Разбира се питането ми е към тези, които са си го влошили осезаемо за околните и за тях самите. Аз за щастие още си говоря с нормален български акцент и се изразявам приемливо. След 5 години в чужбина. Но имам познати, които направо запецват, непрекъснато включват чужди думи в изказа си, както и такива с откровен акцент. След 7 години в Гърция примерно една приятелка говори като гъркиня, която в момента учи български. Изумих се като я чух. Преди това си чатехме, ползва гръцки думи но много рядко в чата и в общи линии почти не личи. Ама като я чуеш и не можеш да познаеш, че е същия човек.
- Публикувана: 13 юни 2009, 10:27 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2009, 15:50 ч.
Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския
Това, ако изобщо приемем, че може да се случи на нормален българин, напуснал България в недетска възраст, според мен се случва на хора, които са изпитвали особена трудност да научат местния език. Просто това са хора, оперирани от "лингвистичен талант", нека така да го наречем 
, и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет.
Така мисля аз.
, и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет. Така мисля аз.
Тук съм вече повече от 10 години-нямам акцент,много рядко ми се случва да вмъкна някоя местна дума в бг. 
Но пък имах интресен разговор с една сирийка която живее в Бг с мъжа и децата си и учи медицина-беше ми заявила-дай да говорим на бг защото съм забравила арабският
-но,при нея си беше чиста поза,иначе как комуникира с техните по цяло лято когато в тук
Но пък имах интресен разговор с една сирийка която живее в Бг с мъжа и децата си и учи медицина-беше ми заявила-дай да говорим на бг защото съм забравила арабският
-но,при нея си беше чиста поза,иначе как комуникира с техните по цяло лято когато в тук 
Аз мисля, че това може да се случи само на хора, които в чужбина не използват българския изобщо (т.е. не форум, не деца, не съпруг, никаква възможност).
Иначе за мен определението "да си развалите чувствително българския" е много разтегливо - чувствително от чия гледна точка?! На мен ми е достатъчно да забележа, че структурирам изречението си, както го правя на чуждия език и за мен това е чувствителна промяна
Никога не съм срещала хора, които след пребиваване в чужбина да говорят на родния си език с акцент
Да се вкарват думи от чуждия език пък ми се вижда нормално и не го приемам за "чувствително разваляне"
Иначе за мен определението "да си развалите чувствително българския" е много разтегливо - чувствително от чия гледна точка?! На мен ми е достатъчно да забележа, че структурирам изречението си, както го правя на чуждия език и за мен това е чувствителна промяна
Никога не съм срещала хора, които след пребиваване в чужбина да говорят на родния си език с акцент
Да се вкарват думи от чуждия език пък ми се вижда нормално и не го приемам за "чувствително разваляне"
Това, ако изобщо приемем, че може да се случи на нормален българин, напуснал България в недетска възраст, според мен се случва на хора, които са изпитвали особена трудност да научат местния език. Просто това са хора, оперирани от "лингвистичен талант", нека така да го наречем , и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет.
Така мисля аз.
, и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет. Така мисля аз.
Аболютно същото мисля и аз. С добавката, че колкото по-добре знаеш местния език, толкова повече време ти отнема да си "развалиш" блгарския. Например аз знам френски много добре и при престоя си във Франция нямах проблем нито с вмъкване на френски думи като говоря на български, нито след това като се върнах някой можеше да разбере, че съм била другаде. Сега живея в Австралия, а английският ми винаги е бил плна импровизация. Доста английски думи използвам докато говоря на български (например днес бяхме на inspection, вместо на оглед, да речем
), акцент слава богу нямам още. Обяснението ми на горния феномен е, че като не можеш да се изразяваш пълноценно на един език (в случая английски), за да ти е по-лесно и да не мислиш непрекъснато, си създаваш нещо като буфер (като кеш паметта на компютрите), в който изсипваш по-често използвани думи и изрази, за да ти е по-лесно. Лошото е, че по този начин ограничаваш и капацитета си на родния език, защото използваш по-прости думи и се изразяваш по-елементарно, и така може много лесно да се получи омагьосан кръг, ако съзнателно не се полагат усилия и за двата езика. Да се пише, да се чете, да се говори.
Ха 
,а вие какво разбирате под "4увствително разваляне"????
нормален българин???
Вие явно сте нормални бьлгари
,за това обяснете ми 
Фактори като пребиваване в 4ужда страна от много години и никакьв контакт с бьлгари явно те прави НЕНОРМАЛЕН бьлгарин,или с липса на "лингвистичен талант" 
Еййй от толкова години в този форум все си казвам ,4е няма какво да ме изненада ве4е,все пак и тук вси4ки сме бьлгари ,оба4е всеки ден ме изумявате все пове4е и все пове4е.
Познавам моми4е което от 15 години е омьжено за арабин.Тьй като тя няма по4ти никакьв контакт с БГ в момента говори с акцент,оба4е тази НЕНОРМАЛНА бьлгарка излезнала в "недетска "вьзраст от БГ се опитва да нау4и арабските си де4ица всеки ден на неЩо бьлгарско
.По ваШата теза за "лингвистичният талант" да кажа ,4е е имала висШе в БГ.Явно това е много важно за вас .
Ли4но аз се радвам ,4е преди години намерих този форум
,4ета,пиШа,забавлявам се с глупости на НОРМАЛНИ бьлгари .Сигурно ако не го бях открила сега и аз Щях да сьм ненормална .Така де 
,явно неЩата които ни се слу4ват в живота ни ,ни правят по малко бьлгари ,или по НОРМАЛНИ
Сега естествено Ще се изпиШат 20 страници с доста абсурдни доводи ,и с цел да се докаже,неЩо доста обидно за доста НОРМАЛНИ сьнародници:thinking:
Или това е някакьв нов вид да се избиват комплекси
О4евАдно тази жена няма синдрома на липса на "лингвистичен талант"
Ти пьк,според НОРМАЛНИТЕ бьлгари ,това са НЕНОРМАЛНИ 
ХОРА
Хайде стига толкова...сега.....20 страници
,а вие какво разбирате под "4увствително разваляне"????нормален българин???
Вие явно сте нормални бьлгари
,за това обяснете ми Фактори като пребиваване в 4ужда страна от много години и никакьв контакт с бьлгари явно те прави НЕНОРМАЛЕН
бьлгарин,или с липса на "лингвистичен талант" Еййй от толкова години в този форум все си казвам ,4е няма какво да ме изненада ве4е
,все пак и тук вси4ки сме бьлгари ,оба4е всеки ден ме изумявате все пове4е и все пове4е.Познавам моми4е което от 15 години е омьжено за арабин.Тьй като тя няма по4ти никакьв контакт с БГ в момента говори с акцент,оба4е тази НЕНОРМАЛНА бьлгарка излезнала в "недетска "вьзраст от БГ се опитва да нау4и арабските си де4ица всеки ден на неЩо бьлгарско
.По ваШата теза за "лингвистичният талант" да кажа ,4е е имала висШе в БГ.Явно това е много важно за вас .Ли4но аз се радвам ,4е преди години намерих този форум
,4ета,пиШа,забавлявам се с глупости на НОРМАЛНИ бьлгари .Сигурно ако не го бях открила сега и аз Щях да сьм ненормална .Така де ,явно неЩата които ни се слу4ват в живота ни ,ни правят по малко бьлгари ,или по НОРМАЛНИ Сега естествено Ще се изпиШат 20 страници с доста абсурдни доводи
,и с цел да се докаже,неЩо доста обидно за доста НОРМАЛНИ сьнародници:thinking:Или това е някакьв нов вид да се избиват комплекси
Но пък имах интресен разговор с една сирийка която живее в Бг с мъжа и децата си и учи медицина-беше ми заявила-дай да говорим на бг защото съм забравила арабският -но,при нея си беше чиста поза,иначе как комуникира с техните по цяло лято когато в тук
-но,при нея си беше чиста поза,иначе как комуникира с техните по цяло лято когато в тук Аз мисля, че това може да се случи само на хора, които в чужбина не използват българския изобщо (т.е. не форум, не деца, не съпруг, никаква възможност).
ХОРАХайде стига толкова...сега.....20 страници
Val, много се забавлявах с твоя пост
Преди години си определям среща с приятелка в България, тя малко закъснява, аз - колкото повече я чакам, толкова повече се вълнувам Идва тя, а на мен първата ми реакция на радост, която излезе от устата... беше на иврит От вълнението, съвсем спонтанно и необмислено си беше, даже не се усетих, тя ми го каза 
Не съм си мислила нормална ли и изглеждам в този момент, дали не си мисли, че се префърцунвам нещо или пък да реши, че съм забравила родния си език Ами, в ежедневието си така съм свикнала да реагирам... На български не казваме и "Уау", но, ако така казваш при изненада всеки път, когато искаш и другия да те разбере, че си изненадан, може да ти се изплъзне и когато говориш на български
Нямам претенции, че съм усвоила чуждия език на ниво роден - когато съм изморена вечер и цял ден съм си кривила езика с "х"-та, "л" и"р", които са различни фонеми от познатите ни на български, ми идва много по-лесно да си кажа мисълта на български. А на какъв език броите (пари напр.) на ум? Така се определя кой език на човек е доминантен
И на мен форумите много ми помогнаха да си "възстановя" обикновения за мен начин на изразяване на български, макар че все пак писмено и устно... има разлика
Преди години си определям среща с приятелка в България, тя малко закъснява, аз - колкото повече я чакам, толкова повече се вълнувам
Идва тя, а на мен първата ми реакция на радост, която излезе от устата... беше на иврит От вълнението, съвсем спонтанно и необмислено си беше, даже не се усетих, тя ми го каза Не съм си мислила нормална ли и изглеждам в този момент, дали не си мисли, че се префърцунвам нещо или пък да реши, че съм забравила родния си език Ами, в ежедневието си така съм свикнала да реагирам... На български не казваме и "Уау", но, ако така казваш при изненада всеки път, когато искаш и другия да те разбере, че си изненадан, може да ти се изплъзне и когато говориш на български Нямам претенции, че съм усвоила чуждия език на ниво роден - когато съм изморена вечер и цял ден съм си кривила езика с "х"-та, "л" и"р", които са различни фонеми от познатите ни на български, ми идва много по-лесно да си кажа мисълта на български. А на какъв език броите (пари напр.) на ум? Така се определя кой език на човек е доминантен
И на мен форумите много ми помогнаха да си "възстановя" обикновения за мен начин на изразяване на български, макар че все пак писмено и устно... има разлика
Всичко е много относително, например кой колко български е знаел, че да го забрави. Аз още едно врем си имах проблеми с правописа на бг. език, а сега като ми се наложи да пиша на бг, език виждам, че доста съм го забравила, правя тъпи грешки, чудя се дълго как се пише дадена дума... Но говоримо нямам такива проблеми. Говоря си на софийски диалект без да се срамувам.
Установих обаче, че някои чужди думи, например от немски език, са по богати на съдържание от българските и за да се изкажа точно ми е по лесно да го кажа на немски от колкото на бг. език. Но това се случва само, ако събеседникът ми знае немски. Иначе не познавам българи, които така да са си развалили езика, че да ми направи впечатление.
Установих обаче, че някои чужди думи, например от немски език, са по богати на съдържание от българските и за да се изкажа точно ми е по лесно да го кажа на немски от колкото на бг. език. Но това се случва само, ако събеседникът ми знае немски. Иначе не познавам българи, които така да са си развалили езика, че да ми направи впечатление.
Val, oбратното на 'нормален' не е непременно 'ненормален'. Прекалено буквално и някак елементарно си разтълкувала написаното от мен.
Съгласна с добавката.
Ами! "Уау" от години вече е типично българско възклицание.
С добавката, че колкото по-добре знаеш местния език, толкова повече време ти отнема да си "развалиш" блгарския.
На български не казваме и "Уау",
Нямам акцент, но за мен това не е най-голям индикатор за това дали един език е развален или не. Не съм се и замисляла много, защо при някой хора се получава. А и единици са тези, които съм срещала с придобит акцент на български.
За себе си усетих разлика, когато прекалено много години не можех да пътувам до България. Българският ми стана по тромав, в смисъл, има думи за които трябва да се позамисля, понякога не мога да се сетя за точната дума. Много по-лесно ми е да я заменя с английска.
Усетих го много осезателно миналото лято, когато си бях в България, след всичките тези години. В самото начало имаше моменти, когато просто "зацепвах", не можех да се сетя за българската дума, а не можех да употребя чуждата, защото хората нямаше да ме разберат. При по-голям престой, обаче нещата си идват на място отново. Като с всеки език.
Също словоредът ми е английски доста често.
Интересно е и това за числата, което някой е споделил. Определено много по-лесно за мен, тогава когато трябва да използвам цифри е да бъде на английски.
Радвам се, че има форуми. С тях наистина е много по-лесно, нямаше ги в началото, когато напусках България и мога да сравня. Попълвам много кръстословици на български език.
Освен това винаги се старая (особено когато пиша тук) да не използвам веднага английската, доминираща в съзнанието ми дума. Опитвам се да намеря подходящата българска.
Виждам, че много българи, живеещи тук пишат много смесено. Не забелязвам чак такава тенденция при българите, живеещи в други страни. За мен е дразнещо и се опитвам да не го правя - още един начин да си помагам за запазване на езика.
За себе си усетих разлика, когато прекалено много години не можех да пътувам до България. Българският ми стана по тромав, в смисъл, има думи за които трябва да се позамисля, понякога не мога да се сетя за точната дума. Много по-лесно ми е да я заменя с английска.
Усетих го много осезателно миналото лято, когато си бях в България, след всичките тези години. В самото начало имаше моменти, когато просто "зацепвах", не можех да се сетя за българската дума, а не можех да употребя чуждата, защото хората нямаше да ме разберат. При по-голям престой, обаче нещата си идват на място отново. Като с всеки език.
Също словоредът ми е английски доста често.
Интересно е и това за числата, което някой е споделил. Определено много по-лесно за мен, тогава когато трябва да използвам цифри е да бъде на английски.
Радвам се, че има форуми. С тях наистина е много по-лесно, нямаше ги в началото, когато напусках България и мога да сравня. Попълвам много кръстословици на български език.
Освен това винаги се старая (особено когато пиша тук) да не използвам веднага английската, доминираща в съзнанието ми дума. Опитвам се да намеря подходящата българска.
