За отношенията в моето семейство...

Ами от това ,което описваш...повредата е повече в неговия телевизор.
Сетих се веднага за вица:
"Мъж се прибира в къщи и ...на жена си:
--Я,лай,ма!
Тя не ще...той пак...
--Я,лай,ти казвам!
Жената започва да лае...
--Ти кого лаеш ,ма?!
Следва бой."

Неговия начин на отношение ми е много подобен...Сърди се ,че не се променяш...а когато направиш нещо,както той го иска..."Защо е така сега?"
Съвети отстрани много лесно се дават...но аз бих предпочела без такъв мъж до себе си.
Няма начин да ме накарат да се чувствам виновна цял живот и за всичко.  

   И аз съм една такава вещица....Явно мъжът ти е с неустойчива психика, като моя. Но аз никига не съм търсила вината у себе си,защото съм го виждала и с други хора да се държи така. Не може целият свят да е крив,пък само ти да си прав. не позволявай да ти вменява вина...И не правиш добро на децата си

При нас не е имало чак заплахи и подобни неща, но мъжът ми е по-емоционален и се пали за глупости, затова донякъде те разбирам ...

Трябва ясно да му покажеш, че няма да позволиш децата ти да растат в такава среда, задължително в спокойно време, не при скандал.
Да, няма да им е лесно с разведени родители, но ще е по-добре от подобен пример, ако мъжът ти го проумее и иска да сте заедно, ще положи усилия.

Мисля, че да живееш под постоянно напрежение, страх дали мъжът ще е доволен от това, което си казала или направила не е добре за теб, още по-малко за децата ти да растат под такъв емоционален стрес. Вината не е в теб!

И моят е емоционален, понякога повишава тон като се разпали, но приемаш, че има разлика да ти кресне когато е ядосан без да те назовава обидно и да те обижда и заплашва с бой и ликвидиране  

Към авторката:
Не мисля, че имаш бъдеще с този човек. Явно сте от различни планети и имате несходство в характерите. Аз за себе си знам, че бих си тръгнала. Животът е един. И си заслужава да се изживее по възможно най-добрия начин. Децата няма да са щастливи в среда с викове, обиди и евентуално побоища   А когато порастнат ще си поемат по своя път и ти ще се окажеш между четири стени сама с този човек.  


 

Разбрах те...имаме едно такова познато семейство.
Ужасно е да се прибираш със страх в къщи,да не знаеш в какво настроение е ,да внимаваш ВИНАГИ какво казваш,как го казваш,какво правиш...
А ще ти кажа ,че най-хубавото е да си себе си...да не се преструваш постоянно,да можеш да се смееш,когато искаш,да плачеш,когато искаш...да кажеш мислите си на глас и да не  изпадаш в потрес
"Какво направих?Какво следва?"
Честно,звучи ми ужасно...
Предполагам ,децата са още малки...не се ли притесняваш,че и те след време ще започнат "да ходят на пръсти",за да не ядосват татко?!    
И че ще се чувстват постоянно виновни?И недооценени?И навиквани?  

Миличка, нали разбираш, че при така поднесения от теб разказ не може да се даде друг съвет освен от типа "хващай си шапката и децата и се махай"?  Разговорите в случая също ми се виждат крайно безсмислени - едно, защото с човек, притежаващ такъв характер, не може да се постигне трайно споразумение, и второ, защото той очевидно смята теб за виновна. Не знам кой крив, кой прав във вашата история, но обикновено тия неща тръгват отнякъде и често и двамата имат вина за това. Твоята, според мен, е че си позволила да се държат така с теб. В този етап вече, в който сте в момента, едва ли имаш полезен ход, освен да се спасяваш. Тъжно е, но не е края на света, все пак. Артернативата е да си седиш и да си търпиш. Пък децата едва ли ще са много щастливи в такава атмосфера. Не си споменала мъжът ти откога започна да се държи така, има ли някаква конкретна причина?

Не вярвам, че може да има мъж, който съветва жена си да се допита до форума... Мен не ми е удобно да отговоря, след като той ще чете отговорите  

Как си издържала толкова време с подобен мъж до себе си? Герой си!

 
Напълно съм съгласна, цял живот виновна не се живее дори и с две деца.

Така е, има голяма разлика, но аз и без заплахи, пак не намирам за нормално дете да живее с човек, който се пали от нищо, трябва да се работи в/у това още в зародиш, иначе подозирам, че нещата се задълбават.

Анонимна днес, изведнъж ли стана такъв или има нещо, след което поведението му се промени?

И моя семеен живот не е бил за завиждане...
Само ще ти кажа как АЗ започнах да променям нещата. Започнах да мисля за положителните качества на мъжа ми и да не давам важност на тези които ме дразнят. Започанх да си представям отношението и любовта му сякаш ги имам към настоящия момент. На всички казвах колко мил и внимателен е... сега. В резултат започнаха ГОЛЕМИ промени: не крещи на децата, прегръща ме повече, помага ми повече. Снощи даже го заварих да ми сгъва прането.

Вярвай ми не ми е било леко с тоя човек, все едно описваш моя живот. Начин има.

Желая ти успех.

Като жена, не бих могла да живея с мъж, който ми повишава тон, обижда ме или ме заплашва Не мога дори да си го представя, много ми е тъжно, че се случват такива неща Мъжът трябва да кара жената да се чувства дори повече от това, което е, никога по-малко
Ако бях мъж, също не бих могла да живея с партньор, който ме отхвърля непрекъснато, особено сексуално, който не иска да си говори с мен и който дори не опитва да промени в себе си неща, които ме дразнят.
Мисля, че се мъчите взаимно Бих се напъвала да спася подобна връзка по една единствена причина - ако го обичам безкрайно, ако съм сигурна че и той ме обича и всичко това е някакъв кошмарен период, който си има обяснение. 6 години обаче не могат да минат за период

светлаа, по повод твоя пост само исках да попитам - ти твоите неща отделно ли ги переш и ако не, то значи прането е общо, каква помощ, когато става дума за общата домакинска работа, бе хора Понякога си мисля, че някои мъже се държат така съвсем не случайно...

Така става, за съжаление 
Пиши на ЛС, ако имаш желание ...

У дома аз съм по емоционалната ... паля се от нищо , изведнъж без да се усетя даже съм почнала да викам и то за щяло и нещяло . Но никога , никога не съм си позволила да обиждам .
Мъжът ми е този , който ме успокоява или ми казва да престана , защото детето слуша и т.н.
Така че , явно мъжът е започнал във времето да се чувства безнаказан за това си поведение , да го приема за нормално , че даже и да се чувства ощетен  Просто така му е удобно ... а и вече е станало навик .
Опитай да говорите , покажи му твърдо , че няма да търпиш подобно отношение ... иначе просто не знам докъде ще я докарате 

Много рядко пиша тук, но твоята история ме провокира. Понякога наистина вадим най-лошите черти от другия. И в моето семейство беше така - лека полека изгубих себе си, не можеш (или можеш ) да си представи на какви неща съм се подлагала в името на спокойствието в къщи, но все не беше достатъчно. И така до прекрасния момент, в който човека се влюби и "осъзна", че аз съм причината за ужасното му поведение. Заряза ме и реши, че ще става добър...Е, аз пък, след като се осъзнах (все пак ме остави с дете на година и половина) олекнах с години, разхубавих се, дишах и се почуствах прекрасно, намерих себе си, ако ме разбираш. Така че, хич не му мисли - ако си финансово независима ще ти бъде доста по-лесно, отколкото ми беше на мен в началото, но пак ти казвам - усещането за лекота е страхотно. От друга страна, когато пак станах каквато бях навремето, нашият допълзя на колене да ми се моли да го прибера (а и оная му беше похарчила паричките ), но това е вече друга история. Успех!

Какво точно е ужасното да си дете на разведени родители? Аз наистина бих искала да знам, понеже съм дете на родители, които искаха да се разведат, ама не се решиха. Според мен това е по-лошо. Децата заслужат спокойно детство, а другия родител все ще ги вижда. Защо хората толкова идеализират самата институция на брака?

Ами , пробвай да не прощаваш ... Или с равен тон му обясни , че повече няма да го търпиш и да си събира багажа да ходи да крещи на някоя друга примерно ...
Ако трябва наистина се разделете за малко - да ходи да си успокоява нервите някъде ...
Не знам  Много е гадно да си в такава ситуация - да искаш да се разбереш с някой , а той да не ти дава възможност 

Анонимна днес направи ми впечатление в първото ти изказване, че приемаш за нормално това, което ти е казал - "Питай по-умните от теб"... защо пък приема, че всички други са по-умни не разбирам  а и ти защо се съгласяваш с това?? Понеже имам деформацията да съдя за хората по правописа и начина им на изказване - ами ти звучиш много интелигентно - смяташ ли, че всички, пишещи "форОм", "емоций" и "контракций", изобщо, всички непознати и случайно или не минаващи през този форум, задължително са нещо повече от теб.. струва ми се, че твоята самооценка е ниска - вероятно и в резултат на неговото отношение.. но нещата винаги са свързани - ти не уважаваш себе си, съответно и околните не те уважават - а в случая с мъжа ти мисля ясно трябва да му покажеш, че струваш нещо, и че не би се примирявала с всичките му капризи и настроения
Напълно те разбирам, че искаш той да остане при теб и децата но.. нали всички трябва да се чувствате добре - ти също. Бъди по-твърда  Искрено ти желая нещата да се оправят.

