Как бихте постъпили на мое място?

Ами тръгнах. Преди няколко месеца си тръгнах, защото никой уважаващ себе си човек не би останал. Направих всичко възможно, за да се опитам да спася нещата, и като видях с какво ми се отвръщаше насреща и си събрах багажа и за 2 дена се изнесох с детето. Бях дори се настроила психически че започвам борбата сама с детето. Надеждата, че ще се съберем отново бях я изтикала някъде надълбоко, с тенденция съвсем да я затрия. Но той поиска да се върнем. Той. Не аз.
Оттогава се нещата са нормални, но аз усещам какво става. Той просто се насилва за да върви всичко. И виждам как аз като си легна с детето той пуска скайпа и предполагам си "споделя" навън с онзи парцал, защото мен ме има вече за чужда. Какво като я няма физическата връзка? Акъла му е там. Трудно е да я караме така. Трудно се говори с него, ама аз и нямам какво вече да кажа. Просто се чудя колко и какво изобщо да чакам. Наранена съм много, и това в един момент ще прерастне в непукизъм ако останем заедно и той не се оправи. А ако живеем по този начин аз какъм модел на семейство ще покажа на детето си?

Здравей, ситуацията ми беше много близка до твоята. Друга жена, и уж идеалното ни семейство се срина за миг пред очите ми. Не сме се карали, не сме си викали, не съм го лишила от ласка, секс или внимание. Ходя на работа,  грижа се за децата, за семейството ни, за него....и въпреки това. Просто човек понякога се подхлъзва. Семейният живот му идва в повече. Търси онази романтика на новата тръпка, която няма как да се намери в брак с по-дълъг стаж. Просто - новото си е ново и непознато...и различно...
Разбрах и се изнесох с децата. Бях ужасно афектирана и може би действах прибързано. Както и да е, и ние като вас се събрахме, уж да изгладим нещата, но сянката на новата си остана между нас. Виждах как страда, как се насилва, как акъла му е другаде. Дадох му време, реших да не прибързвам, стисках зъби, борих се, измъчвах се ужасно. Но той просто още не беше готов да се съберем. Започна да ме тормози, обвиняваше ме за всичко, сякаш ме виждаше през криво огледало и аз му изглеждах ужасна, неразбираща, и не правеща нужното за да го върна отново към себе си.
Тези няколко месеца, смея да кажа, бяха най-ужасните в живота ми. Но исках да дам шанс, да зная, че съм опитала всичко, вярвах, че ще успеем, ще прескочим кризата.
Не издържахме и двамата така - всеки нещастен по своему, в един дом, в един брак, където нещо си е тръгнало безвъзвратно. И не визирам само любовта - нямаше я обичта, грижата към мен, опората, доверието, уважението. Зная, че любовта търпи амплитуди, но другото, другото като го няма е много трудно. За мен, за нас се оказа невъзможно.
И съвета ми към теб - опитай се да минеш през този момент с най-малко поражение върху себе си. Гледай (доколкото можеш) все едно е кофти филм и не се случва на теб. Клонка ти е дала добър съвет, ако можеш - остави го отново сам. След последния ти пост ми стана ясно, че той още не е готов, ако там някъде има мисъл за друга.
Сама ще прецениш колко още можеш да търпиш. Аз бих ти дала кураж да е възможно най-дълго. защото от едно разбито семейство полза няма никой. И си струва да направиш всичко, да минеш през това и да спасиш брака си, щом още го обичаш.
Пожелавам ти и той да намери сили и да се осъзнае навреме. Защото от закъснели съжаления никой вече няма нужда.
Кураж, Woman.
 
Sister

 Няма семейство с по-дълъг стаж, което да не е преминало през нещо подобно. Дори и най-мимолетните изневери накърняват взаимоотношенията. Всеки понася тези моменти различно.Някои, по-малко чувствителни може и да не забележат промените.Но когато съпрузите са били по-близки сякаш е по-трудно и преодоляването.Според мен можеш да изчакаш известно време и ако той продължава да се държи все така и чувствата му към другата не преминават, тогава вземай крайни решения.

 Много интересно е и обстоятелството свободна ли е другата. Ако е омъжена и не иска да се развежда ,а просто си гали егото със съпруга ти е гадно за теб.Аз бих го изтълкувала, че той стои с вас от удобство.Ако тя е свободна жена, явно наистина е отговорен и преценява, че чувствата са му  към нея са мимолетни, а обича истински вас.

Ами да, и е доста умен, и е доста отговорен и е свестен при това. Ако не беше така, нямаше да пускам теми из форума а щях да съм си взела вече решението. Проблема е, че се предаде без бой. Предаде и мен. Без да се опита да поговори с мен за "причините" довели до това. А вместо това си позволи да се влюби. Казвам умишлено думата "позволи". Е до такива неща води липсата на комуникация! Когато единия таи някои неща в себе си! И аз не съм най-безгрешното същество на света, но винаги съм се опитвала да решавам проблемите с говорене у дома, а не съм тръгнала да вея фуста.  Аз реших. Ще дам време. Ще видя дали мога да живея по този съквартирантски начин - малко ми е трудно и отсега знам че май няма да мога. Но ще го направя. Освен това, винаги сме мечтали да имаме още едно дете. Аз все още искам, но при това положение няма как да стане. А аз заради здравословни проблеми нямам много време. Ей това ме гризе мен, че заради тези глупости ще си остана с едно детенце, и това вече никога няма да му простя. Ако се окаже изгубено времето ми.
Започва да ме обхваща бяс.

vagabond,