МОМИЧЕТА в ШАХ съм-ПОМОГНЕТЕ!

Аз много не съм се ровила в темата за приемните родители, но може да опитате и този вариант (ако е възможен, разбира се). Станете приемни родители на братчето, тук има няколко приемни семейства, може да дадат някой съвет. Наистина е нужно да не се прекъсва връзката между децата.
Успех ви желая, дано всичко се подреди добре за вас и двете дечица.

Сисли, извинявам се, но с 5 деца доста ще им дойде нанагорно.
s_j74, не мога да те посъветвам нищо - ти си човекът, който трябва да реши. Имаш моята подкрепа, независимо от решението ти 

Права си Фоксче, ама и четири не са малко като се замислиш....Цяло геройство си е. Аз с едно едва се справям. Трудно решение, така или иначе, това е ясно. Освен пак да им пожелая благоприятно за всички развитие на ситуацията...

Успех, каквото и да решите!
на чужд гръб и сто тояги са малко, но ако бях попаднала в такава ситуация, мисля, че бих взела сестричето и бих се борила да уредят документите и на братчето.
Не бих могла да гледам едното, като знам, че са разделени.
Кофтито е, че някой друг след вас може да ги раздели, без да мисли много.
Ох, защо не мислят, преди да поставят хората пред такива дяволски дилеми.
Стискам ви палци да решите кое е най-доброто!

Благодаря Ви момичета. Много сте мили. Не знам какво ще решим, но 5 деца са наистина много, а сърце не ми дава да участвам в тяхното разделяне. Институциите са жестоки.

но ако вие откажете детенцето, те с брат му така или иначе ще бъдат разделени ... или не съм разбрала правилно...

Не мога да си представя какво ви е - успех, каквото и да решите   

"Ох, защо не мислят, преди да поставят хората пред такива дяволски дилеми. "/Извинявай, маймуна,не зная как да си вмъкна цитата,та затова в кавички/ И аз съм си задавала този въпрос
Може би най-малко аз съм човека, който би могъл да даде съвет,защото още не сме си взели дечицата в къщи.Само бих казала,че май на никой, освен на осиновителите не им пука за това,как се чувстват децата.Извинявам се -може би и сред социалните институции има хора със сърца,които четат какво пише и мислят. За повечето от тях това е просто работа, и задачата е да освободят домовете от децата.В този ред на мисли бих изказала лично мнение,че няма как от един доклад да те познават,да те знаят що за човек си и дали ти си най-доброто за това дете,като на заседанията разглеждат по 5-6 семейства и накрая им е такава каша в главата,че наслуки си набеждават някой от всички.Същите тези хора ,които мислят най-доброто за децата ни предлагаха,че ако си харесаме едното можем да вземем него.Едно от нещата ,което ни водеше да направим избора си беше,че ако не ги вземем ние,някой друг би предпочел да ги раздели.Макар,че при нас и двамата са с уредени документи.Дано не стане някой гаф на делото.Решението,което взехме не беше лесно.Пожелавам ви успех каквото и да решите.Аз лично не зная как бих постъпила Помислете и преценете.Това с приемния родител също е идея,но вие си знаете най добре.Понякога има и други фактори освен желанието ни да помогнем.Ох БГ,БГ.....

Привет! Въпреки, че са Ви въвлеки в сферата на неуредиците, аз не виждам драматизъм в ситуацята. Вие имате три деца и решавате да осиновите четвърто, което предполага, че сте претеглили възможностите за отглеждане на още едно дете. ...
Да, но животът Ви поднася две! Аз мисля, че където са четири там са и пет(въпреки, че бройката съвсем почва да респектира): по- малките износват дрешките на по-големите, те пък протектират малките... Още една чиния и прибори на масата няма да обременят домакинство, което е напазарувало и наготвило за 4 деца +двама възрастни!
Здраве, мир и любов да е - децата растат като гъбки наистина. И какво по-хубаво от къща пълна с деца!?...

Това, че братчето няма документи за осиновяване според мен прави казуса най-труден. Да се  разделят братя от сестри изобщо не е редно независимо от силата на връзката помежду им. При Вашите пък ще е още по- травматично и за двете деца.
Да раздялата им ще ви свърже завинаги с домовете дордето братчето не ги напусне... отделно момиченцето ще страда за брат си и в по-късен етап могат да се явят вини в единия и гняв в другия... Разделянето им ще натовари емоционално и дългосрочно и двете деца!...
И понеже искаш съвет  ще ти кажа какво бих направила аз във Вашата ситуация: щях да фокусирам енергията върху това, какво може да се направи за да не се разделят децата. Вариант осиновяване само на едното нямаше да седи пред мен-.Щях да го приема като Дар Божи, че ми се предоставя възможност да прилаская и прегърна две вече достатъчно изстрадали деца и да бъда  тяхна майка!

По махали досега никой тук не е обикалял защото дечицата ни са малки. Представям си, че ако изобщо  решат ефективно да си търсят  корените ще е някъде към 15 г. и след това!? Тогава дечицата са относително големи и могат да преценяват доста неща....
Но по-малко бих се притеснявала от евентуално епизодично обикаляне из махалите, отколкото от системни посещения в различни домове където ще израства в Бог знае какво обкръжение кръвния брат на  едно от децата ми...

Пожелавам ти от сърце избистряне на ситуацията и да намерите варианта, който е най-добър  и в интерес и на двете деца!  

Съжалявам, но тук определено няма да се съглася с теб. При три деца, едното от които е под 3 години (извинявай s_j74, но не можах да намеря, дали казваш, на каква възраст са децата ти), осиновяването на две деца на 5 и 7 години, с цялата необходима адаптация за тези възрасти - това за мен е непосилна задача. Тя ще трябва за период поне от година да обръща огромно внимание на осиновените деца, в същото време биологичните също имат своите нужди. Аз твърдо не бих ги осиновила - бих отказала, понеже моето мнение е, че в тази ситуация ще пострадат и биологичните и осиновените. Не го казах до сега, но при пова положение, считам че s_j74 трябва да види и друго мнение.

Момичета , не можем да вземем и двете деца. Просто нямаме физическата възможност за отглеждането им. Другите деца са момиче на 17, момче на 12 и още едно момченце на 1 и 10м. Плащаме уроци, плуване и много други неща. Искаме да направим добро и да дадем възможност на едно детенце да бъде отгледано в семейна среда, но не можем да оправим света и да отгледаме още 2 деца. Не ми се иска да участвам и в разделянето им, макар че братчето сега ще бъде преместено в друг дом за големи и те така или иначе ще бъдат разделени. Парадокса е, че ако оставим нещата в ръцете на институциите децата ще са разделени, но ако ние осиновим момиченцето, същите тези институции и психолози, казват, че е добре да поддържаме връзката между децата и да водим момиченцето на свиждане при брат му. Аз съм много положително настроен човек, но всички знаем какви деца растат по институциите. Честно да Ви кажа незнам дали ще имам сили да водя малката при брат и....

Да, социалните имат този навик - да прехвърлят собствените си отговорности на другите 

Аз също споделям мнението на Фоксче, че биха страдали всички в семейството ако поемете отговорноатта за адаптация на още 2 деца наведнъж и то на доста осъзната възраст.

А и още нещо ми мина през ум за парадоксите в мисленето на някои социални работници и психолози. Представяте ли си как ще се чувства по-голямото дете, осъдено да живее в дом когато сестра му идва да го посещава с мама и тате? Страхотна емоционална връзка ще поддържат, няма що!

s_j74, не мога да кажа аз как бих постъпила във вашата ситуация, защото не съм била в такава. Много ви е трудно и искрено ви съчувствам.  

А по въпроса с махалите - не е чак толкова страшно, ние ще трябва да обикаляме цели 2 в различни градове ако се наложи, а вие само с една бихте минали, каквото и да решите.  

 

По принцип си права разсъждавайки върху конкретния казус. Но по този повод ми хрумна, че при осиновяването изобщо това по-скоро е правило, отколкото изключение. Почти във всички изповеди на осиновени деца, които са намерили биологичните си родители, съществуват братя и сестри. При нашите деца - на мамите от форума - е същото положение. Май всички тук знаем, че там някъде по света те имат кръвни братя и сестри. Това също е част от болката на осиновените деца.  

Което ми напомня, как на последното дело на големия, аз бременна вече в очевадно напреднала бременност, с един голям корем,  и въпреки това социалната не пропусна да ни подметне, че някъде там той има братче или сестриче, оставено след първото дело...

Ей това е! Кои са тия гений и защо експлоатират човешката чувствителност?
Направо си е гавра.
Каквото и да решите 
Моето мнение е, че интересите на ВСИЧКИ деца са от значение. И ако се "избира зло" то трябва да е по-малкото.

    Досега се въздържах да пиша, защото не знаех кое е правилното. Можех да те посъветвам и за единият вариант и за обратния (а може би просто ме беше страх и срам първа да ти напиша да се откажеш). Мои познати от Пловдив бяха съседи на семейството със 7 деца (което показаха по телевизията преди време) и от тях знам, че се справяха, обичаха, подкрепяха ги всички наоколо кой с каквото може. Всички деца бяха много отговорни и интелигентни и много си помагаха...но трудно се справяха сами а майката беше изцяло посветена на тяхното отглеждане и възпитание.Прочетох мненията ти от профила ти и пишеш, че си много заета и динамична и ходиш и на работа. Освен това имаш 3 деца едното от които е на 1годинка и 10 месеца! Осиновеното ти дете ще иска за известен период поне в началото цялото ти внимание грижи за приобщаването му и усилия да компенсираш болките и дефицитите му през периода на адаптация, а ти нямаш възможност да му дадеш всичко това в този момент, а какво остава за 2 деца в това положение! Според мен не е в интерес нито на децата нито на твоето семейство просто да преместиш 2 деца от дома в къщи. Не исках да ти звуча грубо или назидателно - каквото и да решиш с теб съм  ! В края на краищата ти трябва да си прецениш силите!

Katri, права си. Не мога да "преместя" и двете деца. Тук по скоро пред мен стои дилемата за разделянето на брат и сестра и то достатъчно големи, за да помнят цял живот, че имат роднини. Как да отговоря на въпроса: Какво стана с брат ми? Къде е той?Мога ли да го видя?
Фоксче, това не го разбрах "че някъде там той има братче или сестриче, оставено след първото дело..." Какво искаш да кажеш?
Що се отнася до моята заетост, за съжаление в България жените трябва да работят, но това по никакъв начин не се отразява на децата. Сутрин ги караме на училище, вечер ги взимаме. На обед се придвижват сами. Малкото детенце септември тръгва на ясла. Сега през деня за него се грижи баба му. Няма начин. да си имат личен шофьор. Имаме и частен строителен бизнес (ако някой му трябва апартамент или къща или иска да прави ремонт може да се обади),  така че когато се наложи баткото и каката се грижат за малкия, докато ние работим. Това беше лирическо отклонение Силите са ми много. През обедната почивка практикувам йога и рейки.
Страховете са ми за психиката на дечицата. Да не се търсят, да не са притеснени и това да пречи на момиченцето да приеме нас като семейство.

На първото заседание (ние имахме общо 3) родилката беше в напреднала бременност. Социалната не пропусна да ме уведоми, че е оставила и второто дете... ако е било второ, де.

Сори за спама, ама ако раздавате апартаментите безплатно - веднага се нареждам, че имаме огромна нужда от поне още една стая и също така огромна ипотека  

   Имах предвид, че дете на 5 години за да ви приеме; за да се социализира (дори без други фактори като братчето), за да се научи на всичко,което е пропуснало за тези години и да може да тръгне на училище има нужда да бъдеш поне 6 месеца или година с него в къщи а ти не можеш. Дете от дом не можеш да го вземеш от дома и да го пратиш веднага в детската градина. Привърженик съм на тезата, че едно дете колкото време е прекарало в институция толкова му трабва за да се адаптира в къщи. Прочети всичко, което е написала и през което е преминала Дар за мен с дете дошло при нея на 4 години, за да разбереш какво искам да ти кажа - тя ми е като учебник!   

Фоксче, ако имах възможност бих ти подарила две, а не една стаи, повярвай ми 
Katri , знаеш ли при всички деца е различно. Приятелка си осинови детенце на 3,5 години и тъй като е самотен родител веднага го даде на детска градина, а после взе месец отпуска. Аз имам доста отпуска, така, че няма да има предполагам проблем. Не знам дали съм права, но онзи ден като видях детенцето, по нищо не му личеше, че нещо му липса. То получаваше постоянно прегръдки и целувки от лелите. Усмивката не слезе от лицето му. То не знае може би, че има друго освен това, което получава и затова нищо не му липсва. Проблема може би ще е в околния свят. Представете си от малкото градче, да дойде в София. Сетих се да Ви попитам нещо друго. Има ли въпроси, които трябва да задам на детето? Примерно иска ли да дойде при нас?/това май е тъпо, то не ни познава, как ще иска?/Знае ли, че братчето му ще заминава в друг дом? Или и аз незнам......
Искам да Ви благодаря предварително за всички отговори. 

Дар за мен , моля те ако имаш време напиши няколко реда. Ще ти бъда безкрайно благодарна.

   На 5 години то не знае какво е семейство, какво значи майка, че нещата наоколо не са общи а са притежание на някого... Не знае нищо за света, хората, правилата и отношенията. Готово е да тръгне с всеки срещнат, или да не се доверява на никого... Дори психолозите в началото препоръчват да не се среща с други хора освен най-тесния семеен кръг за да може да изгради отношения... Влез в профила на Дар и прочети мненията които е писала - много ще ти е полезно.

Съгласна съм, че постовете на Дар са едни от най-хубавите и най-полезните, безценни са за мамите, осиновяващи по-големи деца.  

Обаче от друга страна искам да напомня, че всички деца имат уникална предистория и характер и оттам - никога не знаеш точно какво можеш да очакваш като поведение и реакции, от прочетеното можеш само да предполагаш. Дъщеря ми и синът ми са много различни. Албена, която е осиновена на по-малка възраст, се справя с някои неща по-трудно от батко си, например. При двамата имаме да наваксваме в съвършено различни области.

А и за s_j74 това все пак ще е трето дете. Има доста опит за справяне с различни проблеми и ситуации, макар и не с осиновени деца, а това е много по-различно от жена, която за пръв път въобще се сблъсква с майчинството. Нека не забравяме това.

s_j74, исках още сутринта да пиша, но се отказах.
Наистина не мога да ти кажа какво е правилно, а в никакъв случай не съм най-сведущата.

Ганката е права, че децата са индивиди и са различни. От значение и са условията, при които е отглеждано детето.

Но въпреки това, няма начин тези 5 години да не се отразят.
Сега не можеш да разбереш с какво. Повечето от нас не могат. Видимо даже може да е прекрасно.

Проблемите на тези дечица, в случаите на по-дълъг престой в институция, нямат много общо с проблемите на деца родени и отглеждани в семейство.
Преди Ирина опитът ми се заключаваше в грижите по синът на бившият ми партньор, така е. Не беше мое родно дете, но болестите, капризите, проблемите му... бяха обичайните.

С голямата ми дъщеря се сблъсках с действителност, която нямаше нищо общо с всичко досегашно.
Дефицитите излизаха постепенно и беше трудно и за двете ни, но това, което ме притеснява в твоя случай не е, че няма да се справиш, а че трябва да го вършиш наред с грижата по още три деца...

Не би ми стигнало времето и мястото да опиша всички детайли, дори и по-основните. Представи си... някога го бях сравнила с картина. Такова дете не е бяло платно, а картина с хаотично нанесени и объркани цветове, форми, пропорции. Тоест, не можеш да започнеш от нулата, както с едно малко дете на година, година и нещо, две... Тук трябва първо да отчетеш ти самата къде са се объркали нюансите и едва после, да започнете заедно стъпка, по стъпка да ги подреждате, наред с наслагването на новите.

Не мога да ти кажа как бих постъпила на твое място. Не ми дава сърце. Желая ти кураж! 

И да добавя!
Намирам за отвратителна безотговорност и нехайство, да се предложи точно този случай на точно това семейство! 
Да не използвам по-остри думи...

s_j74 От Ума не ми излиза ситуацията, в която са ви набутали –Вас и децата и трудния избор, който са стоварили на плещите Ви. Социалните най-безотговорно са Ви прехвърлили своята отговорност….
Не знам с колко време за размисъл и вземане на решение имаш Бързам да ти кажа няколко неща  в твоя помощ, а утре ще пиша повече и за дечицата (от месеци не съм била така смъртно уморена)…
Зам, че мненята, които оформиха вече два лагера отразяват твоите вътрешни лутания!...
Всеки е казал верни от негова гледна точка неща, но в изреченията има и много предубеждения! Институциите ощетяват, но и дават, зависи от самия индивид и начина му на перцепция на събитията. В един момент (вече отдавнашен) тукбях от групата на родителите, осиновили $по-големшки$ деца…. Други родители, осиновили почти връстници на детето ми споделяха разнообразни затруднения….
В Моя дом нищо подобно не се случи- почти до изобщо нямаше период на адаптиране на детето (само ден два  при опит да го гушнем ни атакуваше с ритници;плачеше в ужас от кучето ни и мъжете в къщи). Напаснахме се без кризи, без каквито и да е затруднения. Тръгването на градина беше, съпроводено със сълзи, колкото всички хлапета там проляха…. И до ден днешен детето е спокойно… и не ми създава никакви грижии тревоги, а само ми дарява радост и  усещане за щастие и хармония…
Вярно при някои деца травматичните преживявания намират различни изяви и се нуждаят от различно време за да поотзвучат…….
Няма годова рецепта и сигурна прогноза- всичко е много, мноого индивидуално.
Искам да те помоля и насоча дапрочетеш темата по-долу- за осиновяването на деца в по-голяма възраст.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373945.0;all

