А Вие отговорни майчета, как осигурявате бъдещето на Вашите слънца?

Тая теме просто не знам къде взема да ми бърка!
Котката Марта,не ми отговори на въпроса-защо едно дете е малко да отиде в чужбина например без родителски подпис и съгласие,а не  е малко да работи когато няма пълнолетие?Защо няма право на 16 да излиза по дискотеки и барове,защото няма 18,а му трябва придружител или лична карта?За какво говорим?Този разговор и дискусии са точно както законите в мизерната ни държава/За едно е голяма,за друго е малка.Кой,както му изнася 
Над какво да се замисля,бе,iviv,че ,ако поредният тъпанар има достатъчно пари,за да парадира с тях,аз ще се "нахвалвам''/тая дума за пръв път я чувам/кой е по богат? Именно,защото не искам детето ми да е ощетено,да се чувства малоценна,задължена,и бедна,искам да има някъде там,.дори и в някое село/в зависимост от нейните приоритети в момента/нещо което все пак и дава някаква макар и минимална сигурност.Дали ще отиде да живее там,дали ще го продаде,дали ще го дава под наем няма значение.А образованието и възпитанието нямат нищо общо с това какъв имот ще има в наследство!
Замисли се ти,че самите ти разсъждения са противоречиви!Дъщеря ми може да има образованието си,което аз и баща и,сме платили и осигурили,но да не го оценява,именно защото не е научена да го прави,защото няма да знае цената му и да го оценява.Мислиш ли че ако наложиш и заставиш на едно 16год дете да работи,то ще разбере мотивите ти,ще оцени твоите приоритети в бъдеще,или просто ще го прави,защото е зависимо.Всичко това за мен е травмиране на една детска психика!

Вещице,пропуснала съм буквата "б". Моля за извинение!   Но и твоите публикации не са идеални.   Ако се мислиш за по-умна, доста си се пообъркала  Например знаеш ли разликата между "тема" и "теме"
 И ако обичаш без лични нападки,защото нито ме познаваш,нито знаеш какви са ми критериите за възпитание.Вярвай ми,че не са тези,които си посочила.Много си фантазираш.
Ааа,и не ми давай уроци на тема детска психика!Второто ми висше е психология.И мисля,че ти имаш сериозна нужда от професионална помощ.Достатъчно е да погледне човек публикациите ти,за да разбере,че имаш някакъв проблем.


Aurora,съгласна съм с теб за мненията.  

iviv, не е тема за надхвалване. Участваме в нея и не всички сочим какво точно имаме, не парадираме какво сме купили на децата, участието ни се отнася до това, че обсъждам принципи, свързани предимно с възпитанието и нивото на осигуреност на децата, които намираме за нормално. Познавам темите в ДиС и кокошарника, тази лично не възприемам като такава.
червенокоса вещица...припряна, сред децата, които сме наемали летните ваканции на работа, няма нито едно, което да не идва по собствено желание. Отпада така клишираното в доста теми "травмиране на децата". Аз също работех по свое желание, даже ми е бивало много кофти, когато съм търсила работа, а не съм намирала, и не заради липсата на пари.

Ще ти кажа какво спечелих когато започнах да работя лятото на почти 17 г.

Отговора на този въпрос  , че е по-добре.

Разбрах от първа ръка, че ученето е това, което ще ми даде по-добри възможности в бъдеще. И си седнах на дупето  .
Защото преди да започна работа всичко ми беше "ясно", ама после разбрах че родителите ми са били прави. Оцених труда, учението и парите.
И мисля да насоча децата си един ден към придобиването на същия опит в ранна възраст (16, 17, 18) години, докато са ученици. За да не губят после време в осъзнаването на действителността.
Работила съм като чистачка, сервитьорка и детегледачка, а в УПК-то съм работила и на поточна линия, не е важно какво съм изкарала.
Не е ползата в парите, а в опита който се придобива и изводите които си правиш.

