Възможно ли е родителите да имат реален поглед върху децата си

Старая се да бъда реалистка. Никога не правя различни неща от болни родителски амбиции. Задоволявам се с това , което могат и,  каквото са и ги обичам точно такива.

Особено новоредните    Най интересното е, че като се роди големия ми син и от самото раждане ми се виждаше хубав. Ама сега като гледам негови снимки от тогава и се чудя кое му е било хубавото  . Ясно е, че съм била слепец. Дали и все още не си оставам такава пък да не знам 

За умствените възможности е по лесно да си реалист. Ако детето ти не може да брои при положение че си го учила много усилено, а всички останали негови връстници броят примерно.... ясно е че едва ли е по умно от тях. Прост пример давам. За умствените качества нещата са много по дефинирани. Но възприемането за красота много се влияе от чувствата и от вкуса от друга страна. Не само за децата, а по принцип. Има мъже, които намирам за адски красиви примерно. Но приятелките ми ги виждат не само като не красиви, а направо като грозни. Затова и пуснах тема специално за красотата, защото е нещо субективно.

Така е,субективно нещо е красотата,затова и казах,че реализмът поне в това отношение е неуместен(всъщност дори невъзможен).
И аз сега си спомням,че намирах големия син много сладък,когато беше на 2-3 месеца,а сега,като гледам снимките оттогава,си мисля,че малко съм се прехласвала.
Но пък никога не съм го намирала красив като новороден-даже бях разочарована колко е гроничък-така че очевидно има щипка реализъм в преценката ми.

Чуждите деца някак по-лесно ги "оценявам".Отстрани е по-лесно.Около собственото дете обикновено има някакво ...излъчване... или не знам как да го нарека,но има нещо,което те кара да го обичаш до полуда и да го смяташ за най-най-най-Детето на света

Аз харесвам себе си, в децата ми има мои черти, харесвам и тях. Но дотук, не вярвам във външната красота. За мен красотата е проявление на вътрешната душевност и много искам да мислят. В този ред на мисли големият ми е черен, щото има завито, но покрай многото чар, дето сипе, може да си остане повърхностен.

Цитирам (по-скоро преразказвам) Ъруин Шоу-Красивите млади хора са прищявка на природата, красивите възрастни са продукт на самите себе си. Най-красивата жена, която съм виждал беше на 76 (примерно) години.

Относно красотата, моя син, като се роди беше по-грозен и от на циганката близнаците.Те-бели, моя-черен с подут нос, дълга рошава коса и косми по ушите .

Близко е до ума, че щом е на конкурс за красота, с красота трябва да блесне или поне с някакко очарование. Дали е дете или голям човек няма значение. Винаги съм мислела, че тези, които се явяват по конкурси, колкото и да е субективно разбирането за красота, трябва да се вместват в някакви граници. Да не давам грозни примерни, не може да не разбираш какво имам предвид. Дори да не си перфектен според стандартите, поне трябва да имаш някакъв чар, с който се открояваш от другите. Именно това имах предвд като казах, че не блестят някои деца явили се на конкурс, не виждам да се открояват по никакъв начин от останалите деца по улиците. Лично за мен това, че са деца изобщо не ми влияе на преценката. Както и за възрастните си имам симпатизиращи така и за децата. Има деца, които са ми адски сладки, мили, иде ми да ги изям. Но не бих ги нарекла красиви и не бих ги пратила на конкурс за красота. Както и съм виждала много красиви деца, които изобщо не ме умиляват, но без колебание бих ги кандидатирала за красавици и красавци.
Сигурна съм, че много добре знаеш какво имам предвид. Само се чудя що ме караш да обяснявам елементарни неща.

