Аз може да мисля, че съм постъпила правилно, но въпреки това да се е получило така, че да съм наранила човека. И ако в такава ситуация става дума за някого, когото обичам и държа, пак ще се извиня, заради начина, по който се е почувствал от моето поведение.
- Публикувана: 20 май 2009, 11:30 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2009, 12:24 ч.
Трудно ли ви е ...
Аз може да мисля, че съм постъпила правилно, но въпреки това да се е получило така, че да съм наранила човека. И ако в такава ситуация става дума за някого, когото обичам и държа, пак ще се извиня, заради начина, по който се е почувствал от моето поведение.
Така и трябва.
Но не ти ли се е случвало в такава ситуация да се бориш със себе си, за да се извиниш.
Защото ако тези ситуации са чести,
може да се получи обратен ефект, т.е. човека да реши че права или не, ти си длъжна да отстъпиш и да се извиниш
Всичко е относително според случая, и точно там е проблема - според теб може да си права, но според човека до теб да не си,
въпроса е навреме да осъзнаваме грешките си и да не действаме прибързано, което никак не е лесно..
Ама аз вече съм действала ( дали казана дума , дали някакво деяние ) това ,че от отсрещната страна възприемат нещата като "грешка ", или аз после съм видяла ,че не съм била права - казвам "съжалявам " , но да се извинявам - за какво ? че не съм мислила като тях или ,че не съм постъпила като тях - е няма как да стане .Извинявам се когато настъпа някой , или се блъсна в някой на улицата без да искам , или искам да попитам някой непознат за нещо ....Според мен се извиняваш , когато си направил нещо несъзнателно , когато правиш нещо умишлено , после да се извиняваш ми се струва много нагло . Това си е мое мнение , разбира се
въпроса е навреме да осъзнаваме грешките си и да не действаме прибързано, което никак не е лесно..
Ама аз вече съм действала ( дали казана дума , дали някакво деяние ) това ,че от отсрещната страна възприемат нещата като "грешка ", или аз после съм видяла ,че не съм била права - казвам "съжалявам " , но да се извинявам - за какво ? че не съм мислила като тях или ,че не съм постъпила като тях - е няма как да стане .Извинявам се когато настъпа някой , или се блъсна в някой на улицата без да искам , или искам да попитам някой непознат за нещо ....Според мен се извиняваш , когато си направил нещо несъзнателно , когато правиш нещо умишлено , после да се извиняваш ми се струва много нагло . Това си е мое мнение , разбира се
Аз може да мисля, че съм постъпила правилно, но въпреки това да се е получило така, че да съм наранила човека. И ако в такава ситуация става дума за някого, когото обичам и държа, пак ще се извиня, заради начина, по който се е почувствал от моето поведение.
Така и трябва.
Но не ти ли се е случвало в такава ситуация да се бориш със себе си, за да се извиниш.
Защото ако тези ситуации са чести,
може да се получи обратен ефект, т.е. човека да реши че права или не, ти си длъжна да отстъпиш и да се извиниш
Ами не ми се е случвало често. А и аз не бих го направила за всеки, а само за много скъп човек, за когото ми пука как се чувства от моето поведение. И в такива случаи изобщо не ми се е налагало да влизам във вътрешна борба със себе си.
А ако някой си мисли, че с нещо съм му длъжна, изобщо няма да влезе в тази графа.
Да задам и обратния въпрос - приемате ли извинения?
Мъжът ми не умее да се извинява с думи, но го прави с жестове. Много по-приятно ми е!
Нямам никакъв проблем да се извиня, когато мисля, че съм сгрешила. Даже го правя доста често, защото съм импулсивна и понякога реагирам под напора на емоциите. Не смятам, че съм безгрешна и егото ми не страда от това, че го признавам. Напротив, чувствам се по-добре. Тежко е да живееш с мисълта, че си бил несправедлив по отношение на някого. Също така съм склонна да приема извинение, когато усещам, че е искрено и да забравя обидата. Ако не се чувствам виновна,обаче, не бих се извинила.
Никак не ми е трудно да се извинявам, но понякога се вбесявам, защото мъжа ми, когато усети, че е виновен за нещо, първата му реакция е да каже: "Ами ти си виновна" и да прехвърли собствената си вина върху мен. Иначе рядко ми се налага да се извинявам, защото имам вродено чувство за справедливост и такт и рядко обиждам или наранявам някого с постъпките или думите си.
