Бихте ли станали донор?

  • 5 483
  • 139
  •   1
Отговори
18 юни 2009, 15:22 ч.
  • Мнения: 3 268
http://dnes.dir.bg/2009/06/18/news4631654.html
Силно ме развълнува тази статия,даже си поплаках.Лично аз съм заявила желанието си да стана донор,казала съм на мъжа ми и на сина ми,че много държа на това,ако нещо стане с мен.вие на какво мнение сте?

# 1 18 юни 2009, 15:26 ч.
  • Мнения: 7 837
Аз съм донор, отбелязано е в шофьорската ми книжка.

# 2 18 юни 2009, 15:30 ч.
  • Мнения: 589
Да.

# 3 18 юни 2009, 15:35 ч.
  • Мнения: 919
да

# 4 18 юни 2009, 15:36 ч.
  • София
  • Мнения: 5 743
Да.

Цитат на: Кейси в чт, 18 юни 2009, 15:26
Аз съм донор, отбелязано е в шофьорската ми книжка.

Как може да се отбележи сега ,че си съгласен да си донор?

# 5 18 юни 2009, 15:39 ч.
  • Мнения: 4 111
Аз също не знам как се вписва в шофьорската книжка, в синята книжка, която се издава от личния лекар (забравих й името) на последната страница се вписваше само ако се отказваш да бъдеш донор след смъртта и мисля, че ако това поле е празно се съгласяваш да си донор по подразбиране.

# 6 18 юни 2009, 15:41 ч.
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Цитат на: mausbeni в чт, 18 юни 2009, 15:36
Да.

Цитат на: Кейси в чт, 18 юни 2009, 15:26
Аз съм донор, отбелязано е в шофьорската ми книжка.

Как може да се отбележи сега ,че си съгласен да си донор?

май не може.

Изри4но се пише някъде,4е не искаш.Но къде беше newsm78
Бъркам ли или е така?


О,да,в къщи знаят ,4е каквото става от мен могат да го дават  Peace

# 7 18 юни 2009, 15:42 ч.
  • Мнения: 4 916
Да, също и роднините ми знаят за това ми желание.




Цитат на: mausbeni в чт, 18 юни 2009, 15:36
Да.

Цитат на: Кейси в чт, 18 юни 2009, 15:26
Аз съм донор, отбелязано е в шофьорската ми книжка.

Как може да се отбележи сега ,че си съгласен да си донор?



Кейси е в САЩ.

# 8 18 юни 2009, 15:44 ч.
  • Мнения: 4 585
Слушах по Хоризонт и ме впечатли.
Споменаха, че родителите са взели решението за органите. Сърцето й вече е присадено.

# 9 18 юни 2009, 15:47 ч.
  • Мнения: 516
Не знам, дали бих.

# 10 18 юни 2009, 15:48 ч.
  • Мнения: 14 654
Последно нали приеха да бъде изрично отбелязвано ако не искаш да бъдеш донор. А ако нищо не е отбелязо се приема, че си съгласен, но се иска разрешение и от близките.
Не съм отбелязвала никъде, че не искам да ставам донор, всъщност изобщо не съм се замисляла искам или не.

# 11 18 юни 2009, 15:51 ч.
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 4 747
Твърдо да.

# 12 18 юни 2009, 15:52 ч.
  • Мнения: 1 437
Да

# 13 18 юни 2009, 15:55 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
В здравната книжка се отбелязва дали искаш да си донор.

# 14 18 юни 2009, 15:56 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Янечек в чт, 18 юни 2009, 15:48
Последно нали приеха да бъде изрично отбелязвано ако не искаш да бъдеш донор. А ако нищо не е отбелязо се приема, че си съгласен, но се иска разрешение и от близките.
Не съм отбелязвала никъде, че не искам да ставам донор, всъщност изобщо не съм се замисляла искам или не.


В момента така или иначе винаги питат роднините дали разрешават  Peace Защото най-малкото има религии, които не позволяват и ще стане скандал.

# 15 18 юни 2009, 15:59 ч.
  • Мнения: 1 983
Да, бих.
На 18-тият ми рожден ден звънна телефона вкъщи, търсеха мен.
Една жена се представи и ме пита желая да бъда донор след като умра. Директно затворих телефона, толкова гадно ми стана.  Confused

# 16 18 юни 2009, 16:04 ч.
  • Мнения: 4 806
Да. Казах на близките си, да имат предвид. Дано не се налага да изпълняват заръката ми. Защото след определена възраст, едва ли ще е възможно (щото ще съм износена и стара).

# 17 18 юни 2009, 16:05 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
съм, бих, да
а за съгласието - ами няма ли да се приеме за достатъчно ако при документите си сложиш и бележка със съгласието си за донорство

и по по-кофтият въпрос....
една приятелка дари органите на дъщеря си, след като почина внезапно от аневризъм
доколкото знам поне три живота са били спасени

# 18 18 юни 2009, 16:07 ч.
  • Мнения: 6 620
Да.

# 19 18 юни 2009, 16:09 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Oliana Kaapana в чт, 18 юни 2009, 15:59
Да, бих.
На 18-тият ми рожден ден звънна телефона вкъщи, търсеха мен.
Една жена се представи и ме пита желая да бъда донор след като умра. Директно затворих телефона, толкова гадно ми стана.  Confused


Сега се сетих за една случка - когато бях начинаещ репортер ме бяха пратили да правя анкета "Съгласни ли сте да бъдете донор". Щях да умра от срам по улиците.

# 20 18 юни 2009, 16:16 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Бих, разбира се. Не виждам смисъл да се погребва в земята нещо, което може да спаси живот. Не разбирам близките, които отказват Rolling Eyes Разбирам мъката им, но не разбирам решението - човекът, когото си обичал така или иначе вече не е в това тяло, защото да се похабява шансът да се помогне на другиго?

# 21 18 юни 2009, 16:22 ч.
  • Мнения: 620
Категорично да!
Дарявам полезното,а останалото в пещта!

# 22 18 юни 2009, 16:22 ч.
  • Мнения: 3 268
Аз не знам дали бих взела такова решение за някой близък,да не дава Господ,но за мен ми е по-лесно да го взема и затова съм го взела,да не изпадат близките ми в трудна дилема.

# 23 18 юни 2009, 16:32 ч.
  • Мнения: 1 317
Бих да.

# 24 18 юни 2009, 17:37 ч.
  • Мнения: 4 717
Да, със сигурност!

# 25 18 юни 2009, 17:38 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Ако още става някой чарк, бих се радвала да помогне на някого.

# 26 18 юни 2009, 17:56 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Черният дроб на момичето също е присаден вече във Военномедицинска академия. Реципиентът също е млад мъж.

По темата - да бих. И се чудя защо толкова малко хора го правят. Моят дядо казваше, че тялото е само една черупка. А на гробището казваше - място, където изхвърлят непотребните черупки.
Душата е важната. А да спасиш нечий живот - това е много.

# 27 18 юни 2009, 18:01 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: nana77 в чт, 18 юни 2009, 17:56
... По темата - да бих. И се чудя защо толкова малко хора го правят. ...


Доколкото знам проблемът е, че няма пари за повече трансплантации, а не че липсват донори.