Виждам, че много българи, живеещи тук пишат много смесено. Не забелязвам чак такава тенденция при българите, живеещи в други страни. За мен е дразнещо и се опитвам да не го правя - още един начин да си помагам за запазване на езика.
Завършила съм Българска филология,владея писмено и говоримо три езика,от година изучавам още един.Малко повече от година живея в Холандия.Т.е. не отговарям на нито един от критериите за разваляне на езика(дълъг престой в чужбина и липса на лингвистичен талант) .
НО,след тримесечен престой тук и почти пълна липса на комуникация на български- не можех да си оправя настройките на лаптопа и в Скайпа само пишех-така общувах с близките ми.Като се прибрах в България,още на летището извиках на мъжа ми на Английски да ме забележи сред навалицата.Цял следобяд вмъквах английски думи, понеже не ми идваше в ума българската,а вечерта като гледахме новините по телевизията-чувах,но не разбирах какво се говори .
На другия ден всичко си дойде на мястото .
Безспорен факт,е че ежедневната употреба на някои езици променят артикулационния апатат,преминаването от аналитичен на синтетичен тип език,води до грешки в словореда,необходим е адаптационен период на човек да превключи-чисто физиологична мозъчна дейност....
И както казва Вал давайте сега да се определяме кой нормален,кой - не
Ако има някой да сподели нещо по темата-да,но нека се въздържаме от обобщения и изводи
НО,след тримесечен престой тук и почти пълна липса на комуникация на български- не можех да си оправя настройките на лаптопа и в Скайпа само пишех-така общувах с близките ми.Като се прибрах в България,още на летището извиках на мъжа ми на Английски
да ме забележи сред навалицата.Цял следобяд вмъквах английски думи, понеже не ми идваше в ума българската,а вечерта като гледахме новините по телевизията-чувах,но не разбирах какво се говори .На другия ден всичко си дойде на мястото .
Безспорен факт,е че ежедневната употреба на някои езици променят артикулационния апатат,преминаването от аналитичен на синтетичен тип език,води до грешки в словореда,необходим е адаптационен период на човек да превключи-чисто физиологична мозъчна дейност....
И както казва Вал давайте сега да се определяме кой нормален,кой - не
Ако има някой да сподели нещо по темата-да,но нека се въздържаме от обобщения и изводи
Когато напуснах България нямаше интернет и скайп, както и евтини самолетни билети. Едва от скоро познавам българи тук и то благодарение на форума.
Може да се каже , 4е си "развалих" българския сравнително бързо, до степен да се срамувам да си отворя устата през първите дни като се върнех в България. Обърка ми се и словореда. Объркаха ми се много работи в понятията дори. Може би се дължи на това, 4е не знаех новият език и се стараех да го нау4а, като пренебрегнах българския за известно време. Така 4е, процесът на "разваляне на българския" беше много кратък при мен.
След като запо4нах да влизам във форума си възстанових нивото и сега не мисля , 4е отстъпвам много на българите, живяли само в България. А колко е неграмотно новото поколение е друга тема
.
А за акцента и дали имам такъв, не знам, никой не го е коментирал поне.
Оба4е, това дали си грамотен , зависи изцяло от това дали си бил грамотен преди да напуснеш България. Този , който си е бил неграмотен си остава такъв и обратно. Не може липсата на елементарна граматика и стил на изразяване да се оправдава само с новата държава и езиковото влияние.
А хора тип Кеми Тодороф са жалки. След като съм живяла половината си живот в 4ужбина съм убедена , 4е силният акцент и "забравяне" на родния език са само поза. Особено в Интернет ерата и нали4ието на скайп. След като аз си запазих българския и нямам акцент , дори без интернет и скайп , никой не може да ме убеди в противното. Ама може би си е до желанието, както и до други работи .
Може да се каже , 4е си "развалих" българския сравнително бързо, до степен да се срамувам да си отворя устата през първите дни като се върнех в България. Обърка ми се и словореда. Объркаха ми се много работи в понятията дори. Може би се дължи на това, 4е не знаех новият език и се стараех да го нау4а, като пренебрегнах българския за известно време. Така 4е, процесът на "разваляне на българския" беше много кратък при мен.
След като запо4нах да влизам във форума си възстанових нивото и сега не мисля , 4е отстъпвам много на българите, живяли само в България. А колко е неграмотно новото поколение е друга тема
. А за акцента и дали имам такъв, не знам, никой не го е коментирал поне.
Оба4е, това дали си грамотен , зависи изцяло от това дали си бил грамотен преди да напуснеш България. Този , който си е бил неграмотен си остава такъв и обратно. Не може липсата на елементарна граматика и стил на изразяване да се оправдава само с новата държава и езиковото влияние
. А хора тип Кеми Тодороф са жалки. След като съм живяла половината си живот в 4ужбина съм убедена , 4е силният акцент и "забравяне" на родния език са само поза. Особено в Интернет ерата и нали4ието на скайп
. След като аз си запазих българския и нямам акцент , дори без интернет и скайп , никой не може да ме убеди в противното. Ама може би си е до желанието, както и до други работи .
Акцент нямам, обаче...чат пат се случва да кажа думи, които съм ги чула тук за първи път (става въпрос за специфични термини)..е...онзи ден например изтърсих *указание за употреба* вместо *упътване* И когато беснея, вместо да псувам, предпочитам да кажа *shit* респ. *Scheisse*
И когато беснея, вместо да псувам, предпочитам да кажа *shit* респ. *Scheisse*
Успях да си запазя българския на отлично ниво, по-добро от това на средния българин в България, през цялото време. Преди година обаче започнах работа, която е свързана с писане на английски на изключително високо ниво, почти по цял ден. Освен това свободното ми време се сведе до почти нула, та започнах и аз да занемарявам изказа, да давам напряко. Още не съм започнала да говоря с акцент или да пиша "й" вместо "и", де.
Напоследък се улавям, че забравям кой род са някои думи на български и в разговор по телефона ми се случва да кажа "един кофа за боклук". Проблемът идва от трите рода на български и трите рода на немски, които рядко съвпадат
Акцент нямам, но усещам, че от обикновените разговори, които водя, ми е закърнял речника, който имах за прилично богат на български - разни специфични думички идват по-трудно на мястото си в изреченията ми. Тук-там вкарвам и немски словоред вече.
Това успях да разваля за 11 г.
Акцент нямам, но усещам, че от обикновените разговори, които водя, ми е закърнял речника, който имах за прилично богат на български - разни специфични думички идват по-трудно на мястото си в изреченията ми. Тук-там вкарвам и немски словоред вече.
Това успях да разваля за 11 г.
на някои думи се замислям, няма на4ин, а и бг език се промени много напоследак
4ат пат за по_бързо вкарвам някоя ит. дума но само с хора, живееЩи в италия и без да прекалявам
акцент мисля, 4е нямам
най_смеШни са ми хората, на които хем им куца 4уждия език, хем се правят, 4е и бг са забравили ....
4ат пат за по_бързо вкарвам някоя ит. дума но само с хора, живееЩи в италия и без да прекалявам
акцент мисля, 4е нямам
най_смеШни са ми хората, на които хем им куца 4уждия език, хем се правят, 4е и бг са забравили ....
Повече от 2 години не бях обелила дума на български и понякога български думи не ми идваха на езика, но пък чак да си развалим българския и акцент .
Познавам хора от 30 и повече години тук и си говорят нормално, за разлика от келешите, които след 2 години в чужбина се опитват да привлекат внимание с "картоф" във устата.
. Познавам хора от 30 и повече години тук и си говорят нормално, за разлика от келешите, които след 2 години в чужбина се опитват да привлекат внимание с "картоф" във устата.
Аз трябва да отбележа, че след една година в чужбина, прибирайки се в родината за ваканция всички ми казваха, че говоря български много смешно. Отдавам го на това, че по онова време учех нов език и вероятно стараейки се да го изговарям вярно съм променила и звуци в родната реч.
Сега мога да кажа, че говоря български без акцент. Но когато се развълнувам или искам да кажа нещо бързо доста често вмъквам чужди думички и/или обръщам словореда.
Преди време се бях уловила, че не мисля на български и ми беше много странно, но пък явно си е част от живота в странство.
Много съм доволна обаче, защото и децата ми говорят хубав български, без акцент, макар и с по- ограничен речник.
Сега мога да кажа, че говоря български без акцент. Но когато се развълнувам или искам да кажа нещо бързо доста често вмъквам чужди думички и/или обръщам словореда.
Преди време се бях уловила, че не мисля на български и ми беше много странно, но пък явно си е част от живота в странство.
Много съм доволна обаче, защото и децата ми говорят хубав български, без акцент, макар и с по- ограничен речник.
Аз съм възрастна жена и вече мозъка ми не скача лесно от език на език.
Забелязах това след един разговор в 3езична среда ( мъжът ми италианец, аз, българка, к говори италиански и дете, което говори английски), че за участниците без мен превключването не беше проблем. Аз съм просто по-бавна и може да се приеме, като забравяне. Често взе да ми се случва да не мога да заместя веднага дума на български не защото говоря перфектен италиански, а защото ми трябва повече време. Да взема да пия лекарства за оросяване ли.. може нЕкое Нинтендо да пробвам да си упражнявам мозъчната възраст... не знам, но съм притеснена. Да вземат да ме обявят за някоя поиталианчила се емигрантка... ужас.
Забелязах това след един разговор в 3езична среда ( мъжът ми италианец, аз, българка, к говори италиански и дете, което говори английски), че за участниците без мен превключването не беше проблем. Аз съм просто по-бавна и може да се приеме, като забравяне. Често взе да ми се случва да не мога да заместя веднага дума на български не защото говоря перфектен италиански, а защото ми трябва повече време. Да взема да пия лекарства за оросяване ли.. може нЕкое Нинтендо да пробвам да си упражнявам мозъчната възраст... не знам, но съм притеснена. Да вземат да ме обявят за някоя поиталианчила се емигрантка... ужас.
Аз съм възрастна жена и вече мозъка ми не скача лесно от език на език.
Забелязах това след един разговор в 3езична среда ( мъжът ми италианец, аз, българка, к говори италиански и дете, което говори английски), че за участниците без мен превключването не беше проблем. Аз съм просто по-бавна и може да се приеме, като забравяне. Често взе да ми се случва да не мога да заместя веднага дума на български не защото говоря перфектен италиански, а защото ми трябва повече време. Да взема да пия лекарства за оросяване ли.. може нЕкое Нинтендо да пробвам да си упражнявам мозъчната възраст... не знам, но съм притеснена. Да вземат да ме обявят за някоя поиталианчила се емигрантка... ужас.
Забелязах това след един разговор в 3езична среда ( мъжът ми италианец, аз, българка, к говори италиански и дете, което говори английски), че за участниците без мен превключването не беше проблем. Аз съм просто по-бавна и може да се приеме, като забравяне. Често взе да ми се случва да не мога да заместя веднага дума на български не защото говоря перфектен италиански, а защото ми трябва повече време. Да взема да пия лекарства за оросяване ли.. може нЕкое Нинтендо да пробвам да си упражнявам мозъчната възраст... не знам, но съм притеснена. Да вземат да ме обявят за някоя поиталианчила се емигрантка... ужас.
А другите участници в разговора колко езични са били? Ти единствената триезична ли си била?
Аз имам същия проблем при превключването от иврит на английски
Не си по-бавна, ами допълнителният чужд език те бави
Чета тук дискусията и си мисля - доста добре се разбираме, със все разваления си от чужбина български
Аз само да напомня, че като пишете на кирилица, има "ч", не е нужно да ползвате 4-ката Същото и за "ш" и 6-цата...
Аз съм с кратък стаж на живот в чужбина, но се надявам никога да не си разваля българския. Никоя от приятелките ми, които по една или друга причина живеят извън БГ, не показва каквато и да е промяна в езика.
Около мен няма никакви българи, но аз се опитвам да чета неща на бг в нета или пък си говоря с нашите и приятели... Надявам се и бебчо един ден да го говори
Признавам, че доста се дразня на акценти в родния език...
Същото и за "ш" и 6-цата...Аз съм с кратък стаж на живот в чужбина, но се надявам никога да не си разваля българския. Никоя от приятелките ми, които по една или друга причина живеят извън БГ, не показва каквато и да е промяна в езика.
Около мен няма никакви българи, но аз се опитвам да чета неща на бг в нета или пък си говоря с нашите и приятели... Надявам се и бебчо един ден да го говори
Признавам, че доста се дразня на акценти в родния език...
Според мен има значение и езикът на страната където сме се преселили. Примерът, който дадох е за жена с типичен гръцки акцент. Понеже познавам гърци, които говорят БГ забелязвам, че когато тя говори звучи по същия начин. И изобщо не е поза. С нея си говорехме по чата и преди да се чуем тя наколко пъти ме предупреди, че е забравила българки и говори с акцент. Аз не можах да повярвам. Но като я чух повярвах. Това е възможно, сигурна съм че не е поза поне в нейния случай. Обаче тук в Дания дългогодишните българи нямат датски акцент. Всички си говорят чист български. Само дето може да се случи да вмъкнат някоя датска дума понеже не се сещат за българска. Дори не съм забелязала да ползват датски словоред на БГ език. Мисля, че колкото по малко ползваш български толкова повече го забравяш. както и че колкото по лесно си научил някой език и по добре го знаеш, толкова по дефектен става българския ти. Гръцкия примерно е много лесен за българите, учи се лесно и се говори лесно. Докато датския е доста гаден, учи се много време и разликите са толкова големи както и произношението толкова трудно, чак болезнено, че на човек му олеква като заговори на БГ. Колкото са по различни и трудни за признасяне звуците толкова по малко вероятно е да придобиеш акцент като говориш на БГ
Аз само да напомня, че като пишете на кирилица, има "ч", не е нужно да ползвате 4-ката Същото и за "ш" и 6-цата...
Същото и за "ш" и 6-цата....Като гледам ника ти , разбирам , 4е и на теб ти убягва . Докато датския е доста гаден, учи се много време и разликите са толкова големи както и произношението толкова трудно, чак болезнено, че на човек му олеква като заговори на БГ.
. Докато норвежкият , макар и пак скандинавски език , е супер лесен и се у4и за нула време .А за това кой се преструва и дали е поза, не знам как е за вси4ки българи , само мисля , 4е при добро желание вси4ко е възможно (като да се говори без силен акцент), както и при липса на такова...
Аз нямам " 4" на escape . Ако някой знае къде да го намеря, да свирка .
. Ако някой знае къде да го намеря, да свирка .Норче, на мен ми е под escape, там, където са английските `и (със шифт) ~
Проблем съм имала само с буквата "ю", която на някои клавиатури ми се пада преди бекспейс, на други - над десния шифт...
Но знам, че на различните клавиатури, които са на други езици, буквите имат друго подреждане. Аз се измъчих веднъж с една френска клавиатура, още имам травма от нея
Извинявам се за оф-топика
Нямам акцент, говоря прекрасен български. Един приятел българин, музикант, обаче, ме сломи като ми каза по тел., че съм имала лек акцент и бил абсолютно незабележим, само за музикантско ухо като неговото бил доловим. Дори ми посочи на коя дума ме хванал.
Сред българи, които са широко скроени и не дебнат всяка моя дума и най-вече разбират перфектно езика и знаят за какво става дума, най-спокойно вкарвам английски думи, защото се чувствам свободна. За тесногръдия народ имам най-брилянтния български, внимавам много да не вкарам някоя о, боже! чужда дума и се държа прилично и богоугодно.
Сред българи, които са широко скроени и не дебнат всяка моя дума и най-вече разбират перфектно езика и знаят за какво става дума, най-спокойно вкарвам английски думи, защото се чувствам свободна. За тесногръдия народ имам най-брилянтния български, внимавам много да не вкарам някоя о, боже! чужда дума и се държа прилично и богоугодно.
Ох, и аз се извинявам за оф- топика, но друг отвори дума, та използвах възможността и аз да си излея "болката" .
Менти4ка, мерси , оба4е моята клавиатура е от покрайнините на Европа- та и затова сигурно няма "4". Аз съм доволна , 4е нацелва поне другите букви.
Ще си ходя травмирана явно.
.Менти4ка, мерси , оба4е моята клавиатура е от покрайнините на Европа- та и затова сигурно няма "4". Аз съм доволна , 4е нацелва поне другите букви.
Ще си ходя травмирана явно
.
Нямам акцент и си мисля, че говоря правилен български. Миналата зима в България баща ми се подразни от това, че няколко пъти казах "правя пари" като синоним на "получавам заплата". Също много често съм казвала окей. Щом само за това намери да се заяде съм доволна . Братовчедка ми след около година в Израел говореше с напева на дългогодишен емигрант, което мен лично ме изкарваше от нерви .
С тукашни българи и аз, като Джи, вкарвам чуждици на поразия, но то е от мързел, не от незнание.
. Братовчедка ми след около година в Израел говореше с напева на дългогодишен емигрант, което мен лично ме изкарваше от нерви .С тукашни българи и аз, като Джи, вкарвам чуждици на поразия, но то е от мързел, не от незнание
. 
Всеки ден до обед говоря на руски и иврит в училището по иврит,следобед наред е българския във форума а вечер с мъжа ми говоря на английски Е повярвайте ми микса който правя е невероятен Нямам акцент Просто съм в момент на изучаване на нов език и постоянното зубрене на думи ме кара да правя малки издънчици
Е повярвайте ми микса който правя е невероятен Нямам акцент Просто съм в момент на изучаване на нов език и постоянното зубрене на думи ме кара да правя малки издънчици
"Правя пари" ми напомня как леко ме иронизираха първата година, като кажех несъзнателно не "готвя" , а "правя храна" .
А мисълта ми много 4есто не те4е на български или на норвежки, а на английски. Отдавам го на английската гимназия.
Особено ми е трудно да се изразявам на български по определени теми, за които съм 4ела първо на английски .
Оба4е съм се заинатила и зарекла , 4е няма да си занемаря езика от мързел и нехайство
.
Когато 4овек смята , 4е е важно да си поддържа езика ,той намира на4ин. А когато българският произход не е повод за гордост , съзнателно се "забравя" езика. Първона4алното объркване и оплитане е неизбежно, минала съм по този път и аз . Но да се продължава така и за напред е странно. Както и да се намират безброй оправдания за това. Комплекс някакъв трябва да е ...
.А мисълта ми много 4есто не те4е на български или на норвежки, а на английски.
Отдавам го на английската гимназия.Особено ми е трудно да се изразявам на български по определени теми, за които съм 4ела първо на английски .
Оба4е съм се заинатила и зарекла , 4е няма да си занемаря езика от мързел и нехайство
.Когато 4овек смята , 4е е важно да си поддържа езика ,той намира на4ин. А когато българският произход не е повод за гордост , съзнателно се "забравя" езика. Първона4алното объркване и оплитане е неизбежно, минала съм по този път и аз . Но да се продължава така и за напред е странно
. Както и да се намират безброй оправдания за това. Комплекс някакъв трябва да е ...
Братовчедка ми след около година в Израел говореше с напева на дългогодишен емигрант, което мен лично ме изкарваше от нерви .
.Не знам точно какъв напев имаш предвид, както и не знам дали братовчедка ти е говорила иврит, но това е език, в който интонацията е много важна и "напева" повлиява речта. Имам приятелка, която е имигрирала с майка си, когато е била на 8 години (в момента е на 28) - в семейството си говори само на руски, чете руска литература в оригинал и т.н., но, когато пътуват до Русия, местните руснаци са и казвали, че познават, че е не е тамошна, по това, че "пее", когато говори (цитирам я, точно тази дума употреби).
Аз пък казвам "прави логика" - и на български и на иврит го употребявам, защото ми харесва като израз, английският не ми е виновен, това не ми е активен език, но ползвам израза като заемка. Влияние от иврита ми е да не използвам частицата "ли" в прости въпроси, в първите години беше по-осезаемо, сега се старая да се коригирам.
Много ми хареса формулировката на Джи за това кога как говори на български; вмъкването на чуждици не бие толкова на превземане (според мен), колкото липсата на разбиране към това, че активното ползване на още един език може да повлияе и родния - имам предвид влияния на ниво изразяване, не на ниво владеене на езика.
Въпросът на темата е като "Биете ли още мъжа си?".
Добре съм с българския (12 г. по-късно), изключвам разни специфични термини, които не ги знам на български, не знам изобщо имат ли еквивалент. Нямам акцент, т.е. имам български акцент на английски, наскоро един приятел ме уби, че съм придобила американски акцент. Явно преди акцента ми е бил арабски.
Добре съм с българския (12 г. по-късно), изключвам разни специфични термини, които не ги знам на български, не знам изобщо имат ли еквивалент. Нямам акцент, т.е. имам български акцент на английски, наскоро един приятел ме уби, че съм придобила американски акцент. Явно преди акцента ми е бил арабски.
Почти от осем години сме извън България, но според мен не сме си развалили българския. Няма и да стане! 
Само с малкия имам проблеми, но и той ще го научи както трябва,поне правя каквото мога.
На едно мнение съм с Бубка, за някои термини, които на български не знам как се наричат използвам холандската дума.
Само с малкия имам проблеми, но и той ще го научи както трябва,поне правя каквото мога. На едно мнение съм с Бубка, за някои термини, които на български не знам как се наричат използвам холандската дума.
Не съм съгласна, че ако не се гордееш с произхода си ще си забравиш езика. Аз изобщо не се гордея с произхода си и изобщо с българите. Но не съм си развалила езика и не смятам да го развалям, защото най малкото искам да науча децата си на български. Причините са защото имат български роднини, с които трябва да могат да общуват и защото езиците са богатство. Не на последно място има български православни и не само православни книги, които не са преведени на друг езици икоито ще се радвам да могат да прочетат. Лично аз бих примерно искала да знам руски, защото имат невероятна класическа и научна литература.
А безсмислицата че спокойно мога да скрия от децата произхода им ... изобщо не подлежи на коментар
Сама си противоре4иш, не може да имаш добро мнение за себе си , а да се срамуваш от произхода си! Това е пълна безсмислица! Къде си родена и кой те е възпитавал? Дания ли ?NikiFin, позволи ми да ти дам един ценен съвет,( като живяла малко пове4е от теб навън): Хората не се делят на националности , а на това какви ка4ества притежават. Много ще ти е трудно в живота , ако вярваш в противното.
Като интересуваща се от православни книги ,може и да си 4ела някъде , 4е Бог не гледа лицето, а сърцето. За него вси4ки хора са равни по рождение.
А това какъв ще станеш зависи от самия 4овек, а не от държавата , в която е роден. Да се срамуваме от това къде сме родени е все едно да отри4аме , 4е вси4ки хора са равни. Грани4и с дискриминацията и расизма - все грозни явления.
Това, ако изобщо приемем, че може да се случи на нормален българин, напуснал България в недетска възраст, според мен се случва на хора, които са изпитвали особена трудност да научат местния език. Просто това са хора, оперирани от "лингвистичен талант", нека така да го наречем , и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет.
Така мисля аз.
, и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет. Така мисля аз.
Аболютно същото мисля и аз. С добавката, че колкото по-добре знаеш местния език, толкова повече време ти отнема да си "развалиш" блгарския. Например аз знам френски много добре и при престоя си във Франция нямах проблем нито с вмъкване на френски думи като говоря на български, нито след това като се върнах някой можеше да разбере, че съм била другаде. Сега живея в Австралия, а английският ми винаги е бил плна импровизация. Доста английски думи използвам докато говоря на български (например днес бяхме на inspection, вместо на оглед, да речем
), акцент слава богу нямам още. Обяснението ми на горния феномен е, че като не можеш да се изразяваш пълноценно на един език (в случая английски), за да ти е по-лесно и да не мислиш непрекъснато, си създаваш нещо като буфер (като кеш паметта на компютрите), в който изсипваш по-често използвани думи и изрази, за да ти е по-лесно. Лошото е, че по този начин ограничаваш и капацитета си на родния език, защото използваш по-прости думи и се изразяваш по-елементарно, и така може много лесно да се получи омагьосан кръг, ако съзнателно не се полагат усилия и за двата езика. Да се пише, да се чете, да се говори.[/size]
тая тема сме я дъвкали сто пъти и както винаги, няма да се съглася изобЩо.
претендирам, 4е съм с определена наклонност за у4ене на езици, въпреки това дългото непрактикуване на един от тях задължително води до някакво изоставане.
за акцента, ами дали сте питали ваШи приятели, когато сте в България дали забелязват промяна? ли4но аз си ходя много рядко, внимавам като говоря, което не ми спестява коментарите за разли4ната музикалност. един таксиметър особено ме разсмя последния път с въпроса дали съм отдавна живееЩа в София сръбкиня
нови терминологии, свързани с компЮтри, банки, болести и пр. неЩа, които в дале4ната '89 година липсваха в България, ами съжалявам, но не са ми съвсем в бг ре4ника, та се мъ4а да ги превеждам, или използвам 4уждица, обикновено, лесно разбираема. продължавам да смятам, 4е говоря по_литературно правилно от много постоянно живееЩи, 4иито ре4ник е непоносимо пълен с 4уждици... от време на време в КлЮкарника се 4удя дали се намирам сред българи в България, или "4ужбински" такива
дамата, която съветва използването на съответната буква вместо цифра, да дойде да ми намери "4"_то, малко Ш, Щ и Ю, като и тирето и Ще я зарадвам с правилно писане... не ми е мерак да пиШа както ит. пубертет смс_и
А безсмислицата че спокойно мога да скрия от децата произхода им ... изобщо не подлежи на коментар
Сама си противоре4иш, не може да имаш добро мнение за себе си , а да се срамуваш от произхода си! Това е пълна безсмислица! Къде си родена и кой те е възпитавал? Дания ли ?NikiFin, позволи ми да ти дам един ценен съвет,( като живяла малко пове4е от теб навън): Хората не се делят на националности , а на това какви ка4ества притежават. Много ще ти е трудно в живота , ако вярваш в противното.
Като интересуваща се от православни книги ,може и да си 4ела някъде , 4е Бог не гледа лицето, а сърцето. За него вси4ки хора са равни по рождение.
А това какъв ще станеш зависи от самия 4овек, а не от държавата , в която е роден. Да се срамуваме от това къде сме родени е все едно да отри4аме , 4е вси4ки хора са равни. Грани4и с дискриминацията и расизма - все грозни явления.
Къде съм казала, че се срамувам от произхода си бе жена. Престани да ми слагаш думи в устата, че ме вбесяваш. Казах, че не се гордея с произхода си. И май дори казах (не си спомням точно щото поста ми пак е изтрит безпричинно за да се аргументирам с доказателства) точно обратното, че не се срамувам от нещо, за което нямам никаква вина. Аман. Бих ти казала с голям кеф мнението си за теб, ама банът ми е сигурен така че ще се въздържа
Пред Оня горе националностите е ясно, че нямат значение. Най малкото Той ни е поставил да се родим където сме се родили. Но само кон с капаци няма да забележи очеизвадните разлики в различни сфери между хората от различните националности. Защо ти е трудно да приемеш, че всеки си има вкус и предпочитания. Просто едни хора ме кефят, а други не. Още малко ще тръгнеш да обвинаваш хората, че са се влюбили и оженили за някой си, който са предпочели пред някой друг, иначе много добър човечец. Според теб хората нямат ли право да си избират обкръжението по вкус. Усети се най накрая, че говориш без да мислиш само заради самото философстване
Това, ако изобщо приемем, че може да се случи на нормален българин, напуснал България в недетска възраст, според мен се случва на хора, които са изпитвали особена трудност да научат местния език. Просто това са хора, оперирани от "лингвистичен талант", нека така да го наречем , и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет.
Така мисля аз.
, и след зор, зор да научат езика на новата си "родина", после трудно превключват на чист български, просто заради недостатъчен лингвистичен капацитет. Така мисля аз.
