За хората с увреждания и секса

При авторката проблемът е в главата, не в глухотата. След тежка катастрофа когато бях на 7 години, започнах да ослепявам с едното око и да губя слуха на едното ухо. Никога не съм възприемала това като увреждане и не съм се смятала за инвалид. Това не ми пречеше нито да свиря на пиано, нито да спортувам, нито да общувам с хората. Винаги съм се смятала за напълно нормален човек, и никой не може да предположи, че нещо със зрението или слуха ми не е наред, а аз даже не се замислям за тези неща, освен ако някой не започне да се вайка, как нещо такова му е провалило живота.

И както показват хората, за които разказа Мата, стига да има воля, даже наистина сериозните увреждания не могат да попречат на човек да живее живота си пълноценно.

А за отношението към хората с увреждания, Китана го е казала съвсем точно:

аз питам какво се очаква от нас. да намерим мъж за полинка ли. без майтап питам. щото ако трябва, ще търсим.

второ, тя пусна темата и нападна всички. вие така, вие онака.........което са пцилютни глюпоцти.
гледали я като извънземно. защо. защото има увреждане със слуха ли. ми, не го вярвам, сори.
допускам, че ако живее в някакво малко градче, е възможно, но все пак.......българия не е само берковица.
пуска тема с доста жлъч и обвинения, а не виждам с какво сме го заслужили. ако иска по-особено отношение заради увреждането, аз съм пас.
ако пък иска някак да и помогнем, да каже нормално как.
ако пък иска просто да тегли по една на всички, вече го направи........

проблемът е - няма секс. не няма любов, а няма секс. физиологически проблем, решава се лесно.

Ами, ето, Мата, не е само сексът.
Има натрупана доста мъка, но и доста гняв.
Има въпроси, които всъщност не изискват отговори.
Не "мразите ли?", а "защо мразите?" и т.н.
Тук вече има някаква изградена житейска позиция, увереност, че хората с увреждания са мразени и нехаресвани. Което пък ме кара да мисля, че авторката, приобщавайки се към дадена група, обобщава своя ЛИЧЕН проблем, извеждайки го от себе си, за да му придаде някаква общовалидност.
Всъщност, Полинка има проблем, това е ясно. Но Полинка не мисли, че има ЛИЧЕН проблем. Тя е жертва на обществото, което е зло към цяла група хора. Според нея.
А така ли е?
Някои й казаха, че не е така.
Други казаха - да, обществото ни е незряло и дори жестоко.
И?
Докъде стигаме?

Има толкова хора, които копнеят за любов, но не я получават. Просто не им се случва. И вероятно те всички са в правото си да се провикнат "ЗАЩО?"

Това не го знам със сигурност, но четох преди време интервю с проститутка ( между впрочем, part-time, защото работеше и нещо друго), чийто клиенти са инвалиди. С ясната мисъл защо го прави...

Матакосмата,
за някои работи си права, но за други не. Психиката на тукашните инвалиди и българските е много различна. Не можем да отречем, че в много случаи са силни, като личности благодарение на множеството терапии / курсове, които минават. В БЪлгаия е въпрос (в много случаи) да оцелеят здравословно. Кой ти мисли как се чувства един инвалид....Да не говорим, че взимащите лекарства са вечно под стрес: ще има ли лекарства, ще ги поеме ли касата, ще имат ли пари да си ги купят, ще имат ли пари за хляб. Тези проблеми тук ги няма. И затова тукашните са с мисълта, че са еднакви с останалите хора. С тях се работи непрекъснато до постигане на дадено ниво: ходене сами с автобус, лека работа, пазаруване и т.н. Тукашните не са зависими от родители, защото на 18 (а дори и по-рано) отиват в специални къщи, където лекарски персонал и терапевти се грижи за 5-7 човека и ги направлява и контролира.Естествено е тогава да не се осъзнаваш, като различен, защото правиш всичко, което и другите правят: дори и с малко помощ.

Гледах прекрасно предаване за една майка без ръце и малки израстъци за крака, която си имаше бебенце. Явно е правила секс... Да, говореше си, като всички други майки, но при нея битовизмите ги няма. Няма ги и   погледи на нормалните. А българските инвалиди не не могат да се похвалят с това.

Не съм запозната с предишната тема и авторката, но не мога да изключа, че дори и да не е в тежка форма на инвалиднист, пак можеш да се чувстваш различен. Просто нещата в България са поставени по даден начин, който може да накара хората да се чувстват така.
Ако момичето има някакъв друг проблем, в други условия, може би нямаше да е оставена така. Понякога не е въпрос да го осъзнаеш този проблем сам, а специалисти ( училище, интеграция, терапевти) да те насочат и помогнат.

Здравейте на всички,моята най–добра приятелка преди 10г.и се наложи спешна операция в София за да не загуби слуха си.В момента е с 2 апаратчета за слуха.Никога аз и някой от компанията не е гледал на нея по друг начин.Момичето си роботеше и работи и до ден днешен.Преди 5г. се омъжи ,щастлива е скоро и се роди и 1 чудесно детенце.
Како Сийке,напълно съм съгласна с теб.

Хора, не се карайте.

Обръщам внимание на kutinski3 най-вече, за какво наистина е темата.

калинке, напълно съм съгласна с теб. за жалост за мен вече е непонятно как може да бъде другояче, освен така, както е тук.......