Позитивизмът винаги е полезен. Човекът, разбира се, има и положителни качества. И в комбинация с един друг пост, в който пише , че понякога вадим най-лошите неща от хората. Да, но можем да извадим и най-добрите. Дори и да се разделите, нищо не пречи, като експеримент го приеми, просто , опитай хумористично, опитай игнор, опитай да му вадиш с памук душата, опитай бе, нищо не губиш, а може за следващия път да си научила доста житейски уроци и да си усвоила умения. Търпение малко повече и мисленето, че нищо не губиш. Развика ли се, успокой го. Жените сме по-силния пол, категорично. С репчене срещу никой мъж и опълчване нищо няма да се получи. И да кротък и послушен, пак няма да му е приятно женка му да му се репчи, от личен опит - провален брак с много кротичко мъжленце. Това, че си финансово независима, също пречи, да , хич не обичат. Болшинството здрави бракове се крепят на финансовата 'зависимост' в някаква степен -на съпругата от съпруга. Но, именно това ти дава силата, да правиш каквото искаш. Осъзнай го. Че си независима и самостоятелна, че си силна, и тогава ще намериш още сили и търпение, да се пребориш с... лошото в него.
*аз умея да вадя най-лошото от човека, как успявам, незнам, но провокирам мъжете до безкрайна степен. Репча се доста, да, пък те не обичат, как.

Това ми звучи като казано от човек с комплекси...може би се чувства по-долу от теб и начинът да се чувства добре, е да те смачка...
"Уважавай се сам,за да те уважават и другите." - винаги е имало ефект.   

борбата ще е с неговите комплекси, правиш му се на голямата работа, пък той все пак нали е Мъж, откъде на къде жената ще има високо самочувствие

но и комплексите можеш да ги погледнеш от положителната им страна.

Успех ти пожелавампреди всичко, за съжаление не мога да се включа с конкретен съвет! Намери най-доброто решене, звучи ми страшно това което казваш за заплахите. Много неприятно
 

Ама пред децата ли те нарича с обидни думи и те заплашва?

По-важното е как е според теб   остави го него - ако го комплексираш по някакъв начин, нормално е да се опитва да те убеди, че не струваш. Съвети иначе и аз няма да ти давам - никой не е в твоята кожа, и не може по-добре от теб да прецени какво искаш, колко можеш да понесеш, изобщо, кое е най-доброто за теб и семейството ти. Сама трябва да решиш можеш ли да понасяш това отношение, за да има мир - или не..

Аз се изнервих като четох историята и всички разяснителни постове, а съм доста търпелив човек, а не знам ако трябва да понасям подобно отношение. 
Как тъй все ти трябва да правиш нещата според неговите очаквания не ми става ясно, а нищо не спомена той отговаря ли на твоите очаквания. Изобщо показваш ли му ти какво искаш от този брак? 
Вярно, че е лошо децата да растат без баща си, но в такава обстановка със заплахи и скандали е в пъти по лошо.
Ще чакаш да му мине "фазата" и в страх кога ще дойде нова такава? Ами ако и теб започнат да те хващат такива фази? Доста неуравновесено поведение има този мъж.

Анонимна днес ,не искам да съм лош пророк,но от опит знам,че хората много трудно се променят,а понякога изобщо не се променят.Твоичкият може би ще се промени,когато остарее достатъчно и започне да усеща тежестта на самотата.Не разбирам как търпиш подобна форма на живот!И аз съм привърженик на компромисите преди дефинитивната раздяла,но в твоя случай всичко сякаш е безнадеждно.На колко години си?Ако все още не е достатъчно късно,напусни го и се постарай да създадеш нов живот,може би с някой грижовен и добър човек.Търпейки всичко това,няма да направиш добра услуга на никого,най-малко на децата си.Те ще порастнат и ще дойде ден,когато сами ще те попитат защо не си напуснала баща им!А що касае секса,съчувствам ти-знам колко е трудно да имаш близост в обстановка като тази.Направо ми стана кофти

Подобни теми най-жадно се четат,защото нали всяко семейство е нещастно по своему...Както и темите за пребити деца,междувпрочем.Аз не прочетох всичко,което си написала,а само така,по диагонал.И попаднах на това,че го търпиш заради децата.Е,как ги гледаш тези деца в очите,след като баща им те третира като изтривалка?Аз мисля,че ужасно им вредиш.Но животът си е твой,децата също,обаче може би един ден твоят син ще пребива някое мило момиче,а дъщеря ти ще прикрива синини под фон дьо тен.Все едно е ти на себе си какво си причиняваш,но поне малко здрав разум заради децата прояви.

Анонимна днес, той няма да се поправи. Животът ви няма да стане по-добър. Или ще се търпите така, или ти ще предприемеш нещо. Според мен той колкото и да е нещастен, няма да те напусне, защото му е кеф да те тормози и да се разтоварва върху теб.

За децата са ти казали. Мерси за такъв баща - лумпен.

Анонимна днес,
Мисля, че това е период. Който може би се влияе и от сегашната криза... Или се доподклажда...
Дали да не се допиташ, вместо до нас, до някой специалист... Психолог, психотерапевт...
Все пак да се развали даден брак (или съжителство) е в пъти по-лесно, отколкото да се запази.
Аз ти пожелавам 2-рото. И дано час по-скоро намерите пътя към истинското си аз.

Е, аз съм преживяла развод преди година. Сега синът ни вижда баща си много често, говорят си почти всеки ден, с баща му заедно организирахме рожденият му ден, понякога излизаме тримата на разходка или ресторант, т.е. синът ни има двама родители и два дома, това е. Децата не се развеждат с родителите си! Ако някой след развод престане да се интересува от детето си, то или преди това също не е бил стока като родител или му се правят сцени всеки път като си взима детето. Пък и в наше време на кой му прави впечатление развода, има много семейства които живеят разделено в голяма част от годината заради работата си. И като ставаме на 18 преставаме да живеем с родителите си, това не означава, че преставаме да ги познаваме ...

Как си представяте децата ви ще разказват за детството си? И какъв пример за семейство им давате?

Отидете на някой семеен консултант, но трябва някак си да промените ситуацията.

Не може да е за доброто на всички ви ти да изчезваш, като личност в тази връзка ( семейство).
От всичко, което прочетох той компромиси не прави и нямаш никакво основание да мислиш, че ще ги прави в бъдеще.
Когато единият от двамата не усеща проблема, като свой каквото и да се говори, каквито и мерки да се взимат, проблемът ще остане неразрешен.
Този човек е лишен от самооценка, за него самокритиката  би била признато поражение, а не шанс за промяна.
Дори да отидете на семейна консултация, или да питате баби,  лели и форуми как да се справите - след като не сте поставили проблема пред двама ви на неутрална територия той няма да бъде решен.
Той ще ти смели живота, до момента, в който ще бъде късно да вземеш каквито и да е мерки за себе си, като човек, като жена. Не ти го пожелавам, дано пък нещо се случи и той признае, че двамата заедно ( а не ти) трябва да решите проблемите си и да го направите.

Ами, Каси, по начина ти на изразяване си личи какво е отношението  към семейния живот. Поне що се отнася до твоето - мъжът е "мъжле" (крайно неуважително и подценяващо, все едно става въпрос за дете), а жената е "женка" (също толкова неуважително, та чак презрително).
Не разбирам какъв е смисълът той да вилнее, а тя да го успокоява. Още малко той ще я псува, а тя ще гу прегръща! И пак с това, че мъжете това не обичали, онова не обичали! А жените да не би да обичат?
Относно финансовата зависимост - тя дава сила само на този, който държи ключа от касата. Да, принципно и един такъв брак може да е стабилен, но дали е добър и за двамата?

А някой попита как авторката гледа децата в очите. Ами, гледа ги, колкото и да й е болно, защото е на кръстопът кое е по-малкото зло - да търпи или да напусне. Обаче идва и другата врътка. Така, както мъжът й се държи с нея нищо чудно в момента, в който я усети, че иска да си тръгне да откаже да пусне децата. И тогава панаирът ще е пълен. Той в момента я тормози и е на крачка да използва и децата. И тя най-вероятно го усеща, защото насилието си е насилие и то действа със страшна сила. Той вече не мисли нормално, а е като откачил.

Аз пък съм на път да  укоря половината жени във форума.
Истината е, че и да пускате теми тук, с нищо няма да си помогнете.
Никой не е в семейството ви и на вашето място, за да може да ви даде адекватен съвет.
Днес гледах предаването на Росен Петров, законопроекта за домашното насилие е готов, но още не е приет.
Но въпреки това има доста организации който работят в тази насока.
Освен с психологична и правна подкрепа се занимават и със социална.
Сега ще кажат половината от вас-  Но той не я бие?
Да, не е започнал още да я бие, но психологическия тормоз също се класифицира като домашно насилие. И то от най-тежките.
Мила престани да живееш във форумите, тук можеш да намериш отговори за 1000 неща.
Но твоята ситуация е специфична и наистина се нуждаеш от специализирана помощ.

