обирали ли са Ви?

Вината не е в теб - преди няколко дни на площадката, където играят децата ми ни свиха мотора (колело-триколка), докато тичах след сина ми по стълбите, за да не падне и бях с гръб. Преди това на една баба й взеха чантата - говоря за площадка, където играят около 30-тина деца, повечето познати, т.е. всеки ден са там. За това докато съм с дечковците, телофн, ключове и пари са в мен, а в чантата са останалите неща, които не са ми от първостепенна важност - такива са времената, а както и да се пазим, все тая...

Обирали са ме, да.Първо ми разбиха магазина- виновник не се намери, естествено.Като се сетя само как полицаите ме питаха "да сте забелязали някой да влиза, да оглежда?" Викам му на полицая-ами та това е магазин, идват хората, оглеждат...да се чудиш да се смееш ли или да плачеш...
 После ми свиха чантата с всички документи, под носа ми, на работата...Бясна съм на крадците, ама повече избеснях на тези, с които споделих-до един реагираха еднакво:"Ти къде бля?!" Ей това като го чуя и ми иде незнам какво да направя...Не бил виновен крадецът, ами пострадалият, че не се е оключил както трябва...

ДА и то не веднъж
Много е гадно при това ги усетих ама нищо не можах да направя

Да, взеха ми портмонето, което стисках в джоба, за да не ме оберат!!! Просто са много добри в занаята !

Мен са ме обирали в заведение и то точно в Пловдив. Цялата чанта ми отмъкнаха, с документи, ключове, моб. телефон, гримове, малко пари. Това преди 8 г. В полицията щяха да ме изхвърлят като мръсно псе за това, че ги занимавам с глупости.

Три пъти ми крадохя една кола - на третия път изобщо не се чу нищо. Приемайте философски нещата - колко още проблеми ще ви налягат, а вие се коркате заради некви джебчии. Щом не са ви били или да сте го отнесли по другия начин, давайте по-весело! 

И мен са ме обирали,с тази разлика че на мен ми взеха цялата чанта....  вътре с телефон,пари,документи,ключове и т.н. .....не бях на себе си доста време,беше ме толкова яд,че ако бях хванала човека, който ми беше взел чантата ....няй-вероятно щях да го пребия ... 

Едва ли има някой в БГ, на който да не му се е случвало.
Носете си портмонетата сложени в едни много силно шумкащи целофанени пликчета. Като бръкне крадеца в чантата, поне ще го чуете. И друг път съм го писала - това го знам от един малолетен /10-годишен/ крадец от времето, в което работех като социален работник и ми го бяха стоварили като "случай".

Да, 4 пъти. Скапаняци отвратителни  

Да няколко пъти.Усещането е много неприятно.

Подозирам, че няма необран човек в държавата.
Да им изсъхнат ръцете дано!
А мене ме обраха много смешно. Купих за подарък на баща ми мъжки портфейл и го сложих в чантата. В трамвая - блъсканица, суматоха и като слязох чантата отворена. мислено прежалих всичко вътре. Бяха откраднали само празния портфейл - подарък. Колко ли са се ядосвали после.

Хак да им е!Джебчия-карък.Супер!

Веднъж направиха опит, но усетих. Хванах жената от ромски произход, заведох я при полицаите, след малко я видях пак да обикаля свободно. Действието се развиваше на един коледен базар в НДК.

Да,няколко случая имам,неприятно е много.
В София бяхме натоварили колата със стока,на следващия адрес,където спряхме я опразниха до 0.......не ги намериха кои са.
Имах магазин,крадците бяха приготвили в чували всичко  за изнасяне до последния парцал,добре че имахме една самоделна аларма,която са задействали по невнимание,избягаха,нищо не взеха.....не се разбра кои са били.
След време пак ни разбиха производствено помещение,взеха три машини,хванаха ги,имше дело,на което обвиняемите се ползваха с по-голяма почит и внимание от обвинителите,присъдата беше нещо символично.
Мазата ни бяха разбили,но нямаше какво да вземат от там.
Тъкмо онзи ден съседка се оплака,че разбили апартамента на дъщеря й,отарашили здраво,но нищо не са взели.
На колега им обраха патъците от антрето тая зима.

Все повече ще ескалира проблема,в тая криза.......глад голям.

О-оо,да,случва ми се от време на време.Един път телефона от дамската ми чанта го бяха измъкнали,докато разглеждам в един магазин,а чантата на рамото ми беше.Полицаите казаха да пия една студена вода и да не се кося.Последния път цялата чанта от работното ми място отмъкнаха,беше преди Коледа,вътре заплата,телефон,цифров апарат,каквото се сетиш.Обадих се в полицията да дойдат да вземат отпечатъци от шкафчето,където е пипано,обаче кой ти работи покрай Коледа,та казаха аз да отида при тях.Дадох им и-мей на телефона и какво ли още не,обаче тц. После-имали подозрения,ама нямало доказателства.Е, здраве да е!
А,сетих се и за един случай отдавна-на сватба на приятелка,купили сме общ подарък от приятелите,сложили сме го в багажника на колата.Паркирахме пред ритуалната зала и влезнахме за бракосъчетанието.Излизаме за да ходим в ресторанта,гледаме багажника отворен,а подаръка го няма. Ей такива работи.

О да обирали са ме и то не един път.Много гадно чувство.

Най-големия хит беше на сватбата на братовчетка ми. Отишли сме с бебо в количка, каката за ръчичка, букети, фотоапарати, чудеса .... знаете как е. Влизаме в ритуалната и аз вземам бебо (тогава на 6 м.) на ръце за да не пречи количката, мъжът ми гушка каката, багажа почти в зъбите .... а подаръка - хубов опакован в коша на количката, най-отгоре мъж ми мушнал под панделката плик с пари. Когато тръгнахме към ресторанта, товарим се и аз го питам къде е плика с парите, той: В количката... Да, ама не. Добре че младоженците са ни близки ... и повече се смяхме, ама на мен ми идваше  Нали се сещате с две дечица как се отделят парички за сватба, защото те така искаха... останаха си тогава само със символичния подарък за спомен.

Много фрапиращ случай на кражба от миналата година преди Коледа точно - отивам на курс по английски и там на курса в почивката между занятията изчезнаха на трима души портмонета - вътре с коледни заплати и премии  Тогава всички ни предупредиха да излизаме в почивка с чантите си. Само там пък не съм очаквала, че ще се краде

нас ни обраха апартамента преди 4-5 години, откраднаха малко злато и едно ди ви ди и сака ни. Чувството е много неприятно, особено разхъврляните и стъпкани дрехи и вещи по пода.

 Да и на мен ми се е случвало в училище обаче. Имаше подозрения кой от учениците е, ама нищо не се доказа.
 Оттогава, винаги ама винаги портмонето и телефона в мен. Даже и да съм на най-сигурното място пак ги вземам в себе си - за всеки случай.

И аз съм го изпитвала чувството да си ограбен. Пари, портмонета не са ми вземали и в чантата не са ми бъркали, но като живях в Англия ни обраха къщата. Бяха взели всички лаптопи (3 бр.), пари ,фотоапарати други вещи не. Чувството е ужасно и много депресиращо. Още повече, ако знаеш кой е, а няма как да го хванеш. Полицията дойде, беше много вежлива, ама не успя да ни върне откраднатото. Човека, който ни обра беше българин, бивш съквартирант, и всички му помагахме да си стъпи на крака и той как ни се "отблагодари" . За съжаление си останахме със лошия спомен, пихме една студена вода и така. Ама още не съм забравила и ако някой ден го срещна ще изпадна в амнезия и ще го 

Веднъж, по времето, когато работех в туроператорка агенция, рано сутринта тръгнах към автобуса да чакам бандата деца, които щях да водя на екскурзия из Родопите. Седнах си с кафенцето да обсъдим последни подробности с шофьора, бръкнах в чантата... и открих, че портфейла с парите за екскурзията /които бяха колкото заплатата ми/ го нямаше. Добре, че децата закъсняха доста, че имах време да се обадя на родителите си /тогава още живеех с тях/ и те ми ги възстановиха безвъзмездно  Трудничко го преживях, ако не ме беше срам от шофьора, и хубаво щях да се нарева от яд. 