Защо поставяте въпроса или-или? Или учи, или работи. Не е така! Да отдели 10-ина часа седмично, за да поработи, не е като да си зареже учението, нали? Или вашите деца учат денонощно, през ваканции, почивни дни и т.н. ? Като бях ученичка завиждах на приятелката ми, че си намери 2 входа да чисти, а аз не можах.  И нито една нямаше нужда от пари, имахме нужда от собствени пари, такива , които сме изкарали сами, нещо като наченки на самостоятелност, знам ли!
Не съм имала необходимост да работя, исках да работя. И сега е така-мога да не работя, но не мога да си представя да се моткам по цял ден у дома. Годините в майчинство са ми пределно достатъчни. 
А за наследствата и другите глупости-да, не намирам да нормално детето ми да чака аз да го осигуря. Ако стане така ще приема,че съм сбъркала някъде. Нашите родители имат разни имоти, но ние живяхме 7 години на квартира, защото не можехме да си позволим да теглим кредит. Сега имаме собствено жилище, което ще изплащаме много години, но никога не сме мислили различен вариант. Независимо, че има свободен голям апартамент  , той не е наш. Знам, че винаги мога да разчитам на помощ от родителите ни, и морална, и материална, но предпочитам да не се стига до там. 

Иначе не, че не съм мързелива,ооо доста даже.  Но както казваше Пипи Дългото Чорапче: " Как вие ще имате ваканция, а аз-не!" Да почиваш е приятно, когато си уморен, иначе е скука. Когато учиш ти се работи, като поработиш малко ставаш особено усърден в ученето...  

Мисля, че децата имат нужда от почивка също като възрастните. Ако някой си направи труда да сметне каква е натовареността на едно дете или младеж, които си учат съвестно и ходят на допълнителни занимания по нещо (няма значение дали е спорт, изкуство или някакви курсове) ще види, че децата и младежите работят колкото и възрастните, че понякога и повече. Хората, които упражняват предимно умствен труд знаят колко трудоемко е това и колко по-силна е умората в сравнение с тази от физическа работа. А работата на децата е предимно умствена. По половин ден са на училище, ето ти ги 6 астрономически часа. Нищо, че има междучасия, то и на работа човек има почивки, ама не се отпуска кой знае колко. После подготовката на уроците отнема поне 2 часа, а за горните класове и повече (пак казвам, ако детето учи съвестно). Ето ги дотук 8 часа. И ако ходи на езиков курс или нещо друго, което изисква подготовка вкъщи, ето по още един час учене. И какво показва сметката? Децата работят по поне 9 часа на ден, а някои и повече, защото и през почивните дни имат някакви ангажименти! През ваканциите много деца и младежи също имат ангажименти и не са легнали на дивана по цял ден.

Е, как, кажете ми, един младеж, който и без това търчи по цял ден по задачи ще има време и сили да работи? Човек, особено децата и младежите имат нужда от известно усамотение и спокойствие да си починат, да се обърнат към нещата вътре в себе си, да помислят или просто да гледат в една точка. Не се заблуждавайте, че когато човек не работи мозъкът му също спира да работи! Напротив, точно в такива моменти на усамотение и почивка човек осмисля света около себе си, собствените си реакции и къде е той в цялата картинка. Затова, ако не умираме от глад или ако децата не напират много да работят извън училище, хич няма и да ги натискам или да очаквам да ходят на работа. Ако са съвестни, обичат нещата, които правят, виждат, че имат напредък или просто им влияят добре на душата, нека нещата са така. За мен това е част от грижата за физическото и психическото им състояние.

А колкото до майчинството, зависи много от това как го възприема жената и каква е натовареността й вкъщи. Ако майката има желание и смята за важно да отделя много време за детето в активно общуване, учене или каквото и да е занимание с него, то тя няма как да се мотка по цял ден, освен ако някой друг не й върши домакинската работа. А с две малки деца денонощието не стига. Това че на майчинството се гледа едва ли не като на почивка е очевидно, защото такива са разбиранията - едно дете има нужда от "гледане", а останалото е лежане.

