...Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не... 
...
...- Публикувана: 18 юни 2009, 15:22 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 22:18 ч.
Бихте ли станали донор?
А на мен ми е любопитно дали хората, отговорили с 'да' могат да се обосноват.
...Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не... ...
...Моите аргументи не са кой знае какви - никой от тези органи няма да ми трябва вече, защо да не помогне на някой друг? То няма кой знае какво да става вече за използване, ама...
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...
Не мисля, че за едно такова лично решение човек е длъжен да се обосновава пред когото и да било.
Бих станала жив донор на много близък човек.
Трупен категорично не бих.
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.
Аз многократно съм заявявала пред близките ми, че желая да дарят ораните ми след смъртта. В повечето пъти ме контрират точно с горния аргумент. Признавам си, че ми влияе леко разколебаващо. Едно е доброто желание, друго е как то ще се приложи на практика, отчитайки факта, че все пак живеем в България, където не е много ясно кое как става.
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...
Вярват, че душата им няма да намери покой докато части от тялото им са живи. Затова и не се съгласяват да дарят органите на починал близък. Понеже за тях това е достатъчно основателна причина, трябва да уважаваме и това решение. Познавам такива хора, уточнявам, че са умни, не са невежи и прости, както биха си помислили много от тези, които биха станали донори.
Това пък хич не ми беше дошло наум като евентуална причина.
Ако си съгласна, че има енергийно тяло, ще разбереш. Будизмът го обяснява доста по-добре, отколкото аз бих могла.
NB. Но собственото ми дете ме прави силно пристрастна и за него бих се разпокъсала из всички измерения, не че това е в съответствие с вярванията ми, но не бих могла да съм обективна...
Имам едно познато семейство, чиято религия отхвърля лекарската намеса. Да, ама като глътва детето им копче, тичат към селската лечебница. Чакай, викам, какво става, оставете Господ да вземе решение.
Принципно бих се съгласила, но понеже твърдо държа да ме кремират- не знам колко са съвместими двете неща....
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...
Не мисля, че за едно такова лично решение човек е длъжен да се обосновава пред когото и да било.
Никой не е длъжен да се обяснява или оправдава за такова нещо, каквото и да е мнението и желанието му
Просто ми беше любопитно. ...Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не... ...
...След като умра тялото ми е екскремент точно колкото едно лайно. За съжаление, съм присъствала на смъртта на хора, които обичам и съм 100% убедена, че тялото, което остава след човек е отпадък. Ако този отпадък може да спаси живота на друг човек не виждам какъв е проблема да го използва. Ако едни обувки не ми стават ги давам на друг, за да ги носи, а как да се стискам за бъбрек, например? Колкото до злоупотребите- ами ако на някой му трябва бъбрека ми и е готов да направи всичко за него няма да го спре, това че отказвам, а ще ме принуди да го дам по някакъв начин- винаги има как. Всеки има право на разбирания, но аз много ясно си давам сметка, че този живот има край и съвсем ясно знам какъв е той. Дори и да си мислим, че сме вечни няма да помогне. Не ходя да се срещам с камъни по гробищата, та не ми пука дали под моя камък ще има един бъбрек по- малко, ако някой реши да ходи там изобщо.