Какво мислите за домашното обучение и образование?

Първи клас са все пак. Може грубо да ти е отговорило детето, но е право. Като е гладно - яде. Еле пък 16 септември.
Всъщност постът ми беше отговор на горните, твоя го прочетох след като публикувах.

Не бих си преместила детето. То не е виновно за липсата на елементарно възпитание у госпожата. Възмушава ме точно това, а не че детето не трябва да яде в час.

Бих се постарала да не излага децата на рисковете от благотворното си влияние, ако е възможно. Обикновено има как. Децата не са материал за упражняване на професията й, длъжен да идва във вид удобен за логаритмуване.

Ако не го знае, сигурно има начин да го научи. Поне да прочете горното обяснение, последвано от"ма". И съм абсолютно убедена, че там не е имало толкова рязък коментар /точно заради наличието на култура у учителя/, макар да би бил съвсем основателен в описаната ситуация.

Попитах дали в детската градина са яли когато си искат или са имали определени часове. След като ми казаха, че са им слагали ядене в определени часове, а в останалите не им поясних, че в училище също е така - по време на работа не се яде. Затова има междучасия, за да могат да ядат ако са гладни, да пият ако са жадни, да се поразходят и да отидат до тоалетна ако им се ходи.

Ох, много кофти.
Аз харесвам образователните традиции, авторитета на учителя, добрия тон.
За мен те са жизненоважни, за да може детето да научи нещо. Първо, защото ако пречи на учителя да поддържа дисциплината в класа, цялостната обстановка ще е неблагоприятна за учене.
И второ, защото самото то няма да е възприемчиво към онова, което учителят казва.

За съжаление ми се е случвало да руша авторитета на учителка в детската градина. Не ставаше въпрос за единично нещо като забележката за яденето (това пък нямаше да ме впечатли), а за системна религиозна пропаганда (Господ това, Господ онова, уж покрай Великден, но и бутане ан детска библия в ръката), за системно гледане на телевизия пред децата, за развеждане на детето от група в група да видело какво е истинско русо и - това вече ме накара да вдигна скандал - за удряне на деца.

Защо съжаляваш и какво си рушила?
Има предвид, че тя не е била достойна за възхищение
Аз например исках да говоря насаме в нашия случай - не пред децата. Ама се почнаха едни викове пред тях... и си замина авторите заради нейната уста... и се влезе в порочния кръг, защото аз вче имах още 2 причини да искам да не е учителка на детето ми и на никое друго.

ааа, яденето - то е за цвят, поради обвинеинето, че детето лъже... - при нас имаше въпрос "кой е по добър - вашите майки или аз?" иначе нямаше и да разбера аз за яденето...

Жалкото е, че в такава ситуация / с "ма"/ учителя пие студена вода. Освен ако не иска да чуе същото и от родителиет на детето и да пие две.

Съжалявам, защото не исках по принцип да руша авторитета на учителя.

Децата в клас се хилят и се бутат, защото им е интересно заедно и защото междучасието е най-хуавото нещо. 

Да де, ама се съмнявам дълбоко, че този подход ще помогне в обясняването на корпускулярно-вълновия дуализъм. Няма как да се представи с т умения, нито по избран от учащия начин.

Това, че един електрон може да бъде едновременно частица и вълна, се учи едва в девети клас.
И в училище деветокласниците рядко го разбират.

Едно момче или момиче на шестнайсет учи само, не с майка си и баща си. Не е нужно да вадиш по-сложните теми от естествените науки и да ги формулираш по максимално наукообразен начин, за да доказваш тезата си. Темите в началния курс са достъпни за такъв тип преподаване.

За "корпускулярно-вълновия дуализъм" също има планове за уроци, подходящи за съответната възраст:
http://school.discoveryeducation.com/lessonplans/programs/unders … ding-uncertainty/
Бих те посъветвала да не занимаваш обаче дете под петнайсет години с това; то изисква богат опит с абстрактното мислене.

Обучението по физика започва в горните класове на прогимназията и се занимава първоначално със силите - сила на тежестта, сила на триене, събиране и изваждане на сили и т.н. Свързано е с ученето на вектори по математика, което се случва по същото време.
Ако много държиш, можеш да кажеш на малко дете, че нещата се състоят от мънииички частици, наречени атоми.

Май в това се крие ключа от палатката... повечето завършили поне едно висше образование родители осъзнават, че не биха могли без чужда помощ да дадат на децата си онова, които са им осигурили собствените им родители, пращайки ги на училище.

Необходимото време за да се предаде урока и да се затвърди е абсолютно същото за 3 и 30 деца. Също както 10 гр и 10000 кг вода при еднакви условия замръзват при една и съща Т. Дали ще имаш 1 слушател или 100 няма да промени скоростта ти на говорене. И ако искаш да обясниш нещо смислено и последователно, би следвало да го направиш по един и същи начин и за 1, и за 100. Време се губи - евентуално - по време на изпитването на другите ученици. Но това също е своеобразен преговор, а и форма на "състезание", което ускорява, а не забавя процеса на затвърдяване на знанията.