# 28 18 юни 2009, 18:08 ч.
  • Мнения: 6 039
Да, разбира се че бих. Близките ми знаят за това мое решение.

# 29 18 юни 2009, 18:13 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 245
Да взимат каквото може, ако е годно.
Преди години ми беше много трудно
да си представя, че биха  разцепили
тялото ми заради органи. Сега ми е
все едно. Евентуална злоупотреба само
ме притеснява.    33uu

# 30 18 юни 2009, 18:21 ч.
  • Мнения: 4 585
Странно сигурно е усещането да загубиш дете, а сърцето му да тупти в някого,
който ходи на работа, спи, някъде.

# 31 18 юни 2009, 18:25 ч.
  • Мнения: 790
И аз бих, сигурна съм, че и близките ми също, но никога не сме разговаряли целенасочено.
Ще го направим.

# 32 18 юни 2009, 18:38 ч.
  • Мнения: 22 452
Не съм сигурна, че искам да стана донор. Много пъти съм го мислила и не мога да взема категорично решение.
Друг е въпроса, че от органите ми единствено сърцето ми става за присаждане.
Черният ми дроб не е наред, очите тотално, единият ми бъбрек също.

# 33 18 юни 2009, 18:59 ч.
  • Мнения: 1 817
Да бих. Мислила съм по въпроса.

# 34 18 юни 2009, 19:35 ч.
  • Мнения: 672
 Embarassed Само аз ли не бих станала донор  Rolling Eyes
Не съм сигурна и дали ще се съглася да се дарят органите на близък.

# 35 18 юни 2009, 19:44 ч.
  • Мнения: 6 993
Бих. Много отдавна съм го измислила това.
Кои са близките ми, от които зависи това решение, при положение, че съм пълнолетна?
Родителите ми? Човекът, с когото живея, ако не ми е съпруг, зависи ли нещо от него?
Да взема да ги предупредя тия хора Thinking

# 36 18 юни 2009, 19:47 ч.
  • Мнения: 241
Не бих.

# 37 18 юни 2009, 19:48 ч.
  • Мнения: 390
Да.Бих.

# 38 18 юни 2009, 20:04 ч.
  • Мнения: 15
Не!

# 39 18 юни 2009, 20:04 ч.
  • София
  • Мнения: 2 271
Да, бих... Така и така тялото ми ще се "развали", като ме погребат. Със сигурност ще е по-добре да послужи на някого.

# 40 18 юни 2009, 20:04 ч.
  • Под гъбата
  • Мнения: 1 457
На този етап от живота си твърдо "ДА".

# 41 18 юни 2009, 20:08 ч.
  • Мнения: 6 891
Твърдо НЕ

# 42 18 юни 2009, 20:22 ч.
  • Мнения: 1 192
Мен ме е страх да не ме погребат жива, вие искате жива да ме разфасоват  newsm78
Не бих се ангажирала с тялото си, когато вече няма да е мое.Както и да го направят закона, ще подпиша  да искат съгласието на близките ми- нека те да решават в такъв момент кое ще е по- благоприятно и по- безболезнено за психиката им.

# 43 18 юни 2009, 20:41 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
ако има нещо годно, що пък не?!
Но само да не ме горят Naughty

# 44 18 юни 2009, 20:43 ч.
  • София
  • Мнения: 6 011
Да, бих. Предупредила съм и домашните. Каквото остане - в пеща, не ща да ме ядат червеи.

# 45 18 юни 2009, 20:52 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Пумукъл в чт, 18 юни 2009, 20:22
Мен ме е страх да не ме погребат жива, вие искате жива да ме разфасоват  newsm78
Не бих се ангажирала с тялото си, когато вече няма да е мое.Както и да го направят закона, ще подпиша  да искат съгласието на близките ми- нека те да решават в такъв момент кое ще е по- благоприятно и по- безболезнено за психиката им.

е ти няма да си жива, мила  Wink

# 46 18 юни 2009, 20:56 ч.
  • Мнения: 1 192
Цитат на: nana77 в чт, 18 юни 2009, 20:52
Цитат на: Пумукъл в чт, 18 юни 2009, 20:22
Мен ме е страх да не ме погребат жива, вие искате жива да ме разфасоват  newsm78
Не бих се ангажирала с тялото си, когато вече няма да е мое.Както и да го направят закона, ще подпиша  да искат съгласието на близките ми- нека те да решават в такъв момент кое ще е по- благоприятно и по- безболезнено за психиката им.

е ти няма да си жива, мила  Wink
Е в това никой не може да бъде сигурен  Wink Mr. Green

# 47 18 юни 2009, 20:57 ч.
  • Мнения: 1 517
За себе си - ДА, съгласна съм. Ако трябва да взема решение за близък, който не е изявявал категорично нежелание - пак ДА.

Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace

# 48 18 юни 2009, 21:00 ч.
  • Мнения: 712
Предполагам, че бих. Но едва ли аз ще съм донор - мен вече няма да ме има. Но от тялото ми да вземат каквото може, ако ще помогне на някого да живее.
Само че и аз се страхувам от злоупотреби - ако близките ми вземат това трудно решение (някак, човек свързва покойника с тялото му, мисля, че е трудно в най-голямата си болка да приемеш мисълта, че ще разфасоват любимия ти човек и ще го раздадат на части), то ми се иска да го направят с пълната убеденост, че помагат на човек в нужда, който му трябва орган сега. Но ако някой продажен доктор вземе черния ми дроб и го присади на някой алкохолизиран чичко-паричко, а не на дете или майка, която също се нуждае, но не може да си позволи да бутне нужните десетки хиляди, за да се намърда напред в списъка  Sick... та само при мисълта за това, знам, че ще намеря начин да преследвам реципиента от отвъдното и да вгорча "новия" му живот  Mr. Green

# 49 18 юни 2009, 21:00 ч.
  • Мнения: 15
Цитат на: Пумукъл в чт, 18 юни 2009, 20:22
Мен ме е страх да не ме погребат жива, вие искате жива да ме разфасоват  newsm78
Не бих се ангажирала с тялото си, когато вече няма да е мое.Както и да го направят закона, ще подпиша  да искат съгласието на близките ми- нека те да решават в такъв момент кое ще е по- благоприятно и по- безболезнено за психиката им.
И аз имам същата фобия. Shocked
Затова като умра искам всички да бъдат напълно уверени в това.Все си представям как се събуждам в ковчег или пещ.
Ами като гледах един филм....Бягството на един затворник трябва да се осъществи като го упоят и помислят за умрял.Само ,че работата се обърква и човека не успява да го вземе.И една лекарка идва да му прави аутопсия на затворника , а той жив, но упоен... ooooh!

# 50 18 юни 2009, 21:03 ч.
  • София
  • Мнения: 4 002
И аз бих станала донор, ей сега пак напомних на мъжа ми....Дано не се налага да взима това решение НИКОГА....

