намесят.

Къде точно видя реклама на лекарства?! Лекарствата са регистрирани и достъпни в България - това е факт, както са факт и показанията, при които се употребяват. Би ли посочила къде съм казала, че са безопасни, че могат да се употребяват без лекарско наблюдение и т.н.? Напротив, споменала съм дори конфронтацията, която съществува в кърмаческите среди за употребата на лекарствените протоколи и мнението на един от водещите експерти по въпроса, че не е нужно жените да се излагат непременно на ефекти от лекарствата Предубедеността не прави чест на никого - и определено пречи да се преценява адекватно информацията

Грешиш относно изследванията - съществуват медицински изследвания върху използване на двете основни лекарства (домперидон и метоклопрамид) точно върху способността им за увеличаване на лактацията и има установени на практика дози, които се използват. Има изследвания, които даже сравняват ефикасността на различните лекарства, използвани конкретно с тази цел. Домперидон е използван поне 20 години с тази цел, така че много добре са известни и дозите, и ефектите от него.

Отлично съм запозната с цялата истерия около домперидон и причината, поради която е забранен в Щатите (интравенозно приложение, което няма нищо общо с употребата му за целите на увеличаване на кърмата или предизвикване на лактация и което предизвиква 80-150 пъти по-високи концентрации на лекарството в сравнение с приема през устата).

Метоклопрамид не е забранен, независимо от множеството му сериозни и далеч по-често проявявани в сравнение с домперидон странични ефекти, както и с факта, че преминава в кърмата в доста по-високи дози от домперидон. Въпреки това по американски почин продължава да е предпочитаното от лекарите лекарство за увеличаване на кърмата, използван даже при майки, които кърмят недоносени бебета. За мен е абсурден факта, че неонатолозите предпочитат да изписват такова лекарство, вместо да се ползват билкови добавки със същия ефект, но evidence-based medicine изисква точно това - предписанията да почиват на изследвания, а изследванията се правят върху медикаменти... А същите изследвания показват по-голяма ефективност и по-добър профил на безопасност на домперидон в сравнение с метоклопрамид...

И понеже обичам да давам достоверни източници на информацията, която предоставям - ето информацията за домперидон от протокола за лактогонните средства, предоставена от Академията по медицина на кърменето, чиито протоколи се използват в практиката на болниците, носещи приза Болници-приятели на бебетата. Членове на Академията са само лекари, обхващат всички световно известни специалисти по лактация, както и неонатолози и педиатри от различни страни по света (с един от тях имам честта да работя ):


Целият текст на протокола, както и референциите към медицинските изследвания, на които почива, може да се види тук.

Мога да продължа с още материали по темата, но смятам, че не е нужно по няколко причини - първо, аз самата не съм фен на лекарствените терапии (както неведнъж споменах дотук), второ - извън необходимостта да съм запозната с възможностите и да мога да предоставя информация, те са ми извън ресора, тъй като изискват лекарско предписание и наблюдение и трето - в момента говорим чисто хипотетично, без да е нужна практически на някой информацията.

Така че просто ще завърша с един цитат от д-р Джак Нюман, който простичко обобщава нещата:

Пак съм на мнение, че лекарства и приложението им не се обсъждат в публичен форум.
Не знаеш кой с какви мисли и намерения ще чете. Нека спрем.

само аз ли не се чувствам засегната от хедра и сладка хапка
малко се напече темата, според мен.

не мисля, че не бива да се обсъждат лекарства в публичен форум. имаме си даже цял подфорум, в който това се върши ежедневно.
всеки има глава на раменете си, за да предцени дали за него релактацията е подходяща. обикновено осиновителите са над 30, така че се предполага, че са достатъчно зрели.

пак повтарям, не считам, че некърменето е голяма трагедия и ако не се е състояло, това носи след себе си непоправими дефицити, най-вече у детето.
ако дъщеря ми един ден прояви интерес и иска да бъде кърмена, ще го получи по метода на дар.
враг съм на всякакви медикаменти, тъй като съм внучка на магистър фармацевт и дъщеря на хапчомани. даже аспирин взимам само в краен случай, с билките също внимавам, на детето си давам лекарства само когато е наистина неизбежно и съм опитала всичко друго.

не знаех за подобна възможност, иначе щях да опитам, тъй като взех дъщеря си за отглеждане на 3 дневна възраст, а я осинових, когато беше на 3 месеца. за подготовка нямаше да имам кой знае какво време, но все пак. съжалявам искрено, че не съм знаела за тази евентуална възможност. всичко това обаче, само при условие, че няма никакъв риск за моето здраве, защото то е първият ми приоритет, тъй като от него зависи живота на дъщеря ми.

но моят случай е единичен и по-скоро информацията трябва да се насочи към обсъждането на симулирането на кърмене и психологичната му страна. предполагам, че и доста от биологичните деца искат да бъдат кърмени и проявяват интерес към гърдите на майките си, когато стигнат една определена възраст.

нека не превръщаме темата в табу. липсата на информация не е на всяка цена добро нещо. не считам че някои от четящите тук са дебили и не могат да предценят, ако има подробна информация за плюсовете и минусите на релактацията, няма да извадят за себе си правилните изводи.
всяка обширна информация може да е само от полза. за мен беше много интересно да прочета всичко написано по темата.
не съжалявам кой знае колко, че съм пропуснала възможностите да опитам да кърмя алекс, защото и аз не мисля, че кърменето е алфата и омегата във връзката майка-дете. лекарства така или иначе нямаше да ползвам.
одобрявам опитването, но не на всяка цена.
никога не ме е боляло, че не мога да забременявам, боляло ме е ужасно, че нямам дете. явно поради тази причина и не се чувствам засегната от тази тема.

и аз се подразних от вметката на Сладка Хапка за трагедиите и непреченето, но в крайна сметка не го приех толкова вътрешно. не ми се вярва да е искала да обиди някого наистина с цел. може би едно уточнение от нейна страна няма да е грешно в крайна сметка не всички сме я засегнали с някаква лична вметка, а така тя засяга всички нас........

и на последно място - за медикаментите. 20 години не са достатъчно време, Хедра. някои последствия от даден медикамент могат да се установят чак при поколението на поколението, което то е взимало . единственият добър и безвреден медикамент е плацебо.

Мата,
права си че и биологичните деца в един момент от живота си проявяват жив интерес към майчината гръд Може би в момента, в който видят бебе и осъзнаят, че то не може да се храни по друг начин, освен със сукане и интереса е налице Моите дъщери също искаха да сучат и малката викаше пред хората *моите топки, искам да папам*-да не ти казвам как ме гледаха околните, като луда, мислейки че още кърмя детето След това дойде интерес към бебешките пюрета и по едно време ревеше да и купувам такива, спря чак, когато вкуса им не и се понрави достатъчно
Та това го има при всяко дете, то е част или етап от порастването, нормално е без значение осиновено или биологично дете