обирали ли са Ви?

На един мой познат му откраднаха покупките. Човекът си напазуравал в Метро и си тръгнал, но по пътя се сетил, че е забравил да купи още някои неща. По това време минавал близо до Кауфланд и се отбил и там. Оставя колата на паркига и влиза да си донапазарува. Като излязъл, колата му била отворена и торбите от Метро с покупките липсвали. Доживяхме да се краде и храна.

 Да излязох до магазина да купя брава /правихме ремонт на WC/ и забелязвам че продавачката не ми връща рестото от 50 ст. аз по принцип никога не гледам какво ми връщат, но тогава така се случи, казах на продавачката че трябва да ми върне ресто, тя взе да спори, че аз съм и била дала точно пари, почнаха едни разправии, накрая си погледна в касата и видя че съм права, прибирам се аз в къщи /нямало ме е точно 30 мин./ апартамента разбит и всичко обърнато. В крайна сметка докато си седях аз в магазина и се заяждах за 50 ст. ми взеха видеокамера, пари и здравето ми от преженения ужас. Естествено не ги хванаха.

Мен ме обраха на улицата, докато вървях пеша за работа.Откъснаха ми златния синджир от врата. Това на централен булевард,хора, деца, в 9 часа сутринта. Видимост от всякъде, но уви това беше плюс за крадеца.Гледахме се отначало близо 4-5 минути докато вървя към него, а той подпрян на стълб. От къде да знам, че чака такива като мен. Нахвърли ми се , сграбчи ме, сбихме се, аз го ритнах.Резултата-откъснатото бижу остана наполовина в него, наполовина в мен, а той хукна през булеварда и никой не се спусна да го гони.Хора колкото искаш на около. В полицията ми поискаха касова бележка, за да докажа, че съм купила златото. А то е подарък от свекърва ми за сватбата преди n-години.
Уплахата беше голяма.Дълго време , като минех от там и се оглеждах като подплашен заек....

P.S.  И тия които се чудят "къде бля?", не са застраховани.....

Веднъж ми за дигнаха чантата, в която имах пари, два мобилни телефона, документи и много лични вещи. Чувствах се супер гадно.Естетствено нищо не бе открито, а и да не забравя бях глобена за това, че не съм съхранявала и опазила документите си.

Като бях на 16 год, сервитьорка в едно заведение, ми откраднаха цял стол. Видяях ги, но трябваше да оставя заведението отключено, за да гоня циганетата. После шефът искаше да му платя стола, защото не съм му защитила добре собствеността. След години на една гара една циганка протегна черната си  и ми отккрадна парите за билет, докато си купувах закуска. А на баба ми всяка година й крадяха зеленчуковата реколта от градината. На кръстницата на дъщеря ми й откраднаха чантата от църквата, докато траеше ритуалът. Провали ни се целият празник.

Май няма неужилен..Много ме беше яд, когато преди години майка ми ми даде годишната си премия да се подготвя за зимата, достатъчна за ботушки, яке и пуловери. Смешното беше, че през цялото време стисках дръжките на чантата, докато се усетя, че всъщност стискам само дръжки. А най-нелепата кражба беше на нови връзки на стари обувки- някой е клекнал пред външната ни врата и с най-голямото си търпение ги е изнизал (връзките струваха стотинки)

Моето е май по различно, защото не живея в България - и все пак ДА обирали са ме много пъти.
2 коли откраднати с пистолет до главата.  Обир в работното ми място пак въоражени.  Обирали са ми къщата 1 път, взеха даже и дрехите ми (българи).  Чанта 3 път са ми крали.   
Преди 3 седмици на светофара ми счупиха прозореца на колата с тухла, за да ми откраднат чантата.  За мое щастие не се получи... даже хукнах да го гоня, но не успях да го хвана.

Обирали са ме вкъщи. Още по-гадно е, защото те полазва параноя, че някой пак ще влезе докато спиш. Взеха ми скъпи работи и международния  паспорт. Доста разправии си бяха след това.

Да, вкъщи - взеха телевизора, който току-що си бяхме купили и много му се радвахме, и компютъра, който също беше доста нов и беше подарък на баща ми по случай юбилей... Общо взето чувството да те ограбят е ужасно.Ззнаят само тези, които са го изпитали. Някак все едно не става въпрос само за материалното, сякаш са взели и част от теб... Аз така го чувствам поне.

На улицата не са ме джобили,но у дома така ни пребараха ,че още ме присвива стомаха като се сетя!
Става дума за доста голяма сума пари. Съмняваме се в приятелка,но не можахме нищо да докажем! А най-лошото беше,че в полицията ни разпитваха и мен и дъщеря ми като престъпници! Причината беше ,че вкъщи нищо не беше разбито и затова първо проверявали нас!
Е сега вече имаме и каса и камери! Който иска да заповяда!

Преди 15-ина години ни обраха апартамента. Аз съм била ваканция при баба ми и дядо ми на село. Майка ми се прибира от работа и гледа вратата разбита, а вътре хаос и безумие - изсипани чекмеджета, липсващо видие о златни нещица и малко пари. Полицията, разбира се бива и повикана и когато чичкото полицай си тръгва след огледа майка ми забелязва, че липсва едно златно синджирче, което крадците не са успели да видят в бързината и останала в купа от изсипаните чекмеджета. Веднага се вдигат с баща ми и хукват в полицейското, където обясняват как техният колега им е отмъкнал верижката, а полицаите заявяват, че лъжат, при което майка ми реиила да блъфира и казала: "Ама аз имам свидетели, съседите също го видяха синджирчето преди да дойде полицаят". Два дена след това дошъл лично началника на райнното с верижката и им се извинил и ги помолил да не пишат донос срещу колегата си, защото имал малки деца и как щял да прави без работа. Нашите не знам защо, ама явно са решили да не се разправят повече и не са писали нищо, но си остава факт, че каквото не ти вземат крадците, полицаите ще го доокраднат.

Преди 4 години ми се случи "опит за обир". В крайна сметка излезнах по-голяма късметлийка от джебчийките и затова си останах само с опит.

Случката се разви така. Обядвахме с една приятелка в заведение, което бе пълно с доста хора. Бях си оставила чантата на съседния празен стол до мен на нашата маса. По едно време погледът ми случайно се спира на този стол и виждам, че чантата я няма, пооглеждам се, поозъртам се и на секундата /с целия ми акъл/ тръгвам да бягам навън! Решавам, че ще тичам надясно и се затичвам с все сила в съответната посока. Събитието се развива в късна зима, хората си ходеха още с палта, но в бързината съм си зарязала палтото в заведението и съм само по блуза. Завивам зад един ъгъл и виждам семейна двойка, хванати под ръка, които стоят пред вратата на едно друго заведение на самия тротоар и аз връхлитам върху тях! Мъжът ме спира и ме пита какво се е случило, защо съм само по блуза и съм разстроена. Казах му, че са ми взели дамската чанта от заведението, в което обядвах на съседната улица, вътре с два телефона, документи, ключове за колата и за два апартамента.... Оказа се, че този човек /да е жив и здрав/ е някакъв голям шеф в полицията и отивал на обяд с жена си, но видял две ромки да влизат доста бързичко в заведението, пред вратата на което аз връхлетях върху него и жена му. И просто е решил /явно професонален нюх/ да се огледа и изчака от какво толкова може да бързат да се скрият. Между другото това заведение е с тъмни стъкла и отвън навътре нищо не се вижда, чудесен избор за бързо скриване...   

Човека веднага се обади, където трябва и докато чакахме патрулка той каза, да влизаме вътре двамата... Влезнахме и ги сгащихме двете /по на 17-18 години бяха/ да се озъртат излизайки от тоалетната. Обаче.... моята чанта не беше в тях! Започнаха едни циркове, как може така да ги обвиняваме, ма те нищо не са ми взимали, разреваха се, едната си събу гащите  , и точно в момента, в който бях на път да се откажа и примиря, че съм останала без чантата си чух, че ми звъни единия телефон!!! Добре, че приятелката ми, която остана в заведението на съседната улица, излезнала и тръгнала да ме търси за да ми дава палтото. Решила, че ще ми звъни на телефона, нищо че ми е откраднат заедно с чантата и в този момент аз по звука се ориентирам и виждам чантата си под един стол точно до двете мангалки, дето си бяха хвърлили палтата.
Взех си чантата, непокътната, всичко си беше на мястото. И от там всички вкупом в полицията да пишем обяснения !

Мдаа, това беше един от най-късметлийските дни в живота ми!

И аз се присъединявам към бройката. Започнахме ремонт у дома, минаха доста майстори, трима основни, останалите преходни като ги  смятах около 9-10 човека. В една кутия държах всички  бижута прибрани в едната стая където никой не влизаше. Накрая на ремонта когато почвах да прибирам установих, че ги няма бижутата това се случи преди месец още не мога да го преживея, бижутата бяха много цени, не само като стойност, нямаше как да покажа на полицията документ за притежаването им защото всичко е купувано извън България. Сега съм без едно бижу и толкова бях свикнала с тях, че сега когато ми се налага да излизам се чувствам като гола, още не мога да се отърся от това.