# 51 18 юни 2009, 21:06 ч.
  • Мнения: 275
Категорично - да!
Какво по-благородно от това?

# 52 18 юни 2009, 21:10 ч.
  • Мнения: 3 634
Копирам един от коментарите под статията...

Пишат се (и се помнят) имената на всякакви политици, псевдо звезди и всякаква паплач а, В СТАТИЯТА ВИ САМО ИМЕТО НА МОМИЧЕТО НЕ ВИДЯХ!!...? Почивай в мир добър Човеко. Съболезнования на всички близки и на целия Свят за загубата. Дано накара поне 4 човека да бъдат по-добри. БРАВО БГ ЖУРНАЛИСТИ.

Да, бих станала донор! Единственото, което ме опасява е да не ми "помогне" лекарския екип.

# 53 18 юни 2009, 21:11 ч.
  • Мнения: 2 199
И аз съм заявила желанието си да стана донор и съм регистрирана.
Само ми беше трудно да кажа на близките си.

# 54 18 юни 2009, 21:17 ч.
  • Мнения: 836
"Пътни хулигани,
Дарихте ли органите си?"

Такъв текст върху билборд съзрях, както си карах по една магистрала онзи ден. Малко е шокиращо, но и вразумяващо...


На въпроса - бих станала донор, да.

# 55 18 юни 2009, 21:31 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 18 юни 2009, 21:10
Копирам един от коментарите под статията...

Пишат се (и се помнят) имената на всякакви политици, псевдо звезди и всякаква паплач а, В СТАТИЯТА ВИ САМО ИМЕТО НА МОМИЧЕТО НЕ ВИДЯХ!!...? Почивай в мир добър Човеко. Съболезнования на всички близки и на целия Свят за загубата. Дано накара поне 4 човека да бъдат по-добри. БРАВО БГ ЖУРНАЛИСТИ.


Не е написано, защото от полицията отказаха да го съобщят. Най-вероятно по молба на роднините.

# 56 18 юни 2009, 21:31 ч.
  • Мнения: 1 860
 Да бих и често си мисля с повод и без повод по тази тема. Спомням си преди известно време (повече от година) го коментирахме в чужбинския. Тогава една майка се изказа, че всъщност ако имаш донорска книжка, или каквото и да е там, вероятността да бъдеш убит, отвлечен е доста по-голяма. Мисля, че тя говореше конкретно за Испания. Та не знам, предпочита да има закон по който освен, отписване по желания на човека преживе, да се подразбира че каквото и да стане с мен, бих дарила всеки един мой орган, стига да може да се ползва.

Гледах един документален филм на скоро, за хора които са получили сърца от донори. Повечето от тези хора, бяха придобили много нови интереси необичайни за тях. Правеха разследвания където се запознаха с родителите на донорите и се оказа, че повечето от новите им страсти са били част от живота на донора. Доста интересно беше.

# 57 18 юни 2009, 21:33 ч.
  • Мнения: 210
По презумция , ако не си заявил ,че не желаееш да си донор , ставаш донор .
Не се сещам за какво са ти бъбреци , сърце , черен дроб .... като ще изгният в земята .
www.apbz.eu/pages/index.php?target=%D0%9...90%D0%9D%D0%98%D0%AF

# 58 18 юни 2009, 21:41 ч.
  • Мнения: 6 315
Да.

И друг въпрос - колко от вас биха се регистрирали в банката за донорство на костен мозък? Това е нещо, с което можеш да помогнеш приживе все пак. Питам, защото в България има малко над 200 регистрирани.

# 59 18 юни 2009, 21:46 ч.
  • Мнения: 3 634
Цитат на: Margarita в чт, 18 юни 2009, 21:41
Да.

И друг въпрос - колко от вас биха се регистрирали в банката за донорство на костен мозък?

Аз не бих, поне в БГ. СЪжалявам за всички хора, които се нуждаят, но семейството ми преживя няколко пункции. Е не е като да дариш кръв.  Confused

# 60 18 юни 2009, 21:51 ч.
  • София
  • Мнения: 12 174
Бих, разбира се. Ако може част от мен, която е ненужна на душата ми да помогне на някой да живее ще е хубаво да свърши някаква работа за последно.

Хората, които ги е страх да не ги погребат живи могат да са сигурни, че ако дарят сърце нямат шанс да бъдат живи в гроба. Същото е и след кремация. Wink

# 61 18 юни 2009, 22:00 ч.
  • Мнения: 1 192
Ще го имам предвид като му дойде времето  newsm10 smile3503

# 62 18 юни 2009, 22:03 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
Цитат на: Вълкът с дълъг ник в чт, 18 юни 2009, 18:21
Странно сигурно е усещането да загубиш дете, а сърцето му да тупти в някого,
който ходи на работа, спи, някъде.

приятелката ми казва, че това и носи успокоение
част от детето и е още жива

# 63 18 юни 2009, 22:16 ч.
  • Мнения: 3 634
Цитат на: nana77 в чт, 18 юни 2009, 21:31
Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 18 юни 2009, 21:10
Копирам един от коментарите под статията...

Пишат се (и се помнят) имената на всякакви политици, псевдо звезди и всякаква паплач а, В СТАТИЯТА ВИ САМО ИМЕТО НА МОМИЧЕТО НЕ ВИДЯХ!!...? Почивай в мир добър Човеко. Съболезнования на всички близки и на целия Свят за загубата. Дано накара поне 4 човека да бъдат по-добри. БРАВО БГ ЖУРНАЛИСТИ.


Не е написано, защото от полицията отказаха да го съобщят. Най-вероятно по молба на роднините.

Славина!   Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Казаха го по новините на БТВ.

# 64 18 юни 2009, 22:21 ч.
  • Мнения: 4 892
A бащата на момичето се казва Славчо, майката - Благородка....../така пише в Труд/. Странна ирония, съвпадение или чиста случайност....
Поздравявам ги за решението им, дано помогнат и подарят живот на други хора.

Аз нямам категорично отношение по въпроса с донорството. Разколебаха ме преди години, когато дебатираха в парламента.......
Може да преосмисля.

# 65 18 юни 2009, 22:24 ч.
  • Мнения: 1 817
Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з
[/quote

Славина!  Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Казаха го по новините на БТВ.
Да току що го гледах по новините. Даваха бащата на Славина. Колко ли  трудно се взема такова решение...
 newsm20

# 66 18 юни 2009, 22:39 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 440
По стечение на обстоятелствата двамата със съпругът ми и по-малкото ми дете се регистрирахме и изследвахме  за евентуално донорство на костен мозък в Александровска болница преди време.Тогава платихме доста солидна сума.Сега доколкото знам е безплатно.Призовавам и умолявам всички които имат сърце да го направят.Не е никак страшно и болезнено.Вероятноста да ви се обадят е незначителна , но все пак вие може да спасите един човешки живот .При това риск за донора почти няма.Искам да ви кажа,че  дори да се изследва цяла България /което е невъзможно/ от всички  едва пет човека ще отговорят по съвместимост на един.Толкова е рядко да има съвместимост и затова трябва колкото се може повече хора да го направят, защото  никой не е застрахован от това голямо зло.

# 67 18 юни 2009, 23:00 ч.
  • Мнения: 1 217
Да, бих станала донор.
PEPABS , недай си боже, при евентуална злополука мисля, че пак се правят задължително изследвания за състоянието на донора/органите. Защо е нужно предварително ? Пък и не е приятно да мислиш без никаква причина за това.