Ето това беше правилният отговор

Би било много тъжно, ако трябва най-хубавите години от живота ти да минат по този начин. Всеки човек, всяка жена трябва да се чувства добре у дома си - да се чувства обичана, ценена и уважавана. Сигурна ли си, че искаш да прекараш живота си по този начин - с човек, който уж те "обича", но постоянно те натиска да станеш нещо по-различно от това, което си и постоянно да те наказва, че не отговаряш на представите му за собствената ти личност. Ако наистина те обича, ще те приема такава, каквато си - с всичките ти качества и недостатъци. Своя живот ли живееш или нечий друг? Не е хубаво да живееш с някого, който те тормози и който се стреми постоянно да те комплексира. Това си е жив тормоз. Аз не съм търпелива и не мога да обичам някого, който се отнася зле с мен. Все пак и себе си обичам, не съм мазохист и твърдо вярвам, че всеки човек има право да харесва живота си, а не да преживява дните си в страх и тъга. Докога можеш да издържиш на това темпо? Този начин на живот неизбежно ще те разболее - когато боледува душата, започва да боледува и тялото. По-добре сама, но спокойна, отколкото да имаш такова семейство, в което да се чувстваш постоянно като преследвано животно.
И аз си мисля, че един ден децата ти ще те питат защо не си го напуснала по-рано. Те нямат нужда от твоята жертва, защото и те самите няма да са щастливи като живеят в тази натопорчена обстановка. Как биха могли да бъдат щастливи, когато родителите им не са?!

Ох, доста неща са ти казали, с доста от тях съм съгласна.
Не може мъжът в семейството да се държи с жената като с нищожество пред децата. По-ужасно нещо за едни деца трудно мога да си представя. Такива деца стават жертви или насилници, това е мнението ми, аз не бих го позволила.

Скъпа анонимна, така е в много бг семейства. Нормално или не животът си тече по някакъв странен за нас начин. Опитайте с много дълги разговори, без да спорите. Може и е-мейлове да си менкате, за да не се заоформи поредния спор.   

Не смятам,че е нормално да се живее в такъв стрес нито за теб,а още по-малко за децата.Решението е твое.

никой на никого нищо не смила
всеки сам си го прави, не го забравяйте
нея никой насила не я държи там, нито в стаята, когато човека си изпусне нервите, примерно. излизаш, докато се успокои, и тогава влизаш, примерно. варианти има безброй.
но оправдания от типа - той ми провали живота, простете, смешни и несеризни са, всеки си отговаря за себе си, ако може разбира се, ако не може, се опитва да обвини околните, света, кризата , майка си, баща си и жена си... Ако се чувстваш зле, виновен си си сам, в общия случай. Ако можеш нещо да направиш - го правиш, за да промениш положението. Ако не можеш, приключваш с този човек, излезе ли, че той е 'енергиен вампир', негативистично настроен и така нататък. Но да се търси вината отсреща е хумористично. За мен поне.

веднага обяснявам и по двете теми
онзи мъж, беше мъжле, да, затова и не ми вървяха с него нещата, сиреч - Не всеки мъж е 'мъжле', аз уви, за съжаление, попадах в живота си все на такива. толкоз по темата. просто други досега не са ми се падали.

по втория въпрос - ако жената по някакъв начин е показала, че мнението й не е удачно, че не взима правилни решения, най-малкото Ако тя е зависима от мъжа продължително време и му виси на врата, нормално да я смята за 'женка'. Това са част от житейските казуси, апропо. Тука казуса е явно по-друг, жената си е независима, и пак повтарям, в такива случай често възникват проблеми в семействата, Мъжете не обичат такива жени, щото не се вслушват и дефакто си правят каквото си искат. Не са длъжни да се съобразяват в такава степен с него, както една по-зависима жена. Гледат повече себе си, не стават изтривалки и така нататък - все неизгодни за мъжа неща. А той разбира се си пази и собствената територия, как. Иначе пък ще стане другия, мъжа под чехъл.... Паси, незнам за вашия случай как е, но когато взимаш повече от пари от мъжа, от личен опит ти казвам, изтрещяват. Стават други бе. Започват да се комплексират. Проблемът е на двамата души, да изгладят тези неща. Тук незнам точно финансово за какво става дума, не ми се задълбава, но натам ми бият нещата, категорично, и това го разнищихме, човекът си създава или вече си е създал комплекси и проблемът е сериозен, пак ви казвам, от личен опит говоря.

* и не, нямам проблем с отношението си към брака, имам проблем с отношението си към 'фиктивния' брак във всичките му разновидности, имам проблем с отношението си към 'интересите' в брака, използването, под всякаквата му форма, и като гледам около мен как се използват в брака, често единия получава повече, винаги, а другият е в някаква степен 'дискриминиран', и често това е мъжа, да не кажете че избивам в насока феминизъм, даже в много закрепени бракове около мен мъжът е този, който е 'под чехъл', еми тъжно, жалко , смешно. няма как да не ми е презрително отношението. бракът е равенство, а не налагане на волята на единия. но този мъж, така както го въртите и сучете, трябва да клекне пред жена си и ... да не спира да я хвали, а как ще си подобри той собственото положение, ако наистина има неща, които го дразнят в нея. Ами авторката дали се запитва, че някой от тези неща, има вероятност, би могло, макар и на 1% , да са верни......
** лично аз, ако виждам грешка в мъжа срещу мен, и му я кажа, намекна или по какъвто и да е начин покажа, че ми е адски неприятно и бих искала това нещо да се попромени, а той тропа с крак и казва, Идеален съм, Идеален съм, Идеален съм - и аз няма да се чувствам комфортно в тези отношения, сори

***

Важното е да е за малко неща, иначе няма смисъл. И единия и другия са еднакво хора, така че не виждам причина да се поставят на пиедестал щенията на единия за сметка на другия.
Особено пък за секс?! Имал бил нужди, нужди от какво - да семеизпразва или да прави секс точно с теб? Ако е първото има си ръце, ако ще има и други жени. Пък ако ти покаже, че иска да е точно с теб, може пък и да ти запали желанието, не мислиш ли? 

Те това е. Момиче, имаш един единствен живот! 

Анонимна днес, такива мъже като твоя с годините не улягат, напротив - затвърждават чертите на характера си. С напредване на възрастта той ще става все по-избухлив, ще продължава  да те нарича с обидни думи, а щом е свикнал да те обвинява - все ще си му виновна за нещо. Важното е ти какъв праг на търпимост имаш към него. И колко си склонна да носиш на обиди, на обвинения, някой ден и на бой... Този твой мъж е склонен да те подценява и не само това, да смачква самочувствието ти, вместо да го повишава. Незнам... Явно така е научен, вероятно това е модел на поведение, който е видял в собственото си семейство, вероятно е егоист.
Трябва да си дадеш точна сметка колко можеш да търпиш.
Представи си една везна и от едната й страна сложи неговите обиди, нежеланието ти за секс с него, отстъпките, които правиш само и само да има мир, случаите, в които те подценява, колко често ти диша във врата и те напътства назидателно и въобще всички натрупани негативи.
От другата сложи неприятностие, които ще си създадеш ако го напуснеш, стреса на децата, икономическите и жилищни казуси, които ще си създадеш и всичко онова, което би могла да предвидиш, че ще се случи след евентуална раздяла.
Отделно си сложи определен процент риск от непредвидимите неща и си дай сметка какво да правиш.
А също и кога хабиш по-малко енергия и нерви - като си с него или когато го няма.

здравей, Анонимна, рядко влизам тук и почти не пиша, но днес попаднах на твоята тема. Не мога да се сдържа да не ти пиша, защото преживях подобно /да не кажа същото/ с моят бивш приятел. Разликата е, че ние нямаме деца.
Четейки поста ти, бях поразена - все едно описваш бившия ми приятел - с избухванията, непрестанните обвинения и обиди, вечното изискване да направя нещата по неговия начин, да се държа по друг начин. ..
Мнителността му - когато трябваше да преценявам много внимателно всяка дума, която казвам, даже да не е адресирана към него, много ме уморяваше. Ако кажех, че нещо е хубаво, или че някой човек е добър, започваше анализ - "ти какво искаш да кажеш, че аз не съм достатъчно добър ли" ... и после - стой и гледай какво се изсипваше на главата ми.
Ако отговорех /дори и с най благия тон/ на казаното от него, започваше скандал, който неизменно завършваше по един и същи начин - с декларация от негова страна "Край, напускам те!" . Понеже го обичах, започваха едни молби от моя страна - "Хайде да оправим нещата", след което едни дъъъълги и итощителни анализи на ситуацията, и накрая той винаги разчустван и разтреперан казваше "....толкова те обичам....всичко идва от това....че аз те обичам толкова много, но ти не ми отвърщаш със същото..." ... И аз с удвоени сили се хвърлях да му доказвам колко го обичам - нали се сещаш - щом го обичам, трябва да съобразя изцяло живота си с него.
Не искам да ти описвам подробности от връзката ни, беше доста болезнено. И за двамата. Колкото и странно да звучи, зная ,че ме обичаше, но това си беше неговият начин да обича. /а защо е такъв- това е друга тема, не ми се обясняват корените на мъжката несигурност, не ми се пишат клишета на тази тема, всички имаме представа/
Та, човекът много искаше да имаме деца, прецени че ставам за "съпруга" - изглеждам добре, отлично образование, престижна работа, добри доходи, грижовна. /това са негови констатации/. И хем ме навива да се обвържем по-сериозно, хем всяка минута ми дава нареждания и ултиматуми, ако не ги изпълнявам...
Преживявах нещата много тежко, започнах да се съмнявам /както и ти/ в себе си - явно аз не съм достатъчно мила , добра, любяща......и т.н. Хайде тогава да се опитам да се променя....
да, ама тук няма празно, аз отстъпвах, той настъпваше, докато заяви "Или ще правиш каквото ти кажа, или ще ти стъпя на врата и ще те смачкам". Това беше момента да си тръгна, /един от многото моменти/но аз реших, че голямата любов си заслужава да се направи още едно "последно " усилие да го убедя, че може да ми вярва, че го обичам.
Обаче докато го убеждавах, лека - полека започнах да се руша. Не се сещам за по-подходяща дума. Започнаха проблеми със съня, не можех да спя, уморявах се, станах чувствителна и раздразнителна, което от своя страна го провокираше....и така се затвори един порочен кръг. Всяко "Последно" събиране ме изцеждаше и ме натикваше във все по-дълбока депресия. Не можех да спя, не се хранех, нищо не ме радваше, избягвах приятелите си...
сега като погледна назад и се виждам като едно зомби, не зная къде беше отишла цялата ми жизнена енергия.
Та само да довърша - как свърши всичко: Един ден както си беше вдигнал скандал и крещеше - "край, край , всичко свърши!", аз казах съвсем спокойно "ами добре, наистина се разделяме." Шокът му беше голям, не можа да повярва, започна да ми се моли, разплака се,...абе да не го описвам, но си личеше, че е сринат. И на мен ми дожаля. но въпреки това продължих да повтарям съвсем спокойно, че това наистина е краят. Изпадна в страшна криза, люшкаше се от агресия към умоляване и обратно. но не поддадох. Сега, като се замисля, осъзнавам, че тогавашното ми "спокойствие", всъщност въобще не е било такова, а по-скоро защитна реакция на психиката ми. Естествено, след няколко дни такова "Спокойствие", /а всъщност вцепенение/, всичко се пропука, и дойдоха сълзите и огромната болка, и ми липсваше, и се упреквах.... мисля ,че всички сме преминавали през тежки раздели, знаем как е.

