как да постъпя ?

Не бих стояла с човек ,който се чуди защо се е оженил за мен ,а и аз самата да не съм сигурна дали го обичам.
Женени сте само от 2год . и вече се чудите защо сте го направили 
Няма смисъл да се тормозите взаимно .

Защо все пак има хора, които не погледнат по-надълбоко в нещата и защо единственият изход, които повечето виждат е - развеждай се!? И да направиш тази крачка, сигурна ли си, че следващата - имам предвид следващия избор на мъж ще е подходящия? Не трябва да се предаваме така бързо, защото когато бягаме от проблемите, то те се връщат и започват от там до където сме стигнали. Това е едно емоционално, психическо израстване-такова на личността, на отношенията между хората и в семейството.
Аз лично съм на този прицип - хулете ме, знам че всички ще се нахвърлите срещу мен, но развода не е винаги най-разумния изход. И защо в същност има разводи (това е мое мнение)
- Гордост
- Вижаме сламката в окото на околните, но не и гредата в своето око
- Омъжи се след 30 години - походил си, видял си, поживял си, стига ти толкова, да си мислил. На тия години не е много разумно да действаш като на 20
- И не на последно място - постави се на мястото на отсрещната страна
Не смятам, че за 2 години брак си опознал до толкова човека, че веднага му слагаш клеймо "негоден". Друг е въпроса от кога се познавате и дали има промяна в отношението към теб.
И защо всички реагирате така, сякаш семейният ви живот е като розов роман. Естествено, че ще има караници и не винаги ще е като по вода. Единият е по-емоционален. Да не би никоя от вас да не е изричала в яда си думи, за които после съжалява  
Най - лесно е да се предадем....
И все пак, аз съм семейна от толкова време и не мога да разбера как за такова кратко време си омръзнахте. Защо тогава направихте глупостта да създавате дете?!!!

Бъди по самоуверена и силна и търси щастието си! 

И аз съм на мнението на всички останали.
Няма особен смисъл да си с мъж, който те упреква и обвинява за смъртта на баща си. Днес ще е за това, утре за какво?
Това е пълно безумие.
А що се отнася до питката, това да го е обсъдил с майка си, не с теб...

Емоционалността не е оправдание. Едно е да си изпуснеш нервите при спор, съвсем друго е системно да обвиняваш съпругата си за смъртта на баща си, да и натякваш, че не знаеш защо, аджеба, си създал семейство с нея, че на всичко отгоре да си събираш багажа и да си тръгваш, а после да се връщаш с подвита опашка все едно нищо не се е случило. И това само след 2 години брак.
 П.П. Лично аз посъветвах авторката да се опита да постави ултиматум на съпруга си, да  види как ще се развият нещата и едва тогава да обмисля раздяла.

Какво стана?   

Нека авторката да сподели какво е предприела и какво е намислила или поне как се развива ситуацията.

А по въпросът : след като има неща които те тормозят защо не седнеш да поговориш с него и да чуеш мнението му.От това какво той ще ти каже, сама ще прецениш дали да продължаваш с него живота си.

A дали не е време да заживеете самостоятелно?

това съм го пропуснала,ето от къде идва проблема.Вие никога няма да сте си отделно, макар и да сте на различни етажи.дано да съм "лош пророк" но докато не се отделите винаги ще имате проблеми.

Обърни много сериозно внимание на този сигнал.
Общите домакински сметки са нещо ужасно.
Опитайте насаме да проследите разходите на
родителите и вашите. Ако горе-долу са еднакви
добре.

Ами нормално е в тази ситуация мъжа ти да се чувства така.
И това няма да се промени, докато не си вземете хляба в ръцете.
Големи хора да ги хранят (буквално!) мама и тате е срамота.

Сега отговори ли си на въпроса. Ако наистина е така както съпруга ти го описва, то в крайна сметка, ти за него ли си омъжена или все още си на мама детето!!! Аз лично заставам на страната на съпруга ти. Виж гредата в твоето око, не съди така пресилено. За неразбориите в семейството са виновни двама. Дано той иска разделни сметки, или в крайна сметка отделно жилище, искрено се надявам, ако е така - послушай го. Няма да коментирам, че човек се оправя с много и малко пари, колай се намира...

Не бива да прекараш живота си с мисълта какво ще кажат хората.Защо първо не поговориш със себе си,после с него и решението ще дойде от самосебе си.

Уви, и аз съм на мнение, че докато не заживеете абсолютно самостоятелно, проблемите ви няма да се разрешат.
Струва ми се, че цената която плащате емоционално (подтиснат и изнервен мъж, който се чувства некомфортно,  обтегнати семейни отношения и скандали) за удобството да сте обгрижвани от родителите ти ще е по-висока от тази, която бихте платили ако се справяхте сами.