Къде видя да съм те нападнала,бе,моме? Просто си изразявам мнението.Ако не ти харесва ок,не чети,не ми отговаряй щом не можеш спокойно да водиш спор или дискусия,макар и не на твоето мнение  Май ти си тази която взе да напада и обижда.Какви букви "Б",какви уроци? Казвам си мнението,никъде не съм написала,че твоето трябва да е като моето,то за това е форум,всеки да си каже,не може да сме на едно и също такова всички.Това дали си фантазирам или не, си моя работа.След като смяташ че така е редно,хубаво,устоявай позициите си нормално. и по спокойно.
И айде стига вече,аман от екстрасенси дето само по един чат разбират кой с какво има проблеми.Имам проблем,да,дразнят ме такива като тебе,който не могат дори да спорят,а само напад и дават диагнози. Язък ти за двете висше!

Тук има лично към мен, та пак да се включа.

Защото само в чужбина едно дете може да попадне във всякакви ситуации, но ако родителите му преценяват, че е достатъчно зряло да се оправи, ще му позволят да пътува.
Защото по дискотеки и барове може да попадне в още по-опасни ситуации и е определена възраст, в която поне по-голямата част от хората вече са достатъчно съзнателни, за да отговарят за себе си.

Сега ми кажи в какви опасни ситуации ще изпадне детето ми, ако на 16 години подрежда архив или сортира поща? (Аз точно такава работа работих на 16 години в едно предприятие във Финландия, където това се смята за мега-нормално.)

Съгласна съм с Aunt Ogg, че десетина часа на седмица работа нищо не са. Иначе ще седи по кафета или дори да не седи, никаква гаранция няма, че няма да вдига глава от учебниците, нито това се налага по някакъв начин. Аз ходенето на пиано или английски не го броя за "работа", шъ мъ прощавате, нито тренировките по нещо-си. Това го броя за свободно време - правиш го, ако ти е кеф.
И вече казах, на 16 бих насърчила, но на 18 вече ще съм доста настоятелна по въпроса с работенето. Ако не желае да работи, бих наложила финансови ограничения от някакъв вид.

Спомням си, когато завърших в Германия и си дойдох в България (на 25 г.), легализирането на дипломата ми отне доста време - половин година. През тази половин година живеех на квартира (макар че при родителите ми има предостатъчно място) и работех (преводи), за да се издържам. Парите не стигаха много, но колкото-толкова. Баща ми от време на време даваше 20 лв. Един ден си спомням бях в кабинета му и нещо казах "ще ми дадеш ли джобни?", той ме погледна с усмивка и отговори, "ето, ама не трябва ли да го наричаме пенсия вече?" Леле, потънах в земята от срам. Тръгнах на работа, почти веднага щом ми стана готова дипломата. Пак доработвам, защото заплатата не стига, ама така ми е по-добре... Сигурно съм мазохист  

Котката Марта,
Ти изобщо занивалала ли си се сериозно с някакво изкуство или учебна дейност? И по какъв критерий определяш кое е сериозна работа и кое не? Това, което ти пишеш е глупост на квадрат, тесногръдо и некомпетентно! Ако правилно съм разбрала си учила медицина. Не мога да повярвам, че един лекар може да разсъждава по такъв начин за умствения труд и в частност за ученето!
Как да го разбирам, че ако едно нещо се прави за кеф "в свободното време"  , то не е работа и не изисква усилие и енергия? Браво, бе! Значи, за да бъде едно нещо работа трябва да е по задължение и да е гадно и непривлекателно? Много са ти объркани понятията, ама много!

Занимавала съм се. Може би изхождам от моята камбанария, но за мен беше удоволствие и не съм го възприемала като натоварващо.
Тренирала съм доста години таек-уон-до, ходила съм на уроци и курсове по езици (английски, френски, латински). Не намирам тези неща за толкова натоварващи, че да пречат на слагането на листи в пликове и лепенето на марки. Напротив, второто си ми беше съвсем отпускаща и почти медитативна дейност.

П.П. Апропо, мерси за квалификациите    Отдавна не ме бяха съдили въз основа на няколко изречения във форум.

