Бясна съм! И в момента, и от доста време насам.
Проблемът е, че шефът ми има гадния навик да ми звъни по ВСЯКО време на денонощието!
Конкретният повод да пусна тази тема и да побеснея отново е, че преди малко пак ми звъни. "Здравей. Удобно ли е?" - Е, как да му кажа, че не е удобно??? Ама никак!!! Че днес е все пак неделя и е единствения ми свободен ден за тази дълга, шестдневна работна седмица и че едва сколасах да си оправя къщата, да сготвя, да пусна n на брой перални? Както и да е, казах му "Удобно е, разбира се" и тази ми лъжа ми коства 43 минутен разговор за неща, които определено търпят отлагане! Аз разбирам да е нещо важно, но да безпокоиш хората за глупости, за неща, които са коментирани и могат да бъдат коментирани и утре например - ето това не мога да го разбера!
Е, кажете ми, на какво прилича това?
Лошото е, че не е за първи път, той просто си е такъв. Не дай си Боже, ако не си вдигнеш телефона - настават Трета Световна + Междугалактическа война - в едно!!! Трябва да даваш обяснения защо не си го вдигнал и ти се стъжнява живота.
Иска да контролира всичко - не само служебните неща, но и личния живот на служителите си и да има информация за всичко. Онзи ден например ме хвана да говоря с жената, на която си поръчвам неща на Ейвън. Аз по принцип избягвам да говоря лични неща, когато той е в офиса, но този път ме изненада. Еми, стоя и ме слуша с най-голям интерес какво точно поръчвам. Е, направо побеснявам само като се сетя! Не че е супер тайна какво поръчвам, но не ми е приятно някой да ме слуша. Все пак имам право и на някакво лично пространство
Само да поясня, че съм по-малко от година в тази фирма. И понеже на предишната ми работа не беше така, сега ми е странно едно такова отношение. А и не знам как е на другите места. Моят шеф някакво изключение ли е или по-скоро правило?
Проблемът е, че шефът ми има гадния навик да ми звъни по ВСЯКО време на денонощието!
Конкретният повод да пусна тази тема и да побеснея отново е, че преди малко пак ми звъни. "Здравей. Удобно ли е?" - Е, как да му кажа, че не е удобно??? Ама никак!!! Че днес е все пак неделя и е единствения ми свободен ден за тази дълга, шестдневна работна седмица и че едва сколасах да си оправя къщата, да сготвя, да пусна n на брой перални? Както и да е, казах му "Удобно е, разбира се" и тази ми лъжа ми коства 43 минутен разговор за неща, които определено търпят отлагане! Аз разбирам да е нещо важно, но да безпокоиш хората за глупости, за неща, които са коментирани и могат да бъдат коментирани и утре например - ето това не мога да го разбера!
Е, кажете ми, на какво прилича това?
Лошото е, че не е за първи път, той просто си е такъв. Не дай си Боже, ако не си вдигнеш телефона - настават Трета Световна + Междугалактическа война - в едно!!! Трябва да даваш обяснения защо не си го вдигнал и ти се стъжнява живота.
Иска да контролира всичко - не само служебните неща, но и личния живот на служителите си и да има информация за всичко. Онзи ден например ме хвана да говоря с жената, на която си поръчвам неща на Ейвън. Аз по принцип избягвам да говоря лични неща, когато той е в офиса, но този път ме изненада. Еми, стоя и ме слуша с най-голям интерес какво точно поръчвам. Е, направо побеснявам само като се сетя! Не че е супер тайна какво поръчвам, но не ми е приятно някой да ме слуша. Все пак имам право и на някакво лично пространство
Само да поясня, че съм по-малко от година в тази фирма. И понеже на предишната ми работа не беше така, сега ми е странно едно такова отношение. А и не знам как е на другите места. Моят шеф някакво изключение ли е или по-скоро правило?
.По-скоро авторката се оплаква, че шефът и не може нищо да свърши без нея.Така ли е? И я търси за щяло и нещяло. 
Имах подобна шефка. Контролираше всичко и по всяко време. Дори при далечни командировки, когато при нас е 2-3 ч. през нощта, пускаше есемеси с нови задачи или с въпроси дали е свършена някоя елементарна задачка (при служебен телефон си задължен да не го изключваш никога - за това е даден, да си на разположение). Да не говорим за нон-стоп звънене след работно време или почивните дни. Наистина бях психясала и подскачах при телефонен звън. Беше самотен човек и просто нямаше други ангажименти, освен работата си. Съответно не се сещаше изобщо, че другите имат семейства и някакъв личен живот. Държеше си винаги отворена вратата на стаята, за да чува какво става при другите по всяко време на работния ден, който понякога продължаваше мнооооого дълго, без особена причина, разбира се да има за това. Сякаш не й се прибираше и се чудеше с какво да ни задържи. Към всичко това се прибавяше и един не до там приятен характер ....