凤Феникс凰 , и аз подозирам нещо такова. Въпреки че примерно съм виждала новородено, на няколко минути буквално (на сестра ми първото дете), което беше невероятно красиво. После и други хора като го виждаха, казваха че това е най сладкото бебе, което са виждали. Дори след като си родих моите до ден днешен на сестра ми бебето в моите очи си остава най хубавото бебе, което съм виждала изобщо по улиците, по ТВ или където и да било. Той просто си е класическа красота и с това всеки може да се съгласи. Има и сестра и определено мога да кажа, че на този етап той е по хубавият. Имам се за реалист, за обективна и безпристрастна. Ама като опре въпросът до собствените ми деца.... Е не мога и не мога да реша за себе си кое е най хубаво. Всъщност мога примерно да кажа, при кое преобладава чар, при кое красиви и пропорционални черти... но като цяло не мога да преценя кое е най. Виж, за ум от сега си имам изградено мнение, че най малкият ми син за сега е най умничък от трите  

angel_82 , ох и моята Ева се роди ужасна, чак се бях уплашила. Кльощаво, криво и пискливо. Брат и близнак си беше хубавичък и кротичък и дълго време ми беше слабост. Сега обаче нещата се обърнаха. Ева се превърна в истинско слънце, а брат и в терорист. Пак си е с хубавите черти, но вече изглежда по обикновен, както се казва не блести с нищо, просто хубаво дете. Докато Ева не е с перфектни черти, но пък е толкова лъчезарна и чаровна. Пу пу. А за големия им брат да не казвам какъв пич е. 

И аз съм такава. Моето дете си го харесвам и обичам, но съм виждала много по красиви деца от моето.

Като видя дете, което е по-хубаво от моето или ми харесва много, си го казвам, не страдам от такива предразсъдъци.
Също така, преценявам децата/бебетата, които не са хубави.
Съгласна съм, че няма такова нещо като - "всички бебета са хубави".

Мисля,че съм реалист,виждала съм и по-красиви деца от моето,но това няма връзка с обичта ми естествено.Според мен е по-важно излъчването на детето,чарът,което не всички притежават.И не всички бебета са красиви,някои определено не ми харесват,но в очите на майките им,те са най-хубавитеКрасотата е твърде субективно понятие,по-важна е вътрешната красота,независимо дали е дете или възрастен човек.На конкурс за красота не бих изпратила детето си,нямам такива болни амбиции.

Трудно е да имаш реален поглед.Когато става въпрос за собственото ти дете винаги си пристрастен

съгласна съм с това мнение.
Аз също мисля,че съм реалистка по отношение на децата ми и това не ги прави по малко обичани.  
Поздравления на авторката за хубавата тема

За мен всички бебета са хубави - най-невинната душица не може да  бъде грозна. Ако има криво носле ще има красива брадичка, ако има сбръчкана кожа  пък ще има хубави очи ...има най-различни компенсации. Никога не съм смятала едно бебе за грозно. 
те са:  Хубаво бебе, По-хубаво бебе , Най-хубаво бебе ... 
А болните  амбиции на майки ( особено на тези , които  тикат децата  на конкурси за красота ) - именно те  заслепяват обективната преценка. Мен би ме впечатлило дете, което  е отворено, артистично - без да се притеснява от камери и микрофони и от публика , приказливо ( но иначе не толкова красиво ) от колкото срамежливото дете , което стои като изтукано мълчейки и едва усмихвайки се ( но много красиво).... И двете блестят - но  с различни качества. Не мога да  кажа , че децата с нищо не блестят - напротив!   
а колкото и да  са амбициозни  майките  в случая - оценката  е на журито! 

Абсолютно.Децата ми са средно статистически такива.Малката за сега е "по-интересна" от голямата, и двете си имат "козметични" недостатъци, не са съвършенни и изваяни.Това не ме е спряло да си ги обичам и да искам най-доброто за тях, но то не е свързано с това какви генетични черти сме им дали...щото и аз не съм първа Убавица  Спорт за научаване на тялото у духа-за да имат една ведъра , горда и изправена осанка с ясното съзнание,че това, че нямат манекенска визия не означава, че за нищо не стават, напротив..
И сори, ма от две акушерки съм чувала, че Има грозни бебета/деца, има и хубави.

Ами аз определено мога да кажа кой е по-красив от двамата ми сина. И кой е по-умен... Обичам ги заради различни неща, защоте те са изключително различни, даже не са противоположни.