Никога не съм искала деца, но като забременях непланувано на 29 години, реших, че може би е знак от съдбата и сърце не ми даде да го махна. Макар, че винаги съм осъзнавала колко е трудно да се отглежда дете, а на живо се оказа още по трудно, по време на бременността се чувствах много щастлива. Може да се каже, че от майчинството, това ми беше най щастливия период.
- Публикувана: 8 юли 2009, 13:40 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2009, 15:22 ч.
Как реагирахте на резултата, че сте бременни? Бяхте ли в депресия?
Във всички е заложено. Не си си попаднала на точния човек да видиш тогава що е то обсебващо желание да родиш от него...Съдиш по себе си, както всеки човек всъщност
На точния съм попаднала и ако беше вярно, че това е заложено, досега да съм родила 10
Не по себе си. Това е максима, правило. Още в училище една учителка ни учеше по този признак да избираме съпруг.
Искаш ли дете от него, значи е точния човек. Но аз знам защо не ми вярваш, и аз преди години не бих повярвала че има други причини освен кариера, пари и не знам си още какви глупости с които си намирах оправдание. 
Много съжалявам,но определено не те разбирам...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...
По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...
По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...
Никой не си избира сам родителите, аз също, не знаете как съм живяла и на какъв тормоз съм била подложена. както и да е. ще си го родя и за пореден, надявам се и за последн път се заричам повече във форум да не питам нищо. Влизам разстроена с нужда за съвет и излизам още по- разстроена от обидите. Но вижте- и такива хора трябва да има иначе ксения с кой ще се заяжда и кой ще обижда. Ще се опитам да изтрия своето потребителско име, незнам дали е възможно и ще забравя за този сайт завинаги.
Много съжалявам,но определено не те разбирам...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...
По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...Абе я по-кротко, жива я изядохте.
Нормално е да се страхуваш и да се замисляш, нормални са мислите са аборт. Всеки сам си знае и си решава. Лесно е да забременееш, трудно е да бъдеш добър родител и е хубаво, че авторката се замисля.
И аз съм щастливо омъжена, и аз искам бебе, но не е моментът сега. Та и аз ако забременея, ще се побъркам от ужас, точно като авторката.
Никой не си избира сам родителите, аз също, не знаете как съм живяла и на какъв тормоз съм била подложена. както и да е. ще си го родя и за пореден, надявам се и за последн път се заричам повече във форум да не питам нищо. Влизам разстроена с нужда за съвет и излизам още по- разстроена от обидите. Но вижте- и такива хора трябва да има иначе ксения с кой ще се заяжда и кой ще обижда. Ще се опитам да изтрия своето потребителско име, незнам дали е възможно и ще забравя за този сайт завинаги.
Напълно те разбирам. Ти поне се усещаш колко е лесно да скапеш един човешки живот дори и с най-добрите намерения, за разлика от много хора. Можеш да бъдеш добра майка, защото знаеш кои грешки да не повтаряш. Успех!
Колебаехте ли се какво да направите? Предварително се извинявам ако темата се повтаря.
Аз винаги съм искала да имам дете. Толквоа се радвам като като видя детенце и си казвам как искам и аз. Обаче когато на 06.07 вечерта разбрах, че съм бременна изпаднах в такъв ужас.......и днес вече взех ершение да го махна. Просто не мога да си представя да износя, родя и да гледам дете. Не мога да повярвам, че реагирам по такъв начин. От два дни като видя бебе и ми прилошава. Казвам на приятеля ми, че не го искам. Той не може да повярва, че говоря така. Разкажете ми какви бяха вашите усещания какво изпитахте когато разбрахте. Изпитвахте ли нещо подобно. И за миг не съм се зарадвала.
Отвращавам се от себе си.
Аз винаги съм искала да имам дете. Толквоа се радвам като като видя детенце и си казвам как искам и аз. Обаче когато на 06.07 вечерта разбрах, че съм бременна изпаднах в такъв ужас.......и днес вече взех ершение да го махна. Просто не мога да си представя да износя, родя и да гледам дете. Не мога да повярвам, че реагирам по такъв начин. От два дни като видя бебе и ми прилошава. Казвам на приятеля ми, че не го искам. Той не може да повярва, че говоря така. Разкажете ми какви бяха вашите усещания какво изпитахте когато разбрахте. Изпитвахте ли нещо подобно. И за миг не съм се зарадвала.
Отвращавам се от себе си.
Само едно,ще ти кажа..усещането,че носиш живот е най-страхотното чувство за една жена!Когато започнеш да го усещаш ,ще виждаш нещата по коренно различен начин!Повярвай ми...няма по карсиво чувство от това да усещаш новия живот в себе си!
Много съжалявам,но определено не те разбирам...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...
По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...Абе я по-кротко, жива я изядохте.
Нормално е да се страхуваш и да се замисляш, нормални са мислите са аборт. Всеки сам си знае и си решава. Лесно е да забременееш, трудно е да бъдеш добър родител и е хубаво, че авторката се замисля.
И аз съм щастливо омъжена, и аз искам бебе, но не е моментът сега. Та и аз ако забременея, ще се побъркам от ужас, точно като авторката.
Съжалявам,но това е моето мнение!
Да, подковано с огромен житейски опит.
... Това е максима, правило ...
Хич не се водя по правила, аз съм си аз и имам собствени чувства.
Кариера и пари не ме интересуват, физическите болки и неразположения също, но не мога да заповядам на главата си да мисли така.
Много съжалявам,но определено не те разбирам...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...
на 20 години съм,малка съм за деца,но ако се случи,дори и да реша да го махна никога не бих реагирала като теб...доста емоционално нестабилен човек си явно...
По-добре го махай,такова невинно същество не заслужава такова отношение от собствената си майка,явно и твоята има такова отношение към теб и за това сега се замисляш...Много си зелена, въобще не знаеш за какво става дума. Отношението на майката след раждането, няма нищо общо с това, което чувства преди това, ама нищо!
Никой не си избира сам родителите, аз също ...
Въобще не се съобразявай с майка си, нито споделяй това ти чувство с мъжа ти. Никой от тях няма да износи и роди това дете, ти си тази, която трябва да свърши работата, съответно тази, която трябва да вземе решението.
Сигурна съм, че веднъж родиш ли, няма да съжаляваш, просто трябва да го докараш дотам, няма да е лесно, напротив, намирай си работа, да си заета максимално, не мисли за това, че си бременна, родиш ли, натам е песен ...
Това че не съм омъжена,нито означава,че имам малко житейски опит,нито че нямам право на мнение!
Тук е пълно със желаещи...