Възможно ли е родителите да имат реален поглед върху децата си

Считам, че реално гледам на нещата. И като става дума за външността им, и като става дума за ум и възприемчивост. Но нито едното, нито другото имат пряка връзка с това колко ги обичам.

Наталия се роди грозно бебе. Който мисли, че няма грозни бебета, значи не е виждал моята девойка в първите дни след раждането. Цялата й глава беше в хематоми, чак беше деформирана, беше много дълга и много слаба. Не приличаше на бебе, а по-скоро на малко грозно човече. И въпреки това, аз не можех да й се нагледам. Брат ми само повтаряше "Да не са ти сменили бебето? Какво ще го правим толкова грозно? Още от сега ли да мислим за пластични корекции?". Хич не ме интересуваше. Сега я намирам за хубава. Висока, руса, източена, с правилни черти, фини... Хората около мен я намират за красива. Но иначе е толкова тросната, кисела, все с някакъв фасон под мишница, че забравям, че е хубава. Поне три пъти /преди години/ са ме агитирали да я запиша на курс ли е там, какво е за модели. Винаги съм отказвала категорично. Нито аз, нито тя имаме нужда от подобен род изява.

Най-малкия се роди много хубав. И понеже се роди с много проблеми, веднага го изолираха, позволиха ни да го видим за няколко минути, защото не се знаеше дали някога пак ще го видим жив. Никога няма да забравя първото, което майка ми каза тогава "Боже, колко красиво БЕШЕ това дете!" Така й се изрепчих тогава... Казах "Не БЕШЕ, а Е". Та той си беше хубав. Винаги съм го намирала за супер симпатяга, мои близки казват, че е красив, но аз не мисля. Той просто е много атрактивен персонаж, но не точно като външност.

Средния вече е красавец. Но е лошотия абсолютна и редовния ни лаф към него е "ако беше толкова възпитан и добър, колкото и красив, цена нямаше да имаш". Полза никаква . Той просто си е бедствие с все красотата си.

За модели никога не съм ги гласила. Никога! Независимо дали съм ги смятала за красиви, забавни, талантливи или не. А за Наталия съм била подлагана на натиск дори да я пробвам поне.

Та смятам, че имам реален поглед, но дали е така... знам ли?

Напълно възможно е. Аз съм толкова критична към дъщеря си, че никога не се заблуждавам излишно и съм наясно както с недостатъците й, така и с качествата й.


И аз съм така, няма такова нещо като "всички бебета и булки са хубави".

Явно съм достатъчно безпристрастна, защото не съм си натирила децата да се мотат по конкурси за красота или за модели. Не че не ги смятам за красиви, но мисля, че са доста умни, за да им промивам мозъците с подобни изяви.
Ако аз подбирах деца за мой кастинг, не бих взела дъщеря си. За сина си бих се замислила, защото е доста артистичен, пластичен и има присъствие, но само когато е в настроение. С една дума - и той бързо би отпаднал от състезанието.
Иначе са хубавки и двамата.

baibibi, ами те наистина са големи сладури, поне това което виждам на снимките .
По темата, едва ли има майка, която да не харесва децата си и да има реален поглед върху тях, все пак са и плът и кръв, но всичко граничещо с болните родителски амбиции, вреди на самото дете.

Няма как родителите да имат реален поглед върху децата си, те винаги ще са пристрастни, а това изкривява преценката. Важното е разминаването между действителността и родителските представи да не е фрапираща.

Имам само един син ,така ,че не мога да избирам кое от децата ми е най- хубаво .Но между другите деца и моето най - хубаво си е моето гардже .Мисля ,че не съм пристрастна наистина е хубаво детето . 

Не мога да кажа дали имам реален поглед върху красотата на детето ми. Но не ми и трябва, не го сравнявам с другите деца! За конкурсите за красота съм пускала , тема и в там се изяснихме, че децата участват там не защото са красиви, а поради амбиции на родителите им. Едва ли дете 3-5 год. може да направи личен избор.

Поздравления за темата
Аз знам кое от двете ми деца е по-красиво, но кое от двете обичам повече не знам. Обичам ги заради Тях самите. Красотата няма нищо общо с обичта.
Обективна съм и виждам много по-красиви деца от моите.
Но за мен НЕ красотата е важна, а очарованието, излъчването, поведението.
Ако едни са красиви , то нещо друго им липсва обикновено.

И аз си мисля, че не всички бебета са красиви, но във всяко има нещо 'красиво'

 пс/  За мен детските конкурси за красота са пълна глупост и не бих ориентирала детето ми да участва в подобен маскарад, дори и да бяха красавци от сой Та това ми е мнението.

Имам едно дете и затова не мога да отговоря правдиво на въпроса кое виждам като по красиво.
А за родители, които "бутат" децата си в конкурси - сигурно бутат всичките си деца, а не това, което са преценили като красиво.
Друг е въпросът ако самото дете много иска да участва, да му позволиш ли или да го възпреш.

Красотата е в очите на гледащия. (Beauty is the eye of the beholder.) Английска поговорка.

А темата за деца, пратени на конкурси за красота, е съвсем отделна. И хич не е свързана с красота, а всъщност- с доста грозни неща.

смятам че имам реален поглед върху децата си и с ръка на сърцето мога да кажа кое е по красиво,никога не бих насърчила детето си да пее,ако грачи като гарга!същото е и с конкурсите!

Оказва се, че доста ( но не всички) от  майките  с амбиции детето им да  е Мис или Мистър нямат реален поглед върху децата  си ...
А тези  майки , които  виждат реално нещата  не биха изпратили детето на подобен конкурс , освен ако то има заложби и желание да участва...
До този  извод достигнах Аз:)   

Изобщо не съм си задавала подобен въпрос. Какъвто и да стане на външен вид сина ми в по- късна възраст, каквито и други деца да имам, не бих ги насърчила да стават модели. Не бих им забранила, не, но определено не бих ги насърчавала в подобни инициативи. Силно се надявам, че това няма да е професията, към която да се насочи мое дете.

Считам се за реалист. Има много по-красиви деца от моето, което изобщо не ме притеснява. Не мисля, че обичта е свързана с външната красота, в очите на всеки родител неговото дете е красиво. Конкурсите за красота за малки деца абсолютно не одобрявам и дори и да притежава необходимите качества за тях, не бих изпратила сина си на такъв.

Не е възможно, точка. Всички гледаме на света през собственото си мъничко прозорче, а когато се отнася до децата ни, прозорчето е с яркорозов филтър.

Цитат по темата от един мъдрец (превод по смисъл)
"Оцеляването на човешкия род се дължи на самозаблудата. Илюзиите на една майка за красотата, добротата, таланта (и т.н и т.н, докато ти се доповръща) на нейните деца, не и позволяват да ги удави след раждането."

Всички пишещи тук ССФ имат перфектни деца - да се чудиш, тогава, откъде се вземат побойниците, пияндетата и малолетните к**вички, с които са пълни улиците след залез.