Хайде, посмалИ малко!
Дори човек да не усеща натоварването на момента, то пак си съществува и се натрупва във времето. Ако трябва всеки ден да свириш на пиано (или на друг инструмент) по-дълго време (големите ученици понякога свирят по два часа), за да научиш и усъвършенстваш едно произведение (и не учиш в музикалното училище), това не е ли работа? А ако трябва с това произведение да се явиш на конкурс, то това пак ли е само забавление, т.е. НЕработа? Тук не говорим за дрънкане на китара в компания или свирене на Котешкия марш, а за целенасочена дейност, в която има изисквания на входа и на изхода на процеса.

И ако едно дете или юноша е много напред с ученето, едва ли ще се съгласи да си губи времето със слагането на листа в пликове и лепене на марки. Просто няма такъв филм. Същото е като с търсенето на работа при възрастните - рядко някоя фирма ще наеме за по-долна позиция човек с по-висока от изискваната квалификация. И то е защото е очевидно, че този човек осъзнава, че тази работа е под нивото му и много скоро производителността и мотивацията му ще спаднат, а човекът ще започне да си търси отговаряща на квалификацията и опита му работа. Да, ако умира от глад ще работи каквото и да е, но не е в това въпросът.

Апропо, не те съдя, а се възмутих, и то не от теб, а от отношението ти.  Впрочем, то е доста разпространено. Рядко явление е човек, който да иска работата да му доставя удоволствие, че и да получава пари за нея. Ако ще е за удоволствие, то не е работа и не е за пари.

Много добре казано

Andariel, не можеш да ми познаваш отношението към работата и живота от десетте мнения тук.
Обичам работата си безумно много, но удоволствие е последната дума, която свързвам с нея. Ако работеше това, което работя аз, би разбрала. В този ред на мисли, вероятно правя грешката да съдя за другите по себе си, каквато склонност имам, макар и да се опитвам да го избягвам.

Завърших първа от випуска си в престижно чужбинско училище в чужда държава, но лепенето на марки и слагането на листи в пликове на 16 години не ми беше под нивото. Не се вълнувах толкова от естеството на работата (която беше доста приятна, слушах си музика и си мислех моите мисли), колкото от факта, че ще работя. Хора всякакви

Ами, какво да ти кажа! На мен ми е адски неприятно, когато трудът на децата се подценява. Ама то, кое ли нещо, свързано с децата не се подценява?! Затова реагирам толкова остро. Сигурна съм, че ако сега сложа някой възрастен на натоварването, което имат някои деца, той няма да издържи. Ученето, пък макар и най-приятното "смуче" страшно много енергия.

Също така от своя и не своя опит съм стигнала до извода, че човек грубо казано, трябва да си знае цената, а това мисля, че се учи още от детските години. Не става въпрос за надценяване на способностите или мързел, а за това да не се работи каквото и да е и на всяка цена, освен ако човек не умира от глад. Ако имаше кой навремето да ми каже, че не всяка работа си заслужава похарченото време и усилия или изкараните пари, може би щях да си спестя част от заблудите и разочарованията.  Ама, какво да се прави, така беше в зората на демокрацията! Затова сега гледам да науча децата си на това да не се впускат във всяко нещо и на всяка цена, а да подбират и да мислят за себе си. Нищо против лепенето на марки, обаче опит не се трупа само с нискоквалифицирана работа. А ако опират нещата до релакс, има си по-приятни начини, например да рисува, да шие гоблени, дрехи или каквото там реши, но да знае, че го прави за себе си. Ако е за изкарване на пари, нека се опита да продаде това, което изработва! Какво да се прави, капитализъм! Ако аз не ги науча да си защитават правата, няма тази работа да я свърши началникът им или от агенцията за набиране на персонал.

Така или иначе, то времето ще си покаже как ще се развие моето дете и дали не си правя сметките без кръчмаря. Ще видим какви заложби има, иска ли да ги развива, какво я влече, какво не. Ако иска да работи, няма да я спирам, стига да са покрити определени мерки за сигурност.