А, аз и "Манипулирайте, но правилно" съм чела 
- Публикувана: 10 юни 2009, 11:42 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2009, 15:19 ч.
МОМИЧЕТА в ШАХ съм-ПОМОГНЕТЕ!
о, това за ходенето до дома ... аз и преди бях писала АБСУРД да водя сина ми на подобно място. Честно казано ако той е в стаята докато текат новини и се съобщава нещо по темата - минавам на друг канал... знам, че е малодушно, но засега е така...
Миналото е факт и уви
няма как да премахнем с вълшебна пръчка. Но - изоставила я е майка и.
единствения който до този момент не я е изоставил е точно брат й. Затова е толкова важен за нея (предполагам). Сега тя ще отиде на ново непознато място със съвършено чужди хора... незнам... Какво ще кажеш за писма... пак аз да попитам
Виж, не те агитирам, нито ти давам съвети - не би било почтено... просто мисля на глас ...
Цитат
ако нещо постоянно го тегли назад към черното тъмно страшно минало, където някой я е родил и изоставил
Миналото е факт и уви
няма как да премахнем с вълшебна пръчка. Но - изоставила я е майка и.единствения който до този момент не я е изоставил е точно брат й. Затова е толкова важен за нея (предполагам). Сега тя ще отиде на ново непознато място със съвършено чужди хора... незнам... Какво ще кажеш за писма... пак аз да попитам
Виж, не те агитирам, нито ти давам съвети - не би било почтено... просто мисля на глас ...
И аз мисля на глас, но никой не ме чува (майтапя се) - питай от къде са толкова сигурни, че имат изградена силна връзка. При две години разлика, е имало минимум година-две, в които не са били в една група, дори не са били в един дом, това при положение че от раждането са в изоставени. Как би могла да се изгради такава силна връзка, не ми е ясно? Извинявам се, но съм малко Тома Неверни, когато става дума за социалните - хич не им вярвам на приказките.
А ако няма такава връзка, то твоя проблем по нищо не се различава от нашия - нашите деца също имат някъде братя и сестри и също някой ден може да попитат, защо не сме взели и тях.
Не е за пренебрегване и това, което Фуси каза - а именно при осиновяването роднинската връзка между тях се губи и изобщо не е ясно, дори и да искаш, дали ще те пуснат при баткото някой ден.
(майтапя се) - питай от къде са толкова сигурни, че имат изградена силна връзка. При две години разлика, е имало минимум година-две, в които не са били в една група, дори не са били в един дом, това при положение че от раждането са в изоставени. Как би могла да се изгради такава силна връзка, не ми е ясно? Извинявам се, но съм малко Тома Неверни, когато става дума за социалните - хич не им вярвам на приказките.А ако няма такава връзка, то твоя проблем по нищо не се различава от нашия - нашите деца също имат някъде братя и сестри и също някой ден може да попитат, защо не сме взели и тях.
Не е за пренебрегване и това, което Фуси каза - а именно при осиновяването роднинската връзка между тях се губи и изобщо не е ясно, дори и да искаш, дали ще те пуснат при баткото някой ден.
Анонимно, защото не искам да развявам личната история на детето си, а то е още малко за да изрази съгласие или липса на съгласие.Вероятно повечето ще ме разпознаят, това не ме притеснява, просто не искам да обвързвам казаното с конкретното дете.
Моето дете е било в един дом с друго биологично на същата жена.Казват, много си приличали.Едното дете е било с уредени документи, другото не.Предлагат на едно с-во едното дете, другото остава в дома.Вероятно, съдбата му е била да дочака нас.
Но не спира да ме боли като си представя как са отвели другото детенце, а моето е гледало зад хлопнатата под носа му врата на дома.Защо не сме си подали документите по-рано, та да имахме късмет да вземем и двете.И ако я има първичната рана, няма ли я и още по-тежката-вторичната, когато вече в една сравнително осъзната възраст те откъсват от някой, който няма начин да не си разпознвал като по- особено близък от всички други?
Не мога да дам съвет ,много лично е.И как социалните прозряха, че описаният случай е в "интерес на детето?"Как приложиха формулата "търси се семейство за дете",след като избраното семейство си има толкова ангажименти с други деца и вероятно няма да им е лесно и при добро желание да вземат и двете.
Мисля, по- правилно е да се даде шанс на някое семейство да вземе и двете деца.Дори и едното да е без уредени документи има шанс да се изчаква, ако евентуалното семейство има възможност.Но пак казвам, много лично е .Успех, при всяко решение!
Моето дете е било в един дом с друго биологично на същата жена.Казват, много си приличали.Едното дете е било с уредени документи, другото не.Предлагат на едно с-во едното дете, другото остава в дома.Вероятно, съдбата му е била да дочака нас.
