Не знам до колко е уместно да искам съвет от непознати, но пък от друга страна, не искам да споделям с никой от познатите ми и роднини-познатите ще злорадстват, роднините ще се притесняват.
Та историята - женени сме от 2 години, но още от самото начало почнахме със споровете и пререканията. Не са грандиози скандали, но пък си казваме, по някоя и друга обида. На последък обаче думите му започнаха да стават все по-тежки. Неговият баща, почина преди 2 години и понеже приживе, съм обидила /не умишлено/ човека с нещо, сега ми се сервира - че аз съм виновна за смъртта му, защото ми се е ядосал и му станало лошо и след 2,3 месеца получи - удар. А пък вчера ми сервира - каква жена съм му била аз - щом не съм споменала нищо за задушница и не съм понечила да омеся питка и да я занесем. Аз казах - ами нали съм виновна- и той-ами да, виновна си /за смъртта/. Каза, че не знае какво е намерил толкова у мен, че да се ожени за мен, че не знае дали ме обича вече и че се разделя ме. Взе си 2 чифта дънки итениски и си тръгна. Това стана снощи, а днес към обяд се върна. Говорих ме си общи неща и нищо за вчера. Имаме дете на 1,5 г. и живеем в мое жилище. Нашите ни носят на ръце - помагат и с гледането на детето и финансово.
Честно да си призная и аз не знам да ли го обичам, след всичко това, но нямам смелост да се разведа. С малко по консервативни разбирания съм - и все си мисля, какво ще кажат хората- е я тая разведената, а пък и ме е страх, че няма да си намеря половинка. Не че ми има нещо - напротив
и съм си симпатична и с образование и с професия /ха-ха, разсмях се/.
Та историята - женени сме от 2 години, но още от самото начало почнахме със споровете и пререканията. Не са грандиози скандали, но пък си казваме, по някоя и друга обида. На последък обаче думите му започнаха да стават все по-тежки. Неговият баща, почина преди 2 години и понеже приживе, съм обидила /не умишлено/ човека с нещо, сега ми се сервира - че аз съм виновна за смъртта му, защото ми се е ядосал и му станало лошо и след 2,3 месеца получи - удар. А пък вчера ми сервира - каква жена съм му била аз - щом не съм споменала нищо за задушница и не съм понечила да омеся питка и да я занесем. Аз казах - ами нали съм виновна- и той-ами да, виновна си /за смъртта/. Каза, че не знае какво е намерил толкова у мен, че да се ожени за мен, че не знае дали ме обича вече и че се разделя ме. Взе си 2 чифта дънки итениски и си тръгна. Това стана снощи, а днес към обяд се върна. Говорих ме си общи неща и нищо за вчера. Имаме дете на 1,5 г. и живеем в мое жилище. Нашите ни носят на ръце - помагат и с гледането на детето и финансово.
Честно да си призная и аз не знам да ли го обичам, след всичко това, но нямам смелост да се разведа. С малко по консервативни разбирания съм - и все си мисля, какво ще кажат хората- е я тая разведената, а пък и ме е страх, че няма да си намеря половинка. Не че ми има нещо - напротив
и съм си симпатична и с образование и с професия /ха-ха, разсмях се/.
Такъв живот никак не си го представям. 
