Постоянно безпокойство, страхове, депресия

  • 274 628
  • 145
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 215
mama sashi, потърсих "Антистрес Комплекс" на USA laboratories в няколко аптеки около нас и никъде го нямаше, ти откъде го купуваш?

# 76
  • Мнения: 698
Съгласна съм с момичетата, писали по-нагоре. Спорт /какъвто и да е - аз скачам на батут почти всеки ден по половин час или танцувам/, хомеопатичните за които писах  Wink и позитивно мислене. Реших да откривам по нещо хубаво във ВСИЧКО. Не можах да повярвам, че е възможно да откриваш хубаво и в нищото. Изключително добре действа.  Peace

# 77
  • Мнения: 2 074
Вече не зная от колко време съм така, но се притеснявам, че се засилва. Особено страховете. Удрят ме по всяко време на деня - най-вече свързани с детето ми, със здравето - моето и на близките ми, страх от смъртта, почти постоянен. Понякога нощем направо извиквам от страх. И това постоянно безпокойство. По-рано бях едно ведро момиче, което само мечтаеше и мислеше за бъдещето като нещо многоочаквано, нещо прекрасно. Сега мисля със страх. И мисля все лоши неща. Хиляди лоши сценарии на ден, които неканени щъкат из главата ми. И ме карат да страдам и да ставам все по-затворена и тъжна. Дори като планирам нещо за края на седмицата, винаги ми минава мисълта "ако съм жива". Страх ме е от смъртта постоянно и може би и депресията ми се дължи на това.
Всичко рефлектира силно върху личния ми живот - нямам мотивация за нищо, за нищо не мечтая (и не смея да мечтая), не изпитвам тръпка от нищо, а по-рано все живеех така, с тръпки, не обичам като преди, нямам желание за любов, секс, нищо. Постоянно съм в конфликт с близките си, много неща ме дразнят. Зная, че състоянието ми е за психиатър или поне за психоаналитик, но не ми се тръгва по този път, защото зная, че е много дълъг. Преди години имах проблеми с фобия и зная, че този път е безкраен и почти не води до никъде, освен ако не пиеш силни антидепреса
Здравейте,имам същия сериозен проблем.От 6 години са стресовите ситуации при мен.Особено се влоши състоянето ми след смъртта на детето ми.Страхът от смъртта ме измъчва постоянно.Още не съм ходила на психиатър,защото съм загубила вяра в способностите на лекарите.Даже бих казала,че по-скоро ме е страх от тях!

# 78
  • Мнения: 10
MINKA, аз купувам "Антистрес Комплекс" от хомеопатичната аптека на бул. "Скобелев" близо до 5–те кюшета, но по принцип съм го виждала и в други централни аптеки.

# 79
  • Мнения: 38
Не съм чела цялата тема.Ако си преживяла някакъв много силен стрес ,често се случва да се получи това състояние .Потърси психолог ( разберете ,че и съзнанието на човек боледува както и тялото),няма нищо срамно в това да потърсиш помощ-много хора ходят на психолог даже за удоволствие,той ще прецени дали състоянието ти е за психиатър ,зашотот между двете специалности има балкан разлика както се казва,друг вариянт е  да го пребориш със собствени сили-намери занимания които да те разсейват,все нещо трябва да е останало от предишната ти личност
.Ако се е появило от нищото - направи си медицински изследвания.много често такива състояния не са само на психическо,но и на физическо ниво.Прегледай си хормоните най-вече.Не знам до каква степен помагат препаратите които другите предлагат,но по-добре говори с лекар преди да вземаш каквото и да било *(дори и на билкова основа).Желая ти успех и дано нещата се оправят.

# 80
Здравейте,момичета!Радвам се,че ви намерих,защото от няколко месеца се въртя в един кошмарен лабиринт.Аз се казвам Денислава,от Пазарджик съм и имам две прекрасни дъщерички,като малката ми е само на 10 месеца.Ще кажете до тук добре.Да,ама не.Живея със свекър ми и свекърва ми.След един як скандал юни месец 2009 година ая з з се промених.Постоянно мисля за болести и оттогава съм направила маса изследвания-ректоскопия,скенер на главата,скенер на корем,рентгенови снимки на кръста,на бял дроб,на синуси.Имам и 10 кръвни картини.Вече всеки ден съм с панически атаки-както си стоя и ме обзема безпокойство,заболява ме адски главата,получавам сърцебиене и си викам айде вече ще умра.Адски ме е страх да не умра и да оставя дечицата си сирачета.От антидепресантите много ми пада кръвното и се чувствам по-зле.Не знам какво да правя,започнаха да ми се развалят отношенията и със съпруга ми,аз само му се обаждам през деня ,че ще умирам и да си идва.Вечер като си дойде все му викам лошо ми ще умирам.И той взе вече да се изнервя.Личния лекар и той като ме види и все вика какво да направя ето ти дай кръв,източиха ми кръвчицата вече.

