Ама, моля ви се, дайте да различаваме мухльовците от тези, дето не са.
- Публикувана: 8 юни 2009, 15:45 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2009, 20:07 ч.
Как бихте постъпили на мое място?
Малееее познах себе си "последен модел хуманоид" и сега не знам да се срамувам ли или да се гордея с това.
И е вярно, че "не разпознавам други команди". Когато бях по-млада и неомъжена вилнеех на воля, трудно се задържах с един човек и на едно място. След това съвсем осъзнато се омъжих за човека в който се влюбих и прецених, че той ще е добър баща и съпруг. Заклех ме се да сме заедно и в добро и в лошо. И сега най- важното нещо в живота ми е семейството - всичко друго на втори план. Пък за други мъже и ли за маловажни простотии просто не искам и да помислям.
Така че.... Силви аз съм "железна" и си мисля че ако повече бяха като мен/а определено в този форум са/ нямаше да има към днешна дата толкова разбити семейства и толкова много изоставени деца.
И е вярно, че "не разпознавам други команди". Когато бях по-млада и неомъжена вилнеех на воля, трудно се задържах с един човек и на едно място. След това съвсем осъзнато се омъжих за човека в който се влюбих и прецених, че той ще е добър баща и съпруг. Заклех ме се да сме заедно и в добро и в лошо. И сега най- важното нещо в живота ми е семейството - всичко друго на втори план. Пък за други мъже и ли за маловажни простотии просто не искам и да помислям.
Така че.... Силви аз съм "железна" и си мисля че ако повече бяха като мен/а определено в този форум са/ нямаше да има към днешна дата толкова разбити семейства и толкова много изоставени деца.
Така, че на човек, който е осъзнал грешката си , бори се със себе си и прави всичко по силите си нещата да се оправят да кажеш ''довиждане'' най- малкото не е човешко.-
Не мисля. Според мен пък между "мъдрата" както вие казвате жена и жената-жертва границата е много тънка. Не може да прощаваш до безкрайност и да търпиш всичко само и само да не си развалиш семейството. А ако и мъжът ти знае, че всичко ще изтърпиш, още по-зле. За мен нервите са по-важни, тях няма кой да ми ги върне. Ако наричаш лекомислено това, че някои неща просто не мога да изтърпя и не бих изтърпяла... ми твоя си работа. Хората са различни и такива генерални заключения са абсурдни. Фактът, че има хора, които биха постъпили по различен начин от теб, не значи, че тяхното мнение е грешно, а твоето задължително вярно. За тях пък е обратното!
Не мисля. Според мен пък между "мъдрата" както вие казвате жена и жената-жертва границата е много тънка. Не може да прощаваш до безкрайност и да търпиш всичко само и само да не си развалиш семейството. А ако и мъжът ти знае, че всичко ще изтърпиш, още по-зле. За мен нервите са по-важни, тях няма кой да ми ги върне. Ако наричаш лекомислено това, че някои неща просто не мога да изтърпя и не бих изтърпяла... ми твоя си работа. Хората са различни и такива генерални заключения са абсурдни. Фактът, че има хора, които биха постъпили по различен начин от теб, не значи, че тяхното мнение е грешно, а твоето задължително вярно. За тях пък е обратното!
В такъв момент мъжете дори се вземат за жертва и едва ли не ти пак трябва да си силната, да преглътнеш, да забравиш, за да забрави и той. А не се пита, ти как си, дали ти се иска вече да преглъщаш и забравяш, ако вече премериш 100 пъти и прецениш, че си преглъщал неадекватно поведение и се се абстрахирал заради либерални разбирания-невмешателство на всяка цена в личния и професионален живот. И накрая излиза, че такъв трябва наистина да е под чехъл, че да има мир в семейството, а не сапунени сериали(ох,как ги мразя).
Ами да, и е доста умен, и е доста отговорен и е свестен при това. Ако не беше така, нямаше да пускам теми из форума а щях да съм си взела вече решението. Проблема е, че се предаде без бой. Предаде и мен. Без да се опита да поговори с мен за "причините" довели до това. А вместо това си позволи да се влюби. Казвам умишлено думата "позволи". Е до такива неща води липсата на комуникация! Когато единия таи някои неща в себе си! И аз не съм най-безгрешното същество на света, но винаги съм се опитвала да решавам проблемите с говорене у дома, а не съм тръгнала да вея фуста. Аз реших. Ще дам време. Ще видя дали мога да живея по този съквартирантски начин - малко ми е трудно и отсега знам че май няма да мога. Но ще го направя. Освен това, винаги сме мечтали да имаме още едно дете. Аз все още искам, но при това положение няма как да стане. А аз заради здравословни проблеми нямам много време. Ей това ме гризе мен, че заради тези глупости ще си остана с едно детенце, и това вече никога няма да му простя. Ако се окаже изгубено времето ми.
Започва да ме обхваща бяс.
vagabond,
Започва да ме обхваща бяс.
vagabond,
Не мисля. Според мен пък между "мъдрата" както вие казвате жена и жената-жертва границата е много тънка. Не може да прощаваш до безкрайност и да търпиш всичко само и само да не си развалиш семейството. А ако и мъжът ти знае, че всичко ще изтърпиш, още по-зле. За мен нервите са по-важни, тях няма кой да ми ги върне. Ако наричаш лекомислено това, че някои неща просто не мога да изтърпя и не бих изтърпяла... ми твоя си работа. Хората са различни и такива генерални заключения са абсурдни. Фактът, че има хора, които биха постъпили по различен начин от теб, не значи, че тяхното мнение е грешно, а твоето задължително вярно. За тях пък е обратното!
В такъв момент мъжете дори се вземат за жертва и едва ли не ти пак трябва да си силната, да преглътнеш, да забравиш, за да забрави и той. А не се пита, ти как си, дали ти се иска вече да преглъщаш и забравяш, ако вече премериш 100 пъти и прецениш, че си преглъщал неадекватно поведение и се се абстрахирал заради либерални разбирания-невмешателство на всяка цена в личния и професионален живот. И накрая излиза, че такъв трябва наистина да е под чехъл, че да има мир в семейството, а не сапунени сериали(ох,как ги мразя).
Ами аз доколкото схванах тя му е дала шанс - позволила му е да се върне, след като си е тръгнал, казвайки, че не я обича. И сега уж искал да е с нея, правел опити да при семейството си, уж полагал усилия - а вечер в чата с другата! Е това ли е полагане на усилия да я забрави и да си спаси семейството бе, да му се невиди? За мен това е подигравка с чувствата на жена му! Да спре да се чува и вижда с другата, тогава може и да приема, че прави усилия, така обаче - НЕ! Тя сама пише, че е нещастна, че усеща, че той мисли не за нея, а за другата. Ами аз не бих издържала да живея с някой при тези обстоятелства. Като е молил да се връща, да беше решил окончателно, да е скъсал напълно с миналото , да е наясно, че ИСКА да е с жена си! А не да си премисля и да се терзае вкъщи до нея, а тя да го играе разбираща. Това е плюене и проиграване на втория шанс за мен. А трети, пети и десети жена му да решава дали ще му даде, животът си е неин. Аз просто споделям собственото си мнение.
Ако го обичаш, изкачай да му мине увлечението.