Аболютно същото мисля и аз. С добавката, че колкото по-добре знаеш местния език, толкова повече време ти отнема да си "развалиш" блгарския. Например аз знам френски много добре и при престоя си във Франция нямах проблем нито с вмъкване на френски думи като говоря на български, нито след това като се върнах някой можеше да разбере, че съм била другаде. Сега живея в Австралия, а английският ми винаги е бил плна импровизация. Доста английски думи използвам докато говоря на български (например днес бяхме на inspection, вместо на оглед, да речем
), акцент слава богу нямам още. Обяснението ми на горния феномен е, че като не можеш да се изразяваш пълноценно на един език (в случая английски), за да ти е по-лесно и да не мислиш непрекъснато, си създаваш нещо като буфер (като кеш паметта на компютрите), в който изсипваш по-често използвани думи и изрази, за да ти е по-лесно. Лошото е, че по този начин ограничаваш и капацитета си на родния език, защото използваш по-прости думи и се изразяваш по-елементарно, и така може много лесно да се получи омагьосан кръг, ако съзнателно не се полагат усилия и за двата езика. Да се пише, да се чете, да се говори.[/size]
тая тема сме я дъвкали сто пъти и както винаги, няма да се съглася изобЩо.
С кое по-точно няма да се съгласиш изобщо, при положение, че моят постинг е първи по тема "Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския" и в уводния постинг на авторката е приведен пример като:
имам познати, които направо запецват, непрекъснато включват чужди думи в изказа си, както и такива с откровен акцент. След 7 години в Гърция примерно една приятелка говори като гъркиня, която в момента учи български.
Аз коментирам това.
А, че после темата се сведе до ниво акцент и кой запецвал в първите 2 часа, след като кацнал на летище София, това вече е друг въпрос.
И на мен са ми казвали, че на моменти говоря с по-изразена мелодичност на езика, която е типична за италианския изказ.
И на мен ми се е случвало да запецна и да не мога в момента да кажа някоя дума на български, понеже най-упорито ми се върти в главата на италиански. Но това са изолирани случаи, това са детайли и са далеч от "чувствително развален български".
Все едно да кажем, че някой българин от Русе (примерно), който говори на мИеко, говори на чувствително лош български.
тая тема сме я дъвкали сто пъти и както винаги, няма да се съглася изобЩо.
С кое по-точно няма да се съгласиш изобщо, при положение, че моят постинг е първи по тема "Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския" и в уводния постинг на авторката е приведен пример като:
имам познати, които направо запецват, непрекъснато включват чужди думи в изказа си, както и такива с откровен акцент. След 7 години в Гърция примерно една приятелка говори като гъркиня, която в момента учи български.
Аз коментирам това.
А, че после темата се сведе до ниво акцент и кой запецвал в първите 2 часа, след като кацнал на летище София, това вече е друг въпрос.
И на мен са ми казвали, че на моменти говоря с по-изразена мелодичност на езика, която е типична за италианския изказ.
И на мен ми се е случвало да запецна и да не мога в момента да кажа някоя дума на български, понеже най-упорито ми се върти в главата на италиански. Но това са изолирани случаи, това са детайли и са далеч от "чувствително развален български".
Все едно да кажем, че някой българин от Русе (примерно), който говори на мИеко, говори на чувствително лош български.
[/quote]
е, ама твоят първи пост е като мнение, няма коментар на авторката както тук горе
затуй си изразих несъгласието
За 10 години в чужбина не мисля, че имам акцент.
На моменти забравям определени думи или не познавам някои термини, но чак пък акцент... Вярно е обаче, че и не съм прекарвала дълго време без контакти с българи.
На моменти обаче прави впечатление на мои приятели и роднини, че се изразявам по-сложно от обикновеното на български. Например говорейки с непознат залитам много по учтивите форми, това определено го отдавам на престоя си в чужбина.
На моменти забравям определени думи или не познавам някои термини, но чак пък акцент... Вярно е обаче, че и не съм прекарвала дълго време без контакти с българи.
На моменти обаче прави впечатление на мои приятели и роднини, че се изразявам по-сложно от обикновеното на български. Например говорейки с непознат залитам много по учтивите форми, това определено го отдавам на престоя си в чужбина.
Аз съм от съвсем скоро в чужбина, но понеже не общувам изобщо с българи, се усещам на моменти като говоря по телефона с родителите си, че не използвам най-удачните думи и изрази. Срамота, но по цял ден като си на английски е така . А сега като почна и финландския, съвсем ще се опетлая.
. А сега като почна и финландския, съвсем ще се опетлая.
А, че после темата се сведе до ниво акцент и кой запецвал в първите 2 часа, след като кацнал на летище София, това вече е друг въпрос.
sciura, акцентът е даден като пример на чувствително разваляне на българския, един от трите примера е:
Но имам познати, които направо запецват, непрекъснато включват чужди думи в изказа си, както и такива с откровен акцент.
Ясно, че никой няма да се включи с мнение "ето ме, аз си го развалих чувствително - ако ме чуете, няма да познаете, че съм българка"
Какво остава да се коментира - дали имаш някакви познати или си чувал за такива случаи и какво мислиш за тях Всеки си казва/пише за себе си в какво се изразява това относително "разваляне" на езика, доколкото го има Помисли и за друго - когато в България има употреба на чуждици (понякога съпроводена с непознаване на българския им еквивалент), говорим за естествени процеси на модернизация на езика. В чужбина имигрантите говорят на език, който е смесица от български и чуждия език и това е също естествен процес - създаване на жаргон на дадена социална група. Но като явление често е неправилно тълувано като "забравяне" на българския и т.н.
Другото - да говориш като чужденец на родния си език, са изключения, по мое мнение - много, много редки случаи. Аз не съм се натъквала на такива.
А тук не сме се събрали точно специалисти-лингвистици да класифицираме явленията, които настъпват при употребата на български сред различните групи българи
Та, за това дискусията отива в тези посоки Преди малко запецнах на думата "докладва", първо ми изскочи на английски (защото беше във връзка със статия, прочетена на английски), после на иврит, и нямах търпение да си я припомням на български, преведох си я с речник. Това заради трудност при ученето на иврита ли ми е (и недостатъчното му знаене) или заради по-рядкото използване на тази българска дума в ежедневната си реч?
Аз съм от съвсем скоро в чужбина, но понеже не общувам изобщо с българи, се усещам на моменти като говоря по телефона с родителите си, че не използвам най-удачните думи и изрази. Срамота, но по цял ден като си на английски е така . А сега като почна и финландския, съвсем ще се опетлая.
. А сега като почна и финландския, съвсем ще се опетлая.Съчувствам ти. Финландски няма научаване. Познавам хора, които вместо финландски са научили шведски, понеже на много места във Финландия се говори и шведски. Мислила ли си за този вариант
Аз мък имам чувството, че по-скоро българския се е развалил за 9-те години откакто съм в чужбина. Определено не успявам да използувам актуалния жаргон и най-прилежно си превеждам на български разни чужди думи, които иначе си се употребяват в ежедневния език
Определено не успявам да използувам актуалния жаргон и най-прилежно си превеждам на български разни чужди думи, които иначе си се употребяват в ежедневния езикМного то4но казано,4умбе
Ина4е за себе си скромно мога да кажа,4е акцент все оЩе нямам и проблеми с родния си език досега не съм имала. От 11 години съм тук. Слу4вало ми се е само както си писали и други преди мен да нау4а някой термин първо на италиански и да не го знам на бг ,това брои ли се за проблем ?
Не съм си развалила българския изобщо. По едно време започнах да се омотавам, защото на работа говорех по цял ден на руски. И започнах да изпозлвам русизми в българския. Може би защото е по-близък до българския и се окашват по-кесно нещата. Иначе много хора употребяват странни думи като ексайтвам се, фийквам се аут, естимейтвам и тем подобни. Аз лично си поставих за цел ако говоря на български - да говоря на български. Ако говоря на английски - говоря на английски. Така и така няма да мога да се оттърва от българския си акцент като говоря английски, остава и българския да започна да говоря с акцент и съвсем ще я оплескам.
В ежедневието си говоря на словенски, на немски и на български с децата.
Мисля, че не съм си развалила българския, по-скоро се "лигавя" и заменям някои думи със словенски, защото звучи забавно...ще дам пример: Целувка на словенски е любчек и на мен ми харесва как звучи. Или пък посещение, гости е на словенски обиск...та затова умишлено заменям някои думи.
Голямата дъщеря обаче усещам как ако не внимавам сериозно ще й се влоши българския.
Мисля, че не съм си развалила българския, по-скоро се "лигавя" и заменям някои думи със словенски, защото звучи забавно...ще дам пример: Целувка на словенски е любчек и на мен ми харесва как звучи. Или пък посещение, гости е на словенски обиск...та затова умишлено заменям някои думи.
Голямата дъщеря обаче усещам как ако не внимавам сериозно ще й се влоши българския.
В ежедневието си говоря на словенски, на немски и на български с децата.
Мисля, че не съм си развалила българския, по-скоро се "лигавя" и заменям някои думи със словенски, защото звучи забавно...ще дам пример: Целувка на словенски е любчек и на мен ми харесва как звучи. Или пък посещение, гости е на словенски обиск...та затова умишлено заменям някои думи.
Голямата дъщеря обаче усещам как ако не внимавам сериозно ще й се влоши българския.
Мисля, че не съм си развалила българския, по-скоро се "лигавя" и заменям някои думи със словенски, защото звучи забавно...ще дам пример: Целувка на словенски е любчек и на мен ми харесва как звучи. Или пък посещение, гости е на словенски обиск...та затова умишлено заменям някои думи.
Голямата дъщеря обаче усещам как ако не внимавам сериозно ще й се влоши българския.
Хихи - това ми напомня за любимия ми чешки израз "смрЪдиш Ужасно" (големите букви ги сложих, за да обознача ударението), което в превод на български значи "ухаеш страхотно"
Или пОзор дИваци, ама кво точно означава това да не кажа някоя глупост, че не съм в час с тия езици
Напълно е нормално, ако някой живее дълги години в друга страна, да изпита частична загуба на първия език. Забелязала съм, че това става най-вече в областта на лексикона, често-използвани думи или професионални термини, но не граматика или акцент (но може някой да пренесе черти от акцента на втория език в първия).
Не се случва само на българи, между другото. Миналата година в Германия се запознах с Американци, които живеят там над 10 години. Много от тях редовно "поръсваха" разговора на английски с Германски думи.
Не се случва само на българи, между другото. Миналата година в Германия се запознах с Американци, които живеят там над 10 години. Много от тях редовно "поръсваха" разговора на английски с Германски думи.
Аааа,никакви проблеми нямам с българския.Не контактувам с българи/освен тука във форума /,нямаме време просто,работим,на имейли сме и с тях.От 2001 съм тук и с финския нямам проблеми.
Освен това говоря на сина ми български,той отговаря на фински.Когато имаме някои разногласия в къщи
,с мъжа ми(финландец) ги разрешаваме на английски..
Освен това говоря на сина ми български,той отговаря на фински.Когато имаме някои разногласия в къщи
,с мъжа ми(финландец) ги разрешаваме на английски.. 
Понякога се хващам, че българският ми става леко пасивен. Чета и пиша, но говоря изключително рядко. Миналият четвъртък направо се уплаших какви шеги може да си изиграе мозъка. Бях много уморена и ......Обаче, имам един много критичен бивш, който като се чуем по скайп и все ми казва, че бил поразен, че си говоря, като едно време. В началото ме дразнеше, а сега се радвам, като го чуя.
Определено българският в медиите, вестниците и новите преводи на книгите не ми помага да се докосвам до звучен и красив български. Напротив.
Определено българският в медиите, вестниците и новите преводи на книгите не ми помага да се докосвам до звучен и красив български. Напротив.
не съм го развалила.
понякога ползвам думи на английски или холандски, но това е когато говоря с българи, които са тук. в Бг си говоря съвсем нормално.
нямам акцент, не се изчеквам като говоря български. смешни са ми такива, но не ми пречат, разбира се. кой, както иска да си говори, негова си работа.
понякога ползвам думи на английски или холандски, но това е когато говоря с българи, които са тук. в Бг си говоря съвсем нормално.
нямам акцент, не се изчеквам като говоря български. смешни са ми такива, но не ми пречат, разбира се. кой, както иска да си говори, негова си работа.
ясно, тези дето са си развалили българския не пиШат в бг_мама
а, и никога не е и чувал дори за бг-мамма
Палмира,
Ти не се броиш... Ти си всеки месец в БГ.
Имам братовчед, който е емигрант в Америка от 1944. Прекрасен български говор, от онова време. Много е приятно да го слуша човек.
Зимата сестра ми ме скъса от бъзик, защото по едно време (без да се усещам) казвах Х по холандски начин. Ужас. Явно мозъчно сътресение....
Ти не се броиш...
Ти си всеки месец в БГ. Имам братовчед, който е емигрант в Америка от 1944. Прекрасен български говор, от онова време. Много е приятно да го слуша човек.
Зимата сестра ми ме скъса от бъзик, защото по едно време (без да се усещам) казвах Х по холандски начин.
Ужас. Явно мозъчно сътресение.... ясно, тези дето са си развалили българския не пиШат в бг_мама
Сигурно, нали им е развален българския
Палмира,
Ти не се броиш... Ти си всеки месец в БГ.
Имам братовчед, който е емигрант в Америка от 1944. Прекрасен български говор, от онова време. Много е приятно да го слуша човек.
Зимата сестра ми ме скъса от бъзик, защото по едно време (без да се усещам) казвах Х по холандски начин. Ужас. Явно мозъчно сътресение....
Ти не се броиш...
Ти си всеки месец в БГ. Имам братовчед, който е емигрант в Америка от 1944. Прекрасен български говор, от онова време. Много е приятно да го слуша човек.
Зимата сестра ми ме скъса от бъзик, защото по едно време (без да се усещам) казвах Х по холандски начин.
Ужас. Явно мозъчно сътресение.... .цели 15 градуса днес, тц, тц, тц
.това беше оф, сори
Палмира,
Ти не се броиш... Ти си всеки месец в БГ.
Имам братовчед, който е емигрант в Америка от 1944. Прекрасен български говор, от онова време. Много е приятно да го слуша човек.
Зимата сестра ми ме скъса от бъзик, защото по едно време (без да се усещам) казвах Х по холандски начин. Ужас. Явно мозъчно сътресение....
Ти не се броиш...
Ти си всеки месец в БГ. Имам братовчед, който е емигрант в Америка от 1944. Прекрасен български говор, от онова време. Много е приятно да го слуша човек.
Зимата сестра ми ме скъса от бъзик, защото по едно време (без да се усещам) казвах Х по холандски начин.
Ужас. Явно мозъчно сътресение.... .цели 15 градуса днес, тц, тц, тц
.това беше оф, сори
Палмиркеееее,каня те най-сериозно да се трампим..... Тук в момента е 32 градуса и навън не се диШаааааа
и това беше оф,сори
ясно, тези дето са си развалили българския не пиШат в бг_мама
[/quote
Не, те четат тайно, за да си го оправят!
[/quote
Не, те четат тайно, за да си го оправят!
Съпругът ми е живял 3 месеца в България и 38 години в Унгария - няма грам акцент. Свекърът ми е от 45 години в чужбина, също няма акцент, само понякога му се губи по някоя дума, но рядко. Според мен, тези, които си развалят говоримия български го правят за да покажат, че живеят в чужбина. При мен пък за 5 години, съвсем няма начин да имам акцент. Само си поразвалих писмения български заради много четене из форумите.
При мен пък за 5 години, съвсем няма начин да имам акцент. Само си поразвалих писмения български заради много четене из форумите.
Само си поразвалих писмения български заради много четене из форумите.
Ако четенето из форумите може да развали писмения български, защо говоренето на чужд език (като преобладаващо) не може да "развали" говоримия ти български?
Ако четенето из форумите може да развали писмения български, защо говоренето на чужд език (като преобладаващо) не може да "развали" говоримия ти български?
Вероятно ако някой живее много дълго време в чужбина и няма с кого да говори на български, а и не се е връщал от години в родината, би могъл да развали родния си език. И бих се учудила, ако не е така. Иначе, само преобладаващото говорене на чужд език, не мисля че би могло да навреди на знанието на майчиния.
Навремето, преди повече от десет години, когато нямах нет, ни джиесем, а гледах с тик-така до мен да доворя с България заради тлъстите сметки от сгафвания с дъъълги разговори...та тогава не че развалих българския си, но ми бе трудно да превключвам и често заговарях по телефона или първите дни от връщанията ми в родината на италиански. Сега с детето говоря винаги и само на български, има интернет, Скайпът по цял ден, докато сме у нас е включен, българска телевизия.....Само едно ми казаха неведнъж на мен и на една дружка, де е в Италия и тя - " припявали" сме и когато се случеше, т.е. на всяка фраза, обикновено към края и, ни припяваха на нас, като знак, че еето тук сме правили извивки като народни певици, ааа, ааа, ама то май променяме интонацията си доста в тая тука шумна и "припяваща" италианска среда.
Не мисля, че пребиваването ми тук се е отразило по някакъв начин на българският ми- нямам акцент, говоря нормално.
И аз така
И аз познавам един човек, дето е в Полша вече 40 години - акцент няма, от време на време си построява изреченията с полски синтаксис, но като цяло си говори доста чист български език. Затова пък никога не казва "ние българите", а "ние поляците"... За мен това е по-трагичния вариант от това да си объркаш малко езика.
За себе си - не мисля, че съм си развалила българския след 9 години тук, без българи наоколо. От време на време се усещам, че правя някакви стилистични грешки или използвам полски синтаксис - но това е първите дни в България. После нямам проблеми. За мен проблемът е повече такъв, че има моменти, когато не се усещам на кой точно език говоря. Миналия месец в България след разговор със съпруга ми, по инерция започнах да говоря на майка ми на полски. А като се върнах в Полша, купувам малка вода за детето и се чудя защо продавачът ме гледа странно и ми прави разни мимики. После се усетих, че съм му говорила на български (преди това с малкия говорих на български).
Мисля обаче, че това са нормални неща, тъй като и аз се смятам за нормална българка.
За себе си - не мисля, че съм си развалила българския след 9 години тук, без българи наоколо. От време на време се усещам, че правя някакви стилистични грешки или използвам полски синтаксис - но това е първите дни в България. После нямам проблеми. За мен проблемът е повече такъв, че има моменти, когато не се усещам на кой точно език говоря. Миналия месец в България след разговор със съпруга ми, по инерция започнах да говоря на майка ми на полски. А като се върнах в Полша, купувам малка вода за детето и се чудя защо продавачът ме гледа странно и ми прави разни мимики. После се усетих, че съм му говорила на български (преди това с малкия говорих на български).
Мисля обаче, че това са нормални неща, тъй като и аз се смятам за нормална българка.
За мен проблемът е повече такъв, че има моменти, когато не се усещам на кой точно език говоря.
И аз така. Понеже повече ползвам английски и като си ходя в БГ понякога без да искам заговарям хората на английски. Веднъж трябваше да превеждам на братовчедка ми от английски това дето мъжът ми и говореше, защото тя не разбира. Та изказа се човека и аз и го превеждам. Като свърших тя ми каза: Айде сега го кажи на бълкгарски , явно е било на английски и това, което съм направила е само да обърна пряката реч в непряка
(това се случва малко след като се запознахме с мъжа ми и още си общувахме на английски, в случай че се чудите защо е говорел английски, а не датски) Затова пък никога не казва "ние българите", а "ние поляците"... За мен това е по-трагичния вариант от това да си объркаш малко езика.
Това наистина е трагично.
Ако има такива хора, това са лигавщини.
15 години живея в чужда държава и нямам акцент. Не говоря Български грешно. Да, използвам по някога английски думи, но това е от мързел.
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
15 години живея в чужда държава и нямам акцент. Не говоря Български грешно. Да, използвам по някога английски думи, но това е от мързел.
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
Затова пък никога не казва "ние българите", а "ние поляците"... За мен това е по-трагичния вариант от това да си объркаш малко езика.
Това наистина е трагично.Ако има такива хора, това са лигавщини.
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
Такъв проблем могат да имат хора които са напуснали България на 3-7 години.
Един проблем имам само, бъркам много с правописа
Ъммм, не винаги обаче-голямата ми дъщеря на 7 години-дойдохме тук когато беше бебе в момента говори български, не перфектно, но доста от наборчетата и в Бг не могат и на малкият и пръст да стъпят.Малката също говори български, е по бебешки, но пък и се разбира-през повечето време са в испаноговоряща среда.Всичко зависи от това с каква нагласа си-дали да се стремиш да запазиш родния си език или да се правиш на тип "Кеми ТодорроФ"
По принцип е нормално след доста години прекрани в чуждоезична среда да вмяташ по някоя дума, примери мога да дам много, ама чак пък да си рзвалиш чувствително българския...
Аз нямам " 4" на escape . Ако някой знае къде да го намеря, да свирка .
А " ш" си имам аз , както и другите букви от кирилицата.
. Ако някой знае къде да го намеря, да свирка .А " ш" си имам аз , както и другите букви от кирилицата
.Ако си настроиш форума на ВР (фонетична), а компютъра на EN (английски), Ч е на |§ клавиша (норвежка клавиатура), който е точно под escape и преди 1.
Поне на моя норвежки лаптоп е там.
Обърквацията настъпва, ако компютъра ти е на NO, а форума на ВР - тогава същия клавиш дава Ю.
Ако пък ползваш BG (БДС) във форума и EN на компютъра, същия клавиш дава `.
) показва същия клавиш с BG настройка на форума и NO на компютъра.
Това са вариантите
Иначе по темата:
Не мисля, че е добре да се обобщава, че щом някой говори с акцент или забравя български думи, непременно "позира" или се "лигави".
Може и да има такива хора, но едва ли се отнася за всички.
За мен е нормално човек, който активно ползва друг/и език/езици, да е позагубил автоматизацията на родния си език.
Някои я губят, други - не.
Не бих го отдала на "лингвистични липси" или други "липси", просто на различно функциониране на мозъка.
За себе си мога да кажа, че българския си ми е на предишното ниво с малки изключения - понякога наум ми идва първо някоя дума на норвежки, английски или дори гръцки, когато няма точен еквивалент на български, който да изрази точно това, което имам предвид.
Но според мен такива неща се случват на хора, които владеят повече чужди езици и са обогатили речниковия и понятийния си запас с думи и изрази, които имат точно определен "нюанс" в даден контекст или се използват в дадена ситуация.
За пример ще дам норвежката дума flink, за която не мога да намеря точен еквивалент на български (прилагателно).
На английски я превеждат като good, clever, to do something well, to be good at.
Не се сещам за българска дума с точно такова значение, а "добър" не ми се струва подходяща, нито пък "сръчен".
Не мисля, че е добре да се обобщава, че щом някой говори с акцент или забравя български думи, непременно "позира" или се "лигави".
Може и да има такива хора, но едва ли се отнася за всички.
За мен е нормално човек, който активно ползва друг/и език/езици, да е позагубил автоматизацията на родния си език.
Някои я губят, други - не.
Не бих го отдала на "лингвистични липси" или други "липси", просто на различно функциониране на мозъка.
За себе си мога да кажа, че българския си ми е на предишното ниво с малки изключения - понякога наум ми идва първо някоя дума на норвежки, английски или дори гръцки, когато няма точен еквивалент на български, който да изрази точно това, което имам предвид.
Но според мен такива неща се случват на хора, които владеят повече чужди езици и са обогатили речниковия и понятийния си запас с думи и изрази, които имат точно определен "нюанс" в даден контекст или се използват в дадена ситуация.
За пример ще дам норвежката дума flink, за която не мога да намеря точен еквивалент на български (прилагателно).
На английски я превеждат като good, clever, to do something well, to be good at.
Не се сещам за българска дума с точно такова значение, а "добър" не ми се струва подходяща, нито пък "сръчен".
щастлива , в датския има същата дума flink и мислех, че е и със същото значение. На датски означава мил, добър. А dygtig има значението, което ти си посочила за норвежката flink. Има доста чужди думи, които нямат точен еквивалент на български или ако го имат звучи неествествено да се използва.
Нидерландският език е западногермански език,като английския и немския.
Нидерландският говорен в северна Белгия формално се нарича фламандски.
Фризийският език е от редките европейски езици и в Нидерландия е признат като втори език(1997) в областта Фризия .
А самата област Friesland обхваща холандското,немското и част от датското крайбрежие на Северно море.
Затова хората,които говорят този език се разбират с датчани и немци.Самият език е много близък до нидерландския,но и се различава.
Нека Калинка ме поправи,ако има неточности,но това пише в холандските ми учебници.
Нидерландският говорен в северна Белгия формално се нарича фламандски.
Фризийският език е от редките европейски езици и в Нидерландия е признат като втори език(1997) в областта Фризия .
А самата област Friesland обхваща холандското,немското и част от датското крайбрежие на Северно море.
Затова хората,които говорят този език се разбират с датчани и немци.Самият език е много близък до нидерландския,но и се различава.
Нека Калинка ме поправи,ако има неточности,но това пише в холандските ми учебници.
Бг все още ни е на ниво, както и този на сина ни, който дойде тук на година и 5 месеца. Понякога вмъкваме и чужди думи, но то си е по-скоро от мързел и само, когато сме сигурни, че ни разбират. Другото, което си позволяваме е да слагаме бг-окончание на чуждите думи, напр. възползваме се звучи като "профитваме"
Ами не се учудвам, че flink я има и в датски, немски и холандски - все пак са "сродни" езици
Тя е доста популярна дума в Норвегия, много се използва
Например като похвалиш човек колко е флинк в това, което прави ... също и мил, любезен, както се спомена.
Има една много приятна песен със забавен текст за тази дума http://www.youtube.com/watch?v=gSYSA9AhN9o
Калинка, не съм срещала думата в комбинация с "намаление" в норвежкия.
Тя е доста популярна дума в Норвегия, много се използва
Например като похвалиш човек колко е флинк в това, което прави ... също и мил, любезен, както се спомена.
Има една много приятна песен със забавен текст за тази дума http://www.youtube.com/watch?v=gSYSA9AhN9o
Калинка, не съм срещала думата в комбинация с "намаление" в норвежкия.
Ами не се учудвам, че flink я има и в датски, немски и холандски - все пак са "сродни" езици
Тя е доста популярна дума в Норвегия, много се използва
Например като похвалиш човек колко е флинк в това, което прави ... също и мил, любезен, както се спомена.
Има една много приятна песен със забавен текст за тази дума http://www.youtube.com/watch?v=gSYSA9AhN9o
Калинка, не съм срещала думата в комбинация с "намаление" в норвежкия.
Тя е доста популярна дума в Норвегия, много се използва
Например като похвалиш човек колко е флинк в това, което прави ... също и мил, любезен, както се спомена.
Има една много приятна песен със забавен текст за тази дума http://www.youtube.com/watch?v=gSYSA9AhN9o
Калинка, не съм срещала думата в комбинация с "намаление" в норвежкия.
Всъщност в датския основното и значение е мил и любезен. Иначе означава не толкова умен и кадърен, а по скоро прилежен.
Акцент на български нямам и се старая като говоря да използвам само български думи, без да вмъквам английски. Става обаче по-трудно, защото някои думи нямат точен превод или трябва да използвам 3-4 български думи, за да обясня. Само с мъжът ми си позволявам да използвам английски думи и с една приятелка, която живее тук от много години и самата тя говори така. Започнах обаче да говоря по-просто на български (в смисъл използвам по-обикновени думи, освен това в България езика се развива, а аз това го пропускам). Също така започнах и да се хващам, че мисля на английски и понякога ми идват първо думите на английски, което ме дразни и не искам да е така. Но разбира се винаги ще се старая да си говоря правилен български.
Живея извън пределите на България вече 11 години, на езика ми нищо му няма. Дори забелязвам как нормалния български се променя, но не мога да свикна.
Пример: Като порасне детенце....
Масово се говори така във форума, не мога да разбера защо. Може би е местен диалект от някъде...
На някой друг направило ли му е впечатление?
Пример: Като порасне детенце....
Масово се говори така във форума, не мога да разбера защо. Може би е местен диалект от някъде...
На някой друг направило ли му е впечатление?
Пример: Като порасне детенце....
Да, за мен също беше ново това "да му е добре на детенце", "детенце се разболя" и т.н. Много тъпо и селяндурско ми звучи. Ай, ай
А по темата - моят български става все по-лош. Липсват ми думи, имам трудности с конструкцията. Акцент нямам.
И това не е защото не владея другите езици добре, а точно защото вече ги владея в пъти по-добре и едно 99,999% от времето комуникирам на тях.
Като порасне детенце...
?не понасям израза без да е членуван
Говоря и пиша български без акцент и правописни грешки.Ядосвам се на хора ,които казват=Ама аз вече съвсем го забравих българския,аз пък им отвръщам ,че всъщност никога не са го знаели добре.Ядосвам се, гледайки български програми,където водещите използват чуждици ,не изговарят добре всяка дума =абе направо се лигавят с езика.За сведение имах леля ,която се е изселила от България през 1951 година =туркиня,която до края на живота си говореше български безгрешно
Аз живея в Германия от 13 годишна. Старая се да говоря чист и правилен български, без да го смесвам с немски, другояче просто ми е неестествено. В много редки случаи си позволявам да употребя немска дума, която няма еквивалент на български и то само в разговор с българи, говорещи немски. Акцент нямам и смея да твърдя, че в един средно статистически разговор, по никакъв начин не ми личи, че не живея в България. Е, пунктуацията и правописът ми куцат понякога, но се старая да работя над проблема.
Пример: Като порасне детенце....
И мен много ме дразни това. Засега съм го срещала само във форума и според мен си е чисто лигавене. Тук като цяло цяло може да се прочетат много такива лигавщини.
Като порасне детенце...
?не понасям израза без да е членуван
Точно така си е - в София съм го чувала доста преди да се направи този форум, да не говоря, че и баща ми го употребява, като е роден и отрасъл на пъпа на града.
А това, второто, не го разбрах - не понасяш това, че в писмената реч не слагат пълен член ли?
Това е... по-разпространено в България, отколкото извън нея
Или те дразни, че не се казва "като порасне детенцето..."? В случая "детенце" има по-друга функция на езика, така се казва за конкретно дете (моето дете, твоето дете и т.н.), т.е. членуването е един вид по подразбиране... както не казваш Черното море, а Черно море, или - като казваш "кучо" имаш предвид конкретно куче (кучето), а не всяко куче по принцип... Някой езиковед би го обяснил по-добре
Но това няма нищо общо с развалянето на езика след пребиваване извън България
И аз съм го чувала последно от хора живеещи в София. Реших, че е някаква шопска лигня. Извинявам се на тези, които евентуално ще се засегнат, въпреки че не виждам за какво.
Ами, аз повечето шопски диалекти не ги разбирам. В Трън и в Самоков съм се чувствала в чуждоезична среда
, тъй че шопските лигни и софийските такива понякога се разминават доста, като вторите често са по-скоро жаргони За детенце не намерих обяснение, за "кучо" намерих - в самоковския край така членували думите в мъжки род (човеко, мажо и пр.)
Говоря и пиша български без акцент и правописни грешки.Ядосвам се на хора ,които казват=Ама аз вече съвсем го забравих българския,аз пък им отвръщам ,че всъщност никога не са го знаели добре.Ядосвам се, гледайки български програми,където водещите използват чуждици ,не изговарят добре всяка дума =абе направо се лигавят с езика.За сведение имах леля ,която се е изселила от България през 1951 година =туркиня,която до края на живота си говореше български безгрешно
не става въпрос за забравяне, а за лесна говоримост
не знам, сега, леля ти на какъв език е обЩувала във всекидневието си (заЩото местоживеенето е без зна4ение, ако имаШ възможност да си говориШ няколко 4аса на езика), но 4естно, дълбоко се съмнявам 4е 4овек, говореЩ постоянно на език, който познава колкото родния си, няма леки (и не толкова леки) затруднения.
не съм лигава и въпреки българската си филология, в момента ми е по_лесно да анализирам книга или филм на италиански, отколкото на български. българският ми става все по_елементарен, заЩото обЩуването ми на него се ограни4ава с разговори с дъЩеря ми и тел. разговори от рода на "как си" и "какво е времето".
ако това за някой озна4ава, 4е никога не съм го знаела, или 4е нямам наклонност към у4ене на езици, съжалявам, но този някой е в дълбока греШка
Мента, то е ясно, че това с диалектите е извън темата, ама нали се отвори дума все пак
Да, това явно са някакви дълбоки диалекти - Трън и въобще югозападна България (малките градчета там може би и по-скоро по възрастните хора говорят така). Може би точно това се има предвид, като се казва, че най-правилен български се говори в района на Велико Търново - въпреки, че там се говори "меко" не се използват разни шантави, остарели или странно звучащи думи и не се произнасят по неправилен начин.
По въпроса - около, 2-3 години без използване на български. Тогава само можех да говоря с майка ми по телефона един път в месеца за по няколко минути. Това беше.
Няма какво да коментирам относно епитетите използвани относно тези "ненормални българи". Всеки различен ще е третиран като такъв, било то тези където горят на "миеко" или друг диалект, било тези които по каквито и било причини не използват "нормален" български. Къде живееш ще влияе на езикът ти и това не може да се избегне, няма значение дали си в село Копър или Сиатъл.
Няма какво да коментирам относно епитетите използвани относно тези "ненормални българи". Всеки различен ще е третиран като такъв, било то тези където горят на "миеко" или друг диалект, било тези които по каквито и било причини не използват "нормален" български. Къде живееш ще влияе на езикът ти и това не може да се избегне, няма значение дали си в село Копър или Сиатъл.
Живея извън пределите на България вече 11 години, на езика ми нищо му няма. Дори забелязвам как нормалния български се променя, но не мога да свикна.
Пример: Като порасне детенце....
Масово се говори така във форума, не мога да разбера защо. Може би е местен диалект от някъде...
На някой друг направило ли му е впечатление?
Пример: Като порасне детенце....
Масово се говори така във форума, не мога да разбера защо. Може би е местен диалект от някъде...
На някой друг направило ли му е впечатление?
И аз само във форума съм го срещала и винаги ми прави впечатление
На мен "детенце" ми звучи повече като обръщение ... в "Като порасне детенце" бих заменила последната дума с "детето"
Малко извън темата, но... преди две години работих известно време в Германия.
Една от колежките ми, чиста българка, с приятел - българин, владееща добре немски и живееща от две години в Германия, просто отказваше да говори на български.
Двете си ползваме заедно обедната почивка, сами сме в стаята, аз и задавам въпрос на български, а тя ми отговаря на немски.
За мен беше неразбираемо това поведение, но не ми беше удобно да я питам защо го прави.
Една от колежките ми, чиста българка, с приятел - българин, владееща добре немски и живееща от две години в Германия, просто отказваше да говори на български.
Двете си ползваме заедно обедната почивка, сами сме в стаята, аз и задавам въпрос на български, а тя ми отговаря на немски.
За мен беше неразбираемо това поведение, но не ми беше удобно да я питам защо го прави.
Алексче, това поведение е от типа на " пази Боже сляпо да прогледа"
Иначе да споделя защо всъщност замествам някои български думи с чужди. По простата причина, че българските или никога не съм ги знаела, или са останали в забвение някъде далеч. Ето онзи ден обяснявам на майка ми по тел., че отивам на ...и тук запънах. На френски ми идва, на немски ми идва, даже и на английски, ама на български как е точната дума за lecture, Vorlesung? Едва по-късно си казах, че сигурно се нарича прочит на бг., но пак не съм сигурна. Не става дума за лекции в университет, а за прочит на артист пред публика.
Намирам за нормално, че мозъкът ми функционира главно на два други езика, поради което с по-голяма лекота намирам думите точно на тях, а не на български, който съм говорила в средата до 14годишна възраст.
Иначе да споделя защо всъщност замествам някои български думи с чужди. По простата причина, че българските или никога не съм ги знаела, или са останали в забвение някъде далеч. Ето онзи ден обяснявам на майка ми по тел., че отивам на ...и тук запънах. На френски ми идва, на немски ми идва, даже и на английски, ама на български как е точната дума за lecture, Vorlesung? Едва по-късно си казах, че сигурно се нарича прочит на бг., но пак не съм сигурна. Не става дума за лекции в университет, а за прочит на артист пред публика.
Намирам за нормално, че мозъкът ми функционира главно на два други езика, поради което с по-голяма лекота намирам думите точно на тях, а не на български, който съм говорила в средата до 14годишна възраст.
Хи-хи, Мистик, чудя се дали това не се казва "сказка" на български 
Едно време българският е бил пълен с руски чуждици, също и с много френски, които в днешно време не се усещат като чужди думи (като абажур, тротоар...), а сега започва да се изпълва с англицизми.
За човек, който не живее в българска среда, е много трудно да е в час с всички тези естествени промени в езика - сигурна съм, че някои от нас говорят български много по-правилно отколкото голяма част от живеещите на място
Едно време българският е бил пълен с руски чуждици, също и с много френски, които в днешно време не се усещат като чужди думи (като абажур, тротоар...), а сега започва да се изпълва с англицизми.
За човек, който не живее в българска среда, е много трудно да е в час с всички тези естествени промени в езика - сигурна съм, че някои от нас говорят български много по-правилно отколкото голяма част от живеещите на място
По повод на промените в езика, лично на мен ми беше много интересно да се общувам с бесарабски българин, дошъл в БГ в зряла възраст. За няколко години доста си беше осъвременил езика, но същевременно използваше доста думи, които освен баба ми, май друг не съм чувала да използва. А от него знам, че вкъщи са си говорели на български, но доста по-различен от този, който се използва сега в ежедневието.
Имам братовчедки, които заедно с родителите си заминаха във Финландия когато бяха на 4 и на 6 години,проговориха финландски на третия месец и само там са ходили на училище. Идват си всяко лято в България и никога не са забрвяли езика си, говорят го правилно, без акцент, като пишат правят много малко грешки, по-малко от средностатистическия българин, въпреки че български говорят само помежду си! Аз съм живяла три години в Америка, а сега съм втора година в Италия, като италиански проговорих на 2рия месец, а сега го говоря непрекъснато. Българският не се забравя- забравя го този, на който така му се иска!Разбира се, нормално е да се вмъкват от време на време и някои чужду думи, но според мен се разбира много добре кога това е от поза и кога не. Изключително неприятно ми беше станало веднъж, когато една жена в компанията, в която бях, взе да говори на немски с един друг българин,защото и двамата много обичали Германия. Е, аз ги разбрах, но почти всички останали не, и мисля, че беше селска и груба постъпка. Като че ли казваха: "Вижте ни нас как говорим езици!"...родният език не се забравя, а се поддържа като всеки друг език, ако човек има достатъчно желание!
Имам братовчедки, които заедно с родителите си заминаха във Финландия когато бяха на 4 и на 6 години,проговориха финландски на третия месец и само там са ходили на училище. Идват си всяко лято в България и никога не са забрвяли езика си, говорят го правилно, без акцент, като пишат правят много малко грешки, по-малко от средностатистическия българин, въпреки че български говорят само помежду си! Аз съм живяла три години в Америка, а сега съм втора година в Италия, като италиански проговорих на 2рия месец, а сега го говоря непрекъснато. Българският не се забравя- забравя го този, на който така му се иска!Разбира се, нормално е да се вмъкват от време на време и някои чужду думи, но според мен се разбира много добре кога това е от поза и кога не. Изключително неприятно ми беше станало веднъж, когато една жена в компанията, в която бях, взе да говори на немски с един друг българин,защото и двамата много обичали Германия. Е, аз ги разбрах, но почти всички останали не, и мисля, че беше селска и груба постъпка. Като че ли казваха: "Вижте ни нас как говорим езици!"...родният език не се забравя, а се поддържа като всеки друг език, ако човек има достатъчно желание!
е, аз напоследък се въздържам от подобни коментари, но ти или не си про4ела внимателно темата, или говориШ глупости, колкото да приказваШ
Внимателно прочетох темата, даже с изключителен интерес. Фактът, че мисля така, смятам че е мое право, също както е твое да се въздържаш от коментарите, които аз направих. Колкото се отнася до забравянето и принизяването на нивото на езика- това са различни неща, както видях, че си писала в един от предните си постове. Освен това се надявам, че не смяташ, че нападам някой лично с мнението си, на което все пак държа.
Сега, като си ходих в Бьлгария ми казаха че ми личи по интонацията и по начина, по който произнасям гласните букви. Аз си нямах представа, мислех си, че нищо не ми се е променило, но явно не е така. Не зная за колко време е станало, излязла сьм от 9 години и вероятно е станало в последните 4-5. Разбира се това са много малки неща, които бьрзо ще изчезнат ако се вьрна в Бьлгария.
Не мисля че езика може да се забрави или развали до такава степен. Преди доста време имаше една тема за Камелия Тодорова и в нея се обсъждаше хората, които умишлено си забравят езика.
Не мисля че езика може да се забрави или развали до такава степен. Преди доста време имаше една тема за Камелия Тодорова и в нея се обсъждаше хората, които умишлено си забравят езика.
Chrisimommy ,
гласните вече не са ти кратки, което си мислех, че се постига трудно.
Споменах ли, че аз се хващам за "Х" как го произнасям гърлено. Но, ако се концентрирам не го правя...
гласните вече не са ти кратки, което си мислех, че се постига трудно.
Споменах ли, че аз се хващам за "Х" как го произнасям гърлено.
Но, ако се концентрирам не го правя...За "Х - кането" детето го прави, аз не!
Сега нямам акцент, благодарение на форума , но преди известно време, живях в Англия за година и половина. През целия си престой не бях говорила на български, тел бяха скъпи да се обаждам 4есто, нямах компютър и тн. Като се прибрах малко завалях р-то и някои думи, но не от префърцуненост, а защото за това време, първия ми език е бил английският. Естествено след седмица вси4ко се оправи.
, но преди известно време, живях в Англия за година и половина. През целия си престой не бях говорила на български, тел бяха скъпи да се обаждам 4есто, нямах компютър и тн. Като се прибрах малко завалях р-то и някои думи, но не от префърцуненост, а защото за това време, първия ми език е бил английският. Естествено след седмица вси4ко се оправи.
Конкретно на този въпрос:
Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския -
няма такова време. Не може и да има. Първо - не съм заминала на 2 годинки. Второ - не съм лигла. Трето - не преигравам.
Няма за мен човек от дадена нация, който да е сменил език над крехката си детска възраст и да има претенции за развалянето му - ако е факт - жалко за него - жалък, посредствен, лигав, никакъв!
Поминим Лили Иванова, която безкрайно харесвам и уважавам, но беше над 40-годишна, когато поживя в ... Германия ли и за няма и две години забрави български... и се излагаше безкрайно, да не цитирам... смешно е
Живея почти 7г навън, българският ми, говорим и писмен, са ми перфектни Това никога няма да се промени за мен и за съпруга ми, а детето ни със сигурност ще бъде като нас с този език - писмено и говоримо. Въпрос на желание, разбиране и следване на разбиранията!