Там има отговор на горните ти въпроси и то от единственото дете тук(вече мъж), осиновено в най- голяма възраст-17 год е живял в институция. Имах щастието да се запозная с него- Емо Шулев (ще го познаеш и по ника му, който е близък-em_so) и с майка му (mamemo . Таа Емо е един възпитан, любвеобилен и грижовен към околните и родителите му млад мъж- много чувствителен и мъдър….
Мисля, че те с мамето ще са ти в най-гголяма и компетентна помощ- свържи се с тях през лични и питай, споделяй, пак питай) Мамето е и педиатър с дълъг професионален опит: видяла е много деца и ще ти даде насоки на какво би било добре да обърнеш внимание у дечицата- няма начин да няма индикатори за различни неща, които да са доловими и сега…
От мамето знам, че в домовете е попадала на юноши, някои от които вече са имали влечение към хазартни игри напр, но и Емчо с неговата деликатност, финес и възпитаност не е бил изолирано явление…. Макар, че за мйка му и за мен той е the best!
Та да не еjикираме децата в “определени възрасти” и прекарали в институция повечко време…. Аз имам познати -жени вече, които от бебета до пълнолетие са израсли по различни домове. Пак са самички, защото имат различни по вид и степен увреждания…. (различието и/или увреждането  в Бг трусно се приема –няма какво да се заблуждаваме)Винаги съм им се учудвала колко са подкрепящи се, борбени и възпитани са. Няколко от тях сами са успели да завършат и висше образование, въпреки, че никога не са били в семейство и не са ималифинансова подкрепа от някого…. Просто са били умни, упорити и целеустремени деца…
Чети ни и си вземи някои неща, но най-вече слушай себе си-своите усещания и интуиция! И непременно се свържи и допитай до Мамето и Емо! Те са дълбокия извор на опит с дете наистина продължително живяло в институция и Бог зннае как съхранило се без тя да го разруши, озлоби и тласне в недобра посока…
Скоро ще ти пиша някои мисли,които имам за дечицата, но първо малко овладей обзелата те емоция за да можеш по- реалистично да претеглиш всичко, съобразявайки го с Вашата семейна реалност и ресурси (физически, времеви, финансови, двигателни, емоционални и )пр..

На мен ми е чудно нещо и все не ми дава мира, откакто е започнала темата... Как разбраха социалните, че те имат изградена силна емоционална връзка? Ако и двамата са били в дом от раждането си, как е възможно това? Как две деца, растящи в дом, сред много други деца и най-вероятно през по-голямата част от времето в различни възрастови групи, та как тези деца са осъзнали, че са биологични брат и сестра и са изградили силна емоционална връзка? Как са разбрали, че точно те двамата са различни по дадена характеристика от останалите 30-40 деца? Сигурно въпросът ми е глупав, но не ми дава мира.
Искам да се изясня - според моите наблюдения емоционалната връзка между децата се създава като следствие от съвместното съжителство. Моите деца имат силна емоционална връзка, независимо че не са биологични брат и сестра. Та при положение, че тези деца са живели съвместно с много други деца, дали е възможно изобщо тагова разграничаване?

Добро утро момичета. Безкрайно съм Ви благодарна за отделеното време и коментарите. Снощи се срещнах с приятелка, която е психолог. Според нея трябва да говоря с момиченцето. То е достатъчно голямо да проумява какво се случва с него. Дали би желало да дойде с нас? Дали знае, че има брат? Може би въпроса ще е: Кой ти е най-добрият приятел тук? Ако каже името на братчето си, значи социалните са прави. Има ли твои приятели които са заминали? Те липсват ли ти? Искаш ли да имаш нови приятели? Искаш ли да дойдеш с нас? Смятам да и занеса книжка за оцветяване, за да се опитам да предизвикам някакъв интерес в нея или да и прочета приказка например. Ние утре ще отидем да я видим цялото семейство, за да видя как ще реагира спрямо другите деца и най вече спрямо малкия. Лошото е, че тя живее на 200 км. от нас и ни е невъзможно да ходим всеки ден, а имаме само 1 месец да решим, което означава още 3-4 срещи. Сега е и лято, отпуски, морета. Всички планове вече са направени. Според мен социалните са решили да я дадат на нас точно заради останалите деца в семейството. Според тях тя ще свикне много по бързо именно заради каката и баткото. Колкото и да Ви е смешно те май мислят, че може да се замени един брат с друг. Направо тъжно. Казаха ми, че в домовете им правят някакви тестове за интелигентност, от които можеш да придобиеш някаква представа какво е развитието на детето. Някой чувал ли е такова нещо? Извън цялата тази тема, вчера май приеха новият семеен кодекс.  Какво мислите по въпроса? Сега би трябвало доста деца да ги впишат в регистъра и доста семейства да се усмихнат.

За тестовете хич не им вярвам на социалните. Не съм си в къщи и не мога да цитирам точно, но децата ги изписват с два документа - единия е за здравословното състояние, бити ваксини, карани болести, изследвания, захранвате и др. подобни, другият би трябвало да отразява развитието на детето. При нас във втория документ фигурираха такива глупости, че имам чувството, че човекът, който го е писал, никога не е виждал детето. Още веднъж успех от мен 

Четейки те, Венециас, оставам с впечатлението, че обличаш думите ни с една предубеденост, с която не съм съгласна.
И ще го кажа максимално просто.

