Бихте ли станали донор?

Още като бях малка заявих, че искам някой ден, ако стане нещо с мен, органите ми да бъдат дарени. Не знам защо изобщо има нужда от обосновка, самият факт, че си мъртъв, говори, че няма да имаш повече нужда от тях - докато, ако са "използваеми" някой би могъл да се радва на живота още.
Бих дарила и единият си бъбрек на нуждаещ се, защото знам, че мога да живея и само с един.

Копирам това стихотворение от друга част на форума.
Точно по темата е 

В памет на всички деца, дарили органи,
за да живеят други деца.
На всички родители, съгласили се
органи от умиращото им дете,
да бъдат използвани за спасяването
на друг човешки живот.

0:00 а.м.
ДЕТЕТО
"Къде си, мамо? Не виждам във мрака.
А искам във твойта прегръдка да спя.
Но ти си далеко - а тука ме чакат
усмихнати, весели, светли деца.
Те искат със тях да играя - далеко
от тежката болка, горяща във мен.
Там светло е мамо, спокойно и леко...
Щастлив ще съм мамо и в новия ден.
И вече я няма и бялата стая,
изчезва и лекарят - в бяла мъгла -
аз вече съм здрав! Обичам те, мамо,
но тебе те няма - къде си сега?"
0:02 а.м.
МАЙКАТА
Безпомощно гледа - детето умира,
сърцето му само все още тупти.
В телцето му малко със мъка се взира
и плаче с пресъхнали вече сълзи.
И мрази и Бога, и мрази и Рая-
готова е в Ада да слезе дори -
на Дявола черен душата си дава -
"Върни ми детето, а мене вземи"!
Докосва със устни челцето студено,
погалва косичката мека, с тъга.
Отпуска над него глава уморено -
потъва в забрава, обвита в съня.
...
И вижда детето - щастливо играе
със други деца сред поток светлина.
Лицето му ведро - в усмивка сияе
и няма ни болка, ни стах, ни тъга...
Видя я детето. Към нея затича -
ръчички протегнало с радост, с любов.
И сякаш го чу през мъгла да изрича:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ !"
Усмихна се нежно детето, погали
с ръчички обляното в сълзи лице.
Завинаги светла надежда остави
в разбитото майчино, тъжно сърце.
0:15 а.м.
Събуди се майката, леко потърпна -
не искаше още да пусне съня,
но друго лице, изпълнено с мъка,
видя във сумрачната бяла мъгла.
Лице на очакване, пълно със вяра,
че друго дете ще живее сега -
"О, Боже, кажи ми какво да направя?!"-
потръпна от допира тя със смъртта.
Погали любимите детски ръчички,
притисна телцето - потъващо в мрак,
целуна любимите малки очички
гласът й се сгърчи от болка и страх:
"Вземете сърцето! Той вече живее
със други деца - във поток светлина.
А тук на земята, сърцето ще грее
и друго дете ще спаси от смъртта."
0:17 а.м.
Операционната зала:
Две малки дечица - докоснали Рая -
едното в прегръдките вече на Бог,
а другото - чакащо в бялата стая -
сърцето си ново - за своя живот.
Когато сърцето затупка в детето,
извика душата му - лека в съня
и върна се бързо, без болка в телцето,
прогонило вече далеко смъртта.
А другото малко дете не усети,
че няма в телцето му вече сърце -
то беше далеко - в безкрая засвети
безсмъртна звездичка - във топло небе.

6:30 а.м.
Двете майки
Разплакани двете, прегърнати здраво,
си мислеха - всяка за свойто дете.
Едната загуби го, знаеше само -
остана туптящо едно сърчице.
И Ада и Рая във нея събрани
не можеха майчина болка да спрат -
"Защо си отиде? Защо ме остави?"-
Душата й виеше в мрака със страх.
А другата майка плачеше с радост -
детето й живо е - има сърце.
Погледна жената до нея и каза:
"Ти също си майка на мойто дете.
Във него тупти сърчице, на което
си дала живот, и обич... Дори
изгубила всичко, което обичаш -
остави безсмъртни от него следи".
1:00 p.м.
Детето, потънало в бялата стая,
отвори очички, погледна с любов,
усмихна се леко и тихичко каза:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".


Това е и моят отговор на въпроса - Да, бих станала !

Amar
А по темата-да, бих станала донор.

Искам да поясня костния мозък наистина се взeма само от живи донори за разлика от другите органи .Всъщност се използва в повечето случаи венозна кръв.Както и сама по себе си трансплантацията представлява вид хемотрансфузия но с много  по-голям риск след това  дали болния ще приеме  от донора неговите стволови клетки.Имам си основателна причина да се притеснявам и не напразно се изследвахме/само че затова не искам да говоря/Тъй като процедурите по откриване на подходящ донор са много бавни отново призовавам всички които имат желание и сърце да станат донори доброволно и предварително, без да чакат нещо да им се случи защото след това може вече да е много късно.Поощрявам и младите майки още при раждането да вземат стволови клетки от пъпната връв ако имат финансова възможност за да може евентуално при нужда  да си спасят детето.

Страхотно посвещение, но няма как да съм ти благодарна, че заби такава емоция в майчината ми душа!

Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!

На Запад има обществени банки, в които се даряват стволовите клетки от пъпната връв, съответно при необходимост на семейството , от което са взети се търси в последствие подходящ "донор" от банката...Преди да родя много се интересувах, тъй като нямам финансовата възможност да съхранявам стволовите клетки дали няма начин и тук да стане (и без това пъпната връв в 99% от случайте се изхвърля), но такова нещо като обществена банка за сега в България няма  

Да, категорично бих станала! Само се надявам моите хора да не изпаднат в излишни сантименти.

Без колебание бих. Не ме интересуват злоупотребите - да, някой може да се облажи по пътя, но нали и някой ще бъде спасен.

Ставаше дума не само за "облажване", а за това, че умишлено биха престанали да се борят за твоя живот в името на бъдещото ти донорство. Като знаем колко примера на безхаберни лекари има, представям си как биха си затворили очите, когато имат и финасов интерес.

Не знам как си ги представяте тези работи. Изискванията и условията за донорство хич не са толкова простички. Знам, че е модерно да се демонизират докторите, но това преминава всякаква граница.

Да в България също се вземат стволови клетки от пъпната връв по време на самото раждане след предварителна уговорка.Просто е трябвало малко повече да се заинтерисуваш.Мисля,че се плащаше около 5000лв. транспортират  се и съхраняват в Швейцарска банка.Ако те интерисува повече подробности мога да разбера и пиша.

Ако някой незаконно е решил да се облажи с органите ти, изобщо няма да чака да умреш, нито пък ще те пита дали си съгласна да станеш донор или не. А безхаберният лекар ще те разфасова в нечие мазе ако има финансов интерес, няма да рискува в болницата да го узнаят.

Ама трябват пари, аз не говорих за личното съхраняване, а "обществена банка", доколкото знам там пари не искат, един вид дарявам стволовите клетки на банката, за който има нужда.

Не, защото всичко ще отиде не при който има нужда, а при който плаща най-дебело.

Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...