Да. Много пъти-на улицата, в магазин, дома ми...

Откраднаха ми чантата от предната седалка на колата на паркинга на МЕТРО. С мъжът ми разтоварваме покупките от количката в багажника,а  крадецът се е промъкнал ниско между паркиралите коли на три крачки  от нас. Предупреждавам ви, че от охраната няма да имате никакво съдействие.

Да! Затова вече не нося чанта - само ключове телефон и малко пари - без лични карти без нищо!
 

На мен ми взеха колелото преди време!!!

Като каза за МЕТРО се сетих аз каква случка имах-отиваме с мъжа ми да разглеждаме за кростренажор,реших да изпробвам изложените и за да не ми пречи чантата я закачих на единия от тях.После си продължихме обиколката из магазина,а аз с убеждението,че съм дала чантата на мъжа ми и си зяпам спокойно.А в чантата портмоне,л.карта,шоф. книжка,телефон,ключове и т.н.Като стигнахме касата моя вика-дай картата,аз гледам-чантата не е у мен.Бре като се паникьосах,като не мога да включа изобщо къде съм я зарязала,ходих и в WC да я търся,и по щандовете-няма я.Само за кростренажора не се сетих.Направо ми блокира мозъка от притеснение.Отидох при охраната,взеха да търсят записите,да ме разпитват къде съм се спирала,че като ми светна лампата-бягам към кростренажорите с все сила,а тя си виси там,че даже и с отворен цип.....беше непокътната.

Не, не са ме обирали до сега!Нито дома ни!Може би, защото съм полицейско куче

Наскоро едно около 10-12 годишно цигане ме обра в Билла
А докато се мотаеше около мен и количката с бебето ми въобще не ми мина през ума, че охраната би пуснала деца от ромски произход без придружител- все пак всеки знае за какво би влезнало подобно дете  в магазин....
А лошото щеше да стане, ако го бях видяла да бърка в бебешката количка (портмонето го бях пъхнала под завивката, а то явно ме е видяло)    ....

На един мой познат му откраднаха покупките. Човекът си напазуравал в Метро и си тръгнал, но по пътя се сетил, че е забравил да купи още някои неща. По това време минавал близо до Кауфланд и се отбил и там. Оставя колата на паркига и влиза да си донапазарува. Като излязъл, колата му била отворена и торбите от Метро с покупките липсвали. Доживяхме да се краде и храна.

 Да излязох до магазина да купя брава /правихме ремонт на WC/ и забелязвам че продавачката не ми връща рестото от 50 ст. аз по принцип никога не гледам какво ми връщат, но тогава така се случи, казах на продавачката че трябва да ми върне ресто, тя взе да спори, че аз съм и била дала точно пари, почнаха едни разправии, накрая си погледна в касата и видя че съм права, прибирам се аз в къщи /нямало ме е точно 30 мин./ апартамента разбит и всичко обърнато. В крайна сметка докато си седях аз в магазина и се заяждах за 50 ст. ми взеха видеокамера, пари и здравето ми от преженения ужас. Естествено не ги хванаха.