# 68 18 юни 2009, 23:02 ч.
  • Мнения: 22 452
Както вече написах не бих дарила органите си след смъртта.
Но по въпроса с донорството на костен мозък, да, бих станала такъв донор.

# 69 18 юни 2009, 23:02 ч.
  • Мнения: 4 892
Цитат на: хайдут велко в чт, 18 юни 2009, 23:00
Пък и не е приятно да мислиш без никаква причина за това.

В смисъл?

# 70 18 юни 2009, 23:06 ч.
  • Мнения: 1 192
Цитат на: хайдут велко в чт, 18 юни 2009, 23:00
Да, бих станала донор.
PEPABS , недай си боже, при евентуална злополука мисля, че пак се правят задължително изследвания за състоянието на донора/органите. Защо е нужно предварително ? Пък и не е приятно да мислиш без никаква причина за това.
Костният мозък се взема от живи донори, а за починалите наистина правят изследвания, дори близките да са съгласни, може да не отговарят на условията, за много органи има значение и възрастта...

# 71 18 юни 2009, 23:11 ч.
  • Мнения: 81
Да, дори и злоупотребите не ме вълнуват, все пак при човек отива нали.

# 72 18 юни 2009, 23:24 ч.
  • Мнения: 1 217
Цитат на: NinoTino в чт, 18 юни 2009, 23:02
Цитат на: хайдут велко в чт, 18 юни 2009, 23:00
Пък и не е приятно да мислиш без никаква причина за това.

В смисъл?
В смисъл, че като се събудиш сутрин първата ти мисъл е да се зарадваш на слънцето, а не да мислиш за моментите, когато вече няма да го виждаш.
Иначе знам, че и от живи донори се взема костен мозък, но мислех, че става дума само за най-тежките, невъзвратими случаи, при които не бихме имали нищо против да сме донори. Досега само кръв съм дарявала, но  преди и след и двете бременности имах анемия, та незнам дали още съм подходяща за донор.

Последна редакция: чт, 18 юни 2009, 23:36 от хайдут велко

# 73 18 юни 2009, 23:35 ч.
  • Мнения: 212
Брей много донори много нещо бе. Интересно защо тогава по новините когато говореха за това момиче Славина, докторите казаха че на практика много рядко се намират донори на органи. Как се получава тоя парадокс - тук пълно с донори а на практика донори няма...  Thinking

# 74 18 юни 2009, 23:37 ч.
  • Мнения: 1 217
А ти бил ли си донор ?

# 75 18 юни 2009, 23:38 ч.
  • Мнения: 686
Цитат на: Борис в чт, 18 юни 2009, 23:35
Брей много донори много нещо бе. Интересно защо тогава по новините когато говореха за това момиче Славина, докторите казаха че на практика много рядко се намират донори на органи. Как се получава тоя парадокс - тук пълно с донори а на практика донори няма...  Thinking
Щото са живи още...
Аз незнам за себе си,може би бих станала,но не съм мислила много над това.

# 76 18 юни 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: Борис в чт, 18 юни 2009, 23:35
...  тоя парадокс - тук пълно с донори а на практика донори няма...  Thinking

Публично форумско сепуко в твоя чест, може би?  Thinking

# 77 18 юни 2009, 23:41 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Не! Категорично. (не в този смисъл. На детето си - да. Категорично)

# 78 19 юни 2009, 00:22 ч.
  • Мнения: 1 168
Абсолютно да, ще предупредя и близките си. А на детето си и приживе бих станала донор.

# 79 19 юни 2009, 00:51 ч.
  • Мнения: 2 759
                               Не, на никого. Близките ми знаят.
                               Любопитно ми е колко хора се нуждаят от черен дроб - странно, но не е упоменато в статията.

# 80 19 юни 2009, 01:25 ч.
  • Мнения: 81
Цитат на: Виргиния в пт, 19 юни 2009, 00:51
                              Не, на никого. Близките ми знаят.
                               Любопитно ми е колко хора се нуждаят от черен дроб - странно, но не е упоменато в статията.

Тук си пише

http://news.ibox.bg/news/id_1244234756

# 81 19 юни 2009, 07:43 ч.
  • Мнения: 63
Бих разбира се.Защо,ако аз не мога да живея,да лишавам други,нуждаещи се и имащи шанс за това.

# 82 19 юни 2009, 08:37 ч.
  • Мнения: 2 478
Да, бих станала. Не съм отбелязала в ЗК изричното си несъгласие, както е редно в случай, че не желая. И няколко пъти съм казвала на мъжа ми, ако се случи така, някой ден, държа да съм донор.

# 83 19 юни 2009, 08:54 ч.
  • Мнения: 1 192
Цитат на: Борис в чт, 18 юни 2009, 23:35
Брей много донори много нещо бе. Интересно защо тогава по новините когато говореха за това момиче Славина, докторите казаха че на практика много рядко се намират донори на органи. Как се получава тоя парадокс - тук пълно с донори а на практика донори няма...  Thinking
Тези тук са хипотетични, не само заради желанието им, първо трябва да не са живи и то до определена възраст,да са починали от неестествена смърт,органите да са запазени, да няма заболявания, да има тъканна съвместимост,определено време, в което органът е използваем,както и условия за съхранение...има доста условия, на които трябва да отговаря един донор- затова трудно се намират  Peace Свекър ми почина не от заболяване, искаха съгласието на близките, те съответно се съгласиха, но самите специалисти го отхвърлиха като възможен донор...Пък и в тази страна информационните системи са толкова "в ред",че нито се знае кой има нужда от трансплантация, нито кой е подходящ за донорство, липсва координация и организация и в тази сфера от здравеопазването...трябват и финансови средства, и обучени екипи...

# 84 19 юни 2009, 09:42 ч.
  • Мнения: 1 517
АМИН !

# 85 19 юни 2009, 09:45 ч.
  • Мнения: 4 138
все още не съм донор, щото мърдам Mr. Green
но си имам донорски паспорт и си го нося с останалите документи. попълнила съм си го още преди 15 години.

# 86 19 юни 2009, 09:47 ч.
  • Мнения: 1 168
Що е то донорски паспорт? Може ли малко повече инфо?

# 87 19 юни 2009, 09:54 ч.
  • Мнения: 14 654
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace

Вярват, че душата им няма да намери покой докато части от тялото им са живи. Затова и не се съгласяват да дарят органите на починал близък. Понеже за тях това е достатъчно основателна причина, трябва да уважаваме и това решение. Познавам такива хора, уточнявам, че са умни, не са невежи и прости, както биха си помислили много от тези, които биха станали донори.

# 88 19 юни 2009, 10:00 ч.
  • Мнения: 1 517
Цитат на: Янечек в пт, 19 юни 2009, 09:54
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace

Вярват, че душата им няма да намери покой докато части от тялото им са живи. Затова и не се съгласяват да дарят органите на починал близък. Понеже за тях това е достатъчно основателна причина, трябва да уважаваме и това решение. Познавам такива хора, уточнявам, че са умни, не са невежи и прости, както биха си помислили много от тези, които биха станали донори.

Това пък хич не ми беше дошло наум като евентуална причина.

