Публикувана: 6 юни 2009, 11:35 ч.
Последно мнение: 23 юли 2009, 21:52 ч.

За и против присъствието на деца на погребение

16 468
167
1

Отговори

1
...
4
5
6
...
12
Всички

# 60 7 юни 2009, 15:53 ч.

Добрич
Мнения: 1 148

И от отношението на родителите и способността им да проведат спокойно разговор за това.

Цитат на: Миг незабравим в сб, 06 юни 2009, 23:43

Кала - ако ти се наложи да изпращаш много скъп човек - дете , младеж - няма и да се замислиш дали го целуваш ....с дъх ще ти се ще да го събудиш...
За мен погребението е последна почит към човек и на това уча учениците си и децата на приятелите - няма от какво да се страхуват
само фактите и децата разбират и си изграждат реална и не будеща страх представа.

и аз смятам така.
Бях на 12 год , когато за пръв пит бях на погребение на леля ми. на село нещата наистина са цял ритуал. Не бях ужасена или изплашена, но за цял живот запомних ужасяващата миризма.

А когато се наложи да се разделя с най-милото си- до последно не пуснах ръката му и ако щете ми вярвайте изглеждаше хубав и заспал.
Но племенникът ни/ детето на брата на моя мъж/ изживя шок не защото видя батко си в това състояние, а защото бяха скрили от него и той карайки колелото си се натъкнал на некролог. Плака много по GSM на майка си и се моли да дойде. Когато дойде седна до ковчега и спря да плаче. Беше до мен до последно и се държа изключително мъжки. за него това наистина беше отдаване на последна почит към батко му. а е само на 11 год. Мисля, че постъпката на родителите му беше глупава.

# 61 7 юни 2009, 18:22 ч.

Мнения: 2 154

Категорично - против.

# 62 7 юни 2009, 18:34 ч.

Мнения: 1 554

Против съм,на 4.06 погребахме дядото на мъжа ми,е няма как да заведа толкова малко дете при толкова много ревящи хора,преставятели си какво би му минало през малката главичка Tired

# 63 7 юни 2009, 20:23 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

За съм...
На почти 7г. бях, когато почината едната ми баба. Като бял ден си спомням всичко... И нямаше да простя на нашите, ако ми бяха спестили присъствието ми. На почти 14г. бях, когато и дядо ми си отиде.. И там присъствах. И пак нямаше да простя на нашите, ако не ме бяха допуснали.
Децата ми ходят на помени. И говорим на тази тема, както на всякакви други.
Не мога обаче да си обясня, как жени на 20-30г. нямат и хабер, как се прави помен...

# 64 7 юни 2009, 20:47 ч.

Мнения: 542

аэ съм за!въпреки че и двете ми деца не са били на погребение!малката беше на 40 дни когато баща ми почина и не беше с мен от гледна точка на това че беше много мъничка!голямата ми дъщеря не присъстваше защото свекър ми не я доведе а според мен беше грешка!защото майка й е починала когато е била на 15 дни и тя тъкмо беше в периода,когато и обяснявахме че майка й е на небето!не мисля че щеше да навреди ако беше с нас!а иначе сега ходим на гроба му и аэ 7казвам на малката че там е дядо й,все пак тя носи неговото име!

# 65 7 юни 2009, 21:04 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Бях на 5-6 години, когато майка ми ме заведе на погребение на един много уважаван професор. Приказката на Пинокио, която бях прочела тогава, явно много по-дълбоко ме е била впечатлила, защото, след като видях мъртвеца бях казала: "Ау, мамо, ама той много е лъгал...".
Имам нормални спомени от този ден.
Баба ми и дядо ми починаха за 3 дена, когато бях на 18. Ироничното е, че баща ми никога не е ходил на погребение и виждал мъртъв човек, а Животът си изигра малка шега с него, именно баща му да умре в ръцете му. Приех нормално цялото положение и със сигурност е в резултат, че всяка една смърт (също на котетата ни) не ми е била спестявана.

# 66 7 юни 2009, 21:40 ч.

Мнения: 592

Това е част от живота - нормална част! Имам племенник който на 8 г. не мигна цяла вечер до ковчега на дядо си. Имам братовчед който на 26 г. при вида починалия си дядо получи диабет. Трябва винаги да знаят истината!

# 67 8 юни 2009, 00:52 ч.

Мнения: 202

Против съм малки деца да присъстват на погребение на помен да , на самото погребение може да се травмира от гледката на покойника от виещите баби от много неща докато на един помен можеш просто да му обясниш,че там спинка едиси кой пък като стане достатъчно голямо да му се обясни за смърта.

# 68 8 юни 2009, 08:55 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

смъртта е естествено и обичайно нещо, не е някакъв абстрактен момент в бъдещето. Колкото по-рано го осъзнаят толкова по-добре за тях ...

# 69 8 юни 2009, 09:07 ч.

Мнения: 2 448

Ммм , не знам, щом толкова трудно приемаме тази част дори като възрастни и толкова много философии и религии като терапия за справяне с тоз ужасен момент, кой знае дали е естествено. Може би все още не сме достигнали до момента да я преборим. Предпочитам да я приемам като нещо сбъркано, отколкото като нормално.

# 70 8 юни 2009, 09:49 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: notar в нд, 07 юни 2009, 21:40

Имам братовчед който на 26 г. при вида починалия си дядо получи диабет. !

оу, това е ужасно Confused

Хора и психики - всякакви... Просто трябва да се преценява на мига.

# 71 8 юни 2009, 11:04 ч.

Бургас
Мнения: 1 270

В семейството на мои близки се случи голямото нещастие-майката почина след дълго боледуване. Синовете са на 3 и 7 години.Заведоха ги на друго място и те не присъстваха на погребението. Обянението,че мама е звездичка работи известно време. Но сега-след 4 месеца голямото детенце в къщи става тъжно,често се усамотява. Таткото се чуди как да му обясни за смъртта,да го заведе ли на гроба на майка му. Днес ме попита, още не съм му отговорила...

# 72 8 юни 2009, 11:05 ч.

Мнения: 800

Зависи от децата, от възрастта им, от това колко е близък починалия и т.н. Аз и сестра ми сме водени от рано на погребения - на дядо, негови братя и сестри, на баба ... Така ни е обяснявано всичко, че нямам лоши спомени ...
Когато майка почина дъщеря ми беше на 2 г. - не я заведох и мисля че добре постъпих - сега има хубавия спомен за баба си, ходим заедно на гроба й и си говорим за нея много. Племенникът ми бе на 13 - сестра ми не го доведе, а ако бях на нейно място щях да го доведа. Всеки си знае детето и как ще му се отразят тези емоции.

# 73 8 юни 2009, 14:41 ч.

Мнения: 352

Изключително против съм. Едната ми баба почина, когато бях на 10. Често си спомням замръзналата и физиономия с отворени очи, в които имаше монети от по 10ст. и така ми изглеждаше още по-страшна. Спомням си отиването на всички до гробищата, огромния сняг. Всичко. Няма нужда децата да се подлагат на това, особено ,когато са малки.

# 74 8 юни 2009, 14:49 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: galinela в пн, 08 юни 2009, 14:41

Често си спомням замръзналата и физиономия с отворени очи, в които имаше монети от по 10ст. и така ми изглеждаше още по-страшна.

Какво е това чудо? Shocked

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Има ли любовта срок на годност?

Възможно ли е да има 2ма мъже кръсници?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: