- Публикувана: 14 юни 2009, 19:45 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2009, 07:30 ч.
Страх от раждането
аз през цялата бременност си повтарях че раждането е няколко часа и по-трудното е след това да го нарпавиш човек и отидох в болницата ухилена до ушите че скоро ще си гушкам бебчо,а втория път още по-спокойна като видях че не е толкова страшно,то пък се наложи секцио по спешност и ако знаех щях да умра от стах че изпитвам ужас от ножа и ако след време дай Боже да си имаме още едно бебче ще съм голяма паника
Всяка една жена е изпитала страх под някаква форма.Това,че не се е паникьосвала по време на раждането не означава,че не я е било страх.
Винаги има от какво да те е страх,колкото и нормално да протича раждането.
Не. Първия път иzпитвах някакво беzпокойство, с оглед на това, че не zнаех какво ме чака. Втория път не съм се сетила дори, че може да ме е страх. Нямаше от какво.
За бебето сигурно всяка бъдеща майка се притеснява, но това е друг въпрос.
За бебето сигурно всяка бъдеща майка се притеснява, но това е друг въпрос.
Винаги има от какво да те е страх,колкото и нормално да протича раждането.
страхувах се по-скоро от това, дали бебето ми ще бьде здраво и дали няма да има усложнения, а не от самото раждане.
сьщо така изпитвах огромен страх от секцио.за мое щастие не се наложи.
сьщо така изпитвах огромен страх от секцио.за мое щастие не се наложи.
и при мен беше така и двата пъти
До преди няколко месеца нямах търпение да си видя бебчето и да си го гушна,но сега когато наближава момента ме е страх адски много. Страх ме е от болката,от самото раждане,притеснявам се за бебето- дали всичко ще е ок,страх ме е от възстановителния период след това, страх ме е да не се наложи секцио в последния момент.....с една дума страх ме е от всичко свързано с раждането. 