МОМИЧЕТА в ШАХ съм-ПОМОГНЕТЕ!

  • 5 115
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 9 517
За тестовете хич не им вярвам на социалните. Не съм си в къщи и не мога да цитирам точно, но децата ги изписват с два документа - единия е за здравословното състояние, бити ваксини, карани болести, изследвания, захранвате и др. подобни, другият би трябвало да отразява развитието на детето. При нас във втория документ фигурираха такива глупости, че имам чувството, че човекът, който го е писал, никога не е виждал детето. Още веднъж успех от мен  Hug

# 31
  • Мнения: 1 843
Четейки те, Венециас, оставам с впечатлението, че обличаш думите ни с една предубеденост, с която не съм съгласна.
И ще го кажа максимално просто.

Не смятам, че т.нар. забавяне при децата живели по-дълго време в институция за перманентно, нито за неизличима болест, нито пък го смятам за валидно за всяка една възраст.
Има една деликатна възраст, която не смея да посоча в точни граници, но да речем, че около 5-тата година, се усеща от околните най-много.
За самото дете шокът от новостите не е никак малък, натоварването да догони връстниците си е неимоверно, дори и да не се налага от родителите. Това е естествен процес, още повече, ако намеренията са, да не се изолира от околния свят.

Няма нищо непосилно и невъзможно. Но точно в тази възраст не само липсата на базисни знания, спомените от институцията и най-вече осъзнаването им, адаптацията (и като каже някой, че не имало адаптация, се чудя... това че не е била травматична, значи ли, че не я имало?), стремежа да се вземе колкото може повече от този нов свят, е огромно умствено и емоционално натоварване ... За щастие децата са много по-гъвкави и издръжливи на подобни промени от нас, но натоварването не е никак малко и за двете страни.

Детето на 17 вече е изграден човек в много аспекти. При него тези промени са осъзнати и желани, осмислени.

При дете на 5 не е така.
То не е бебе, но едва е започнало да оформя представите си за света и изведнъж му се струпват тези новости... То може да реагира по хиляди начини, в зависимост от темперамент, индивидуален характер и маниер на израз на всичко това. Но му е нужно цялото, 100% внимание на поне един възрастен.

Наложи се Ирина да тръгне доста бързо на детска градина и независимо, че я взимах рано, че тя не е правила кой знае какви истерии, след като разбра, че това НЕ Е "дома"... аз го отчитам като грешка.

Има незрими неща в една връзка, която не е кръвна, а се създава по волята на времето.
За много хора, Ирина винаги е била е послушно и свързано силно с мен дете. А аз виждам, че това й послушание е страх, любовта й понякога е... страх.
Ирина е себе си, когато си позволи да бъде капризна, претенциозна и дори непочтителна към мен.
След две години и половина, дъщеря ми още изпитва неистов страх, да не бъде изоставена. Това го знаем само тя и аз. За околните тя е едно радостно, красиво и щастливо момиченце.
Просто се питам, ако от началото не се бях отдала изцяло на това дете, до степен да ме погълне, а бях делила вниманието си, както през последната година... дали щях да знам до такава степен, какво изживява, какво чувства, какво мисли... Или и за мен всичко щеше да ок?

Тези ми думи не целят да убеждават или разубеждават, нека е ясно.
Децата са различни и всичко е възможно.
По-интересното е как се менят с времето. И как някои наши твърди убеждения днес, се разклащат силно утре. Това не е от значение. От значение е само да съумеем да спечелим онова безкрайно доверие в децата ни, че да се чувстват спокойно да споделят с нас и най-страшните си мисли. А не да угодничат от страх.

s_j74, стана дълго.
Наистина не знам как да ти помогна.
От една страна вие не сте взели решение и някои въпроси, както и честите срещи, могат да дадат надежда на това дете и ако те нямат продължение, да го наранят.
От друга страна, за да получиш поне бегла представа какво би ти предстояло и да прецениш, дали ще имате силите за това... се налага да гледаш, да питаш.