# 89 19 юни 2009, 10:36 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Филаделфия в пт, 19 юни 2009, 10:00
Цитат на: Янечек в пт, 19 юни 2009, 09:54
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace

Вярват, че душата им няма да намери покой докато части от тялото им са живи. Затова и не се съгласяват да дарят органите на починал близък. Понеже за тях това е достатъчно основателна причина, трябва да уважаваме и това решение. Познавам такива хора, уточнявам, че са умни, не са невежи и прости, както биха си помислили много от тези, които биха станали донори.

Това пък хич не ми беше дошло наум като евентуална причина.

Ако си съгласна, че има енергийно тяло, ще разбереш. Будизмът го обяснява доста по-добре, отколкото аз бих могла.

NB. Но собственото ми дете ме прави силно пристрастна и за него бих се разпокъсала из всички измерения, не че това е в съответствие с вярванията ми, но не бих могла да съм обективна...

# 90 19 юни 2009, 11:09 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
...Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace ...
                            А на мен ми е любопитно дали хората, отговорили с 'да' могат да се обосноват.

# 91 19 юни 2009, 11:45 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Виргиниn … 9 юни 2009, 11:09
Цитат на: Филаделm … 8 юни 2009, 20:57
...Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace ...
                            А на мен ми е любопитно дали хората, отговорили с 'да' могат да се обосноват.


Моите аргументи не са кой знае какви - никой от тези органи няма да ми трябва вече, защо да не помогне на някой друг? То няма кой знае какво да става вече за използване, ама...

# 92 19 юни 2009, 11:54 ч.
  • Мнения: 1 517
Това е и моята обосновка за Да-то: ако мога да помогна на някой друг с чат от себе си - защо не...
Но пък тези, които не желаят да го правят, сигурно си имат своите съображения и са прави за себе си.

# 93 19 юни 2009, 11:58 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace

Не мисля, че за едно такова лично решение човек е длъжен да се обосновава пред когото и да било.

Бих станала жив донор на много близък човек.
Трупен категорично не бих.

# 94 19 юни 2009, 11:58 ч.
  • Мнения: 851
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.

# 95 19 юни 2009, 12:23 ч.
  • София
  • Мнения: 2 271
Цитат на: didiana в пт, 19 юни 2009, 11:58
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.
Е, това ми звучи, като оправдание на човек, който не може да намери доводи да се обоснове  Confused

# 96 19 юни 2009, 12:36 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: didiana в пт, 19 юни 2009, 11:58
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.
Не е хубаво да си мислим винаги,че видиш ли ,някой ще направи далавера на наш гръб.Българите сме много мнителни по природа,та и затова сме на тоя хал.Аз преди да взема това решение за себе си,първо си представих какво точно ще стане с мен.беше много гадно.Представих си,че ако има задгробен живот,аз ще ида там осакатена по някакъв начин,но реших,че ако все пак душата ми продължи да съществува и след смъртта ми,тя е безплътна,така че едва ли има нужда от нещо друго.Не взех решението да стана донор спонтанно,а ми трябваше време,не е лесно.

# 97 19 юни 2009, 12:41 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Цитат на: Lara в пт, 19 юни 2009, 12:23
Цитат на: didiana в пт, 19 юни 2009, 11:58
Аз бих и съм го записала, но майка ми категорично отказа, тъй като според нея живеем в България и е твърде вероятно ако стане нещо и тя е на кантар дали да оживее докторите да я оставят, за да направят някоя далавера с органите й. Не твърдя, че е права, но има известна логика за съжаление и обяснява позицията на някои хора против донорството.
Е, това ми звучи, като оправдание на човек, който не може да намери доводи да се обоснове  Confused
На мен ми звучи напълно логично.
Аз многократно съм заявявала пред близките ми, че желая да дарят ораните ми след смъртта. В повечето пъти ме контрират точно с горния аргумент. Признавам си, че ми влияе леко разколебаващо. Едно е доброто желание, друго е как то ще се приложи на практика, отчитайки факта, че все пак живеем в България, където не е много ясно кое как става.

# 98 19 юни 2009, 12:49 ч.
  • Мнения: 4 585
Цитат на: ivonska в пт, 19 юни 2009, 10:36
Цитат на: Филаделфия в пт, 19 юни 2009, 10:00
Цитат на: Янечек в пт, 19 юни 2009, 09:54
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace

Вярват, че душата им няма да намери покой докато части от тялото им са живи. Затова и не се съгласяват да дарят органите на починал близък. Понеже за тях това е достатъчно основателна причина, трябва да уважаваме и това решение. Познавам такива хора, уточнявам, че са умни, не са невежи и прости, както биха си помислили много от тези, които биха станали донори.

Това пък хич не ми беше дошло наум като евентуална причина.

Ако си съгласна, че има енергийно тяло, ще разбереш. Будизмът го обяснява доста по-добре, отколкото аз бих могла.

NB. Но собственото ми дете ме прави силно пристрастна и за него бих се разпокъсала из всички измерения, не че това е в съответствие с вярванията ми, но не бих могла да съм обективна...
Ако ти се скапят бъбреците и караш две години на хемодиализа, ще си промениш възгледите, естествено. И парички ще извадиш изпод матрака.
Имам едно познато семейство, чиято религия отхвърля лекарската намеса. Да, ама като глътва детето им копче, тичат към селската лечебница. Чакай, викам, какво става, оставете Господ да вземе решение.

# 99 19 юни 2009, 13:00 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Принципно бих се съгласила, но понеже твърдо държа да ме кремират- не знам колко са съвместими двете неща....

# 100 19 юни 2009, 13:01 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Вълк, въпросът е конкретен и касае настоящия момент и сегашните ми възгледи - ако ми се скапят бъбреците, ще пусна тема да ви информирам и ако наличното под матрака не стига - да се включите: кой с пари, кой с органи...  Heart Eyes

# 101 19 юни 2009, 13:15 ч.
  • Мнения: 1 192
Цитат на: Erica в пт, 19 юни 2009, 13:00
Принципно бих се съгласила, но понеже твърдо държа да ме кремират- не знам колко са съвместими двете неща....
Неизползваният остатък ще го изгорят  Wink

# 102 19 юни 2009, 13:35 ч.
  • след Околовръстното
  • Мнения: 1 812
Бих дарила, да. Какво значение има дали ще погребат 90% или 100% от тялото ми. А душата ми ще намери покой само при мисълта, че съм спасила човешки живот.

# 103 19 юни 2009, 13:44 ч.
  • Мнения: 1 517
Цитат на: BirdsFlu в пт, 19 юни 2009, 11:58
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace

Не мисля, че за едно такова лично решение човек е длъжен да се обосновава пред когото и да било.


Никой не е длъжен да се обяснява или оправдава за такова нещо, каквото и да е мнението и желанието му  Peace Просто ми беше любопитно.

# 104 19 юни 2009, 13:45 ч.
  • София
  • Мнения: 12 174
Цитат на: Виргиния в пт, 19 юни 2009, 11:09
Цитат на: Филаделфия в чт, 18 юни 2009, 20:57
...Интересно ми е, хората с категоричното НЕ да се обосноват. Защо не...  Peace ...
                            А на мен ми е любопитно дали хората, отговорили с 'да' могат да се обосноват.

След като умра тялото ми е екскремент точно колкото едно лайно. За съжаление, съм присъствала на смъртта на хора, които обичам и съм 100% убедена, че тялото, което остава след човек е отпадък. Ако този отпадък може да спаси живота на друг човек не виждам какъв е проблема да го използва. Ако едни обувки не ми стават ги давам на друг, за да ги носи, а как да се стискам за бъбрек, например? Колкото до злоупотребите- ами ако на някой му трябва бъбрека ми и е готов да направи всичко за него няма да го спре, това че отказвам, а ще ме принуди да го дам по някакъв начин- винаги има как. Всеки има право на разбирания, но аз много ясно си давам сметка, че този живот има край и съвсем ясно знам какъв е той. Дори и да си мислим, че сме вечни няма да помогне. Не ходя да се срещам с камъни по гробищата, та не ми пука дали под моя камък ще има един бъбрек по- малко, ако някой реши да ходи там изобщо.

# 105 19 юни 2009, 13:50 ч.
  • Мнения: 750
Още като бях малка заявих, че искам някой ден, ако стане нещо с мен, органите ми да бъдат дарени. Не знам защо изобщо има нужда от обосновка, самият факт, че си мъртъв, говори, че няма да имаш повече нужда от тях - докато, ако са "използваеми" някой би могъл да се радва на живота още.
Бих дарила и единият си бъбрек на нуждаещ се, защото знам, че мога да живея и само с един.

Последна редакция: пт, 19 юни 2009, 14:03 от a.velcheva

# 106 19 юни 2009, 14:28 ч.
  • Варна
  • Мнения: 956
Копирам това стихотворение от друга част на форума.
Точно по темата е  Peace

В памет на всички деца, дарили органи,
за да живеят други деца.
На всички родители, съгласили се
органи от умиращото им дете,
да бъдат използвани за спасяването
на друг човешки живот.

0:00 а.м.
ДЕТЕТО
"Къде си, мамо? Не виждам във мрака.
А искам във твойта прегръдка да спя.
Но ти си далеко - а тука ме чакат
усмихнати, весели, светли деца.
Те искат със тях да играя - далеко
от тежката болка, горяща във мен.
Там светло е мамо, спокойно и леко...
Щастлив ще съм мамо и в новия ден.
И вече я няма и бялата стая,
изчезва и лекарят - в бяла мъгла -
аз вече съм здрав! Обичам те, мамо,
но тебе те няма - къде си сега?"
0:02 а.м.
МАЙКАТА
Безпомощно гледа - детето умира,
сърцето му само все още тупти.
В телцето му малко със мъка се взира
и плаче с пресъхнали вече сълзи.
И мрази и Бога, и мрази и Рая-
готова е в Ада да слезе дори -
на Дявола черен душата си дава -
"Върни ми детето, а мене вземи"!
Докосва със устни челцето студено,
погалва косичката мека, с тъга.
Отпуска над него глава уморено -
потъва в забрава, обвита в съня.
...
И вижда детето - щастливо играе
със други деца сред поток светлина.
Лицето му ведро - в усмивка сияе
и няма ни болка, ни стах, ни тъга...
Видя я детето. Към нея затича -
ръчички протегнало с радост, с любов.
И сякаш го чу през мъгла да изрича:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ !"
Усмихна се нежно детето, погали
с ръчички обляното в сълзи лице.
Завинаги светла надежда остави
в разбитото майчино, тъжно сърце.
0:15 а.м.
Събуди се майката, леко потърпна -
не искаше още да пусне съня,
но друго лице, изпълнено с мъка,
видя във сумрачната бяла мъгла.
Лице на очакване, пълно със вяра,
че друго дете ще живее сега -
"О, Боже, кажи ми какво да направя?!"-
потръпна от допира тя със смъртта.
Погали любимите детски ръчички,
притисна телцето - потъващо в мрак,
целуна любимите малки очички
гласът й се сгърчи от болка и страх:
"Вземете сърцето! Той вече живее
със други деца - във поток светлина.
А тук на земята, сърцето ще грее
и друго дете ще спаси от смъртта."
0:17 а.м.
Операционната зала:
Две малки дечица - докоснали Рая -
едното в прегръдките вече на Бог,
а другото - чакащо в бялата стая -
сърцето си ново - за своя живот.
Когато сърцето затупка в детето,
извика душата му - лека в съня
и върна се бързо, без болка в телцето,
прогонило вече далеко смъртта.
А другото малко дете не усети,
че няма в телцето му вече сърце -
то беше далеко - в безкрая засвети
безсмъртна звездичка - във топло небе.

6:30 а.м.
Двете майки
Разплакани двете, прегърнати здраво,
си мислеха - всяка за свойто дете.
Едната загуби го, знаеше само -
остана туптящо едно сърчице.
И Ада и Рая във нея събрани
не можеха майчина болка да спрат -
"Защо си отиде? Защо ме остави?"-
Душата й виеше в мрака със страх.
А другата майка плачеше с радост -
детето й живо е - има сърце.
Погледна жената до нея и каза:
"Ти също си майка на мойто дете.
Във него тупти сърчице, на което
си дала живот, и обич... Дори
изгубила всичко, което обичаш -
остави безсмъртни от него следи".
1:00 p.м.
Детето, потънало в бялата стая,
отвори очички, погледна с любов,
усмихна се леко и тихичко каза:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".


Това е и моят отговор на въпроса - Да, бих станала !

# 107 19 юни 2009, 14:33 ч.
  • Мнения: 3 219
Amar Cry Hug Hug
А по темата-да, бих станала донор.

# 108 19 юни 2009, 14:56 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 440
Искам да поясня костния мозък наистина се взeма само от живи донори за разлика от другите органи .Всъщност се използва в повечето случаи венозна кръв.Както и сама по себе си трансплантацията представлява вид хемотрансфузия но с много  по-голям риск след това  дали болния ще приеме  от донора неговите стволови клетки.Имам си основателна причина да се притеснявам и не напразно се изследвахме/само че затова не искам да говоря/Тъй като процедурите по откриване на подходящ донор са много бавни отново призовавам всички които имат желание и сърце да станат донори доброволно и предварително, без да чакат нещо да им се случи защото след това може вече да е много късно.Поощрявам и младите майки още при раждането да вземат стволови клетки от пъпната връв ако имат финансова възможност за да може евентуално при нужда  да си спасят детето.

# 109 19 юни 2009, 15:14 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Amar в пт, 19 юни 2009, 14:28
Копирам това стихотворение от друга част на форума.
Точно по темата е  Peace

В памет на всички деца, дарили органи,
за да живеят други деца.
На всички родители, съгласили се
органи от умиращото им дете,
да бъдат използвани за спасяването
на друг човешки живот.

...

Това е и моят отговор на въпроса - Да, бих станала !

Страхотно посвещение, но няма как да съм ти благодарна, че заби такава емоция в майчината ми душа!

Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!