# 81
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Денислава, и твоето май е вид депресия. Това постоянно мислене за болести, липсата на настроение, неспособността да се зарадваш на каквото и да е сочат точно това. Много е мъчително. Трябва да отидеш на психиатър, за да прецени какво ти е състоянието и да ти назначи правилно лечение. Иначе спортът помага много.

# 82
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Денислава, това твоето е класическо паническо разстройство с паник атаки.

Тук има цяла тема за това заболяване, момичетата дават много полезни съвети.

Бих ти препоръчала консултация с хомеопат. Личния ти лекар няма да ти помогне, а антидепресантите не лекуват заболяването, а само потискат симптомите му.

# 83
  • Мнения: 245
             момичета  ooooh!



             тези неща изглеждат толкова сериозни. вижте- не ходете по доктори и такива разни, сложете си малко воля. ще ми кажете " Добре си приказваш, ама случвало ли ти се е, че да знаеш толкова много..." - очакван въпрос. Вижте, винаги съществуват опасности, просто не трябва да им се поддаваме, защото с мислене и страх няма да ги избегнем. Трябва да знаем, че имаме чудесни деца и да се държим в ръце заради тях.

             Хапчетата до нищо добро не водят. Може би някои от вас наближават критическата и заради това се чувстват така, но това ще от6 уми, иска само занимания, които ви правят щастливи и ви разсейват.

             Пожелавам успех на всички!!!   Praynig

# 84
  • Мнения: 204
    Предполагам, че ще прозвучи много лаишки, но се включвам, без да знам и в най-малка степен какво е това, което сте преживели. А ми се иска да ви помогна с няколко идеи, въз основа на собствените ми усещания за нещата и на това, което съм учила, взимайки дипломата си за психолог. Трябва да спомена, че отстрани само съм виждала подобна болка при майка ми, която наскоро премина през мелачката на депресията.
   Първо, адски се вбесявам от начина, по който лекуват днес - успокоително + антидепресант. В повечето случаи ривотрил и ципралекс, ксанакс или золофт....все такива боклуци "пречистени". Ок, съгласна съм, че в началото биха помогнали, но след това сякаш никой не предлага алтернативи, които не водят до зависимост.
  Един такъв много добър препарат, който е хранителна добавка е Мелатонин Амброз, който води до повишаване нивото на серотонина. Имаше много добър ефект при майка ми.
 Друг такъв е Дормиплан-  на растителна основа - с Гугъла може да прочетете и за двата продукта.
 И последно - изразявайте чувствата си, казвайте по-често "обичам те " на любимите хора, крещете, когато ви идва, майка ми започваше да прекопава двора докато се изпоти в момент на атака....определено контактът със земята лекува.......купете нещо, но не за себе си, а за някой когото да зарадвате- ако в такива моменти изпитате макар и малко удоволствие, значи вие сте победителят, а не депресията..........
  Дано с тези си думи съм ви помогнала поне малко......Наистина бих го искала......

# 85
  • Мнения: 305
ММН, в другата тема не каза, че си психолог и не даваш никакви съвети, а напротив. Там си притеснена дъщеря и търсиш помощ за майка си. Даже казваш, че всичко това за теб е тъмна Индия. Не е ли странно това за един психолог  newsm78

# 86
Съвсем право е момичето, тези "болести" са тъмна Индия за всички, включително и за учени. А психиатрите лъжат, обикновено за абсолютно всичко.

# 87
  • Мнения: 204
ММН, в другата тема не каза, че си психолог и не даваш никакви съвети, а напротив. Там си притеснена дъщеря и търсиш помощ за майка си. Даже казваш, че всичко това за теб е тъмна Индия. Не е ли странно това за един психолог  newsm78
   Защо всичко трябва да се подлага на съмнение.....да, тъмна Индия е за мене диагнозата "паническо разстройство", напр., защото нямам диплома за психиатър, не съм наясно с медикаментите, които предполагат тази диагноза, но като психолог мога да дам идея за поведението на човек с такъв проблем.....наясно съм с механизмите за изместване центъра на болката и фиксацията на един човек върху даден проблем, но медицинската страна на тази "Индия" наистина ми е непозната. Затова и се обърнах към момичетата използвали антидепресантите, предписани на майка ми......
   Най-малко целта ми е да объркам някой или да се представям за такава, каквато не съм.....
   Настройката ми към всички ви е изключително позитивна.......в последното няма  и грам поза....дано така бъде и прието.

# 88
Ако влезеш в wikipedia, английската версия те уверявам, че ще получиш достоверна информация поне на 90% от всички въпроси, които си задаваш , както за паническото разстройство така и за лекарствата, за които говориш.
Тези лекарства са доста коварни, защото никога не се знае на кой как ще подействат както в краткосрочен така и в дългосрочен план.
Но ако майка ти се чуства добре с тях, значи всичко е ок.

# 89



Лекарствата са си лекарства и ако сте попаднали на добър  психиатър, той ще ви отговори на всички въпроси и ще изпише правилните лекарства.

Общи условия

Активация на акаунт