Не смятам, че т.нар. забавяне при децата живели по-дълго време в институция за перманентно, нито за неизличима болест, нито пък го смятам за валидно за всяка една възраст.
Има една деликатна възраст, която не смея да посоча в точни граници, но да речем, че около 5-тата година, се усеща от околните най-много.
За самото дете шокът от новостите не е никак малък, натоварването да догони връстниците си е неимоверно, дори и да не се налага от родителите. Това е естествен процес, още повече, ако намеренията са, да не се изолира от околния свят.

Няма нищо непосилно и невъзможно. Но точно в тази възраст не само липсата на базисни знания, спомените от институцията и най-вече осъзнаването им, адаптацията (и като каже някой, че не имало адаптация, се чудя... това че не е била травматична, значи ли, че не я имало?), стремежа да се вземе колкото може повече от този нов свят, е огромно умствено и емоционално натоварване ... За щастие децата са много по-гъвкави и издръжливи на подобни промени от нас, но натоварването не е никак малко и за двете страни.

Детето на 17 вече е изграден човек в много аспекти. При него тези промени са осъзнати и желани, осмислени.

При дете на 5 не е така.
То не е бебе, но едва е започнало да оформя представите си за света и изведнъж му се струпват тези новости... То може да реагира по хиляди начини, в зависимост от темперамент, индивидуален характер и маниер на израз на всичко това. Но му е нужно цялото, 100% внимание на поне един възрастен.

Наложи се Ирина да тръгне доста бързо на детска градина и независимо, че я взимах рано, че тя не е правила кой знае какви истерии, след като разбра, че това НЕ Е "дома"... аз го отчитам като грешка.

Има незрими неща в една връзка, която не е кръвна, а се създава по волята на времето.
За много хора, Ирина винаги е била е послушно и свързано силно с мен дете. А аз виждам, че това й послушание е страх, любовта й понякога е... страх.
Ирина е себе си, когато си позволи да бъде капризна, претенциозна и дори непочтителна към мен.
След две години и половина, дъщеря ми още изпитва неистов страх, да не бъде изоставена. Това го знаем само тя и аз. За околните тя е едно радостно, красиво и щастливо момиченце.
Просто се питам, ако от началото не се бях отдала изцяло на това дете, до степен да ме погълне, а бях делила вниманието си, както през последната година... дали щях да знам до такава степен, какво изживява, какво чувства, какво мисли... Или и за мен всичко щеше да ок?

Тези ми думи не целят да убеждават или разубеждават, нека е ясно.
Децата са различни и всичко е възможно.
По-интересното е как се менят с времето. И как някои наши твърди убеждения днес, се разклащат силно утре. Това не е от значение. От значение е само да съумеем да спечелим онова безкрайно доверие в децата ни, че да се чувстват спокойно да споделят с нас и най-страшните си мисли. А не да угодничат от страх.

s_j74, стана дълго.
Наистина не знам как да ти помогна.
От една страна вие не сте взели решение и някои въпроси, както и честите срещи, могат да дадат надежда на това дете и ако те нямат продължение, да го наранят.
От друга страна, за да получиш поне бегла представа какво би ти предстояло и да прецениш, дали ще имате силите за това... се налага да гледаш, да питаш.

Разбира се, че не е толкова страшно! А и имаш по-големи деца. Могат да бъдат незаменими помощници. Надали ще заместят баткото, но ще бъдат новите сестри и братя на това дете. Виж, за братчето... не знам. Нашите деца също в повечето случаи имат такива. Усложнението при вас идва от информацията за емоционална връзка... Но за мен проблемът не е толкова във финансовата невъзможност да поемете грижа по още две деца (макар че, никак не е за подценяване), а в другата ангажираност. И двете деца не са бебета.

Заставам на 100 % зад написаното от ДарЗаМен. От снощи мислех как да облека мислите си в думи. Тя за пореден път го направи по най-добрия начин.

И още нещо искам да припомня... Емо наистина е the best, искрено се радвам за него и родителите му  , но това е преди всичко защото

Е, ние няма как да си избираме децата (и слава Богу!), така че.... проблеми за решаване има... при повечето деца.... защото тези 47 домове са били пълни с неподходящи деца, нали така?

Не искам да оскърбявам никого, не се заяждам, просто споделям какво мисля. Може да е субективно, може да е погрешно според някого, сигурно имам предубеждения.

Заставам зад мнението на Дар и Ганката - не би могло да се каже по-точно 

   И аз. Само исках да добавя и още нещо - да децата са различни, но и родителите са различни. За едни щом децата са нахранени и обгрижени значи са щастливи, а други се вглеждат в тях и искат да им осигурят и духовна и емоционална подкрепа ...
   И за авторката на темата - исках само да и кажа, че тази ситуация е трудна не само поради липсата на време и многото деца, а защото това няма да бъде като да въведеш 5 годишно дете отгледано в друго семейство в твоето. То може би емоционално е на 1, няма понятия за повечето неща иска специално внимание и много усилия да навакса всичко пропуснато... ох, спирам. Започнах изобщо да пиша,защото тя ми се стори много неподготвена за това, което я очаква и това ме стресна. Дано да греша!

"Започнах изобщо да пиша,защото тя ми се стори много неподготвена за това, което я очаква и това ме стресна. Дано да греша!"

Знаеш ли Kаtri, започваме като че ли много да се отклоняваме от темата, но искам да споделя нещо с теб. Хората се учат цял живот. Когато с моя съпруг решихме, че искаме да осиновим дете, аз изрових и прочетох цялата информация в този форум, заедно с книгата "Първична рана" и всичко останало, което изрових в нета /статии, мисли и т.н/. В момента в къщи контактувам с 3 различни детски характера. Повярвай ми, въпреки еднаквите гени, децата са коренно различни, с различни потребности. С всяко от тях разговарям по различен начин. Слизаш на тяхното ниво, поставяш се на тяхно място, провокираш, говориш, изваждаш най-доброто на бял свят, възпитаваш. Обсъдили сме в къщи с децата всички плюсове и минуси от осиновяването на едно детенце. И всички без бебето казаха в един глас "Нека да го направим". Подготвихме документите със съпруга ми и ги занесохме в съответната инстанция. Когато след 1-2 седмици се срещнахме със социалният работник-психолог, тя каза, че никога досега не са получавали такъв пълен набор с документи. При всичките ни срещи с нея, тя не ни каза нищо ново, нито на мен нито на децата, защото всички бяхме подготвени. Наистина не знам какъв е твоя опит, но повярвай ми чувстваме се подготвени да отгледаме с любов и в семейна среда още едно дете. Това, за което не бях подготвена е децата да са две. Зададох въпрос, защото ме е грижа за психическото им състояние. В края на краищата си мисля, че всички те са в институциите, защото покрай тях има някакъв проблем: ако не е брат, ще е болест или друго. И още нещо ще споделя, ако едно дете е отгледано в семейна среда, в която има постоянно кавги и разправии, ако браковете са няколко на майката или бащата, ако има природени братя и сестри, мислите ли, че средата е по добра от дома? Не съм сигурна.

Много зависи от това, дали детето е получавало персонално внимание, независимо от кавгите, разводите, смяната на партньорите, породените братя и сестри и т.н. На децата в домовете им липсва персонално внимание - една фигура, която да присъства неотменно в живота им и която да им дава топлина, нежност, любов. Така погледнато - да, мисля, че средата е по-добра от дома. Изключвам случаите, естествено, когато  детето е подложено на психически или физически тормоз от родителите си или е силно неглижирано.

Ох, катри... жената има три деца, все пак.... все да поназнайва нещо за отглеждането на деца по принцип.
За общите съвети относно отглеждането на осиновено дете - те ще важат при всяко осиновяване, назевисимо дали ще е с това детенце или с друго

s_j74    Ако се концентрирам единствено върху първия въпрос, доколкото разбирам полето ти на размисъл е за това - можеш ли да осигуриш на детето връзка с брат му ... как, кога и по какъв начин. Ако се съгласиш - какво ще се случи, ако откажеш да вземеш детенцето какво ще се случи?
Мисля, твоята приятелка ти е дала страхотен съвет. Наистина говори с детенцето и виж тя какво ще ти каже.
Вярвам, че децата са си безкрайно важни един за друг, ако ще и 2 пъти да са се виждали. Представете си как живеете в концлагера (домовете в Бг не бих нарекла по друг начин), как ставате сутрин, какво правите, как се държат с вас ... целия кошмар ... ами дори простото знание, че има такъв човек те привързва
П.С
Това, че социалните казват, че "държат" да се запази връзката между децата е прекрасно, само се чудя как ще го контролират и как ще го подпомагат. Най прост пример - ако вие осиновите момиченцето с пълно осиновяване, родствената връзка между детето и биологичното му семейство се прекъсва. Тогава на какво основание ти ще искаш от директорката на дома, в който се отглежда братчето да се срещате с него... на какво основание и в качеството си на каква ще искаш информация за него... А ако го преместят в друг дом, в друг административне център... Не го виждам това нещо да ти кажа.... практически не виждам ка ще стане.

s_j74,
стискам ти палци 

До сега търсих една тема и не можах да я намеря... ако някой я помни - беше за жена, биологична майка на две момчета, която не можеше да приеме осиновената си дъщеря. Така че според мен не е важен броя на децата, всяко дете е различно само по себе си. В случая вярвам, че s_j74 ще се справи с всички предизвикателства, каквото и решение да вземе. Впрочем смятам, че тя вече го е взела 

Добре момичета, задавам последен въпрос.  Няма да Ви притеснявам повече, но вече сте ми толкова близки, че не мога да не Ви попитам следното:
Как виждате следната ситуация: Осиновяваме момиченцето, братчето го местят в друг дом. Ние я отглеждаме без да ходим по домовете на посещения /въпреки съветите на социалните/. т.е. избираме по малкото зло, както каза директорката на дома. Поне едното дете да бъде отгледано в семейство. На въпросите на детенцето, къде е брат и, ще отговаряме , че не знаем и нямаме тази информация, но вярваме, че той е добре и е попаднал сред добри хора, които се грижат добре за него и е щастлив, защото всъщност това ще си е самата истина ние няма да знаем къде е братчето. Това не са ли същите въпроси на които ще отговаряме, когато ни питат за жената, която ги е родила /аз няма да я нарека майка в никакъв случай, защото за мен тя не е такава/. Вашите дечица сигурно помнят дома и тяхните приятелчета там. Не съм си правила експеримента, ако попитам децата в къщи дали помнят детската градина, какво ли ще ми кажат. Сигурно имат някакъв смътен спомен, но мисля, че него го поддържаме ние родителите с разказите си за миналото. Опитвам се да намеря положителното във всеки един вариант и да не се спирам на лошите неща.
Извинявам се ако съм досадила на някой, но предполагам, че темата ще е полезна за други жени, които им предстои осиновяване.

  И аз виждам че го е взела и се радвам и за нея и за детето. Знам, че жена с 3 деца знае как се гледа дете. Просто не си представям 8-10 часов работен ден, голямо семейство, обръщане на внимание поне по малко на още 3 деца ... колко физическо време и сили има един човек... и ако тя не стане специална фигура за детето си как след време то ще я различи от многото лелки, които са се грижили за него...? Разбрах че е прочела доста,но бях длъжна да изкажа опасенията си. Пак повтарям - сигурно аз греша и много ще се радвам - дано е така и всички да са много щастливи и добре   (А първата част от последния ми пост преди този беше адресирана до Венециас по повод нейното изказване, а не към авторката)

Katri, Фоксче, благодаря Ви на вас и всички за добрите думи. Моля Ви дами, изкоментирайте последния ми въпрос. За мен е важно, дали мога да постъпя така, както съм написала.

Въобще не досаждаш...

Говори с нея ...  
После пак ще мислим...

Чакай да те питам нещо... за вас, за теб лично има ли проблем и какъв детето да се вижда с брат си от време на враме... Какво казва твоята психоложка - добре ли е за детето, най-вече за другото... боже какъв кошмар.... Незнам има ли вариант децата да си пишат.
Но може би ти трябва лично за себе си да решиш - ти ще имаш ли емоционален проблем те да се виждат... пак   сигурна съм че не ти е лесно

няма ли да имаш 2 пъти по-голям личен емоционален проблем, ако те не се виждат....

абсурд да сравняваш спомените на твоите деца от детската градина със спомените на едно дете от институцията

Fussi, мислиш ли, че един човек може да продължи напред, ако нещо постоянно го тегли назад към черното тъмно страшно минало, където някой я е родил и изоставил? Мога да я водя в дома, от който съм я взела ако поиска, защото там са сега нейните "майки". Нямаш си на представа с каква любов ги прегръщаше. Те я възпитаваха да каже заповядай, благодаря и т.н Те са се грижили за нея. Но да я водя в дома за големи деца, защото братчето ще бъде преместено в такъв, не смятам, че е добра идея. Някой беше написал по горе, как ще се чувстват те двамата? Надявам се ако вземем окончателно решение момиченцето да дойде при нас, да поработим малко с детски психолог. Но ако същият този детски психолог ни съветва да правим срещи, ситуацията ще е патова.
Написала съм си 3 листа въпроси, които ще задам утре на директорката на дома.
Katri, aз станах добра майка, съпруга и колежка, след като прочетох книгата на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите". СТРАХОТНА Е! Тя преобърна живота ми. Ако имате време хвърлете и един поглед. После ще ми кажете какво мислите.

С риск да прозвучи много наивно, не е ли възможно да се действа за уреждането на документите на момченцето? Така поне ще знаете, че ще отиде в семейство и дори (мечти...) може да знаете къде....  Нали е въпрос само на време, нека се заемат, като са толкова загрижени за децата. какво толкова има да уреждат, не ми стана ясно. 

   А, аз и "Манипулирайте, но правилно" съм чела 

о, това за ходенето до дома ... аз и преди бях писала АБСУРД да водя сина ми на подобно място. Честно казано ако той е в стаята докато текат новини и се съобщава нещо по темата - минавам на друг канал... знам, че е малодушно, но засега е така...


Миналото е факт и уви  няма как да премахнем с вълшебна пръчка. Но - изоставила я е майка и.
единствения който до този момент не я е изоставил е точно  брат й. Затова е толкова важен за нея (предполагам). Сега тя ще отиде на ново непознато място със съвършено чужди хора... незнам... Какво ще кажеш за писма... пак аз да попитам

Виж, не те агитирам, нито ти давам съвети - не би било почтено... просто мисля на глас ...

И аз мисля на глас, но никой не ме чува  (майтапя се) - питай от къде са толкова сигурни, че имат изградена силна връзка. При две години разлика, е имало минимум година-две, в които не са били в една група, дори не са били в един дом, това при положение че от раждането са в изоставени.  Как би могла да се изгради такава силна връзка, не ми е ясно? Извинявам се, но съм малко Тома Неверни, когато става дума за социалните - хич не им вярвам на приказките.
А ако няма такава връзка, то твоя проблем по нищо не се различава от нашия - нашите деца също имат някъде братя и сестри и също някой ден може да попитат, защо не сме взели и тях.
Не е за пренебрегване и това, което Фуси каза - а именно при осиновяването роднинската връзка между тях се губи и изобщо не е ясно, дори и да искаш, дали ще те пуснат при баткото някой ден.

Толкова затормозяваща история! Пожелах от сърце да не е истинска!
 Иии светна ми лампичка!      :

Май вече няколко пъти съм чела подобно нещо: Многодетно семейство (по-точно тричленно) се готви да осинови четвъртото си дете (по-точно близнаци) Е, сега не са близнаци, но нещеш ли социалните предлагат на семейството две деца… Можем да проиграем нова пиеса по стария сценарий или старата пиеса по осъвременен сценарий!?


s_j74 вижда се ясно- взела си решение, а искаш съвет!? Получи тоолкова много!

Сега ще пиша по същество в случай, че твоята история само ми наподобява на други!
Все по-малко вероятно ми се струва социалните да предложат две деца с кръвна връзка на семейство (многодетно), пожелало да осинови едно!?
Не вярвам и че ще се допусне тези две деца да бъдат разделени, поради осиновяването на едното!

Ако обаче на теб ти пука за децата доводът “нямаме физическата възможност за отглеждането им” ми се вижда  неубедителен! (Още повече, че 17 г. Ви дете е  на път да се отделя от семейството Ви) Ще имаш ли психическата издръжливост да носиш в съзнанието си мисълта къде е и какво изпитва онова дете, което”кучета го яли”? Издръжливостта да живееш до осиновеното си дете, което се терзае за братчето си- ако щеш дори за това, че тя е била предпочетена…

Двете деца имат дълбока изначална травма, която им стига за цял живот (щом си “изчела” всичко, знаеш за чувствата на порасналите вече осиновени, списващи тук), та да им причините върху раната, рана от  ново разделяне- вече с реален и значим човек!? Ако си даваш сметка какво ще означава новата още по страшна загуба за всяко от децата “можем да осиновим само едно дете” би отпаднало със страшна мощ!

Осиновяването е процес, подчинен на каузата да се направи най-доброто за децата. Най-доброто за тях е да не се допусне да бъдат наранявани отново!  Най-доброто за тези деца е да останат заедно! Знаем ли-утре могат да бъдат осиновени и двете от едно семейство? Дано Бог е с тях и стане така!...

И понеже си пожелах заради болезнеността на темата тази история да не е истинска- намерих доводи в подкрепа на това твърдение….
Но понеже предпочитам да се предоверя (с всички последици от това), отколкото да не предоставя доверие на човек, който се нуждае от него, защото е попаднал е в труден житейски момент открих и позитивен довод в случай, че казуса, който ни представи е автентичен:

s_j74 понеже социалните нямат особен авторитет, ги набедихме, че от некомпетентност са ви вмъкнали в  описаната от теб ситуация…
Но тези хора са добронамерени и имат за работна задача да намерят най-доброто семейство (родители) за детето. Не е невъзможно в комисията обсъждала кандидатурите на кандидат осиновителите да е имало наистина компетентни и мислещи специалисти, които са преценили, че именно Вашето семейство има капацитета да поеме грижата за отглеждането именно на тези две деца!

Та аз те насърчавам да работиш в насока: “ Как бихме могли да се справим с още две деца в семейството?”

В този контекст на мисли ще ти е полезно да питаш специалистите в дома за темперамента и характера на децата: какви са техните силни и недотам страни? Къде могат да се очакват затруднения и под каква форма? Как биха могли да се преотдолеят?...

Длъжна съм да призная, че работещите в домовете с години и виждайки много деца наистина имат усет към техните специфики.

За пример директорката на дома ми каза за предлаганото ми дете: “Детето не е лошо! Спокойно е и лесно се адаптира- когато го преместиха в по-голямата група изобщо не плака!” Тогава тази информация никак не ме зарадва- би могло да е информативна и за затруднение да се изразяват емоции; да се изграждат връзки на привързаност!?
Слава Богу директорката беше правата!

В заключение децата са различни и всяко е уникално! А подкрепата и любовта вършат чудеса!
С това считам участието ми в темата за изчерпано!
Успех!

Здравейте момичета, тъй като аз започнах тази тема, може би трябва да напиша и какво сме решили. Не знам защо някои от вас решиха, че това не е истина...оставам го без коментар, то си е за тяхна сметка. Благодаря на всички за съветите. Ние решихме, че не можем да участваме в разделянето на децата. Няма да имам спокойствие цял живот. Успех на всички.

Аз бях една от тези, които не повярва, за това и не се намесих в темата. Сега обаче искам веднага да знам кое точно е за моя сметка?

Ами за твоя сметка си е, че не вярваш на хората, които пишат тук. Аз мисля, че се съмнява само този, който си измисля или лъже. Това е нещо като изневярата, ревнуват тези, които изневеряват или по една или друга причина се съмняват в себе си. Не виждам смисъл в лъжата.

Като не пиша в темата няма как да си измислям или лъжа, нали така? Освен ако не се опитвам да излъжа себе си, което би трябвало да е лесно - аз си вярвам.
Освен това съм и ревнива, но никога не съм изневерявала, дори и в мислите и чувствата си. Не се и съмнявам в себе си. Просто приемам, че мъжа е мъж и ако някоя жена сама му се предложи, най-вероятно ще се изкуши, дори и за секунда. Ако секундите станат повече - ревнувам

Сега сериозно. Просто ми се вижда безумно социалните да поставят някого пред такъв сложен казус. Не виждам и защо търсиш мнение, щом си наясно със себе си. Искаш съвет от нас - да разделиш ти децата или да оставиш да бъдат разделени. Да, случват се и такива неща. Дори се случват много често. Но поставени тук, те придобиват една по-голяма жестокост. Едно е да знаеш, че някъде там се случва нещо, съвсем друго е да видиш, че се случва тук, пред очите ти. И написано от човек, който е наясно със себе си и възможностите си, а търси съвет, започва да изглежда нереално. Като някакъв зъл кошмар.

Не виждаш смисъл в лъжата, но ние достатъчно често сме виждали теми, които имат за цел единствено да създадат интрига. Теми, които отварят големи рани и въпреки лъжата в тях,  болят.

Аз бях от тези, дето писаха и вярваха, и много искам да продължавам да ти вярвам.
Конкретно не получих отговор на въпросите:
1. за какво точно нямат време да уредят документите на голямото дете?
2. казваш, че навсякъде в докладите пише, че имали силна връзка. какво по-конкретно пише и кой го е написал?
3. казваш, че психолозите били за поддържане на връзката. Кои психолози? Вие ли сте ги търсили, или познават децата, или как точно?
Това са важни неща, мамите тук, включително и аз, се опитаха да мислят и съпреживяват с вас, нека чуем подробности.

Здравей Маймунка, на въпроса ми защо на голямото дете документите не са уредени, отговорът от Директорката на Соц. служба беше "Вие нали знаете колко много деца има по домовете, просто не смогваме". Самият доклад мисля беше писан от психолога, който ходи в дома, на въпроса ми към директорката на дома, мога ли да говоря с детския психолог - тя повика една от госпожите и тя се представи като такава. Бях изумена. Сигурно жената изпълнява и двете дейности. В София нашите документи се подготвяха от социален работник, който е и психолог. Когато я запознах с целия случай, тя ми отговори, че тук децата не се разделят , а се дават заедно за осиновяване. Също беше много учудена и ми каза, че това не е редно и ме съветва ако решим да осиновим момиченцето, че е добре да посещаваме братчето. За съжаление от момиченцето не можахме да разберем нищо, защото то говори много малко /по малко от малкият ми син, който е на 1,10м/. От една година с нея работи логопед, но няма твърде голям успех. Поисках да видя картона, но все едно не ме чуха. Директорката на дома каза, че няма да ни убеждава - положението е такова. Тя ще отиде след две години при братчето си. Не можахме и да разберем какво чувства детето за съжаление.