Но не спира да ме боли като си представя как са отвели другото детенце, а моето е гледало зад хлопнатата под носа му врата на дома.Защо не сме си подали документите по-рано, та да имахме късмет да вземем и двете.И ако я има първичната рана, няма ли я и още по-тежката-вторичната, когато вече в една сравнително осъзната възраст те откъсват от някой, който няма начин да не си разпознвал като по- особено близък от всички други?
Не мога да дам съвет ,много лично е.И как социалните прозряха, че описаният случай е в "интерес на детето?"Как приложиха формулата "търси се семейство за дете",след като избраното семейство си има толкова ангажименти с други деца и вероятно няма да им е лесно и при добро желание да вземат и двете.
Мисля, по- правилно е да се даде шанс на някое семейство да вземе и двете деца.Дори и едното да е без уредени документи има шанс да се изчаква, ако евентуалното семейство има възможност.Но пак казвам, много лично е .Успех, при всяко решение!
Толкова затормозяваща история! Пожелах от сърце да не е истинска!
Иии светна ми лампичка!
: 
Май вече няколко пъти съм чела подобно нещо: Многодетно семейство (по-точно тричленно) се готви да осинови четвъртото си дете (по-точно близнаци) Е, сега не са близнаци, но нещеш ли социалните предлагат на семейството две деца… Можем да проиграем нова пиеса по стария сценарий или старата пиеса по осъвременен сценарий!?
s_j74 вижда се ясно- взела си решение, а искаш съвет!? Получи тоолкова много!
Сега ще пиша по същество в случай, че твоята история само ми наподобява на други!
Все по-малко вероятно ми се струва социалните да предложат две деца с кръвна връзка на семейство (многодетно), пожелало да осинови едно!?
Не вярвам и че ще се допусне тези две деца да бъдат разделени, поради осиновяването на едното!
Ако обаче на теб ти пука за децата доводът “нямаме физическата възможност за отглеждането им” ми се вижда неубедителен! (Още повече, че 17 г. Ви дете е на път да се отделя от семейството Ви) Ще имаш ли психическата издръжливост да носиш в съзнанието си мисълта къде е и какво изпитва онова дете, което”кучета го яли”? Издръжливостта да живееш до осиновеното си дете, което се терзае за братчето си- ако щеш дори за това, че тя е била предпочетена…
Двете деца имат дълбока изначална травма, която им стига за цял живот (щом си “изчела” всичко, знаеш за чувствата на порасналите вече осиновени, списващи тук), та да им причините върху раната, рана от ново разделяне- вече с реален и значим човек!? Ако си даваш сметка какво ще означава новата още по страшна загуба за всяко от децата “можем да осиновим само едно дете” би отпаднало със страшна мощ!
Осиновяването е процес, подчинен на каузата да се направи най-доброто за децата. Най-доброто за тях е да не се допусне да бъдат наранявани отново! Най-доброто за тези деца е да останат заедно! Знаем ли-утре могат да бъдат осиновени и двете от едно семейство? Дано Бог е с тях и стане така!...
И понеже си пожелах заради болезнеността на темата тази история да не е истинска- намерих доводи в подкрепа на това твърдение….
Но понеже предпочитам да се предоверя (с всички последици от това), отколкото да не предоставя доверие на човек, който се нуждае от него, защото е попаднал е в труден житейски момент открих и позитивен довод в случай, че казуса, който ни представи е автентичен:
s_j74 понеже социалните нямат особен авторитет, ги набедихме, че от некомпетентност са ви вмъкнали в описаната от теб ситуация…
Но тези хора са добронамерени и имат за работна задача да намерят най-доброто семейство (родители) за детето. Не е невъзможно в комисията обсъждала кандидатурите на кандидат осиновителите да е имало наистина компетентни и мислещи специалисти, които са преценили, че именно Вашето семейство има капацитета да поеме грижата за отглеждането именно на тези две деца!
Та аз те насърчавам да работиш в насока: “ Как бихме могли да се справим с още две деца в семейството?”
В този контекст на мисли ще ти е полезно да питаш специалистите в дома за темперамента и характера на децата: какви са техните силни и недотам страни? Къде могат да се очакват затруднения и под каква форма? Как биха могли да се преотдолеят?...
Длъжна съм да призная, че работещите в домовете с години и виждайки много деца наистина имат усет към техните специфики.
За пример директорката на дома ми каза за предлаганото ми дете: “Детето не е лошо! Спокойно е и лесно се адаптира- когато го преместиха в по-голямата група изобщо не плака!” Тогава тази информация никак не ме зарадва- би могло да е информативна и за затруднение да се изразяват емоции; да се изграждат връзки на привързаност!?
Слава Богу директорката беше правата!
В заключение децата са различни и всяко е уникално! А подкрепата и любовта вършат чудеса!
С това считам участието ми в темата за изчерпано!
Успех!
Иии светна ми лампичка!
