Публикувана: 22 юни 2009, 15:27 ч.
Последно мнение: 26 юни 2009, 16:24 ч.

За отношенията в моето семейство...

6 298
69
1

Гост

# 15 22 юни 2009, 16:14 ч.

Мнения: 1 680

И моя семеен живот не е бил за завиждане...
Само ще ти кажа как АЗ започнах да променям нещата. Започнах да мисля за положителните качества на мъжа ми и да не давам важност на тези които ме дразнят. Започанх да си представям отношението и любовта му сякаш ги имам към настоящия момент. На всички казвах колко мил и внимателен е... сега. В резултат започнаха ГОЛЕМИ промени: не крещи на децата, прегръща ме повече, помага ми повече. Снощи даже го заварих да ми сгъва прането.

Вярвай ми не ми е било леко с тоя човек, все едно описваш моя живот. Начин има.

Желая ти успех.

# 16 22 юни 2009, 16:18 ч.

София
Мнения: 18 679

Като жена, не бих могла да живея с мъж, който ми повишава тон, обижда ме или ме заплашва Shocked

Не мога дори да си го представя, много ми е тъжно, че се случват такива неща Sad

Мъжът трябва да кара жената да се чувства дори повече от това, което е, никога по-малко Naughty

Ако бях мъж, също не бих могла да живея с партньор, който ме отхвърля непрекъснато, особено сексуално, който не иска да си говори с мен и който дори не опитва да промени в себе си неща, които ме дразнят.
Мисля, че се мъчите взаимно Sad

Бих се напъвала да спася подобна връзка по една единствена причина - ако го обичам безкрайно, ако съм сигурна че и той ме обича и всичко това е някакъв кошмарен период, който си има обяснение. 6 години обаче не могат да минат за период Confused

светлаа, по повод твоя пост само исках да попитам - ти твоите неща отделно ли ги переш и ако не, то значи прането е общо, каква помощ, когато става дума за общата домакинска работа, бе хора ooooh!

Понякога си мисля, че някои мъже се държат така съвсем не случайно...

# 17 22 юни 2009, 16:25 ч.

Не се сърди, човече , не, не стана изведнъж. Когато забременях, когато се родиха децата. Постепенно започна да се налага. Колкото повече отстъпвах, толкова повече условия ми се поставяха. Предполагам, че е трябвало да си тръгна отдавна. Склонна бях ( и още съм) да търся грешките и в себе си. Не съм имала пример за нормално семейство в детството и затова често се питах дали пък аз не греша в поведението си. Донякъде и затова съм объркана. Може би стана по-зле, когато разбра, че чувствата ми към него изчезват и само децата са причина да сме заедно. Доста време бях чисто финансово зависима - разбираемо. Децата поотраснаха, работя, изкарвам почти колкото него (не че е много), а това допълнително го озлобява. Мисли, че това ме кара да съм уверена...

# 18 22 юни 2009, 16:27 ч.

Мнения: 46 535

Цитат на: Анонимна днес в пн, 22 юни 2009, 16:25

... Колкото повече отстъпвах, толкова повече условия ми се поставяха ...

Така става, за съжаление Confused

Пиши на ЛС, ако имаш желание ...

# 19 22 юни 2009, 16:35 ч.

Мнения: 4 668

У дома аз съм по емоционалната ... паля се от нищо , изведнъж без да се усетя даже съм почнала да викам и то за щяло и нещяло . Но никога , никога не съм си позволила да обиждам .
Мъжът ми е този , който ме успокоява или ми казва да престана , защото детето слуша и т.н.
Така че , явно мъжът е започнал във времето да се чувства безнаказан за това си поведение , да го приема за нормално , че даже и да се чувства ощетен Rolling Eyes

Просто така му е удобно ... а и вече е станало навик .
Опитай да говорите , покажи му твърдо , че няма да търпиш подобно отношение ... иначе просто не знам докъде ще я докарате Confused

# 20 22 юни 2009, 16:39 ч.

Pipinka , докъдето сме я докарали..Как да му покажа, че няма да търпя такова отношение? Казвала съм го хиляди пъти. Не съм му говорила, подминавали сме се дни наред. В крайна сметка за да има мир прощавам. А и не съм злопаметна.

# 21 22 юни 2009, 16:42 ч.

до водата
Мнения: 9

Много рядко пиша тук, но твоята история ме провокира. Понякога наистина вадим най-лошите черти от другия. И в моето семейство беше така - лека полека изгубих себе си, не можеш (или можеш Confused

) да си представи на какви неща съм се подлагала в името на спокойствието в къщи, но все не беше достатъчно. И така до прекрасния момент, в който човека се влюби и "осъзна", че аз съм причината за ужасното му поведение. Заряза ме и реши, че ще става добър...Е, аз пък, след като се осъзнах (все пак ме остави с дете на година и половина) олекнах с години, разхубавих се, дишах и се почуствах прекрасно, намерих себе си, ако ме разбираш. Така че, хич не му мисли - ако си финансово независима ще ти бъде доста по-лесно, отколкото ми беше на мен в началото, но пак ти казвам - усещането за лекота е страхотно. От друга страна, когато пак станах каквато бях навремето, нашият допълзя на колене да ми се моли да го прибера (а и оная му беше похарчила паричките Mr. Green

), но това е вече друга история. Успех!

# 22 22 юни 2009, 16:43 ч.

Мнения: 28

Цитат на: Анонимна днес в пн, 22 юни 2009, 15:27

Аз изкарвам известно време в размисъл кое е по-добро за децата - тази ли мила картинка, или да живеят само с един родител. Къса ми се сърцето, защото съм дете на разведени родители, знам какво е и винаги ми се е искало да им го спестя.

Какво точно е ужасното да си дете на разведени родители? Аз наистина бих искала да знам, понеже съм дете на родители, които искаха да се разведат, ама не се решиха. Според мен това е по-лошо. Децата заслужат спокойно детство, а другия родител все ще ги вижда. Защо хората толкова идеализират самата институция на брака?

# 23 22 юни 2009, 16:50 ч.

Не идеализирам брака, ама никак. За мен не подписът е важен, а чувството, че има някой до теб и си помагате взаимно. За съжаление, това почти не се наблюдава при нас.
Децата...е, ще ги вижда, но не е същото, като да живеят заедно. Дори няма да знае как минават дните им и какво става в живота им. Не е нужно да си го преживял, за да ти е ясно. И на тях ще им липсва, най-малкото ще се сещат всеки път като видят другите деца около тях с майките и бащите си заедно. Да не говорим за празници и други подобни моменти...Няма да се познават истински.

# 24 22 юни 2009, 16:53 ч.

Мнения: 4 668

Цитат на: Анонимна днес в пн, 22 юни 2009, 16:39

Ами , пробвай да не прощаваш ... Или с равен тон му обясни , че повече няма да го търпиш и да си събира багажа да ходи да крещи на някоя друга примерно ...
Ако трябва наистина се разделете за малко - да ходи да си успокоява нервите някъде ...
Не знам Confused

Много е гадно да си в такава ситуация - да искаш да се разбереш с някой , а той да не ти дава възможност Rolling Eyes

# 25 22 юни 2009, 16:57 ч.

Мнения: 289

Анонимна днес направи ми впечатление в първото ти изказване, че приемаш за нормално това, което ти е казал - "Питай по-умните от теб"... защо пък приема, че всички други са по-умни не разбирам newsm78

а и ти защо се съгласяваш с това?? Понеже имам деформацията да съдя за хората по правописа и начина им на изказване - ами ти звучиш много интелигентно - смяташ ли, че всички, пишещи "форОм", "емоций" и "контракций", изобщо, всички непознати и случайно или не минаващи през този форум, задължително са нещо повече от теб.. струва ми се, че твоята самооценка е ниска - вероятно и в резултат на неговото отношение.. но нещата винаги са свързани - ти не уважаваш себе си, съответно и околните не те уважават - а в случая с мъжа ти мисля ясно трябва да му покажеш, че струваш нещо, и че не би се примирявала с всичките му капризи и настроения Peace

Напълно те разбирам, че искаш той да остане при теб и децата но.. нали всички трябва да се чувствате добре - ти също. Бъди по-твърда Peace

Искрено ти желая нещата да се оправят.

# 26 22 юни 2009, 17:04 ч.

Не става да го пратя някъде, жилището е негово. Не ми се връзва с представите...Аз съм си събирала багажа и децата, когато малката беше на 3 месеца (почти). Бях решила, че ще се разведа. Тогава го обърнахме пак на разговори и обещания, твърдеше, че ще се променят нещата, че ще се обсъжда всичко, ще се говори нормално...в името на децата, на чувствата, които още може би имаше....Може би за около месец след като се върнах беше така. После пак старата песен на нов глас. Между другото винаги е така - опре ли до там дали се разделяме или опитваме да се разберем, винаги обещава да се държи нормално. Познайте дали не крещи пред децата при първото нещо, което не му изнася... Tired

Edelia , нямам проблем със самооценката, според него дори напротив, имам високо самочувствие без покритие Wink

. Не приемам хората тук за по-умни или глупави от мен, просто никога не е излишно да чуеш мнение отстрани, и от глупака има какво да се научи.
Благодаря на всички отзовали се, аз ще се включа пак едва утре. bouquet

# 27 22 юни 2009, 17:06 ч.

Мнения: X

Позитивизмът винаги е полезен. Човекът, разбира се, има и положителни качества. И в комбинация с един друг пост, в който пише , че понякога вадим най-лошите неща от хората. Да, но можем да извадим и най-добрите. Дори и да се разделите, нищо не пречи, като експеримент го приеми, просто , опитай хумористично, опитай игнор, опитай да му вадиш с памук душата, опитай бе, нищо не губиш, а може за следващия път да си научила доста житейски уроци и да си усвоила умения. Търпение малко повече и мисленето, че нищо не губиш. Развика ли се, успокой го. Жените сме по-силния пол, категорично. С репчене срещу никой мъж и опълчване нищо няма да се получи. И да кротък и послушен, пак няма да му е приятно женка му да му се репчи, от личен опит - провален брак с много кротичко мъжленце. Това, че си финансово независима, също пречи, да , хич не обичат. Болшинството здрави бракове се крепят на финансовата 'зависимост' в някаква степен -на съпругата от съпруга. Но, именно това ти дава силата, да правиш каквото искаш. Осъзнай го. Че си независима и самостоятелна, че си силна, и тогава ще намериш още сили и търпение, да се пребориш с... лошото в него.
*аз умея да вадя най-лошото от човека, как успявам, незнам, но провокирам мъжете до безкрайна степен. Репча се доста, да, пък те не обичат, как.

# 28 22 юни 2009, 17:09 ч.

Мнения: X

Цитат

според него дори напротив, имам високо самочувствие без покритие

Това ми звучи като казано от човек с комплекси...може би се чувства по-долу от теб и начинът да се чувства добре, е да те смачка...
"Уважавай се сам,за да те уважават и другите." - винаги е имало ефект.

# 29 22 юни 2009, 17:09 ч.

Мнения: X

Цитат на: Анонимна днес в пн, 22 юни 2009, 17:04

Edelia , нямам проблем със самооценката, според него дори напротив, имам високо самочувствие без покритие Wink

борбата ще е с неговите комплекси, правиш му се на голямата работа, пък той все пак нали е Мъж, откъде на къде жената ще има високо самочувствие

но и комплексите можеш да ги погледнеш от положителната им страна.

Препоръчани теми

Развод и след това

Искам само истината , как ?

Да разбера защо съм то правила?

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: