Публикувана: 20 май 2009, 11:30 ч.
Последно мнение: 5 юни 2009, 12:24 ч.

Трудно ли ви е ...

4 530
65
1

20 май 2009, 11:30 ч.

Мнения: 1 081

Трудно ли ви е да кажете "Извинявай" , когато сте оплескали нещо ?
Или преедпочитате да прехвърлите вината на другарчето, дори да осъзнавате че отново грешите ?
Или пък се извинявате дори да не сте виновни, за да запазите мира и добрите отношения ?

С други думи признавате си вината, или никога не падате по гръб, защото сте безгрешни??

п.с. Аз ще си призная малко по-късно ... Mr. Green

# 1 20 май 2009, 11:32 ч.

Пловдив
Мнения: 2 495

С приятелите си признавам вината и казвам "извинявай".

Но с родителите ми съм свикнала от малка докрай да си защитавам тезата, че съм права.

# 2 20 май 2009, 11:42 ч.

София
Мнения: 170

Откакто се научих да се извинявам, когато съм сгрешила, животът ми стана по-лесен и отношенията с хората по-приятни Simple Smile

# 3 20 май 2009, 11:43 ч.

Мнения: 2 011

Не ми е трудно да кажа на някого "Извинявай" newsm47

- след като аз съм оплескала нещата винаги се извинявам , понякога го правя и заради други. По гръб не падам ако знам , че аз съм права и отстоявам позициите си до дупка. Ако не достигнем до консенсус завършвам със следното : "Извинявай, че не ме разбра и след дългото спорене! " knit

Но щом съм наакала положението се извинявам и си признавам грешката.

# 4 20 май 2009, 11:48 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 922

Никак не ми е трудно да кажа "Извинявай", когато вътрешно в себе си знам, че съм сгрешила или не съм постъпила правилно според собствените си разбирания.
Друг е въпроса, че много често моето чувство за грешна постъпка коренно се разминава с това на околните и понякога от мен очакват извинение, което аз не виждам за нужно да давам. Съответно не го правя.
Имам си мои разбирания за правилно и неправилно и много често съм обвинявана за това.

Понякога обаче ситуаците трябва да ми отлежат.
Например скоро усетих истински порив да се извиня за постъпката си на приятелка, която заради случката не бях виждала почти година. Направих го, а тя го прие на драго сърце.
Доста време ми тежеше и сега се чувствам освободена и доволна от себе си.

# 5 20 май 2009, 11:59 ч.

Мнения: 1 081

Цитат на: Jade в ср, 20 май 2009, 11:48

Никак не ми е трудно да кажа "Извинявай", когато вътрешно в себе си знам, че съм сгрешила или не съм постъпила правилно според собствените си разбирания.
Друг е въпроса, че много често моето чувство за грешна постъпка коренно се разминава с това на околните и понякога от мен очакват извинение, което аз не виждам за нужно да давам. Съответно не го правя.Имам си мои разбирания за правилно и неправилно и много често съм обвинявана за това.

Понякога обаче ситуаците трябва да ми отлежат.
Например скоро усетих истински порив да се извиня за постъпката си на приятелка, която заради случката не бях виждала почти година. Направих го, а тя го прие на драго сърце.
Доста време ми тежеше и сега се чувствам освободена и доволна от себе си.

Точно това имах предвид.
Много често зависи и от ситуацията.
Случвало ми се е и да съм убедена, че аз съм правата и в последствие да се окаже, че не е така.

В работата и пред приятели никак не ми е трудно да се извиня, но семейните отнощения са по-сложни и там вече понякога проявявам характер, което всъщност си е парадокс Crazy

# 6 20 май 2009, 12:00 ч.

Мнения: 1 008

Постоянно се извинявам.
Виновна/невинна аз се извинявам
само и само да има мир. Знам,че по
този начин понякога тъпча върху
собствената си личност и достойнство,
но така ми е по-добре.
Наистина така се живее по-добре.

