За и против присъствието на деца на погребение

Абсолютно съм съгласна.
Аз бях на 10, когато почина баба ми. Открих я една сутрин в безпомощно състояние на леглото, беше получила инсулт (почина след няколко дни в болницата). Това ме травмира много повече, отколкото самото погребение. Беше ми мъчно, но не съм се страхувала.
На 23 двете с майка ми и приятеля ми погребахме урната с праха на дядо в семейния гроб на село (дядо почина в София). Сами изкопахме дупка и положихме вътре урната, запалихме свещи, поплакахме и трябваше да тръгваме. Беше много тъжно, но не беше страшно, ужасяващо и т.н. И това е част от живота.

Според мен точно това е причината.
Да заведеш дете на 10, 15 и т.н. г., определено би било голям удар, дотогава то вече си е изградило някаква представа за тези неща, дори подсъзнателно, без да я гради нарочно и изведнъж тя се разбива тотално.

Против съм. Не виждам смисъл, особено във възраст, в която изобщо не може да осъзнае какво е това смърт. Детето ми е на 5, но не мога да му го обясня. Отказва да приеме, че това е нещо необратимо и че няма начин да се помогне. Онзи ден видяхме мъртво птиче и опитах,но той категорично каза, че ще го заведе на лекар, ако трябва той ще стане лекар, но ще го оправи. И като го знам как се натъжава само ако види непознато дете да се удари и заплаче, не мога да си представя какъв ужас ще е да гледа възрастни жени да реват. Особено по селата е ужас, там е нещо като ритуал това викане и оплакване. 

Много деликатен въпрос. Въпросът за смъртта.
Бях ненавършила шест години, когато дядо ми почина.
Това е първата ми среща със смъртта. Само двамата, легнали на леглото, той издъхна, аз в прегръдките му.
По-късно дойдоха майка ми и баба ми, аз бях спокойна, имах чувството, че просто спи.
Майка ми, внимателно ми обясни, че дядо е починал, защото е на много години и годините са започнали много да му тежат, затова дядо Господ го е взел при него, за да си почине от многото тежки години.

Възприех го съвсем естестено. Присъствала съм на доста погребения, тихи и мълчаливи, с нищо не смущаващи покоя и болката.

Веднъж присъствах на различно погребение, такова с вой, крясъци и направо кресчендо. Заедно с това имаше и пир, направо богато угощение, където виещите и крещящите от неописуема мъка, ядоха така, все едно не са се хранили никога през живота си.
На мен, като възрастен човек, това преживяване ми остави незабравим спомен и никога не бих си и помислила да заведа детето си на подобно място.

Така, че не мога да дам еднозначен съвет.

 Зависи от желанието на самото дете, ако знае, че има починал и погребение и въпреки това иска да отиде, защо не? Нали не разбира за смъртта точно на погребението, за да е чак такъв шок. Аз съм ходила като малка и по-голяма и ми беше интересно- обредите, свещите, всичките роднини, сладкишите... може да ви звучи кощунствено, но логиката на децата е малко по-различна. По-травмиращо е ако присъства на мъките на умиращия.

какво значи до 7/8години да не се водило детето/писа се по горе/.защо след това удачно ли е?не ги разбирам някои хора.....

Аз съм против, защото моят опит е травмиращ.....бях на 8,когато почина прабаба ми, майка ни заведе(живеем супер близо) с брат ми(тогава на почти 12) .....дърпах се,не исках,отказвах да приема,но нейсе....била спяла,отдалеко я погледнах на леглото,не ми беше мъчно,нищо.....е,хубаво и какво като ми я показаха(от добро желание да ме запознае с явлението  )
Дали от това или просто съм  тип човек, който бррррррррр тез неща искам да ги изживявам по-мой си начин....а как ги пипат и прегръщат и целуват.....не мога,простоооо....не знам....да,стархлива съм по натура....

Втората съзнателна среща беше на 16....хм, тогава някакси осъзнах за какво става въпрос, да си задавам въпроси,но да страх ме беше да спя в апартамента,да пипам и целувам....просто не е за мен....не е моят начин...

Кала - ако ти се наложи да изпращаш много скъп човек - дете , младеж - няма и да се замислиш дали го целуваш ....с дъх ще ти се ще да го събудиш.....дано не ти се случва, дай Боже!
Баби и дядовци , особено починали след залежаване - не е приятно да се целуват , но има и други случаи и ситуации.....
Санела - според мен е много права - детето възприема нещата под друг ъгъл и дори в такива ситуации само наблюдавайки действията на възрастните възприема и се учи , не е необходимо дори да обяснявате. Приятелка много обича житото от раздавките - от дете свързва погребението с нещо приятно в края .... много се кокорихме и смяхме когато го сподели.
За мен погребението е последна почит към човек и на това уча учениците си и децата на приятелите - няма от какво да се страхуват и децата , смея да твърдя ми вярват и се е случвало да ме разпитват за някои неща - винаги съм честна и изчерпателна , без да ги плаша и стряскам - кратко и делово , само фактите и децата разбират и си изграждат реална и не будеща страх представа.
Казвам им , че е хубаво редовно да ходят на гробовете на близките си и да ги почистват, особено ако са дядо или баба на които са кръстени . Наблягам да не се плашат , че тези хора са ги обичали  и те са длъжни да се погрижат за добрия вид на гроба им .
Мдааа ... понякога на училище или на разходки си говорим на невероятни теми , децата питат и като , че ли когато усетят , че съм склонна да отговарям и го правя като с равни  и най-важното спокойно и честно си разказват ужасите , с които са им пълни главите . Не мислете , че като вие не ги водите по погребения и не говорите за смъртта с тях , те не наваксват от някъде тази липса - гадно е като е от глупави и ужасни филми.

братчето ми започна ОТНОВО да се напикава когато баба ми го завела на погребение в "невръстна" възраст... (и то без да пита майка ми?!?!?)...а аз му се подигравах и му виках "пикльо". какъв ли стрес е изживяло детето...

Против.

Против, освен ако се касае за много близък и детето е голямо.

Може факта, че съм много млада и нямам дете, да омаловажи изказването ми, но и аз мисля, че не е редно много малки деца да ходят на погребение. Ако детето познава починалия и има изградена хубава представа за него (като за добър и симпатичен човек), то нека той остане завинаги такъв в детското сърчице. За детето би било голяма травма да види например любимата си баба (която му угажда за всичко и си играе с него) бледа и студена, неподвижна и неусмихната. Да не говорим за плачещите на погребението - като види толкова много тъжни хора накуп може да се уплаши до такава степен, че да се стигне до консултации с психолог после, или до проблеми с нервите на този или по-късен етап. Мисля, че на детето трябва да се обясни смъртта като явление едва след петата годинка и в никакъв случай да не се набляга на нейната необратимост, а на факта, че дори човек да умре, има хора, които ще го помнят и в чиито сърца той ще живее, т.е. че човекът ще е жив докато то си мисли за него, макар и не на земята, а на друго място.

В такъв момент е трудно да решиш дали трябва да присъства или не .Аз лично съм против присъствието,зависи все пак и от възрастта, но сигурно бих спестила  това на детето си както и направих преди 2 години.

Моето лично мнение е, че детето може да бъде заведено на погребение най-рано на 10-12 годишна възраст в зависимост от неговото психическо развитие. Според мен това се отнася дори и когато са починали родители и/или брат и сестра.

Когато почина баща ми (Бог да го прости) не позволих децата ми да дойдат на погребението (тогава на 9 и 5 години). После обаче ги заведох на помен и мисля, че нямахме никакви проблеми.

От всички отговори до тук си правя генералния извод, че в крайна сметка зависи от психическото състояние на самото дете, а не толкова от възрастта.