# 110 19 юни 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 1 192
Цитат на: PEPABS в пт, 19 юни 2009, 14:56
Искам да поясня костния мозък наистина се взeма само от живи донори за разлика от другите органи .Всъщност се използва в повечето случаи венозна кръв.Както и сама по себе си трансплантацията представлява вид хемотрансфузия но с много  по-голям риск след това  дали болния ще приеме  от донора неговите стволови клетки.Имам си основателна причина да се притеснявам и не напразно се изследвахме/само че затова не искам да говоря/Тъй като процедурите по откриване на подходящ донор са много бавни отново призовавам всички които имат желание и сърце да станат донори доброволно и предварително, без да чакат нещо да им се случи защото след това може вече да е много късно.Поощрявам и младите майки още при раждането да вземат стволови клетки от пъпната връв ако имат финансова възможност за да може евентуално при нужда  да си спасят детето.
На Запад има обществени банки, в които се даряват стволовите клетки от пъпната връв, съответно при необходимост на семейството , от което са взети се търси в последствие подходящ "донор" от банката...Преди да родя много се интересувах, тъй като нямам финансовата възможност да съхранявам стволовите клетки дали няма начин и тук да стане (и без това пъпната връв в 99% от случайте се изхвърля), но такова нещо като обществена банка за сега в България няма  Rolling Eyes

# 111 19 юни 2009, 15:47 ч.
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 090
Да, категорично бих станала! Само се надявам моите хора да не изпаднат в излишни сантименти.

# 112 19 юни 2009, 15:53 ч.
  • Мнения: 431
Без колебание бих. Не ме интересуват злоупотребите - да, някой може да се облажи по пътя, но нали и някой ще бъде спасен.

# 113 19 юни 2009, 16:09 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Цитат на: Лизбет в пт, 19 юни 2009, 15:53
Без колебание бих. Не ме интересуват злоупотребите - да, някой може да се облажи по пътя, но нали и някой ще бъде спасен.
Ставаше дума не само за "облажване", а за това, че умишлено биха престанали да се борят за твоя живот в името на бъдещото ти донорство. Като знаем колко примера на безхаберни лекари има, представям си как биха си затворили очите, когато имат и финасов интерес.

# 114 19 юни 2009, 16:25 ч.
  • Мнения: 431
Цитат на: Северина в пт, 19 юни 2009, 16:09
Ставаше дума не само за "облажване", а за това, че умишлено биха престанали да се борят за твоя живот в името на бъдещото ти донорство. Като знаем колко примера на безхаберни лекари има, представям си как биха си затворили очите, когато имат и финасов интерес.

Не знам как си ги представяте тези работи. Изискванията и условията за донорство хич не са толкова простички. Знам, че е модерно да се демонизират докторите, но това преминава всякаква граница.

# 115 19 юни 2009, 16:33 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 440
Да в България също се вземат стволови клетки от пъпната връв по време на самото раждане след предварителна уговорка.Просто е трябвало малко повече да се заинтерисуваш.Мисля,че се плащаше около 5000лв. транспортират  се и съхраняват в Швейцарска банка.Ако те интерисува повече подробности мога да разбера и пиша.

# 116 19 юни 2009, 16:51 ч.
  • Мнения: 14 654
Цитат на: Северина в пт, 19 юни 2009, 16:09
а за това, че умишлено биха престанали да се борят за твоя живот в името на бъдещото ти донорство. Като знаем колко примера на безхаберни лекари има, представям си как биха си затворили очите, когато имат и финасов интерес.

Ако някой незаконно е решил да се облажи с органите ти, изобщо няма да чака да умреш, нито пък ще те пита дали си съгласна да станеш донор или не. А безхаберният лекар ще те разфасова в нечие мазе ако има финансов интерес, няма да рискува в болницата да го узнаят.

# 117 19 юни 2009, 16:53 ч.
  • Мнения: 1 192
Цитат на: PEPABS в пт, 19 юни 2009, 16:33
Да в България също се вземат стволови клетки от пъпната връв по време на самото раждане след предварителна уговорка.Просто е трябвало малко повече да се заинтерисуваш.Мисля,че се плащаше около 5000лв. транспортират  се и съхраняват в Швейцарска банка.Ако те интерисува повече подробности мога да разбера и пиша.
Ама трябват пари, аз не говорих за личното съхраняване, а "обществена банка", доколкото знам там пари не искат, един вид дарявам стволовите клетки на банката, за който има нужда.

# 118 19 юни 2009, 17:28 ч.
  • Мнения: 89
Не, защото всичко ще отиде не при който има нужда, а при който плаща най-дебело.

# 119 19 юни 2009, 17:32 ч.
  • Мнения: 4 892
Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...

# 120 19 юни 2009, 17:35 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: NinoTino в пт, 19 юни 2009, 17:32
Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...

Почнаха, почнаха...  Mr. Green

# 121 19 юни 2009, 19:49 ч.
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
Категорично да.

# 122 20 юни 2009, 01:38 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: NinoTino в пт, 19 юни 2009, 17:32
Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...
                          Ами без друго са започнали, сега се надявам да се замислите дали сте си правили последните две години тестове за ХИВ, хепатити и разни други подобни. Текат реклами, че всеки 12-ти не може да донорства поради хепатит. Скоро ще тръгнат и за ХИВ. После и останалите. Дали колко човека реално могат да бъдат донори от разписалите се?

# 123 20 юни 2009, 01:57 ч.
  • Мнения: 4 138
аз си правя на всеки 6 месеца. професионална деформация ми е.

имаше питанка за донорския паспорт, ето как изглежда..
http://images.google.de/imgres?imgurl=http://www.dvsachsen.de/ne … 6hl%3Dde%26sa%3DG

има специална графа, където може изрично да се впише, че не желаеш да бъдеш донор, или че не желаеш да бъдат взети дадени органи.
в случая най/общо казано това е карта, в която са написани най-важните данни, ако ти се случи нещо и вземеш да се гътнеш скоропостижно.

# 124 20 юни 2009, 02:02 ч.
  • Мнения: 30
Да, даже казах на майка макар тогава да бях само на 16! Сега съм на 18!  Peace Praynig

# 125 20 юни 2009, 06:47 ч.
  • Мнения: 3 034
Цитат на: stefani6 в чт, 18 юни 2009, 15:22
http://dnes.dir.bg/2009/06/18/news4631654.html
Силно ме развълнува тази статия,даже си поплаках.Лично аз съм заявила желанието си да стана донор,казала съм на мъжа ми и на сина ми,че много държа на това,ако нещо стане с мен.вие на какво мнение сте?

вече съм донор, подписала съм си декларацията, когато си взимах шофьорската книжка.

# 126 20 юни 2009, 08:12 ч.
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Цитат на: Виргиния в сб, 20 юни 2009, 01:38
Цитат на: NinoTino в пт, 19 юни 2009, 17:32
Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...
                          Ами без друго са започнали, сега се надявам да се замислите дали сте си правили последните две години тестове за ХИВ, хепатити и разни други подобни. Текат реклами, че всеки 12-ти не може да донорства поради хепатит. Скоро ще тръгнат и за ХИВ. После и останалите. Дали колко човека реално могат да бъдат донори от разписалите се?

така е,може много да искаме,отделен е въпроса до колко е възможно Peace.
аз например заради каран хепатит не ставам за донор на 4ерен дроб и кръводарител Confused

Но нали темата беше:"бихте ли?",а не:"годни ли сте?"

# 127 20 юни 2009, 20:32 ч.
  • Мнения: 2 759
Цитат на: lavender в сб, 20 юни 2009, 08:12
...Но нали темата беше:"бихте ли?",а не:"годни ли сте?"
                             Извинявам се тогава. Значи тук само декларираме добро желание. Може би тук се явява разликата в реалните донори и принципно съгласните, за която беше питал някой по-напред. Всички искаме, но далеч по-малко биха могли.

# 128 20 юни 2009, 21:07 ч.
  • Мнения: 843
Ако ми искат- давам!

# 129 20 юни 2009, 23:18 ч.
  • Мнения: 2 759
                           Хайде, не чакайте да умрете, за да направите добро:  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=407102.0

# 130 20 юни 2009, 23:28 ч.
  • Мнения: 3 621
И аз съм съгласна да съм донор.
Цитат на: Виргиния в сб, 20 юни 2009, 01:38
                           Ами без друго са започнали, сега се надявам да се замислите дали сте си правили последните две години тестове за ХИВ, хепатити и разни други подобни. Текат реклами, че всеки 12-ти не може да донорства поради хепатит. Скоро ще тръгнат и за ХИВ. После и останалите. Дали колко човека реално могат да бъдат донори от разписалите се?
Много уместен въпрос, признавам си че не бях си правила изследвания за ХИВ и хепатит поне 10-тина години и ако не бяха бременностите едва ли щях да си направя скоро, а трябва да се правят веднъж годишно, не обръщаме голямо внимание на здравето си когато го имаме ...

# 131 21 юни 2009, 03:29 ч.
  • Мнения: 393
Цитат
Страхотно посвещение, но няма как да съм ти благодарна, че заби такава емоция в майчината ми душа!
Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!
За разлика от "г-жата със змията", решението за даряване на органи сме сме го решили преживе. Голямата ми дъщеря, когато на 15 г. взе шофьорска книжка си добави "символчето" (сърце) за дарител, двамата със съпругът ми също имаме "сърце" на шофьорските книжки.
В повечето случаи, времето е от значение за успешна трансплантация. 
Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....




Последна редакция: нд, 21 юни 2009, 03:35 от dessivl

# 132 21 юни 2009, 06:56 ч.
  • При семейството си
  • Мнения: 6 599
Да, направила съм каквото и съм казала на когото трябва.
Виргиния, не знам ти и тук за какво си говорим, но темата май беше за донорството на органи след смъртта. И това донорство, според моите разбирания, е точно това: принципно желание, съгласие. Оставам потенциален донор, докато и ако не стана реален такъв.

# 133 21 юни 2009, 08:07 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: dessivl в нд, 21 юни 2009, 03:29
Цитат
Страхотно посвещение, но няма как да съм ти благодарна, че заби такава емоция в майчината ми душа!
Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!
За разлика от "г-жата със змията", решението за даряване на органи сме сме го решили преживе. Голямата ми дъщеря, когато на 15 г. взе шофьорска книжка си добави "символчето" (сърце) за дарител, двамата със съпругът ми също имаме "сърце" на шофьорските книжки.
В повечето случаи, времето е от значение за успешна трансплантация.  
Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....


А аз мисля, че преди да направи човек някое генерално заключение е хубаво да вникне в смисъла на написаното.

Прочети втори път, ако не успяваш да схванеш смислово някое твърдение от раз... Постът, по който се изказах, а ти направи някакви волни съчинения в друга посока, касае донорство от умиращо малко дете към друго пак такова. Не говорим за разпиляни на пътя тинейджъри, което е достатъчно драматично и също е застъпено в споменатата от мен философия, която ми е твърде близка.

В Америка не ви ли учат на толерантност към вярванията на хората???!

ПП. Пиша бавно, за да разбереш и да не правиш смешни изяви: не се знае (а и дано никоя от нас не узнае) дали попадайки в ситуация детето и да стане потенциален донор, няма рязко да промени курса на убежденията си и да откаже донорство... За това твърдя, че е хубаво човек да бъде по-умерен при манифестирането с човешки добродетели и съпричасност...


Последна редакция: нд, 21 юни 2009, 08:17 от ivonska

# 134 21 юни 2009, 09:23 ч.
  • Мнения: 4 138
мисля, че е грозно да се съди някой заради нежеланието си да стане донор или да предостави органите на близките си за донорство.
това е сериозна тема.

липсата на регламентиран ред, на информация и други съществени подробности си казват своето.

освен това друг фактор специално за българия е липсата на какъвто и да е пиетет от страна на лекари и чиновници спрямо смъртта.
и аз не съм убедена, че в българия ми се иска да стана донор, или пък да предоставя органи на близък за донорство.

този форум е голяма сила за ограмотяване. покрай и поради него оцеляват доста деца, отиват на лечение в чужбина или пък биват отглеждани в по-нормални условия.
предполагам, че доста хора от тук именно ще почерпят информация и ще променят мнението си.
но има и такива, които няма да го направят и в това няма нищо лошо.

да не искаш да бъдеш донор не е неморално или неприемливо, а просто въпрос на нагласа. а да бъдеш потенциален донор не е признак на висок морал и благородство, а е пак въпрос на нагласа.

нека не превръщаме темата в място за лични нападки, по простата причина, че може да е от полза за някого и наред с бих и не бих има и полезна информация в нея.

# 135 21 юни 2009, 09:34 ч.
  • Мнения: 14 654
Цитат на: dessivl в нд, 21 юни 2009, 03:29
Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....

Мислело се преди. Никой не мисли, че детето му ще бъде в положение на потенциален донор някой ден, просто повечето хора избягват такива мисли. Кой иска да мисли такива неща? Точно затова стихотворението, дето е постнато тук не мога и да го дочета докрай, не съм благодарна на тази, която го пльосна, неприятно ми стана, тъжно. Никой няма право да обвинява друг, че отказва да дари части от тялото си или от това на близък. Може да не ви струва достойно за възхищение, но е решение, което заслужава уважение.

# 136 21 юни 2009, 13:38 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Янечек в нд, 21 юни 2009, 09:34
...Никой не мисли, че детето му ще бъде в положение на потенциален донор някой ден, просто повечето хора избягват такива мисли. Кой иска да мисли такива неща? ...

Точно си бях помислила, че очевидно съм единствената, която иска да стои далеч от подобни мисли...

Както и да ме наричате, аз не желая да викам в/с мислите си такива възможности!

# 137 8 юли 2009, 20:15 ч.
  • Мнения: 4
Още съм в размисли Thinking,но по-скоро клоня към ДА!Препоръчвам ви този филм,невероятен е-http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=159771&hit=1

# 138 8 юли 2009, 20:26 ч.
  • Мнения: 5 710
Аз  имам карта, която стои до здравната ми при документите ми в която съм подписала каквото трябва, да.

# 139 8 юли 2009, 22:18 ч.
  • Мнения: 2 587
Категорично да и то не само заради това че ще направя добро на някого.Имам си и някой други параноични причини. Embarassed

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата