- Публикувана: 14 юни 2009, 19:45 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2009, 07:30 ч.
Страх от раждането
. Не съм дебил някакъв да не ми пропука девет месеца. Когато ми изтекоха водите бях спокойна. По време на секциото бях спокойна. Овладяла бях страховете си. Много от бъдещите майки се страхуват от раждането и следват насърченията на лекари, които препоръчват оперативно раждане (секцио). Това води до голям процент раждания по оперативен път, с много по-големи рискове от нормалното раждане.
Страхът от раждането е разпространен в 10% сред англичанките, 12% сред испанките и 22% сред американките.
Искаме да разберем как е при нас - затова, моля ви гласувайте!
съгласувано с администратор.
Страхът от раждането е разпространен в 10% сред англичанките, 12% сред испанките и 22% сред американките.
Искаме да разберем как е при нас - затова, моля ви гласувайте!
съгласувано с администратор.
Така поставен въпросът нито ми е ясен,нито има отговор за мен.
И мен ме беше шубе, но много малко. Както казаха и другите мами най-вече за това да е ок бебонка.
Има и нещо друго, обаче. Докато бях бременна отвсякъде ме заливаха ужасяващи истории за това колко болезнено, мъчително и продължително е раждането. Всички "доброжелателки" бяха много описателни и ме гледаха със съжаление. Напук на тях аз имах много леко макар и продължително (12ч.) естесвено раждане без никакви шевове и изключително бързо възстановяване. Към 7мия час ми псотавиха епидурална упойка, но може би нямаше да има нужда. Възползвах се само, защото вече бях извикала екипа по анаестзия
За следващия път мисля да съм без упойка.
Сигурна съм, че има наистина ужасно мъчителни раждания (и причината май най-често е в нескопосания лекарски екип). Но трябва да признаем, че има и голяма доза преувеличаване с цел изтъкване на героизма си. И ако това минава пред съпруга и свекървата, то пред бременна приятелка или позната е крайно неуместно. Затова при всяка една среща дори с малко познати бременни момичета им разказвам моята история и им споделям, че болката и страхът са толкова големи, колкото им позволиш да бъдат.
Има и нещо друго, обаче. Докато бях бременна отвсякъде ме заливаха ужасяващи истории за това колко болезнено, мъчително и продължително е раждането. Всички "доброжелателки" бяха много описателни и ме гледаха със съжаление. Напук на тях аз имах много леко макар и продължително (12ч.) естесвено раждане без никакви шевове и изключително бързо възстановяване. Към 7мия час ми псотавиха епидурална упойка, но може би нямаше да има нужда. Възползвах се само, защото вече бях извикала екипа по анаестзия
За следващия път мисля да съм без упойка.Сигурна съм, че има наистина ужасно мъчителни раждания (и причината май най-често е в нескопосания лекарски екип). Но трябва да признаем, че има и голяма доза преувеличаване с цел изтъкване на героизма си. И ако това минава пред съпруга и свекървата, то пред бременна приятелка или позната е крайно неуместно. Затова при всяка една среща дори с малко познати бременни момичета им разказвам моята история и им споделям, че болката и страхът са толкова големи, колкото им позволиш да бъдат.