Разбира се, че не е толкова страшно! А и имаш по-големи деца. Могат да бъдат незаменими помощници. Надали ще заместят баткото, но ще бъдат новите сестри и братя на това дете. Виж, за братчето... не знам. Нашите деца също в повечето случаи имат такива. Усложнението при вас идва от информацията за емоционална връзка... Но за мен проблемът не е толкова във финансовата невъзможност да поемете грижа по още две деца (макар че, никак не е за подценяване), а в другата ангажираност. И двете деца не са бебета.

# 32
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Заставам на 100 % зад написаното от ДарЗаМен. От снощи мислех как да облека мислите си в думи. Тя за пореден път го направи по най-добрия начин.

И още нещо искам да припомня... Емо наистина е the best, искрено се радвам за него и родителите му  bouquet, но това е преди всичко защото
Тръгнахме от дом на дом- намерихме Емо в 48-я дом, който посетихме.

Е, ние няма как да си избираме децата (и слава Богу!), така че.... проблеми за решаване има... при повечето деца.... защото тези 47 домове са били пълни с неподходящи деца, нали така?

Не искам да оскърбявам никого, не се заяждам, просто споделям какво мисля. Може да е субективно, може да е погрешно според някого, сигурно имам предубеждения.

Последна редакция: пт, 12 юни 2009, 13:17 от Gankata

# 33
  • София
  • Мнения: 9 517
Заставам зад мнението на Дар и Ганката - не би могло да се каже по-точно  Hug

# 34
  • София
  • Мнения: 1 010
   И аз. Само исках да добавя и още нещо - да децата са различни, но и родителите са различни. За едни щом децата са нахранени и обгрижени значи са щастливи, а други се вглеждат в тях и искат да им осигурят и духовна и емоционална подкрепа ...
   И за авторката на темата - исках само да и кажа, че тази ситуация е трудна не само поради липсата на време и многото деца, а защото това няма да бъде като да въведеш 5 годишно дете отгледано в друго семейство в твоето. То може би емоционално е на 1, няма понятия за повечето неща иска специално внимание и много усилия да навакса всичко пропуснато... ох, спирам. Започнах изобщо да пиша,защото тя ми се стори много неподготвена за това, което я очаква и това ме стресна. Дано да греша!

# 35
  • Мнения: 76
"Започнах изобщо да пиша,защото тя ми се стори много неподготвена за това, което я очаква и това ме стресна. Дано да греша!"

Знаеш ли Kаtri, започваме като че ли много да се отклоняваме от темата, но искам да споделя нещо с теб. Хората се учат цял живот. Когато с моя съпруг решихме, че искаме да осиновим дете, аз изрових и прочетох цялата информация в този форум, заедно с книгата "Първична рана" и всичко останало, което изрових в нета /статии, мисли и т.н/. В момента в къщи контактувам с 3 различни детски характера. Повярвай ми, въпреки еднаквите гени, децата са коренно различни, с различни потребности. С всяко от тях разговарям по различен начин. Слизаш на тяхното ниво, поставяш се на тяхно място, провокираш, говориш, изваждаш най-доброто на бял свят, възпитаваш. Обсъдили сме в къщи с децата всички плюсове и минуси от осиновяването на едно детенце. И всички без бебето казаха в един глас "Нека да го направим". Подготвихме документите със съпруга ми и ги занесохме в съответната инстанция. Когато след 1-2 седмици се срещнахме със социалният работник-психолог, тя каза, че никога досега не са получавали такъв пълен набор с документи. При всичките ни срещи с нея, тя не ни каза нищо ново, нито на мен нито на децата, защото всички бяхме подготвени. Наистина не знам какъв е твоя опит, но повярвай ми чувстваме се подготвени да отгледаме с любов и в семейна среда още едно дете. Това, за което не бях подготвена е децата да са две. Зададох въпрос, защото ме е грижа за психическото им състояние. В края на краищата си мисля, че всички те са в институциите, защото покрай тях има някакъв проблем: ако не е брат, ще е болест или друго. И още нещо ще споделя, ако едно дете е отгледано в семейна среда, в която има постоянно кавги и разправии, ако браковете са няколко на майката или бащата, ако има природени братя и сестри, мислите ли, че средата е по добра от дома? Не съм сигурна.

