Изпокара се с близките ми, държи ги настрана.
Това отдавна ли се случи? Кога? Ето първият знак, че този човек иска да те изолира. Да си зависима от него. Само и единствено
- Публикувана: 22 юни 2009, 15:27 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2009, 16:24 ч.
За отношенията в моето семейство...
Това отдавна ли се случи? Кога? Ето първият знак, че този човек иска да те изолира. Да си зависима от него. Само и единствено
Кои са нещата, които той иска да промениш, а ти все не променяш? Когато двама души се карат или разделят, виновни са и двамата по равно. Ако има нещо, което не харесвам в мъжа ми и той в мен, си казваме открито, и след това и двамата не повтаряме нещата, които ни дразнят. Но явно при вас е по-сложна ситуацията, може би еднакво не си отстъпвате и еднакво не правите компромиси, нито ти, нито той.
Изпокара се с близките ми, държи ги настрана.
Това отдавна ли се случи? Кога? Ето първият знак, че този човек иска да те изолира. Да си зависима от него. Само и единствено
Отдавна, в началото на брака ни. Намери си поводи да е сърдит на всички. Никой да не идва вкъщи. Знам, че иска да ме изолира, всичко ми е ясно. Чудя се само дали е възможно да се осъзнае или каквото и да говоря и да обяснявам ще си остане в собствената си реалност и нещата няма да помръднат към по-добро.
mapa , никак не звучиш рязко - нямаше да пусна тема, ако исках да си заровя главата в пясъка. За децата - надявам се, че ще успея да им предам моето виждане за нещата. За важните неща в отношенията между хората. Не знам дали ще е възможно с такъв пример, обаче, но все си мисля, че майката има малко по-голяма роля във възпитанието. Това, което не искам да правя, е да им говоря лошо за баща им. Позволявам си да казвам за дадена негова постъпка, че е лоша, но не искам да им затормозявам душиците. Помня как и майка мио и баща ми са си позволявали да ми говорят един против друг. Отвратително беше. Отношенията между родителите не бива да се пренасят върху децата. Това само може да им навреди на психиката.
те стават ли свидетели на неговите обиди към теб?
Анонимна днес , като майка на по-големи деца ,ще ти кажа ,че те всичко виждат и чуват.И е без значение какво им говорите,те виждат как постъпвате,как се държите един към друг...и скоро ще разберат що за човек е баща им,колкото и да го прикриваш...
Едва ли с такова отношение един към друг ще им бъдете добър пример за семейство,родители и семейни отношения.
Едва ли с такова отношение един към друг ще им бъдете добър пример за семейство,родители и семейни отношения.
съжалявам.
Не зная дали някой въобще може да ти помогне с правилен съвет. Ние само можем да те изслушаме и съчувстваме. Темата е за ТВОЕТО семейство, за ТВОЯ живот и за ТВОИТЕ деца. /въпреки, че и аз си излях душата тук/.
Идва ред и на ТВОЯ избор.
ох, колкото и да се опитвам да НЕ ти напиша : "направи...." или "недей да....", като че ли става ясно от всичко казано от мен, какво ми се иска да ти кажа.
Но няма да го направя, защото само ти си човекът, който може да вземе решение - да остане или да си тръгне. Като си даваш и ясната сметка, че с това ще промениш насоките на няколко съдби - вашите и на децата. Надявам се каквото и решение да вземеш, че ще е за добро.
Не те познавам, за да ти кажа тръгни - ами ако ти сама преценявашш, че нямаш силите да се бориш сама с живота? Което не е нещо срамно, животът никак не е лек. все пак, сега до теб има някой - лош, добър, поне ако стане нещо, ще ти подаде ръка.
Не мога и да те посъветвам - остани с него, защото не се знае докъде ще стигнат нещата, и кой как може да пострада - емоционално или физически.
И защо пак питаш дали това е обич от негова страна? Въобще има ли значение дали те обича в тази ситуация?
Ако те обича и ти причинява това, представи си какво ще стане, ако спре да те обича, или /да не дава Господ/те намрази.
Не зная дали някой въобще може да ти помогне с правилен съвет. Ние само можем да те изслушаме и съчувстваме. Темата е за ТВОЕТО семейство, за ТВОЯ живот и за ТВОИТЕ деца. /въпреки, че и аз си излях душата тук/.
Идва ред и на ТВОЯ избор.
ох, колкото и да се опитвам да НЕ ти напиша : "направи...." или "недей да....", като че ли става ясно от всичко казано от мен, какво ми се иска да ти кажа.
Но няма да го направя, защото само ти си човекът, който може да вземе решение - да остане или да си тръгне. Като си даваш и ясната сметка, че с това ще промениш насоките на няколко съдби - вашите и на децата. Надявам се каквото и решение да вземеш, че ще е за добро.
Не те познавам, за да ти кажа тръгни - ами ако ти сама преценявашш, че нямаш силите да се бориш сама с живота? Което не е нещо срамно, животът никак не е лек. все пак, сега до теб има някой - лош, добър, поне ако стане нещо, ще ти подаде ръка.
Не мога и да те посъветвам - остани с него, защото не се знае докъде ще стигнат нещата, и кой как може да пострада - емоционално или физически.
И защо пак питаш дали това е обич от негова страна? Въобще има ли значение дали те обича в тази ситуация?
Ако те обича и ти причинява това, представи си какво ще стане, ако спре да те обича, или /да не дава Господ/те намрази.
Съветвайте се със семеен психолог ако имате желание. Описаната ситуация е абсурдна! Това не е живот, а оцеляване.
Не знам за другите, но аз хващам (улавям на емоционално ниво
) част от описаните симптоми от минал мой опит. И опитът ми не е положителен: и да спреш да дишаш, той пак ще те изкарва виновна! Проблемът е негов и извън тебе.
И единственият вариант (това също е от личен опит, не е даже съвет) е сам мъжът в схемата да получи просветление. Ако е бил такъв от години - жалко, няма вариант да се промени. Ако е придобил или излъскал това си поведение - строга дисциплина, хапчета, консултации или преодоляване на външните дразнители и проблеми могат да дадат ново русло на връзката и семейния живот.
Успех, горе главата и помни, че ти си най-ценна за себе си и за децата си и никой няма право да те малтретира по какъвто и да е начин.
Не знам за другите, но аз хващам (улавям на емоционално ниво
) част от описаните симптоми от минал мой опит. И опитът ми не е положителен: и да спреш да дишаш, той пак ще те изкарва виновна! Проблемът е негов и извън тебе. И единственият вариант (това също е от личен опит, не е даже съвет) е сам мъжът в схемата да получи просветление. Ако е бил такъв от години - жалко, няма вариант да се промени. Ако е придобил или излъскал това си поведение - строга дисциплина, хапчета, консултации или преодоляване на външните дразнители и проблеми могат да дадат ново русло на връзката и семейния живот.
Успех, горе главата и помни, че ти си най-ценна за себе си и за децата си и никой няма право да те малтретира по какъвто и да е начин.
Анонимна днес , все едно си описала семейството на родителите ми.
Затова ще си позволя да ти дам съвет... Наистина е лесно да се казва отстрани " как го търпиш този " и т.н. Но такива хора са като енергийни вампири и винаги успяват да вменят вина на другия. От гледна точка на "детето" в такава ситуация мога да ти кажа , че ако решиш да търпиш заради децата им правиш лоша услуга. Майка се раздели с баща ми наскоро , ние 'децата' бяхме вече големи и я подкрепихме.Като си помисля сега и така ме е яд че живота и мина с него в тези непрекъснати скандали и все тя , или ние бяхме виновните за нещо. Още от момента в който станахме по-големи и можехме да разговаряме с нея на тази тема сме я уверявали ,че не бихме я винили ако се разделят и т.н. но тя изпитваше някакъв страх. Защото той й казваше " ТИ искаш да развалиш семейството ни. ТИ искаш да ме разделиш от децата ми.... " И отново успяваше да и внуши че тя е виновната.
Ох още много мога да пиша... Но най -важното за децата е по - добре да растат в спокойствие и без скандали.
Затова ще си позволя да ти дам съвет... Наистина е лесно да се казва отстрани " как го търпиш този " и т.н. Но такива хора са като енергийни вампири и винаги успяват да вменят вина на другия. От гледна точка на "детето" в такава ситуация мога да ти кажа , че ако решиш да търпиш заради децата им правиш лоша услуга. Майка се раздели с баща ми наскоро , ние 'децата' бяхме вече големи и я подкрепихме.Като си помисля сега и така ме е яд че живота и мина с него в тези непрекъснати скандали и все тя , или ние бяхме виновните за нещо. Още от момента в който станахме по-големи и можехме да разговаряме с нея на тази тема сме я уверявали ,че не бихме я винили ако се разделят и т.н. но тя изпитваше някакъв страх. Защото той й казваше " ТИ искаш да развалиш семейството ни. ТИ искаш да ме разделиш от децата ми.... " И отново успяваше да и внуши че тя е виновната.
Ох още много мога да пиша... Но най -важното за децата е по - добре да растат в спокойствие и без скандали.