Колко време в чужбина ви трябваше за да си развалите чувствително българския -
няма такова време. Не може и да има. Първо - не съм заминала на 2 годинки. Второ - не съм лигла. Трето - не преигравам.
Няма за мен човек от дадена нация, който да е сменил език над крехката си детска възраст и да има претенции за развалянето му - ако е факт - жалко за него - жалък, посредствен, лигав, никакъв!
Поминим Лили Иванова, която безкрайно харесвам и уважавам, но беше над 40-годишна, когато поживя в ... Германия ли
и за няма и две години забрави български... и се излагаше безкрайно, да не цитирам... смешно е Живея почти 7г навън, българският ми, говорим и писмен, са ми перфектни
Това никога няма да се промени за мен и за съпруга ми, а детето ни със сигурност ще бъде като нас с този език - писмено и говоримо. Въпрос на желание, разбиране и следване на разбиранията!
Блонди,
не съм съгласна с написаното от теб. Не става въпрос дали хората са лигли или не, а от съвкупност от много фактори. Не забравяй, че ти живееш с българин,а има хора, които не познават и не общуват въобще с такива (това също играе голяма роля).
Много се надявам детето ти да е с перфектен български, но нека първо тръгне на училище, излиза с приятели и тогава ще видим дали е възможно или не.
не съм съгласна с написаното от теб. Не става въпрос дали хората са лигли или не, а от съвкупност от много фактори. Не забравяй, че ти живееш с българин,а има хора, които не познават и не общуват въобще с такива (това също играе голяма роля).
Много се надявам детето ти да е с перфектен български, но нека първо тръгне на училище, излиза с приятели и тогава ще видим дали е възможно или не.
Освен РОДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,говоря други 3 всеки ден ,живея в Гърция и нямам възможност да общувам с българи,ноооооооо колкото и усилия да полагам -българският не се разваля В училище на български език съм изучавала само литература и история от 1-ви до 12 клас! Стила а ла Кеми Тодороф не ми допада!!!
,живея в Гърция и нямам възможност да общувам с българи,ноооооооо колкото и усилия да полагам -българският не се разваля В училище на български език съм изучавала само литература и история от 1-ви до 12 клас! Стила а ла Кеми Тодороф не ми допада!!! Блонди,
не съм съгласна с написаното от теб. Не става въпрос дали хората са лигли или не, а от съвкупност от много фактори. Не забравяй, че ти живееш с българин,а има хора, които не познават и не общуват въобще с такива (това също играе голяма роля).
Много се надявам детето ти да е с перфектен български, но нека първо тръгне на училище, излиза с приятели и тогава ще видим дали е възможно или не.
не съм съгласна с написаното от теб. Не става въпрос дали хората са лигли или не, а от съвкупност от много фактори. Не забравяй, че ти живееш с българин,а има хора, които не познават и не общуват въобще с такива (това също играе голяма роля).
Много се надявам детето ти да е с перфектен български, но нека първо тръгне на училище, излиза с приятели и тогава ще видим дали е възможно или не.
аха, то4но така е
Ще си говорим с Блонди след оЩе 10 години и за детето (освен ако не смята да го прати да у4и в България, де)
Казвам, че ще положа усилия детето да владее говоримо и писмено български, което далече не е трудно, нито невъзможно. Разбира се, твърде е вероятно френският /в нашия случай/ да му е по-добър, нормално.
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак... Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика.
Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак...
Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика. Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Казвам, че ще положа усилия детето да владее говоримо и писмено български, което далече не е трудно, нито невъзможно. Разбира се, твърде е вероятно френският /в нашия случай/ да му е по-добър, нормално.
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак... Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика.
Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак...
Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика. Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
зависи за какво мисля
Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Това е най- странното, поне за мен. Напоследък се хващам, че не винаги мисля, а понякога и не сънувам на български.
Иначе си говоря перфектно.
И аз се хващам, че започнах много малко да мисля на български. Повече се случва на английски, а като работя на холандски.
Живеенето с българин оказва огромно влияние. Аз говоря само на котарака на български: кратки, прости изречения, които се повтарят. И се хващам, че понякога ми е трудно да говоря плавно и на хубав български език (ако цял ден съм говорила на холандски, съвсем). Ужасно е и не искам да е така, но.....
Живеенето с българин оказва огромно влияние. Аз говоря само на котарака на български: кратки, прости изречения, които се повтарят. И се хващам, че понякога ми е трудно да говоря плавно и на хубав български език (ако цял ден съм говорила на холандски, съвсем). Ужасно е и не искам да е така, но.....
Казвам, че ще положа усилия детето да владее говоримо и писмено български, което далече не е трудно, нито невъзможно. Разбира се, твърде е вероятно френският /в нашия случай/ да му е по-добър, нормално.
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак... Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика.
Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Може и да сте прави за това дали живееш с българин или не, но все пак...
Иначе е нормално да се губят думи, и на нас се случва, но това не го смятам за разваляне на езика. Добре, вие например когато си мислите - не мислите ли на български?
Аз имам успех с дъщеря ми само, защото я оставих тя сама да определи кога и с какво темпо ще се справи. Предполагам си видяла закованата тема.
За мисленето - мисля и на двата езика. Дори на моменти преобладава местния език - т.е. зависи къде съм. Сега съм в България и не съм се улавяла да мисля на немски.
Виж за говоренето - понякога се чувствам като Калинка - речникът ми е обеднял страхотно и ми куцааа плавността на изказа. В писането човек има време да помисли и нещата не изглеждат толкова драматично.
Поминим Лили Иванова, която безкрайно харесвам и уважавам, но беше над 40-годишна, когато поживя в ... Германия ли и за няма и две години забрави български... и се излагаше безкрайно, да не цитирам... смешно е
и за няма и две години забрави български... и се излагаше безкрайно, да не цитирам... смешно е Блонди, да нямаш предвид Кеми Тодорофффф?
Иначе с останалата част от поста ти съм абсолютно съгласна. Трябва да ми направят мозъчна трансплантация, за да забравя българския. Нивъзможно е.
Точно се връщам от България. Повечето хора там ми казваха най-безсрамно, че имам акцент! Е, това за мен е нахалство, понеже аз акцент нямам. Един мухльо даже си позволи да ми каже - "Немският ми хич не е добре...абе, както ти говориш български, ей тъй и аз немски". Да се смееш ли, да псуваш ли
Та, тъй като две седмици все някой ми намекваше нещо за езика ми, достигнах до заключението, че всички в Бг. ги занимават две важни неща - кой колко кила е качил ( и съответно да му бъде казано на този човек, че е напълнял ) и кой с какъв акцент или диалект говори ( като пак това нещо се обсъжда дълго и се анализира по геополитодемографски ).
В тази тема ли писахме за ползването на "детенце"? Сега за първи път си отворих ушите и забелязах, че куцо и сляпо казва "детенце". С което всъщност се извинявам на софиянците, когато нарекох тази неправилна форма на езика "шопска глупост".
Впрочем, въпрос на вкус е май всичко. И на езиков стил.
Та, тъй като две седмици все някой ми намекваше нещо за езика ми, достигнах до заключението, че всички в Бг. ги занимават две важни неща - кой колко кила е качил ( и съответно да му бъде казано на този човек, че е напълнял ) и кой с какъв акцент или диалект говори ( като пак това нещо се обсъжда дълго и се анализира по геополитодемографски ).
В тази тема ли писахме за ползването на "детенце"? Сега за първи път си отворих ушите и забелязах, че куцо и сляпо казва "детенце". С което всъщност се извинявам на софиянците, когато нарекох тази неправилна форма на езика "шопска глупост".
Впрочем, въпрос на вкус е май всичко. И на езиков стил.
Все още съм в БГ. Срещам се случайно със съученичка, с която не сме се виждали откакто сме завършили. Тя не знае, че аз живея в чужбина и докато се питаме как сме се приближава синът ми. Тя се заслушва и установява, че той ми говори на чужд език и ме поглежда въпросително. При обяснение, че ние живеем в Холандия, тя възкликва: "Да, ти говориш с акцент." А е първата, която ми го казва. Аз не говоря с акцент Както и да е. Поне никой не каза, че съм наддала (а второто го очаквах)
А е първата, която ми го казва. Аз не говоря с акцент Както и да е. Поне никой не каза, че съм наддала (а второто го очаквах) Точно се връщам от България. Повечето хора там ми казваха най-безсрамно, че имам акцент! Е, това за мен е нахалство, понеже аз акцент нямам. Един мухльо даже си позволи да ми каже - "Немският ми хич не е добре...абе, както ти говориш български, ей тъй и аз немски". Да се смееш ли, да псуваш ли
Та, тъй като две седмици все някой ми намекваше нещо за езика ми, достигнах до заключението, че всички в Бг. ги занимават две важни неща - кой колко кила е качил ( и съответно да му бъде казано на този човек, че е напълнял ) и кой с какъв акцент или диалект говори ( като пак това нещо се обсъжда дълго и се анализира по геополитодемографски ).
Та, тъй като две седмици все някой ми намекваше нещо за езика ми, достигнах до заключението, че всички в Бг. ги занимават две важни неща - кой колко кила е качил ( и съответно да му бъде казано на този човек, че е напълнял ) и кой с какъв акцент или диалект говори ( като пак това нещо се обсъжда дълго и се анализира по геополитодемографски ).
о, не, има и трето : как може да си с такъв стар GSM?
или си била с някакъв последен писък
Все още съм в БГ. Срещам се случайно със съученичка, с която не сме се виждали откакто сме завършили. Тя не знае, че аз живея в чужбина и докато се питаме как сме се приближава синът ми. Тя се заслушва и установява, че той ми говори на чужд език и ме поглежда въпросително. При обяснение, че ние живеем в Холандия, тя възкликва: "Да, ти говориш с акцент." А е първата, която ми го казва. Аз не говоря с акцент Както и да е. Поне никой не каза, че съм наддала (а второто го очаквах)
А е първата, която ми го казва. Аз не говоря с акцент Както и да е. Поне никой не каза, че съм наддала (а второто го очаквах)аз като казвах, 4е не си даваме сметка, не ми вярвахте. мен последния път един таксиметров Шофьор ме пита през цялото време дали съм сигурна, 4е не съм македонка, и това само от как съм му казала адреса
(всъЩност аз съм половин македонка де, ама това е друг въпрос
) о, не, има и трето : как може да си с такъв стар GSM?
или си била с някакъв последен писък
или си била с някакъв последен писък
Не, не е последен писък, ама няма как да знаят, защото 1. не го оставям демонстративно на масата като седна и 2. ако вземе, че звънне, аз бързо вдигам, като не си оставям мелодията поне половин минута тъй че да привлека вниманието на хората, а и ставам от масата обикновено за да не преча.
Та си мисля, че дори някой да е искал да види с какво говоря, ще да му е било трудно да разбере
Теб за македонка, а мен навсякъде ми казваха, че съм рускиня. Аз им казвам "българка съм", а те спорят с мен и викат "не, рускиня си"
Теб за македонка, а мен навсякъде ми казваха, че съм рускиня. Аз им казвам "българка съм", а те спорят с мен и викат "не, рускиня си"
А като съм със синът ми (той какъвто е русичък) на всяка крачка ми предлагат "скидка" във Варна
Моите роднини не ми казват за акцент и килограми, но се боя, че ако отида при старите приятели и познати, това ще е първото. Затова и нямам желание да ги виждам. Какво им влизат в сметката моите килограми? Аз да не им правя коментари за техните неща. Между впрочем, това е едно от нещата, които много уважавам в холандците е, че дори и да си мислят нещо, не са толкова прости да го кажат.
Какво им влизат в сметката моите килограми? Аз да не им правя коментари за техните неща. Между впрочем, това е едно от нещата, които много уважавам в холандците е, че дори и да си мислят нещо, не са толкова прости да го кажат.
Като чета последните няколко мнения, наистина е вярно всичко това с телефони, килограми т.н.
Аз също не говоря с акцент, а и се старая да говоря чисто. Дъщеря ми малко ме пдиграва, като кажа примерно, че ще телефонирам, не, че ще се обадя по телефона
Аз предимно се издавам, като употребявам главата с "да" и "не" или като се възмущавам, колко е мръсно
Аз също не говоря с акцент, а и се старая да говоря чисто. Дъщеря ми малко ме пдиграва, като кажа примерно, че ще телефонирам, не, че ще се обадя по телефона
Аз предимно се издавам, като употребявам главата с "да" и "не" или като се възмущавам, колко е мръсно
Точно се връщам от България. Повечето хора там ми казваха най-безсрамно, че имам акцент! Е, това за мен е нахалство, понеже аз акцент нямам. Един мухльо даже си позволи да ми каже - "Немският ми хич не е добре...абе, както ти говориш български, ей тъй и аз немски". Да се смееш ли, да псуваш ли
Та, тъй като две седмици все някой ми намекваше нещо за езика ми, достигнах до заключението, че всички в Бг. ги занимават две важни неща - кой колко кила е качил ( и съответно да му бъде казано на този човек, че е напълнял ) и кой с какъв акцент или диалект говори ( като пак това нещо се обсъжда дълго и се анализира по геополитодемографски ).
Та, тъй като две седмици все някой ми намекваше нещо за езика ми, достигнах до заключението, че всички в Бг. ги занимават две важни неща - кой колко кила е качил ( и съответно да му бъде казано на този човек, че е напълнял ) и кой с какъв акцент или диалект говори ( като пак това нещо се обсъжда дълго и се анализира по геополитодемографски ).
Предполагам е защото след толкова време в чужбина хората очакват да говориш с акцент и улавят и най дребните различия. На мен пък всички ми казваха (без изобщо да ги питам и повдигам въпроса), че българският ми изобщо не се е променил и очакваха да се зарадвам на комплимента. Аз пък недоумявах как може някой да очаква да му заговоря с акцент. Не че се обиждах де, беше ми даже смешно.
Е сега, ти си добре значи. На мен беше 2 в едно като киндер сюрприз. Първо - "Ау, колко си напълняла! ( с широка задоволена усмивка) ". Аз казвам нещо и следва - "Ама ти си забравила българския май".
Има нещо сбъркано в нас българите.
Има нещо сбъркано в нас българите.