Сега като гледам, много дълъг пост съм написала, извинявам се , че ви занимавам с моята история, но явно, даже след толкова време, имам нужда да споделя. Твоята тема отключи  спомени.
Честно казано, споделям всичко това, вероятно от чист егоизъм, май имам нужда и аз да си кажа болката, но съвет не мога да ти дам.
Съдейки от написаното от теб оставам с впечатлението, че ти интуитивно вече си взела решението. просто чакаш. чакаш момента. Възможно е да не го правиш съзнателно, но повярвай ми, убедих се , че имаме заложени доста добри механизми за самосъхранение, а в твоя случай те трябва да сработят по-скоро - нали си мама, а мама е най- важната на света.

ако това има някакво значение за теб - възможно е той наистина да те обича, и да иска да се поправят нещата. Но това не променя нещата. И не отменя изборът, който трябва да направите. Защото и да си тръгнеш, и да останеш - и в двата случая правиш избор.  Понякога си мисля , че е лесно е да обичаш някого, трудно е да бъдете заедно.

Анонимна днес , а ти го осъзнаваш,защо го търпиш?
Той със сигурност си вярва ,че те обича,това е начинът,който познава най-вероятно...
Но защо не си отговориш на следните въпроси:
1.Дава ли ми любов?
2.Дава ли ми спокойствие?
3.Прави ли ме щастлива?
4.Чувствам ли се обичана?
5.Децата щастливи ли са?
6.Как виждам бъдещето си с него?
Ако поне на един въпрос отговорът е "не", за какво става въпрос?!   

Мислех да ти отговоря : да, вярвам, че това е бил неговият начин да обича, болезнен за мен, но така му е идвало...
После обаче се замислих и сега ти пиша - не, това не е неговият начин да обича, това е неговият опит да бори самотата.

...Всъщност май доста хора бъркат обичта с нуждата да избягат от самотата.
Макар че, ако го питаш, той ще се закълне , че аз съм любовта на живота му....и ще е прав, за себе си - въпрос на осъзнаване...

за ревността - не ми се пише, че ми става тъжно и унизително, като се сетя на какво ме е подлагал.

за манипулациите - аз мисля, че силният човек не знае как да манипулира, защото няма нужда да прибягва до това, той е честен и открит, дори когато заради това страда. Само слабият прибягва до манипулации - защото усеща /несъзнателно в повечето случаи/, че така ще е значим и така ще накара другите да се съобразят с него /и да му се подчинят/.

за емоционалните потребности - очевидно имате съвсем различен светоглед. Не искам да те съдя или обвинявам, без заяждане, те питам - а децата ти - твоя или неговия ще възприемат?
защото от моите наблюдения върху приятели и познати осъзнавам, че децата са попивателна -  и естествено е да попият този начин на поведение, който им носи най-голяма полза с минимум усилия от тяхна страна - обикновено това става чрез явна заплаха или скрита манипулация.

Виж сега, естествено е да не иска да общувате с други хора, пред тях той не може да бъде така безспорно компетентен, както пред теб, та как ще си позволи да осъзнаеш това?

Не, не те обича.
и ти не го обичаш.
Вкопчили сте се един в друг, защото смятате, че раздялата ще е страшна. Вероятно сте привързани много, свързани сте от общи деца, цели и проблеми. Но това няма нищо общо с любовта.

поне аз така мисля, извинявай, ако звуча рязко. но това си е поглед от моята камбанария, пък и мина доста време от тогава.
сега ми е самотно, но зная, че постъпих правилно

Кои са нещата, които той иска да промениш, а ти все не променяш? Когато двама души се карат или разделят, виновни са и двамата по равно. Ако има нещо, което не харесвам в мъжа ми и той в мен, си казваме открито, и след това и двамата не повтаряме нещата, които ни дразнят. Но явно при вас е по-сложна ситуацията, може би еднакво не си отстъпвате и еднакво не правите компромиси, нито ти, нито той.

те стават ли свидетели на неговите обиди към теб?

Един съвсем посредствен съвет - оплачи се в полицията, ще се стресне малко. 

Анонимна днес , като майка на по-големи деца ,ще ти кажа ,че те всичко виждат и чуват.И е без значение какво им говорите,те виждат как постъпвате,как се държите един към друг...и скоро ще разберат що за човек е баща им,колкото и да го прикриваш...
Едва ли с такова отношение един към друг ще им бъдете добър пример за семейство,родители и семейни отношения.  

съжалявам.

Не зная дали някой въобще може да ти помогне с правилен съвет. Ние само можем да те изслушаме и съчувстваме. Темата е за ТВОЕТО семейство, за ТВОЯ живот и за ТВОИТЕ деца. /въпреки, че и аз си излях душата тук/.
Идва ред и на ТВОЯ избор.
ох, колкото и да се опитвам да НЕ ти напиша : "направи...." или "недей да....", като че ли става ясно от всичко казано от мен, какво ми се иска да ти кажа.
Но няма да го направя, защото само ти си човекът, който може да вземе решение - да остане или да си тръгне. Като си даваш и ясната сметка, че с това ще промениш насоките на няколко съдби - вашите и на децата. Надявам се каквото и решение да вземеш, че ще е  за добро.

 Не те познавам, за да ти кажа тръгни -  ами ако ти сама преценявашш, че нямаш силите да се бориш сама с живота? Което не е нещо срамно, животът никак не е лек. все пак, сега до теб има някой - лош, добър, поне ако стане нещо, ще ти подаде ръка.
Не мога и да те посъветвам - остани с него, защото не се знае докъде ще стигнат нещата, и кой как може да пострада - емоционално или физически.

И защо пак питаш дали това е обич от негова страна? Въобще има ли значение дали те обича в тази ситуация?

Ако те обича и ти причинява това, представи си какво ще стане, ако спре да те обича, или /да не дава Господ/те намрази.

Съветвайте се със семеен психолог ако имате желание. Описаната ситуация е абсурдна! Това не е живот, а оцеляване.

Не знам за другите, но аз хващам (улавям на емоционално ниво  ) част от описаните симптоми от минал мой опит. И опитът ми не е положителен: и да спреш да дишаш, той пак ще те изкарва виновна! Проблемът е негов и извън тебе.
И единственият вариант (това също е от личен опит, не е даже съвет) е сам мъжът в схемата да получи просветление. Ако е бил такъв от години - жалко, няма вариант да се промени. Ако е придобил или излъскал това си поведение - строга дисциплина, хапчета, консултации или преодоляване на външните дразнители и проблеми могат да дадат ново русло на връзката и семейния живот.

Успех, горе главата и помни, че ти си най-ценна за себе си и за децата си и никой няма право да те малтретира по какъвто и да е начин.

Анонимна днес , все едно си описала семейството на родителите ми.
Затова ще си позволя да  ти дам съвет... Наистина е лесно да се казва отстрани " как го търпиш този " и т.н. Но такива хора са като енергийни вампири и винаги успяват да вменят вина на другия. От гледна точка на "детето" в такава ситуация мога да ти кажа , че  ако  решиш да търпиш  заради децата им правиш лоша услуга. Майка се раздели с баща ми наскоро ,  ние 'децата' бяхме вече големи  и я подкрепихме.Като си помисля сега и така ме е яд че живота и мина с  него в тези непрекъснати скандали  и  все тя ,  или ние бяхме виновните за нещо. Още от момента в който станахме  по-големи  и можехме да разговаряме с нея на тази тема сме я уверявали ,че не бихме я  винили ако се разделят  и т.н. но тя изпитваше някакъв страх. Защото той й казваше " ТИ искаш да развалиш семейството ни. ТИ искаш да ме разделиш от децата ми.... " И отново успяваше да и внуши че  тя е виновната.
  Ох още много мога да пиша... Но най -важното за децата е по - добре да растат в спокойствие и без скандали.