Вече уточних, че не мисля, че дете, гледано извън учебните заведения до, примерно, 3ти или 6ти или който и да било клас просто не би се адаптирало добре в учебна среда - когато и да било. И избирайки да му преподавате за пеперудките, трябва да си зададете въпроса как ще му обясните за корпускулярно-вълновия дуализъм. Което не е наукообразен термин, а най- обичаен термин, който се изучава в 7ми и 8ми клас - поне аз тогава съм учила и за вълни на Дьо Бройл, и за видове хибридизация. И при все, че и двамата ми родители са преподаватели - в БАН и СУ, не в средно училище - по тези въпроси и със сигурност ги разбират по- добре от учителите ми в средното училище, не им е минало и през ума, че може и да не посещавам училище, понеже те по- добре ще ми обяснят явленията.
И не защото не могат.
Добър повод за размисъл, впрочем.

__________________________________

ПП
Изразът "Може да бъде" тук е неуместен. Ако учеше сега детето си в гимназията, вече щеше да си започнала с погрешно твърдение.

А ако детето няма да има отлична диплома или повече знания от връстниците си, то защо да хабя ресурс (мое време и пари като пропуснати ползи, ако ходя на работа) и да си обучавам детето вкъщи? Нали досега част от доводите бяха точно в това, че детето вкъщи не си губи времето и научава повече, защото подходът е съобразен с неговите особености и защото не му се налага да се съобразява с темпото на класа или програмата на учителя?
 Вярно, не подценявам по-спокойния живот в някое китно селце и играта на двора, обаче допълнителните занимания също стават някъде в града, защото в противен случай детето ще е затворено само в семейната среда или малката общност.

katiABV, до тук с всичките си постове говориш за материя, която се изучава след 7ми клас нататък - но никой, никъде не казва, че детето до това време трябва да се обучава в къщи.
Мога да ти дам още един куп термини, които ти самата няма да разбереш. И не виждам защо постоянно си служиш с такива - ама как ще обясните еди какво си?
Ами има родители, които не могат да обяснят дори как се раждат бебетата, но пък могат да ти обяснят за елементарни частици и т.н.? Те дали са неспособни родители?

Едно дете винаги може да се приспособи в дадена среда. Това че до 3ти клас да речем не е посещавало училище не го прави неспособно.
на този принцип и децата, които не са посещавали ясла, или градина няма да могат да се приспособят в училище?

Преди всички искам лично да ти кажа, че изобщо не съм целила или желала да те обидя. Ако и за момент си се почувствала засегната - съжалявам, искрено. На- малкото пък теб - поради лично пристрастие. Очевидно не съм успяла да го предам с думи.


Именно това се опитвах да кажа - един родител може да събуди интерес към дадена тема, може да помогне... но не и да изгради всички нужни познания, последователно.
А че точно ти ще бъдеш попитана за синия цвят на небето съм почти убедена - не за друго, а защото по принцип имаш отношение към цветовете...

И докато съм на темата, причината да давам примери от естествените науки е, че там имам познания. Ако дам пример с някоя битка или географски обект рискувам да изпадна в много глупава ситуация когато се окаже, че такава никога не се е провеждала, че предметът на разговор просто не съществува.

А ако някога се опитам да обясня перспективата на някого рискувам да убия всякакъв интерес към изкуството у горкия човек. В моето обяснение би присъствала прекалено много геометрия, малко оптика и... никакво изкуство. Защо? Ами понеже познанията ми в областта са бегли. И не бих рискувала да "се закопая" там.

Аз пък в 1 анализ бях представила Хаджи Ровуама (ако така й се пишеше името) като всеотдаен осиновител, всячески търсещ най- доброто бъдеще за детето си... несправедливо очернен от автора. Съмнявам се, че тази гледна точка - примерно - би била разбрана и приета по време на кандидатски - за каквото и да било - изпит, ако я предам на детето си...

Не съм привърженичка на домашното образование по принцип, както щеше да знаеш, ако четеше по-внимателно. Не и за моето дете.

Дразнят ме обаче категорични твърдения като твоето - мисля, че е манипулативен изборът на примери и подборът на терминология, която се предполага да затрудни събеседника. Каквото помня за "корпускулярно-вълновия дуализъм", знам го от обща култура. Естествено, че бих направила сверка, преди да предам нещо на детето.
П.С. Имала съм предложения за работа и от БАН, и от СУ, в моята си област. Хайде да не се мерим, неуместно е.

Примерът се отнасяше за нежеланието на хора със специалнисти - както и ти самата подчерта - да станат домашни преподаватели на децата си, дори и в областите, в които са тесни специалисти.

Ако някой ми даде пример от теория на хармонията (ако изобщо понятието е вярно), със сигурност няма изобщо да го разбера.
Точно затова не бих искала да я обяснявам на някого.

И не, децата не са чак безкрайно приспособими.
Защото когато извади сандвича в началото на 1ви клас някои от съучениците може даже да го подкрепят, но в 4ти просто ще се превърне в "оня перко, дето яде в час". Защото в 4ти децата, прекарали 3 години в училище вече знаят, че там не се яде, а детето, появило се внезапно няма да е запознато с порядките.

И да, дете, тръгнало на детска градина на 5 години общо взето не се адаптира добре към средата. Аз съм жив пример за това.