vihrogonche ,много ти благодаря за информацията. Непременно ще я прочета.
- Публикувана: 2 юли 2009, 11:56 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2012, 21:58 ч.
книги и филми като повод за разговори с децата
vihrogonche ,много ти благодаря за информацията. Непременно ще я прочета.
"Динозавър" на "Дисниленд" - току-що гледах филма със сина си, четях му, че не беше дублиран на български - там също има история на осиновяване: семейство маймуни отглеждат динозавърче. Много хубав филм! Според мен е подходящ за деца над 3-4 годишна възраст. И е интересен и за възрастни хора.
"Динозавър" на "Дисниленд" - току-що гледах филма със сина си, четях му, че не беше дублиран на български - там също има история на осиновяване: семейство маймуни отглеждат динозавърче. Много хубав филм! Според мен е подходящ за деца над 3-4 годишна възраст. И е интересен и за възрастни хора.
Да, ето една възрастна, дето много го харесва.
При нас вкъщи преди 2 години беше голям хит. А филмите у нас се гледат, после се връщат кадър по кадър, изучава се как са снимани, и после се играят, няма спасение! 
http://www.books.bg/books/76/144177.html
Изрових тази стара тема, с предупреждение, че не е желателно да я подновявам поради това, че отдавна не е писано в нея.Но го направих, защото виждам, че е преиздадена книга от мой много любим автор. Историята е много вълнуваща, поднесена с типичния оригинален изказ на автора и няма начин да не ни докосне, точно нас, които пишем тук.С този роман Ромен Гари, по- известен с псевдонима си Емил Ажар е спечелил награда Гонкур.
Причината, оради която я препоръчвам е близостта на повествованието с темите от този форум.
П.П. Жалко, че не успяхме да "заковем " темата.
Изрових тази стара тема, с предупреждение, че не е желателно да я подновявам поради това, че отдавна не е писано в нея.Но го направих, защото виждам, че е преиздадена книга от мой много любим автор. Историята е много вълнуваща, поднесена с типичния оригинален изказ на автора и няма начин да не ни докосне, точно нас, които пишем тук.С този роман Ромен Гари, по- известен с псевдонима си Емил Ажар е спечелил награда Гонкур.
Причината, оради която я препоръчвам е близостта на повествованието с темите от този форум.
П.П. Жалко, че не успяхме да "заковем " темата.
Кунг Фу Панда 2 се очертава да бие Тарзан на Дисни по целенасоченост на сюжета по темата осионвяване.
Не знам кога точно излиза и естествено, още не съм го гледала. Пускам една статия за филма обаче, която привлече вниманието ми, FYI дето му викат:
Warning, Adoptive Parents!
Kung Fu Panda is sure to delight.
But be aware, especially if your children are adopted, of a very intense theme.
by REBECCA CUSEY
http://sixseeds.tv/s/content/movies/816-fun_and_heart_in_kung_fu_panda_2
само съжалявам, на англ е.
Не знам кога точно излиза и естествено, още не съм го гледала. Пускам една статия за филма обаче, която привлече вниманието ми, FYI дето му викат:
Warning, Adoptive Parents!
Kung Fu Panda is sure to delight.
But be aware, especially if your children are adopted, of a very intense theme.
by REBECCA CUSEY
http://sixseeds.tv/s/content/movies/816-fun_and_heart_in_kung_fu_panda_2
само съжалявам, на англ е.
Кунг-фу панда 2 се оказа страхотен филм 
и наистина разбирането за осиновяването и съответно търсенето (и намирането) на "кой съм" са централна тема.
и ако това е нов филм все пак, днес разбрах, че и "Херкулес" на Дисни практически третира този сюжет ... глътна го на един дъх, но още не сме имали време и сили да го коментираме ...
и наистина разбирането за осиновяването и съответно търсенето (и намирането) на "кой съм" са централна тема.и ако това е нов филм все пак, днес разбрах, че и "Херкулес" на Дисни практически третира този сюжет ... глътна го на един дъх, но още не сме имали време и сили да го коментираме ...
По-скоро размисъл за нас, отколкото тема за разговор с децата, но мен ме докосна:
МОМЧЕНЦЕТО
Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.
Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя.
- Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло.
След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.
Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! - помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.
И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката.
- Как да я нарисувам? - попитало момченцето.
- Ами както искаш - казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето.
- Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!
МОМЧЕНЦЕТО
Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.
Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя.
- Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло.
След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.
Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! - помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.
Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.
