Позната история е това. Бившият ми шеф си позволяваше да ме търси по време на отпуска на личния телефон (служебен не съм имала). И му се сториха много две седмици отпуск, при положение, че за една година бях взела точно три дни. Това да оставаш след работно време да вършиш неща, които съвсем не са спешни също му беше практика. И то не защото ти си разпределяш времето неправилно, а защото всичко в тази фирма се правеше (а съм сигурна, че и сега се прави) в последния момент. Да не говорим, че след като започнахме да си тръгваме на време и да отказваме оперативки 5 минути преди да свърши работното време, ни беше заявено, че не сме искали личностно да се развиваме 
И това казано от съдружничката му, която четвърта година е в майчинство.
Всичко приключи преди няколко месеца, като той ме изпревари само с два дни с предизвестието. Но това си беше в негов ущърб, защото смяташе, че не съм чела Кодекса
Живи и здрави да са и двамата, сега си имам далеч по-хубава работа, с далеч по-различни началници. Като съвет - можеш да говориш с него, ако не помогне (при нас не помогна) започни да търсиш по-добри възможности.
ПП На тези хора няма ли кой да им каже, че богатството не се мери в пари, а в свободно време??
И това казано от съдружничката му, която четвърта година е в майчинство.Всичко приключи преди няколко месеца, като той ме изпревари само с два дни с предизвестието. Но това си беше в негов ущърб, защото смяташе, че не съм чела Кодекса
Живи и здрави да са и двамата, сега си имам далеч по-хубава работа, с далеч по-различни началници. Като съвет - можеш да говориш с него, ако не помогне (при нас не помогна) започни да търсиш по-добри възможности.
ПП На тези хора няма ли кой да им каже, че богатството не се мери в пари, а в свободно време??
Имах подобна шефка. Контролираше всичко и по всяко време. Дори при далечни командировки, когато при нас е 2-3 ч. през нощта, пускаше есемеси с нови задачи или с въпроси дали е свършена някоя елементарна задачка (при служебен телефон си задължен да не го изключваш никога - за това е даден, да си на разположение). Да не говорим за нон-стоп звънене след работно време или почивните дни. Наистина бях психясала и подскачах при телефонен звън. Беше самотен човек и просто нямаше други ангажименти, освен работата си. Съответно не се сещаше изобщо, че другите имат семейства и някакъв личен живот. Държеше си винаги отворена вратата на стаята, за да чува какво става при другите по всяко време на работния ден, който понякога продължаваше мнооооого дълго, без особена причина, разбира се да има за това. Сякаш не й се прибираше и се чудеше с какво да ни задържи. Към всичко това се прибавяше и един не до там приятен характер .... 
Ужасно е! Много е сложна една такава ситуация - как да парираш това нахлуване в личното си пространство и в същото време хем да си запазиш работата, хем да угодиш на такъв шеф?! 
Това много прилича на моята шефка!Да не сме работили за една и съща персона 
Най-общо я описвам с Анастасия от "Забранена любов" 
Едва ли е същата, Весето! Май вече е пълно с амбициозни хора, с власт или с пари, които са се самозабравили. Лошото им отношение към всички ги е превърнало в самотници .... Те са за съжаление! Не ние. Ние си вършим добре работата (затова ни се качват на главите), имаме своите семейства, деца и нормален живот. А те какво имат? ..... 
..... 
, друго - часът почти идентичен аз съм изкарала близо 36 часа на рецепция, вършейки освен моята и тяхната работа, че и на отдел резервации - така се случи - та след тази смяна исках само душ и сън! Обаче не би... звъни и "...абе тука е свършил зеления маркер дали може да подчертая с розов?" - пояснявам - подчертаването беше на разпечатките, за да виждаме по-лесно коя за кой е, да не ровим много-много, че беше блед принтера 