# 7 20 май 2009, 12:06 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 922

Цитат на: *Дейзи* в ср, 20 май 2009, 11:59

Случвало ми се е и да съм убедена, че аз съм правата и в последствие да се окаже, че не е така.

Аз затова написах, че ситуациите понякога трябва да отлежат.
Съдейки по себе си, понякога (за щастие не често) реагирам по инерция и докато нещо не ми убие инерцията ми е трудно да видя реалната ситуация. Мисля, че с повечето хора се получава така.
Но според мен истиснкия проблем идва тогава, когато въпреки осъзнаването на грешката дори след време, не ни идва смелост да си я признаем и да се извиним.

azsa, наистина не разбирам как така тъпчеш себе си и казваш, че така живееш по-добре.
По-безпроблемно и по-спокойно равно ли е на по-добре?

# 8 20 май 2009, 12:09 ч.

Мнения: 183

Ми зависи от много неща,но защо да не си признае човек Peace

когато бърка! Признавам си и се Извинявам ,няма нищо срамно или недостойно в това да се ИЗВИНИШ като си сбъркал ! Наистина по е трудно да се извиниш и да си признаеш,от колкото да си мълчиш или настояваш на своето!

# 9 20 май 2009, 12:09 ч.

Бургас
Мнения: 10 353

В семейните отношения наистина е по-трудно.Понякога и двамата с мъжа ми си мислим, че сме прави и никой не иска да се извини, а в същност и двамата носим по някаква част от вината.
Не ми е трудно да се извиня, ако съм сигурна, че съм сбъркала.Ако не съм сигурна продължавам да ровя и нищя случая докато не излезе виновника.

# 10 20 май 2009, 12:09 ч.

Мнения: 59

Никога не ми е било трудно да се извиня,ако съм сгрешила.Но да се извинявам ,ако НЕ съм сгрешила-това няма как да стане. Naughty

# 11 20 май 2009, 12:14 ч.

Мнения: 3 634

Преди няколко дни направих нещо, което ядоса съпругът ми много. Поговорихме и той настоя да се извиня на него и засегнатите. Аз отказах защото не се чувствах виновна. Никога не се извинявам, ако не се разкайвам за постъпката си. Намирам го за ужасно лицемерно!

Обикновено постъпвам така, че да не се налага да се извинявам. Когато сгреша не ми пречи да го призная.

# 12 20 май 2009, 12:14 ч.

Мнения: 1 081

azsa ,
не отричам, че така ти е по-лесно, но според мен не е редно.
Рано или късно другите ще започнат да се възползват от това непрекъснато ...

Цитат на: Jade в ср, 20 май 2009, 12:06

Цитат на: *Дейзи* в ср, 20 май 2009, 11:59

Случвало ми се е и да съм убедена, че аз съм правата и в последствие да се окаже, че не е така.

Така е.
И тогава всъщност точно това, че вината е осъзната но не призната излиза на преден план, и всъщност е по-големия проблем, тъй като в повечето случаи реагираме инстинктивно без да се замислим...

# 13 20 май 2009, 12:15 ч.

Мнения: 107

Никак не ми е трудно. Ако сметна, че съм сгрешила, извинявам се без проблем. Но не и ако друг очаква за това, че смята, че той е прав. Всеки е прав за себе си. Истината е по средата. Но при "чиста монета" грешка-извинявам се.

# 14 20 май 2009, 12:21 ч.

Мнения: 1 081

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в ср, 20 май 2009, 12:14

Преди няколко дни направих нещо, което ядоса съпругът ми много. Поговорихме и той настоя да се извиня на него и засегнатите. Аз отказах защото не се чувствах виновна. Никога не се извинявам, ако не се разкайвам за постъпката си. Намирам го за ужасно лицемерно!

Обикновено постъпвам така, че да не се налага да се извинявам. Когато сгреша не ми пречи да го призная.

Точно тук е проблема.
Всеки гледа от негова си гледна точка и отстоява позицията си.
А в много случаи истината е някъде по средата.
Според него вината е в теб, а според теб не е така...
И какво от тук нататък?

Препоръчани теми

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Приятелство между мъж и жена

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: