Не мисля, че пребиваването ми тук се е отразило по някакъв начин на българският ми- нямам акцент, говоря нормално.
И аз така
- Публикувана: 13 юни 2009, 10:27 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2009, 15:50 ч.
Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския
И аз така
И аз познавам един човек, дето е в Полша вече 40 години - акцент няма, от време на време си построява изреченията с полски синтаксис, но като цяло си говори доста чист български език. Затова пък никога не казва "ние българите", а "ние поляците"... За мен това е по-трагичния вариант от това да си объркаш малко езика.
За себе си - не мисля, че съм си развалила българския след 9 години тук, без българи наоколо. От време на време се усещам, че правя някакви стилистични грешки или използвам полски синтаксис - но това е първите дни в България. После нямам проблеми. За мен проблемът е повече такъв, че има моменти, когато не се усещам на кой точно език говоря. Миналия месец в България след разговор със съпруга ми, по инерция започнах да говоря на майка ми на полски. А като се върнах в Полша, купувам малка вода за детето и се чудя защо продавачът ме гледа странно и ми прави разни мимики. После се усетих, че съм му говорила на български (преди това с малкия говорих на български).
Мисля обаче, че това са нормални неща, тъй като и аз се смятам за нормална българка.
За себе си - не мисля, че съм си развалила българския след 9 години тук, без българи наоколо. От време на време се усещам, че правя някакви стилистични грешки или използвам полски синтаксис - но това е първите дни в България. После нямам проблеми. За мен проблемът е повече такъв, че има моменти, когато не се усещам на кой точно език говоря. Миналия месец в България след разговор със съпруга ми, по инерция започнах да говоря на майка ми на полски. А като се върнах в Полша, купувам малка вода за детето и се чудя защо продавачът ме гледа странно и ми прави разни мимики. После се усетих, че съм му говорила на български (преди това с малкия говорих на български).
Мисля обаче, че това са нормални неща, тъй като и аз се смятам за нормална българка.
За мен проблемът е повече такъв, че има моменти, когато не се усещам на кой точно език говоря.
И аз така. Понеже повече ползвам английски и като си ходя в БГ понякога без да искам заговарям хората на английски. Веднъж трябваше да превеждам на братовчедка ми от английски това дето мъжът ми и говореше, защото тя не разбира. Та изказа се човека и аз и го превеждам. Като свърших тя ми каза: Айде сега го кажи на бълкгарски , явно е било на английски и това, което съм направила е само да обърна пряката реч в непряка
(това се случва малко след като се запознахме с мъжа ми и още си общувахме на английски, в случай че се чудите защо е говорел английски, а не датски) 
Затова пък никога не казва "ние българите", а "ние поляците"... За мен това е по-трагичния вариант от това да си объркаш малко езика.
Това наистина е трагично.
Ако има такива хора, това са лигавщини. 
15 години живея в чужда държава и нямам акцент. Не говоря Български грешно. Да, използвам по някога английски думи, но това е от мързел.
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
15 години живея в чужда държава и нямам акцент. Не говоря Български грешно. Да, използвам по някога английски думи, но това е от мързел.
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
Затова пък никога не казва "ние българите", а "ние поляците"... За мен това е по-трагичния вариант от това да си объркаш малко езика.
Това наистина е трагично.Ако има такива хора, това са лигавщини.
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
Ъммм, не винаги обаче-голямата ми дъщеря на 7 години-дойдохме тук когато беше бебе в момента говори български, не перфектно, но доста от наборчетата и в Бг не могат и на малкият и пръст да стъпят.Малката също говори български, е по бебешки, но пък и се разбира-през повечето време са в испаноговоряща среда.Всичко зависи от това с каква нагласа си-дали да се стремиш да запазиш родния си език или да се правиш на тип "Кеми ТодорроФ"
По принцип е нормално след доста години прекрани в чуждоезична среда да вмяташ по някоя дума, примери мога да дам много, ама чак пък да си рзвалиш чувствително българския...
Аз нямам " 4" на escape 
. Ако някой знае къде да го намеря, да свирка 
.
А " ш" си имам аз , както и другите букви от кирилицата
.
. Ако някой знае къде да го намеря, да свирка .А " ш" си имам аз , както и другите букви от кирилицата
.Ако си настроиш форума на ВР (фонетична), а компютъра на EN (английски), Ч е на |§ клавиша (норвежка клавиатура), който е точно под escape и преди 1.
Поне на моя норвежки лаптоп е там.
Обърквацията настъпва, ако компютъра ти е на NO, а форума на ВР - тогава същия клавиш дава Ю.
Ако пък ползваш BG (БДС) във форума и EN на компютъра, същия клавиш дава `.
) показва същия клавиш с BG настройка на форума и NO на компютъра.
Това са вариантите
Иначе по темата:
Не мисля, че е добре да се обобщава, че щом някой говори с акцент или забравя български думи, непременно "позира" или се "лигави".
Може и да има такива хора, но едва ли се отнася за всички.
За мен е нормално човек, който активно ползва друг/и език/езици, да е позагубил автоматизацията на родния си език.
Някои я губят, други - не.
Не бих го отдала на "лингвистични липси" или други "липси", просто на различно функциониране на мозъка.
За себе си мога да кажа, че българския си ми е на предишното ниво с малки изключения - понякога наум ми идва първо някоя дума на норвежки, английски или дори гръцки, когато няма точен еквивалент на български, който да изрази точно това, което имам предвид.
Но според мен такива неща се случват на хора, които владеят повече чужди езици и са обогатили речниковия и понятийния си запас с думи и изрази, които имат точно определен "нюанс" в даден контекст или се използват в дадена ситуация.
За пример ще дам норвежката дума flink, за която не мога да намеря точен еквивалент на български (прилагателно).
На английски я превеждат като good, clever, to do something well, to be good at.
Не се сещам за българска дума с точно такова значение, а "добър" не ми се струва подходяща, нито пък "сръчен".
Не мисля, че е добре да се обобщава, че щом някой говори с акцент или забравя български думи, непременно "позира" или се "лигави".
Може и да има такива хора, но едва ли се отнася за всички.
За мен е нормално човек, който активно ползва друг/и език/езици, да е позагубил автоматизацията на родния си език.
Някои я губят, други - не.
Не бих го отдала на "лингвистични липси" или други "липси", просто на различно функциониране на мозъка.
За себе си мога да кажа, че българския си ми е на предишното ниво с малки изключения - понякога наум ми идва първо някоя дума на норвежки, английски или дори гръцки, когато няма точен еквивалент на български, който да изрази точно това, което имам предвид.
Но според мен такива неща се случват на хора, които владеят повече чужди езици и са обогатили речниковия и понятийния си запас с думи и изрази, които имат точно определен "нюанс" в даден контекст или се използват в дадена ситуация.
За пример ще дам норвежката дума flink, за която не мога да намеря точен еквивалент на български (прилагателно).
На английски я превеждат като good, clever, to do something well, to be good at.
Не се сещам за българска дума с точно такова значение, а "добър" не ми се струва подходяща, нито пък "сръчен".
щастлива , в датския има същата дума flink и мислех, че е и със същото значение. На датски означава мил, добър. А dygtig има значението, което ти си посочила за норвежката flink. Има доста чужди думи, които нямат точен еквивалент на български или ако го имат звучи неествествено да се използва.