И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката.
- Как да я нарисувам? - попитало момченцето.
- Ами както искаш - казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето.
- Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!
Winx Club
http://en.wikipedia.org/wiki/Winx_Club
сюжета в частта с осиновяването:
Блум, 16 годишно момиче от едно малко градче, случайно открива, че има магични сили и покрай това попада в училището за феи, където с още четири момичета се сприятеляват и стават "клуб Уинкс". Блум се чуди откъде са й магичните сили, докато един ден през една от ваканциите майка й и баща й й разказват, че е осиновена като бебе, но не знаят миналото й. известно време Блум преживява наученото, обсъжда го с приятелките си, те пък я утешават. това се случва в няколко серии наред с другите случкии от филмчето. до края на сериала Блум постепенно събира парчета информация за произхода си. има един тежък момент, когато едни зли вещици й подхвърлиха информация, че родителите й са били зли магьосници и че тя не е добра фея, а ще стане зла вещица, но го преодолява ...
така, освен сериалът, има и пълнометражен филм за края на историята - дипломират се мацките и така се стичат нещата, че тръгват на пътешествие, за да открият истината за произхода на Блум и успяват да спасят от зла орисия биологичните й родители, срещат се, а накрая се организира бал (щото те са царя и царицата на някакво далечно звездно кралство, а Блум е всъщност принцеса), на който са поканени двете двойки родители, биологични и осиновители, и всички са много щастливи. като цяло нещата са поднесени доста нормално, с изключение на бг-превода, който имаме (и не знам кой за кого го е правил и дали по ТВ е същия), според който биологичните родители се споменават като "истинските родители", а осиновителите са си "осиновители" ...
http://en.wikipedia.org/wiki/Winx_Club
сюжета в частта с осиновяването:
Блум, 16 годишно момиче от едно малко градче, случайно открива, че има магични сили и покрай това попада в училището за феи, където с още четири момичета се сприятеляват и стават "клуб Уинкс". Блум се чуди откъде са й магичните сили, докато един ден през една от ваканциите майка й и баща й й разказват, че е осиновена като бебе, но не знаят миналото й. известно време Блум преживява наученото, обсъжда го с приятелките си, те пък я утешават. това се случва в няколко серии наред с другите случкии от филмчето. до края на сериала Блум постепенно събира парчета информация за произхода си. има един тежък момент, когато едни зли вещици й подхвърлиха информация, че родителите й са били зли магьосници и че тя не е добра фея, а ще стане зла вещица, но го преодолява ...
така, освен сериалът, има и пълнометражен филм за края на историята - дипломират се мацките и така се стичат нещата, че тръгват на пътешествие, за да открият истината за произхода на Блум и успяват да спасят от зла орисия биологичните й родители, срещат се, а накрая се организира бал (щото те са царя и царицата на някакво далечно звездно кралство, а Блум е всъщност принцеса), на който са поканени двете двойки родители, биологични и осиновители, и всички са много щастливи. като цяло нещата са поднесени доста нормално, с изключение на бг-превода, който имаме (и не знам кой за кого го е правил и дали по ТВ е същия), според който биологичните родители се споменават като "истинските родители", а осиновителите са си "осиновители" ...
Сега моята дъщеря го гледа по TV 7 и са стигнали до там, че е открила, че има магически сили и се пита защо. Извинявай, но това е много тъп превод и дано не е така в националния ефир. По същия канал дават и за Барби, която също е осиновена, а в същност е принцеса с убити родители/това беше една от сериите/. Има филмчета много на тая тема.
да, точно това филмче с Барби е Barbie: Princess Charm School, Барби ученичка в академия за принцеси (или нещо подобно), 2011 - линк към пълния сюжет http://en.wikipedia.org/wiki/Barbie:_Princess_Charm_School
(Барби филмчетата са ужасно много, според мен, ето един списък, http://en.wikipedia.org/wiki/Barbie_%28film_series%29 )
това филмче с Барби е Barbie: Princess Charm School, Барби ученичка в академия за принцеси (или нещо подобно), 2011 - линк към пълния сюжет http://en.wikipedia.org/wiki/Barbie:_Princess_Charm_School(Барби филмчетата са ужасно много, според мен, ето един списък, http://en.wikipedia.org/wiki/Barbie_%28film_series%29 )
Аз бях предубедена малко към Барби филмчета и кукли, но покрай малката се загледах в един два епизода и много ми харесаха. Много поучителни неща има. Препоръчани теми