# 36
  • София
  • Мнения: 9 517
И още нещо ще споделя, ако едно дете е отгледано в семейна среда, в която има постоянно кавги и разправии, ако браковете са няколко на майката или бащата, ако има природени братя и сестри, мислите ли, че средата е по добра от дома? Не съм сигурна.
Много зависи от това, дали детето е получавало персонално внимание, независимо от кавгите, разводите, смяната на партньорите, породените братя и сестри и т.н. На децата в домовете им липсва персонално внимание - една фигура, която да присъства неотменно в живота им и която да им дава топлина, нежност, любов. Така погледнато - да, мисля, че средата е по-добра от дома. Изключвам случаите, естествено, когато  детето е подложено на психически или физически тормоз от родителите си или е силно неглижирано.

# 37
  • Мнения: 2 123
Ох, катри... жената има три деца, все пак.... все да поназнайва нещо за отглеждането на деца по принцип.
За общите съвети относно отглеждането на осиновено дете - те ще важат при всяко осиновяване, назевисимо дали ще е с това детенце или с друго

s_j74   Hug Ако се концентрирам единствено върху първия въпрос, доколкото разбирам полето ти на размисъл е за това - можеш ли да осигуриш на детето връзка с брат му ... как, кога и по какъв начин. Ако се съгласиш - какво ще се случи, ако откажеш да вземеш детенцето какво ще се случи?
Мисля, твоята приятелка ти е дала страхотен съвет. Наистина говори с детенцето и виж тя какво ще ти каже.
Вярвам, че децата са си безкрайно важни един за друг, ако ще и 2 пъти да са се виждали. Представете си как живеете в концлагера (домовете в Бг не бих нарекла по друг начин), как ставате сутрин, какво правите, как се държат с вас ... целия кошмар ... ами дори простото знание, че има такъв човек те привързва
П.С
Това, че социалните казват, че "държат" да се запази връзката между децата е прекрасно, само се чудя как ще го контролират и как ще го подпомагат. Най прост пример - ако вие осиновите момиченцето с пълно осиновяване, родствената връзка между детето и биологичното му семейство се прекъсва. Тогава на какво основание ти ще искаш от директорката на дома, в който се отглежда братчето да се срещате с него... на какво основание и в качеството си на каква ще искаш информация за него... А ако го преместят в друг дом, в друг административне център... Не го виждам това нещо да ти кажа.... практически не виждам ка ще стане.

s_j74,
стискам ти палци  Hug Hug Hug

# 38
  • София
  • Мнения: 9 517
До сега търсих една тема и не можах да я намеря... ако някой я помни - беше за жена, биологична майка на две момчета, която не можеше да приеме осиновената си дъщеря. Така че според мен не е важен броя на децата, всяко дете е различно само по себе си. В случая вярвам, че s_j74 ще се справи с всички предизвикателства, каквото и решение да вземе. Впрочем смятам, че тя вече го е взела  Hug