Хехе, аз пък наистина съм напълняла, но явно хората покрай мен са тактични и не казваха нищо по въпроса. Аз обаче сама си го признавах и след моето признание имаше случаи някой да го потвърди. Всъщност аз самата правя това което казваш. Имах среща с двама стари познати. Като ги видях... и двамата бяха напълнели и аз директно си казах кво ми беше на устата. Нещо от сорта Лелеее, как сме се освинили всички.. Но при тях случаят е, че преди бяха доста кльощави а сега са си станали нормални. Та се надявам да не са се засегнали много от констатацията ми.
Не се харесвам изобщо напълняла, но се радвам когато близките ми забравят за тактичността и си ми кажат директно че съм напълняла. Не обичам да ме лъжат.
Като чета последните няколко мнения, наистина е вярно всичко това с телефони, килограми т.н.
Аз също не говоря с акцент, а и се старая да говоря чисто. Дъщеря ми малко ме пдиграва, като кажа примерно, че ще телефонирам, не, че ще се обадя по телефона
Аз предимно се издавам, като употребявам главата с "да" и "не" или като се възмущавам, колко е мръсно
Аз също не говоря с акцент, а и се старая да говоря чисто. Дъщеря ми малко ме пдиграва, като кажа примерно, че ще телефонирам, не, че ще се обадя по телефона
Аз предимно се издавам, като употребявам главата с "да" и "не" или като се възмущавам, колко е мръсно
Аз пък установих, че стъпя ли на българска земя и автоматично и несъзнателно си променям по БГ стандарт движението на главата при ДА и НЕ. Децата обаче не го правят и на фона на останалите почват да ми изглеждат странни като си движат главата по западен образец
Но което е по смешното въпреки всичко съм си свикнала на западното и като хората ми кимат с глава за НЕ разбирам ДА и обратното и се получават доста комични и конфузни ситуации.
Все още съм в БГ. Срещам се случайно със съученичка, с която не сме се виждали откакто сме завършили. Тя не знае, че аз живея в чужбина и докато се питаме как сме се приближава синът ми. Тя се заслушва и установява, че той ми говори на чужд език и ме поглежда въпросително. При обяснение, че ние живеем в Холандия, тя възкликва: "Да, ти говориш с акцент." А е първата, която ми го казва. Аз не говоря с акцент Както и да е. Поне никой не каза, че съм наддала (а второто го очаквах)
А е първата, която ми го казва. Аз не говоря с акцент Както и да е. Поне никой не каза, че съм наддала (а второто го очаквах)аз като казвах, 4е не си даваме сметка, не ми вярвахте. мен последния път един таксиметров Шофьор ме пита през цялото време дали съм сигурна, 4е не съм македонка, и това само от как съм му казала адреса
(всъЩност аз съм половин македонка де, ама това е друг въпрос
)При мен пък всички се чудят и се маят, как може толкова малка да съм заминала за чужбина и да нямам грам акцент
За мен е непонятно, човек, заминал като възрастен за чужбина, да започне да говори с акцент. Това бих го приела по-скоро като лигавене.
Иначе, за почти 9 години в ДЕ усещам, че речникът ми е обеднял ужасно, въпреки че вкъщи говорим на български, имам приятелки българки, а от почти година и бг телевизия. Разговорите ни се свеждат до ежедневие, особено напоследък. 
Първите години сякаш ми се отразиха най-много - тогава и интернет почти не ползвах. Сега пък форумът е единственото място, където пиша на български, (освен скайп, де) и повлияна и от многото правописни грешки тук, се виждам как и аз допускам такива, замислям се за правописа на определени думи и за пунктоацията. А преди време се гордеех с правописа си.
Мисля и на двата езика.
Иначе, за почти 9 години в ДЕ усещам, че речникът ми е обеднял ужасно,
въпреки че вкъщи говорим на български, имам приятелки българки, а от почти година и бг телевизия. Разговорите ни се свеждат до ежедневие, особено напоследък. Първите години сякаш ми се отразиха най-много - тогава и интернет почти не ползвах. Сега пък форумът е единственото място, където пиша на български, (освен скайп, де) и повлияна и от многото правописни грешки тук, се виждам как и аз допускам такива, замислям се за правописа на определени думи и за пунктоацията. А преди време се гордеех с правописа си. Мисля и на двата езика.
За мен е непонятно, човек, заминал като възрастен за чужбина, да започне да говори с акцент. Това бих го приела по-скоро като лигавене.
Иначе, за почти 9 години в ДЕ усещам, че речникът ми е обеднял ужасно, въпреки че вкъщи говорим на български, имам приятелки българки, а от почти година и бг телевизия. Разговорите ни се свеждат до ежедневие, особено напоследък. Първите години сякаш ми се отразиха най-много - тогава и интернет почти не ползвах. Сега пък форумът е единственото място, където пиша на български, (освен скайп, де) и повлияна и от многото правописни грешки тук, се виждам как и аз допускам такива, замислям се за правописа на определени думи и за пунктоацията. А преди време се гордеех с правописа си.
Мисля и на двата езика.
Иначе, за почти 9 години в ДЕ усещам, че речникът ми е обеднял ужасно,
въпреки че вкъщи говорим на български, имам приятелки българки, а от почти година и бг телевизия. Разговорите ни се свеждат до ежедневие, особено напоследък. Първите години сякаш ми се отразиха най-много - тогава и интернет почти не ползвах. Сега пък форумът е единственото място, където пиша на български, (освен скайп, де) и повлияна и от многото правописни грешки тук, се виждам как и аз допускам такива, замислям се за правописа на определени думи и за пунктоацията. А преди време се гордеех с правописа си. Мисля и на двата езика.
някъде в на4алото на темата бяхме казали, 4е не може да се наре4е то4но акцент, а някаква по_разли4на мелодика. 4естно казано, смятам го за нормално.
с остналата 4аст на поста, съм абсолЮтно съгласна, всъЩност аз това имам предвид под "разваляне", но тук явно се смята, 4е озна4ава забравяне или н'ам то4но какво.
Странно ми е ,когато хора знаещи ,че живея извън БГ ми кажат ,че съм започнала да говоря меко ,при положение,че арабският едва ли може да се нарече мек език .
,при положение,че арабският едва ли може да се нарече мек език .Сега когото попитам тук, всички ми казват, че нямам акцент. Аз дори питам нарочно. Забелязвам обаче разлика в словореда.
Не мисля че е "развален", само не е вече толкова "модерен". Не фамилиарнича, не използвам новите жаргонни думи и спрях да кимам за "да" и "не" с глава. Никой не е споменал да имам акцент. Понякога се улавям, че словореда не ми е съвсем наред - не става въпрос за грешка, а просто за по-странно подреждане на думите в израз.
Мисля и смятам все още на български.
Колкото до това за успеха в ограмотяването на българчета и полу-българчетата в чужбина на български, смятам че си зависи изцяло от желанието и организацията на родителите. Няма значение дали работят по цял ден. Ако има желание се получава.
Тъй че Блонди, ако наистина го искаш - може
Мисля и смятам все още на български.
Колкото до това за успеха в ограмотяването на българчета и полу-българчетата в чужбина на български, смятам че си зависи изцяло от желанието и организацията на родителите. Няма значение дали работят по цял ден. Ако има желание се получава.
Тъй че Блонди, ако наистина го искаш - може
ми е ,когато хора знаещи ,че живея извън БГ ми кажат ,че съм започнала да говоря меко ,при положение,че арабският едва ли може да се нарече мек език .
,при положение,че арабският едва ли може да се нарече мек език .[/quote]
Същото нещо съм забелязвала и аз. За първи път чух да говори така една приятелка, след няколко години в чужбина, после друга, а преди това не говореха меко. Запитах се, дали и аз така съм започнала да звуча. Никой нищо не ми е казвал, ни за диалект, нито за акцент, нямам и познати, които да ми правят впечатление, но за това пък ми направи впечатление миналата година как говорят някои хора в София - стори ми се по-отворено, по-провлачено, даже някак превзето и изкуствено. А по-рано същите тези хора не ми звучаха така. Децата, които играеха по площадките, също ми звучаха провлачено. Явно аз под някаква форма изоставам.
У роднините ни от провинцията не видях разлика. Там диалектът и мекото наречие са отдавна закостенели, а и с тях се чуваме по телефона, не могат да ме впечатлят и да отчета разлика.
От английския мисля, че съм привнесла интонации, но не съм сигурна, трябва външно ухо да го прецени.
А темата за езика на българите в чужбина е интересна тема за филологически и антропологически изследвания, според мене.
Стига човек да пристъпи към нея непредубедено и без тотко-патриотковщина. Тъй че Блонди, ако наистина го искаш - може
И аз така мисля, а и фактите и практиката го доказва
Извинявам се за оф-топика, но разказите за някои преживявания много ме впечатлиха...
Хехе, аз пък наистина съм напълняла, но явно хората покрай мен са тактични и не казваха нищо по въпроса. Аз обаче сама си го признавах и след моето признание имаше случаи някой да го потвърди. Всъщност аз самата правя това което казваш. Имах среща с двама стари познати. Като ги видях... и двамата бяха напълнели и аз директно си казах кво ми беше на устата. Нещо от сорта Лелеее, как сме се освинили всички.. Но при тях случаят е, че преди бяха доста кльощави а сега са си станали нормални. Та се надявам да не са се засегнали много от констатацията ми.
Не се харесвам изобщо напълняла, но се радвам когато близките ми забравят за тактичността и си ми кажат директно че съм напълняла. Не обичам да ме лъжат.
Изобщо не става дума за лъжа, а, както самата ти си го посочила - за такт. Каква е тая искреност - ако някой ти се струва погрознял и застарял, и това ли ще му го кажеш? Аз не чувствам, че ми влиза в работата кой колко е напълнял, допускам, че повечето хора сами го усещат по дрехите си/кантара си, и не ме чакат специално да си дам оценката за това как изглеждат. Ако не мога да кажа нищо положително, бих си замълчала - нито ще лъжа, нито ще развалям настроението на човека срещу себе си (който и без това рядко виждам) с коментари за външния му вид
Точно обсъждането на теглото и на акцента на някой, идващ от чужбина, според мен често произлизат от предубежденията, че живещите навън са дебели по презумпция, защото живеят в страни на дебели; и говорят с акцент, защото едва ли се очаква да се превземаш заради това, че живееш в чужбина
Е сега, ти си добре значи. На мен беше 2 в едно като киндер сюрприз. Първо - "Ау, колко си напълняла! ( с широка задоволена усмивка) ". Аз казвам нещо и следва - "Ама ти си забравила българския май".
Има нещо сбъркано в нас българите.
Има нещо сбъркано в нас българите.
Хехе, аз пък наистина съм напълняла, но явно хората покрай мен са тактични и не казваха нищо по въпроса. Аз обаче сама си го признавах и след моето признание имаше случаи някой да го потвърди. Всъщност аз самата правя това което казваш. Имах среща с двама стари познати. Като ги видях... и двамата бяха напълнели и аз директно си казах кво ми беше на устата. Нещо от сорта Лелеее, как сме се освинили всички.. Но при тях случаят е, че преди бяха доста кльощави а сега са си станали нормални. Та се надявам да не са се засегнали много от констатацията ми.
Не се харесвам изобщо напълняла, но се радвам когато близките ми забравят за тактичността и си ми кажат директно че съм напълняла. Не обичам да ме лъжат.
Изобщо не става дума за лъжа, а, както самата ти си го посочила - за такт. Каква е тая искреност - ако някой ти се струва погрознял и застарял, и това ли ще му го кажеш? Аз не чувствам, че ми влиза в работата кой колко е напълнял, допускам, че повечето хора сами го усещат по дрехите си/кантара си, и не ме чакат специално да си дам оценката за това как изглеждат. Ако не мога да кажа нищо положително, бих си замълчала - нито ще лъжа, нито ще развалям настроението на човека срещу себе си (който и без това рядко виждам) с коментари за външния му вид
Точно обсъждането на теглото и на акцента на някой, идващ от чужбина, според мен често произлизат от предубежденията, че живещите навън са дебели по презумпция, защото живеят в страни на дебели; и говорят с акцент, защото едва ли се очаква да се превземаш заради това, че живееш в чужбина
Точно така. Каква честност, какви пет лева . Ако не си напълнял например, изглеждаш перфектно етц. никой няма да ти каже комплимент, обаче ако имаш преуморен вид веднага ще ти кажат, че изглеждаш зле. Има дума за това, нарича се злоба. Затова казвам, че българинът е сбъркан. Защото е злобен по природа. Поговорката - "на мен ми е зле, но по-важно е на Вуте да му е по-зле" действа в пълна сила.
. Ако не си напълнял например, изглеждаш перфектно етц. никой няма да ти каже комплимент, обаче ако имаш преуморен вид веднага ще ти кажат, че изглеждаш зле. Има дума за това, нарича се злоба. Затова казвам, че българинът е сбъркан. Защото е злобен по природа. Поговорката - "на мен ми е зле, но по-важно е на Вуте да му е по-зле" действа в пълна сила.
Мистична, ако си отслабнал задължително получаваш коментари от сорта "Леле, каква си се стопила/ или каква си изсъхнала"
Така че, ни така, ни иначе може да се угоди. Аз пък досега не мога да разбера, защо всъщност трябва да се коментира кой как изглежда Това и при други националности го има де, не е само при нашенци.
Така че, ни така, ни иначе може да се угоди. Аз пък досега не мога да разбера, защо всъщност трябва да се коментира кой как изглежда
Това и при други националности го има де, не е само при нашенци.
Според мен е съвсем нормално да се изкоментира, ако някой е напълнял или отслабнал. Ако кажеш на дебел човек, който се мъчи да отслабне и е комплексиран поради дебелината си, че е напълнял е гадно. Както и ако кажеш на анорексик, че е отслабнал също. Но за нормално положение това си е съвсем нормален коментар, не виждам абсолютно нищо обидно в него. И изобщо няма нищо общо със злоба. По скоро е спонтанна реакция породена от изумлението ми от променения външен вид на човека. Виж, на мен са ми казвали Леле, каква си станала дебела. Но не се обидих, защото знам, че не съм чак толкова ужасно дебела. Освен това беше казано от възсрастна жена, за която дебелината е по скоро положително качество и сигурно си е мислела, че ми прави комплимент
Никога не ми се е случвало да кажа на някой в очите че е погрознял или че се е сбръчкал.
Никога не ми се е случвало да кажа на някой в очите че е погрознял или че се е сбръчкал.