Мен ме обраха на улицата, докато вървях пеша за работа.Откъснаха ми златния синджир от врата. Това на централен булевард,хора, деца, в 9 часа сутринта. Видимост от всякъде, но уви това беше плюс за крадеца.Гледахме се отначало близо 4-5 минути докато вървя към него, а той подпрян на стълб. От къде да знам, че чака такива като мен. Нахвърли ми се , сграбчи ме, сбихме се, аз го ритнах.Резултата-откъснатото бижу остана наполовина в него, наполовина в мен, а той хукна през булеварда и никой не се спусна да го гони.Хора колкото искаш на около. В полицията ми поискаха касова бележка, за да докажа, че съм купила златото. А то е подарък от свекърва ми за сватбата преди n-години.
Уплахата беше голяма.Дълго време , като минех от там и се оглеждах като подплашен заек....

P.S.  И тия които се чудят "къде бля?", не са застраховани.....

Веднъж ми за дигнаха чантата, в която имах пари, два мобилни телефона, документи и много лични вещи. Чувствах се супер гадно.Естетствено нищо не бе открито, а и да не забравя бях глобена за това, че не съм съхранявала и опазила документите си.

Като бях на 16 год, сервитьорка в едно заведение, ми откраднаха цял стол. Видяях ги, но трябваше да оставя заведението отключено, за да гоня циганетата. После шефът искаше да му платя стола, защото не съм му защитила добре собствеността. След години на една гара една циганка протегна черната си  и ми отккрадна парите за билет, докато си купувах закуска. А на баба ми всяка година й крадяха зеленчуковата реколта от градината. На кръстницата на дъщеря ми й откраднаха чантата от църквата, докато траеше ритуалът. Провали ни се целият празник.

Май няма неужилен..Много ме беше яд, когато преди години майка ми ми даде годишната си премия да се подготвя за зимата, достатъчна за ботушки, яке и пуловери. Смешното беше, че през цялото време стисках дръжките на чантата, докато се усетя, че всъщност стискам само дръжки. А най-нелепата кражба беше на нови връзки на стари обувки- някой е клекнал пред външната ни врата и с най-голямото си търпение ги е изнизал (връзките струваха стотинки)

Моето е май по различно, защото не живея в България - и все пак ДА обирали са ме много пъти.
2 коли откраднати с пистолет до главата.  Обир в работното ми място пак въоражени.  Обирали са ми къщата 1 път, взеха даже и дрехите ми (българи).  Чанта 3 път са ми крали.   
Преди 3 седмици на светофара ми счупиха прозореца на колата с тухла, за да ми откраднат чантата.  За мое щастие не се получи... даже хукнах да го гоня, но не успях да го хвана.

Обирали са ме вкъщи. Още по-гадно е, защото те полазва параноя, че някой пак ще влезе докато спиш. Взеха ми скъпи работи и международния  паспорт. Доста разправии си бяха след това.

Да, вкъщи - взеха телевизора, който току-що си бяхме купили и много му се радвахме, и компютъра, който също беше доста нов и беше подарък на баща ми по случай юбилей... Общо взето чувството да те ограбят е ужасно.Ззнаят само тези, които са го изпитали. Някак все едно не става въпрос само за материалното, сякаш са взели и част от теб... Аз така го чувствам поне.

На улицата не са ме джобили,но у дома така ни пребараха ,че още ме присвива стомаха като се сетя!
Става дума за доста голяма сума пари. Съмняваме се в приятелка,но не можахме нищо да докажем! А най-лошото беше,че в полицията ни разпитваха и мен и дъщеря ми като престъпници! Причината беше ,че вкъщи нищо не беше разбито и затова първо проверявали нас!
Е сега вече имаме и каса и камери! Който иска да заповяда!

Преди 15-ина години ни обраха апартамента. Аз съм била ваканция при баба ми и дядо ми на село. Майка ми се прибира от работа и гледа вратата разбита, а вътре хаос и безумие - изсипани чекмеджета, липсващо видие о златни нещица и малко пари. Полицията, разбира се бива и повикана и когато чичкото полицай си тръгва след огледа майка ми забелязва, че липсва едно златно синджирче, което крадците не са успели да видят в бързината и останала в купа от изсипаните чекмеджета. Веднага се вдигат с баща ми и хукват в полицейското, където обясняват как техният колега им е отмъкнал верижката, а полицаите заявяват, че лъжат, при което майка ми реиила да блъфира и казала: "Ама аз имам свидетели, съседите също го видяха синджирчето преди да дойде полицаят". Два дена след това дошъл лично началника на райнното с верижката и им се извинил и ги помолил да не пишат донос срещу колегата си, защото имал малки деца и как щял да прави без работа. Нашите не знам защо, ама явно са решили да не се разправят повече и не са писали нищо, но си остава факт, че каквото не ти вземат крадците, полицаите ще го доокраднат.

Преди 4 години ми се случи "опит за обир". В крайна сметка излезнах по-голяма късметлийка от джебчийките и затова си останах само с опит.

Случката се разви така. Обядвахме с една приятелка в заведение, което бе пълно с доста хора. Бях си оставила чантата на съседния празен стол до мен на нашата маса. По едно време погледът ми случайно се спира на този стол и виждам, че чантата я няма, пооглеждам се, поозъртам се и на секундата /с целия ми акъл/ тръгвам да бягам навън! Решавам, че ще тичам надясно и се затичвам с все сила в съответната посока. Събитието се развива в късна зима, хората си ходеха още с палта, но в бързината съм си зарязала палтото в заведението и съм само по блуза. Завивам зад един ъгъл и виждам семейна двойка, хванати под ръка, които стоят пред вратата на едно друго заведение на самия тротоар и аз връхлитам върху тях! Мъжът ме спира и ме пита какво се е случило, защо съм само по блуза и съм разстроена. Казах му, че са ми взели дамската чанта от заведението, в което обядвах на съседната улица, вътре с два телефона, документи, ключове за колата и за два апартамента.... Оказа се, че този човек /да е жив и здрав/ е някакъв голям шеф в полицията и отивал на обяд с жена си, но видял две ромки да влизат доста бързичко в заведението, пред вратата на което аз връхлетях върху него и жена му. И просто е решил /явно професонален нюх/ да се огледа и изчака от какво толкова може да бързат да се скрият. Между другото това заведение е с тъмни стъкла и отвън навътре нищо не се вижда, чудесен избор за бързо скриване...   

Човека веднага се обади, където трябва и докато чакахме патрулка той каза, да влизаме вътре двамата... Влезнахме и ги сгащихме двете /по на 17-18 години бяха/ да се озъртат излизайки от тоалетната. Обаче.... моята чанта не беше в тях! Започнаха едни циркове, как може така да ги обвиняваме, ма те нищо не са ми взимали, разреваха се, едната си събу гащите  , и точно в момента, в който бях на път да се откажа и примиря, че съм останала без чантата си чух, че ми звъни единия телефон!!! Добре, че приятелката ми, която остана в заведението на съседната улица, излезнала и тръгнала да ме търси за да ми дава палтото. Решила, че ще ми звъни на телефона, нищо че ми е откраднат заедно с чантата и в този момент аз по звука се ориентирам и виждам чантата си под един стол точно до двете мангалки, дето си бяха хвърлили палтата.
Взех си чантата, непокътната, всичко си беше на мястото. И от там всички вкупом в полицията да пишем обяснения !

Мдаа, това беше един от най-късметлийските дни в живота ми!

И аз се присъединявам към бройката. Започнахме ремонт у дома, минаха доста майстори, трима основни, останалите преходни като ги  смятах около 9-10 човека. В една кутия държах всички  бижута прибрани в едната стая където никой не влизаше. Накрая на ремонта когато почвах да прибирам установих, че ги няма бижутата това се случи преди месец още не мога да го преживея, бижутата бяха много цени, не само като стойност, нямаше как да покажа на полицията документ за притежаването им защото всичко е купувано извън България. Сега съм без едно бижу и толкова бях свикнала с тях, че сега когато ми се налага да излизам се чувствам като гола, още не мога да се отърся от това.