: Май вече няколко пъти съм чела подобно нещо: Многодетно семейство (по-точно тричленно) се готви да осинови четвъртото си дете (по-точно близнаци) Е, сега не са близнаци, но нещеш ли социалните предлагат на семейството две деца… Можем да проиграем нова пиеса по стария сценарий или старата пиеса по осъвременен сценарий!?
Момичета, не можем да вземем и двете деца. Просто нямаме физическата възможност за отглеждането им. Другите деца са момиче на 17, момче на 12 и още едно момченце на 1 и 10м... Искаме да направим добро и да дадем възможност на едно детенце да бъде отгледано в семейна среда, но не можем да оправим света и да отгледаме още 2 деца. Не ми се иска да участвам и в разделянето им...
s_j74 вижда се ясно- взела си решение, а искаш съвет!? Получи тоолкова много!
Сега ще пиша по същество в случай, че твоята история само ми наподобява на други!
Все по-малко вероятно ми се струва социалните да предложат две деца с кръвна връзка на семейство (многодетно), пожелало да осинови едно!?
Не вярвам и че ще се допусне тези две деца да бъдат разделени, поради осиновяването на едното!
Ако обаче на теб ти пука за децата доводът “нямаме физическата възможност за отглеждането им” ми се вижда неубедителен! (Още повече, че 17 г. Ви дете е на път да се отделя от семейството Ви) Ще имаш ли психическата издръжливост да носиш в съзнанието си мисълта къде е и какво изпитва онова дете, което”кучета го яли”? Издръжливостта да живееш до осиновеното си дете, което се терзае за братчето си- ако щеш дори за това, че тя е била предпочетена…
Двете деца имат дълбока изначална травма, която им стига за цял живот (щом си “изчела” всичко, знаеш за чувствата на порасналите вече осиновени, списващи тук), та да им причините върху раната, рана от ново разделяне- вече с реален и значим човек!? Ако си даваш сметка какво ще означава новата още по страшна загуба за всяко от децата “можем да осиновим само едно дете” би отпаднало със страшна мощ!
Осиновяването е процес, подчинен на каузата да се направи най-доброто за децата. Най-доброто за тях е да не се допусне да бъдат наранявани отново! Най-доброто за тези деца е да останат заедно! Знаем ли-утре могат да бъдат осиновени и двете от едно семейство? Дано Бог е с тях и стане така!...
И понеже си пожелах заради болезнеността на темата тази история да не е истинска- намерих доводи в подкрепа на това твърдение….
Но понеже предпочитам да се предоверя (с всички последици от това), отколкото да не предоставя доверие на човек, който се нуждае от него, защото е попаднал е в труден житейски момент открих и позитивен довод в случай, че казуса, който ни представи е автентичен:
s_j74 понеже социалните нямат особен авторитет, ги набедихме, че от некомпетентност са ви вмъкнали в описаната от теб ситуация…
Но тези хора са добронамерени и имат за работна задача да намерят най-доброто семейство (родители) за детето. Не е невъзможно в комисията обсъждала кандидатурите на кандидат осиновителите да е имало наистина компетентни и мислещи специалисти, които са преценили, че именно Вашето семейство има капацитета да поеме грижата за отглеждането именно на тези две деца!
Та аз те насърчавам да работиш в насока: “ Как бихме могли да се справим с още две деца в семейството?”
В този контекст на мисли ще ти е полезно да питаш специалистите в дома за темперамента и характера на децата: какви са техните силни и недотам страни? Къде могат да се очакват затруднения и под каква форма? Как биха могли да се преотдолеят?...
Длъжна съм да призная, че работещите в домовете с години и виждайки много деца наистина имат усет към техните специфики.
За пример директорката на дома ми каза за предлаганото ми дете: “Детето не е лошо! Спокойно е и лесно се адаптира- когато го преместиха в по-голямата група изобщо не плака!” Тогава тази информация никак не ме зарадва- би могло да е информативна и за затруднение да се изразяват емоции; да се изграждат връзки на привързаност!?
Слава Богу директорката беше правата!
В заключение децата са различни и всяко е уникално! А подкрепата и любовта вършат чудеса!
С това считам участието ми в темата за изчерпано!
Успех!
Здравейте момичета, тъй като аз започнах тази тема, може би трябва да напиша и какво сме решили. Не знам защо някои от вас решиха, че това не е истина...оставам го без коментар, то си е за тяхна сметка. Благодаря на всички за съветите. Ние решихме, че не можем да участваме в разделянето на децата. Няма да имам спокойствие цял живот. Успех на всички.
Не знам защо някои от вас решиха, че това не е истина...оставам го без коментар, то си е за тяхна сметка.
Аз бях една от тези, които не повярва, за това и не се намесих в темата. Сега обаче искам веднага да знам кое точно е за моя сметка?
Като не пиша в темата няма как да си измислям или лъжа, нали така? 
Освен ако не се опитвам да излъжа себе си, което би трябвало да е лесно - аз си вярвам.
Освен това съм и ревнива, но никога не съм изневерявала, дори и в мислите и чувствата си. Не се и съмнявам в себе си. Просто приемам, че мъжа е мъж и ако някоя жена сама му се предложи, най-вероятно ще се изкуши, дори и за секунда. Ако секундите станат повече - ревнувам
Сега сериозно. Просто ми се вижда безумно социалните да поставят някого пред такъв сложен казус. Не виждам и защо търсиш мнение, щом си наясно със себе си. Искаш съвет от нас - да разделиш ти децата или да оставиш да бъдат разделени. Да, случват се и такива неща. Дори се случват много често. Но поставени тук, те придобиват една по-голяма жестокост. Едно е да знаеш, че някъде там се случва нещо, съвсем друго е да видиш, че се случва тук, пред очите ти. И написано от човек, който е наясно със себе си и възможностите си, а търси съвет, започва да изглежда нереално. Като някакъв зъл кошмар.
Не виждаш смисъл в лъжата, но ние достатъчно често сме виждали теми, които имат за цел единствено да създадат интрига. Теми, които отварят големи рани и въпреки лъжата в тях, болят.
Освен ако не се опитвам да излъжа себе си, което би трябвало да е лесно - аз си вярвам. Освен това съм и ревнива, но никога не съм изневерявала, дори и в мислите и чувствата си. Не се и съмнявам в себе си. Просто приемам, че мъжа е мъж и ако някоя жена сама му се предложи, най-вероятно ще се изкуши, дори и за секунда. Ако секундите станат повече - ревнувам
Сега сериозно. Просто ми се вижда безумно социалните да поставят някого пред такъв сложен казус. Не виждам и защо търсиш мнение, щом си наясно със себе си. Искаш съвет от нас - да разделиш ти децата или да оставиш да бъдат разделени. Да, случват се и такива неща. Дори се случват много често. Но поставени тук, те придобиват една по-голяма жестокост. Едно е да знаеш, че някъде там се случва нещо, съвсем друго е да видиш, че се случва тук, пред очите ти. И написано от човек, който е наясно със себе си и възможностите си, а търси съвет, започва да изглежда нереално. Като някакъв зъл кошмар.
Не виждаш смисъл в лъжата, но ние достатъчно често сме виждали теми, които имат за цел единствено да създадат интрига. Теми, които отварят големи рани и въпреки лъжата в тях, болят.
Аз бях от тези, дето писаха и вярваха, и много искам да продължавам да ти вярвам.
Конкретно не получих отговор на въпросите:
1. за какво точно нямат време да уредят документите на голямото дете?
2. казваш, че навсякъде в докладите пише, че имали силна връзка. какво по-конкретно пише и кой го е написал?
3. казваш, че психолозите били за поддържане на връзката. Кои психолози? Вие ли сте ги търсили, или познават децата, или как точно?
Това са важни неща, мамите тук, включително и аз, се опитаха да мислят и съпреживяват с вас, нека чуем подробности.
Конкретно не получих отговор на въпросите:
1. за какво точно нямат време да уредят документите на голямото дете?
2. казваш, че навсякъде в докладите пише, че имали силна връзка. какво по-конкретно пише и кой го е написал?
3. казваш, че психолозите били за поддържане на връзката. Кои психолози? Вие ли сте ги търсили, или познават децата, или как точно?
Това са важни неща, мамите тук, включително и аз, се опитаха да мислят и съпреживяват с вас, нека чуем подробности.
Здравей Маймунка, на въпроса ми защо на голямото дете документите не са уредени, отговорът от Директорката на Соц. служба беше "Вие нали знаете колко много деца има по домовете, просто не смогваме". Самият доклад мисля беше писан от психолога, който ходи в дома, на въпроса ми към директорката на дома, мога ли да говоря с детския психолог - тя повика една от госпожите и тя се представи като такава. Бях изумена. Сигурно жената изпълнява и двете дейности. В София нашите документи се подготвяха от социален работник, който е и психолог. Когато я запознах с целия случай, тя ми отговори, че тук децата не се разделят , а се дават заедно за осиновяване. Също беше много учудена и ми каза, че това не е редно и ме съветва ако решим да осиновим момиченцето, че е добре да посещаваме братчето. За съжаление от момиченцето не можахме да разберем нищо, защото то говори много малко /по малко от малкият ми син, който е на 1,10м/. От една година с нея работи логопед, но няма твърде голям успех. Поисках да видя картона, но все едно не ме чуха. Директорката на дома каза, че няма да ни убеждава - положението е такова. Тя ще отиде след две години при братчето си. Не можахме и да разберем какво чувства детето за съжаление.
Препоръчани теми