но въпреки всичко е и до дух. имам база за сравнение в българия. мой приятел е от години в инвалиден стол, след като е седнал в него е посторил къща, отгледа си сам двете деца, жена му просто изчезна нанякъде. непобедим дух е и оцелява и то добре.
то в тези времена в българия и без това трудно се оцелява.
имала съм какви ли не пациенти и в моите очи те се деляха на такива, които се наслаждават на живота и правят най-доброто от него и такива, на които основното занимание е да обвиняват обществото и света в несправедливост спрямо себе си. дори и тук, дори и в тези условия има мрънкащи.
ако аз утре стана инвалид, не знам каква ще бъда, но предполагам, няма много да се променя. до човек е. повечето ми пациенти не са минавали на терапии, но ги различават характерите им.
някак си не мога да усетя другостта на хората с увреждания. преди 20 години естествено беше другояче, защото не поснавах такива хора.
нито децата усещам различни, нито възрастните. просто всеки човек е различен, но като цяло всички за мен са еднакви.

Очевидно обкръжението /вкл.населеното място/ на Полинка са с по-закостеняло мислене - не разкрепостени като нас. Очевидно, че има защо да се чувства зле и не се чувства комфортно в това си положение. Не мисля, че е редно да бъде напдана или обиждана в случая. Не че и аз не съм имала спор с нея в една друга тема, но там ставаше дума за друго.
Напълно съм съгласна с това

Полинка, мисля си, че никой не мрази хората с увреждания, по-скоро на другите им е неудобно от тях и не знаят как да се държат.

Аз неслучайно направих паралел с темите на друга потребителка - Даника85. Тя е напълно здрава, но на същата възраст като Полинка, има идентичен проблем.
Та тя също задава отговори, а не въпроси - защо мъжете били толкова взискателни, защо нямала гадже, защо била девствена, защо не я харесвали...
Ей такива неща. И пак бяха направени обобщения - БЪЛГАРСКИТЕ мъже харесвали САМО не помня кави там жени, ама бяха красиви и 175 см.
Затова Даника беше заключила, че в чужбина мъжете харесват всякакви жени, а тук ще си умре стара мома.

В темата на Полинка, пък, разбираме, че в чужбина хората с увреждания също били харесвани, а тук - не.

Значи, оказва се, че ако вярваме на това, то тук, в България, семейства създават само 175-сантиметрови блондинки, под 50 кг и с големи цици, в идеално физическо и психическо здраве.
А моите наблюдения са други.

Аз не приех толкова буквално нещата. Според мен просто на момичето и е прикипяло, чувства се огорчена и тъжна ... може би е гневна на живота и на "обкръжението си" и е решила да си излее душата във форума. А с нападките какво постигнахмне - само затвърдихме мненеието и.

А генерализациите от типа "всички" са доста често срещани, но не всеки път срещат такъв отпор във форума.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=360412.msg11523206
доста ме озадачи вторият пост на тази тема..

Полинка, нямах време да чета цялата тема, защото бачкам 9+ часа на ден, въртя къща, мъж и секс правя. И без импланта си съм глуха като пън, абсолютно глуха, подозирам доста по-глуха от теб, щом можеш да чуеш дали нещо има звук или не.

Още миналия път ти писах обстойно как да превъзмогнеш проблем с чуването, как да станеш независима и да си живееш живота, но ти ме игнорира и се размрънка, че не ти се работело това, не ти се работело онова. Ами как да те приемам насериозно при това положение? Ако искаш съвет, аз съм тука. Ако искаш да се лигавиш, не се учудвай, че хората така реагират.

Да не чуваш е увреждане и никак не е весело. Аз също много се дразня, когато прави и здрави хора ми казват "е, то твоето е бял кахър", понеже на чуващите не им се струва особено драматично да не можеш да чуваш  (да се влачиш по пода парализиран им се струва къде-къде по-зле, но това е защото не могат да си представят колко боли да не можеш да общуваш самостоятелно). ОБАЧЕ никой не е казал, че като имаш увреждане трябва да седиш у дома и да се самосъжаляваш пред компютъра. Я се стегни.

от прочетеното дотук си мисля, че се възхищавам на хора като Hear Again, наистина!   

но не всички хора са толкова силни, факт е.
върнах няколко поста на Полинка назад, провокирана от поста на cvettka. разбрах, че чува слабо с едното ухо. дори и да има имплант, според мен има вътрешни страхове и съмнения, които трябва да победи.
Поли, може би отдавна борбата не е да свикнеш с идеята, че не чуваш, а е борба с теб самата...за да си докажеш, че въпреки това нещастие, което ти се е случило си целокупна, обичана и можеш да живееш по-добре. тази, вътрешната е най-тежката борба и ти пожелавам успех, от сърце.

Цитатите са на Полинка.
От тях разбрах само, че според нея има сериозни проблеми, за които са виновни обществото (т.е. - всички ние) и онази кобра, жената на любимия и, заради която е осъдена на безсексие.
А действителният и проблем мисля, че стана ясен на всички. 

въй, той любимият бил женен и затова цари безсексие. става все по-сложно..........
и жена му ревнива. лошо...........вместо да благослови младите, да са земат.

казах аз, за всичко са виновни хамериканците, ама вие не ми вярвате.
нейсе, въпреки всичко имаше дискусия, която аз отчитам като градивна.

ХЕАР АГЕЙН, кефиш ме