# 39
  • Мнения: 76
Добре момичета, задавам последен въпрос.  Няма да Ви притеснявам повече, но вече сте ми толкова близки, че не мога да не Ви попитам следното:
Как виждате следната ситуация: Осиновяваме момиченцето, братчето го местят в друг дом. Ние я отглеждаме без да ходим по домовете на посещения /въпреки съветите на социалните/. т.е. избираме по малкото зло, както каза директорката на дома. Поне едното дете да бъде отгледано в семейство. На въпросите на детенцето, къде е брат и, ще отговаряме , че не знаем и нямаме тази информация, но вярваме, че той е добре и е попаднал сред добри хора, които се грижат добре за него и е щастлив, защото всъщност това ще си е самата истина ние няма да знаем къде е братчето. Това не са ли същите въпроси на които ще отговаряме, когато ни питат за жената, която ги е родила /аз няма да я нарека майка в никакъв случай, защото за мен тя не е такава/. Вашите дечица сигурно помнят дома и тяхните приятелчета там. Не съм си правила експеримента, ако попитам децата в къщи дали помнят детската градина, какво ли ще ми кажат. Сигурно имат някакъв смътен спомен, но мисля, че него го поддържаме ние родителите с разказите си за миналото. Опитвам се да намеря положителното във всеки един вариант и да не се спирам на лошите неща.
Извинявам се ако съм досадила на някой, но предполагам, че темата ще е полезна за други жени, които им предстои осиновяване.

# 40
  • София
  • Мнения: 1 010
  И аз виждам че го е взела и се радвам и за нея и за детето. Знам, че жена с 3 деца знае как се гледа дете. Просто не си представям 8-10 часов работен ден, голямо семейство, обръщане на внимание поне по малко на още 3 деца ... колко физическо време и сили има един човек... и ако тя не стане специална фигура за детето си как след време то ще я различи от многото лелки, които са се грижили за него...? Разбрах че е прочела доста,но бях длъжна да изкажа опасенията си. Пак повтарям - сигурно аз греша и много ще се радвам - дано е така и всички да са много щастливи и добре  Hug (А първата част от последния ми пост преди този беше адресирана до Венециас по повод нейното изказване, а не към авторката)

# 41
  • Мнения: 76
Katri, Фоксче, благодаря Ви на вас и всички за добрите думи. Моля Ви дами, изкоментирайте последния ми въпрос. За мен е важно, дали мога да постъпя така, както съм написала.

# 42
  • Мнения: 2 123
Въобще не досаждаш...

Говори с нея ...  Laughing
После пак ще мислим...

Чакай да те питам нещо... за вас, за теб лично има ли проблем и какъв детето да се вижда с брат си от време на враме... Какво казва твоята психоложка - добре ли е за детето, най-вече за другото... боже какъв кошмар.... Незнам има ли вариант децата да си пишат.
Но може би ти трябва лично за себе си да решиш - ти ще имаш ли емоционален проблем те да се виждат... пак  Hug сигурна съм че не ти е лесно

няма ли да имаш 2 пъти по-голям личен емоционален проблем, ако те не се виждат....

абсурд да сравняваш спомените на твоите деца от детската градина със спомените на едно дете от институцията

# 43
  • Мнения: 76
Fussi, мислиш ли, че един човек може да продължи напред, ако нещо постоянно го тегли назад към черното тъмно страшно минало, където някой я е родил и изоставил? Мога да я водя в дома, от който съм я взела ако поиска, защото там са сега нейните "майки". Нямаш си на представа с каква любов ги прегръщаше. Те я възпитаваха да каже заповядай, благодаря и т.н Те са се грижили за нея. Но да я водя в дома за големи деца, защото братчето ще бъде преместено в такъв, не смятам, че е добра идея. Някой беше написал по горе, как ще се чувстват те двамата? Надявам се ако вземем окончателно решение момиченцето да дойде при нас, да поработим малко с детски психолог. Но ако същият този детски психолог ни съветва да правим срещи, ситуацията ще е патова.
Написала съм си 3 листа въпроси, които ще задам утре на директорката на дома.
Katri, aз станах добра майка, съпруга и колежка, след като прочетох книгата на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите". СТРАХОТНА Е! Тя преобърна живота ми. Ако имате време хвърлете и един поглед. После ще ми кажете какво мислите.

# 44
  • Мнения: 955
С риск да прозвучи много наивно, не е ли възможно да се действа за уреждането на документите на момченцето? Така поне ще знаете, че ще отиде в семейство и дори (мечти...) може да знаете къде....  Нали е въпрос само на време, нека се заемат, като са толкова загрижени за децата. какво толкова има да уреждат, не ми стана ясно.  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт