Как реагирахте на резултата, че сте бременни? Бяхте ли в депресия?

Не, не съм се чувствала така. Детето ми бе много желано, планирано и искано.

А ако цифрата в ника ти са годините ти - определено е странно.
Вероятно просто си изпаднала в дупка от страх - но чак пък аборт. Малко е прекалено.
От друга страна - ако пък това не е просто моментно състояние, а наистина не го искаш - по-добре го махни, отколкото да родиш едно същество и да не го гледаш.

И двата пъти се разплаках от радост и бях безумно щастлива

Без да ми се обиждаш, мисля че имаш нужда от психотерапевт

На 27 съм. Не, не се обиждам, готова съм да "чуя" всичко. Имам нужда от вашето мнение.

Първия път не можах да повярвам на чудото. Бяхме с диагноза стерилитет. Обзе ме невероятен страх, че нещо не е наред. Оказа се извънматочна бременност.
Втория път изпаднах в истинска истерия. Часове наред се тръшках и не бях на себе си. Такъв страх и ужас не бях изпитвала.  Нямаше да понеса още една такава загуба.

Съжалявам, не те разбирам. Може би се чувстваш така, защото не е било планирано, знам ли...Не мога нищо да те посъветвам.

За да реагираш така трябва да има причина.
Защо те е страх? И от какво? Дори да не си обръщала внимание досега явно има нещо, което те тормози. Намери причината.

- Нямаш вяра в приятеля си?
- Страхуваш се да пораснеш?
- Страхуваш се да поемаш отговорност
- Била си не дотам самостоятелна
- Лесно ли взимаш решения? Или чакаш винаги някой да ги вземе вместо теб.

Отговори си на всички тези въпроси и може би ще откриеш сама причината. Нищо не се случва просто така, винаги има обяснение, дори то да не ни харесва.

Децата ми са планирани и силно желани.
Не бих направила аборт за нищо на света!  
Не те разбирам, съжалявам.

Ами ти сама най-добре се познаваш ,странна ми е реакцията ти,но аз съм различен човек с друго мислене.
Първото беше желано и планирано ,второто дойде без да пита -иначе щях да отложа с още годинка-две ,докъто малкият
поотрасне.Бях шокирана ,че съм пила две чаши вино ,докъто съм била бременна и не съм приемала фолиева и може да съм навредила на бебето ,чак тема пусках ,ама да си призная за аборт не ми е минавало и за секунда през главата.
Незнам защо така на тази възраст не си готова...и аз съм на 27..наистина ми е странно ,но свят голям-хора различни.

Ако темата не е поредната "пързалка" ще кажа:

Виждаш ли как първото и второто казано от теб си противоречат? Хем искаш дете, а пък не можеш да си представиш да бъдеш майка?

По третото - това не е отвращение, а признак, че просто не си наясно със себе си и с това, което наистина искаш.

Помисли си добре, все пак, преди да направиш аборта. Да не пуснеш после тема "за депресията след аборт".

Взела си решение. Повечето майки ще те разубеждават. Причини за това много.
Мислиш ли, че мнението на майките биха те разубедили да промениш решението си? Може и така да стане.

С Дияна забременях малко преди да навършва 28. Имаше и шок и ужас. Със съпругът ми тогава бяхме само гаджета. И на него и на майка ми заявих, че ще задържа детето.
Лежах за задържане във 2ри месец, с кръвоизлив. Дъщеричката се оказа костелив орех

Като видях двете чертички някакси не можах да повярвам. Абе много странно се почуствах- много исках бебето, но от друга страна човек си дава сметка за отговорностите, които трябва да поеме. Никога не ми е минавала през ума мисълта да го махна - та това е моето детенце
Моят съвет е - просто се успокой и си дай време да свикнеш с мисълта, че ще животът ти ще бъде променен, защото ще ставаш мама - а от това няма нищо по - красиво и стойностно на този свят
Като видиш мъничката точица на ехографа, като видиш туптящото му сърчице, ще осъзнаеш каква си късметлийка и съм сигурна, че в крайна сметка ще задържиш малкото същество, което расте в теб
Лека бременност мила

Явно само съм си мислела, че искам да имам дете, сега когато е на път виждам, че не искам. И се отвращавам наистина от това, което изпитвам. Никаква пързалка не е темата. Не мога да разбера какво се случва в главата ми.
Доверие на приятеля ми имам 100%.
Никога не съм била самостоятелна, не съм взела нито едно решение самостоятелно, не мога да порасна в това отношение, не мога да поема такава отговорност. Може би това е причината. Но немога да я преодолея. Може би не трябва да ставам майка при това положение.

Абе незнам дали ще осъзнае каква късметлийка е ,жената твърди ,че не го иска.
Имам позната (гадже на приятел на мъжа ми)радва се уж на моето дете ,любопитства за бременността ,чак ме дразни на моменти да ме зяпа само в корема ,обаче е правила два аборта по желание и не иска дете.

В депресия не съм била, нито предродилна, нито следродилна. Бременностите ми са били желани и планирани.

Може би не трябва да коментирам как се чувстваш, но ми става мъчно като казваш, че не може да си представиш как ще го гледаш и затова ще го махнеш. Нормално е да не можеш да си го представиш, това е нещо, което ти се случва за първи път.

Представи си, че сега го махнеш, а след години много искаш, но не може да се получи. Как би се почувствала тогава?

Не съм се депресирала.
Напротив,точно обратното.Много се зарадвах на новината,защото беше дълго чакано бебе.

Ами ти самата се познаваш най-добре.
Ако това е истинското чувство у теб - няма смисъл да раждаш дете, на което не си готова да се посветиш. Защото ще дойдат коликите, зъбите, недоспиването, умората. А всичко това се понася само когато детето ти е било истински желано.  В другия случай просто си изливаш яда, злобата и огорчението върху него, на нещастници на този свят има много и без това.

Премисли всичко още веднъж.
Абортът е сериозно нещо. Ако имаш стабилна връзка и казваш, че винаги си искала деца е странно това, което си решила. Не забравяй, че в момента в организма ти бушуват хормони.
Решението е твое, но помисли дали това ще те направи щастлива. Защото след аборта връщане назад няма. Не бързай - помисли още една седмица. Ако все пак не промениш решението си няма да е късно. И не забравяй, че ако приятеля ти иска детето един аборт може завинаги да промени отношенията между вас!

Според мен е просто уплашена и объркана. В крайна сметка не е толкова ненормална реакция, трябва й време за да осъзнае какво се случва. Ако беше сигурно, че иска да го махне, нямаше да седи и да задава въпроси във форума, а щеше да си запише час при специалист за аборта

Естествено, че не бих те посъветвала да направиш аборт. Самата ти казваш, че се радваш на децата. Помисли и над това, какво те очаква и след това, дали няма да се разкайваш. Сигурна съм, че когато го родиш и гушнеш, после ще се смееш на тези си мисли. За мен абортът е прекъсване на човешки живот, затова трябва да си убедена в решението си.
Това за мен не е причина, извинявай. Защо не пробваш да си самостоятелна и отговорна и каква по-хубава възможност от тази да си имаш бебче.

Дано да си права.Много бих се радвала да прочета ,че е размислила.

Мило момиче, майка не се става с виждането на двете чертички. Много жени в този момент изпитват страх от огромната отговорност и промяна. Не случайно природана ни е дала цели 9 месеца за да де подготвим и свикнем с новото положение.
Моят съвет е - само не прибързвай. И не забравяй, че това дете не е само твое, ако приятелят ти го иска, не мисля, че ти сама трябва да взимаш такива решения.
Едно бебе ще те научи да си по-отговорна и по-самостоятелна - какъв по-голям подарък от живота от това!

 Чак сега прочетох постовете ти по-нагоре.
Момиче,ти не си сама.Детето е направено от двама и двамата ,трябва да вземете решение.
Нормално е да си объркана и да се плашиш,но недей да прибързваш с такива важни проблеми.
Седнете с приятеля ти и обсъдете нещата.Най-лесно ще махнеш бебето,но не мисля,че отношенията ти с човека до теб ще останат същите.
Пожелавам ти късмет и дано направиш правилния избор.

Ти сама си си отговорила,че те е страх да поемеш отговорност.Помисли добре,имаш време да решиш(т.е да решите двамата с таткото,детето все пак е и негово).Май е време да пораснеш.
С първото дете много се радвах на 2-те чертички,второто ме завари малко неподготвена,имах смесени чувства,хем се радвах,хем не бях готова и вътрепно се бунтувах от мисълта,още повечекато започна гадния период.Постепенно нещата си дойдоха на мястото,свикнах с мисълта,че пак съм бременна и сега се радвам.мисля,че още си в шок от новината,има време и не бързай,за да не съжаляваш за решението си.
Между другото познавам хора,които не искат деца,а супер много се радват на чуждите,просто не искат свои,а са на години.

В какви отношения си с майка си? Не можеш ли да и се довериш, да споделиш с нея, че чакаш бебе, но се страхуваш? Може пък тя да те подкрепи, да ти вдъхне кураж и да си запазиш бебенцето. Освен това, както са казали по-горе, приятелят ти също има думата като баща на бебето. Не бързай с крайното решение, каквото и да е то.

На майка ми изобщо не мога да кажа, това е изключено, нямам идея ако го задържа как ще и съобшя нещо подобно. Това ще ни раздели завинаги

Защо майка ти би била толкова крайна?!
Да не би в това да се корени проблемът?

Определено и това ме плаши допълнително.

Защо? Нима майка ти не иска внуци? На 27 години си, тя едва ли мисли, че не водиш полов живот...
А колкото до чувствата ми, когато разбрах, че съм бременна - детето ни не беше планирано. Бях на 27 също, приоритет ми беше работата. В началото бях шокирана. Мислех си, че животът ми ще свърши. Няма да излизам на заведения, няма да пуша, пия и т.н. Няма да имам време само за себе си. Целият ми свят ще е подчинен на друг. Беше много страшна мисъл.  
Такива неща ме мъчеха 2-3 дни, но с времето идеята да съм майка узря, хареса ми и се наслаждавах страхотно на бременността ми.
Обожавам дъщеря си. Вече дори не помня как съм живяла без нея.
Нищо, нищо не може да се сравни с това чувство.
Съветвам те да си дадеш малко време и да размислиш много сериозно над нещата. Не захвърляй детето с лека ръка. Просто помисли.  

Не се поддавай на негативните емоции от отношението на майка ти да влияят на толкова важно решение.
Изясни ТИ какво искаш ,не дали майка ти има право да ти се сърди за това.

:
Ох, лошо, но те разбирам. Ами не и казвай нищо тогава, ако това е една от причините да правиш аборт......Ако имаш постоянна работа и си финансово самостоятелна, ако с приятеля ти се издържате самостоятелно, то тогава няма от какво да се притесняваш.Бебето си е само твое и на таткото, никой друг няма думата. Ще си го отгледаш и дори може да се изненадаш от себе си на какви жертви си готова за малкото същество. :peace

На 27 години си и майка ти не иска да имаш бебе?? Това не е много нормално, явно от там са колебанията ти.
Майкати ти не може да управлява живота ти - имаш партньор, с него решавай!

Ами определено моята бременност беше шок за мама. Казах й директно. Тя не искаше това бебе (поне в началото). Но аз бях на достатъчно на брой години, за да мога да взема сама решение за моя живот.
Ако тя е била ужасена, че ще съм майка... аз бях малко по-ужасена от нея
Това, че до този момент съм живяла с нея, не значи че не съм била самостоятелна, или не мога да взимам отговорни решения.
И не, не ми беше лесно, нито да й го кажа, нито да отстоя решението си (с 2рото се справих).

Аз бях на 28 и майка ми изпадна в тих ужас от забременяването ми.

Но всичко човекът решава сам.

Точно това щях да напиша и аз, но ме изпревариха

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ КОНТРОЛИРА И ОБСЕБВА , нищо че ти е майка!!!!!!!

И най-консервативните майки са способни да приемат какво ли не, повярвай ми.
Не мога да разбера какво лошо има в това, че си в зряла възраст и чакаш дете. 

Здравей реших и аз да се включа в темата с мнение.Лично аз в самото начало когато видях двете чертички много се зарадвах,но малко след това нещата се попромениха-изплаших ли се,панирах се.Трудно е да си в това положение наистина какви ли не мисли ти идват в главата но помисли реално-ти си на 27(както и аз),предполагам си имаш някаква работа или имаш някакви доходи,имаш приятел на които разчиташ на 100%...давай.Както съм чувала да казват"Няма неизгледано дете"Знам че не е лесно особенно в началото да свикнеш с мисълта за малкото човече растящо в теб.Аз съм вече в четвърти месец и нещата изглеждат по съвсем друг начин-поуспокояваш се и свикваш.А относно майка ти не виждам какъв би и бил проблема-ти си отдавна пълнолетна жена и можеш и имаш правото да вземаш решения за теб и за тялото ти.Чувала съм че най хубавото нещо за една жена след като вече е станала майка е да стане баба-но различни хора различни нрави.Въпреки всичко това не би трябвало да те притеснява-живота си е твой.Най добре постъпи така както ти и партньора ти решите,а до тогава за да ти е по леко(мъничко съветче)"изкарвай" си го на таткото вместу да се луташ в мрачни мисли самичка
Аз така направих-помага 

Майка ми е категорично против тази връзка. Освен това, сватба тази година абсолютно не може да има понеже баща ми почина преди 2 месеца и какво ще кажат хората ако се омъжа тази година. Но тя не е добре наистина с главния- всичките и разсъждения досег говорят за това, така че ако почна да се съобразявам с нейното мнение по- добре да се обеся.

То ти ще живееш с младежа, не майка ти. И много двойки живеят без брак и си отглеждат децата без да им пука от хорското мнение.

Той искаше голяма сватба-400 човека, аз бях и съм категорично против- това е много глупаво.  Още повече, че нямаме два лева настрани, какво остава сега да търсим заем от 25-30 хиляди лева, макар, че една част от парите ще се възвърнат на сватбата, пак не звучи много логично да направиш такава голяма сватба като нямаш никакви пари. Аз съм в другата крайност- искам само да подпишем без никакви гости. Та сватбата и двамата я желаем и двамата държим на брака. Но просто не беше планирано за тази година.

и дват пъти мнооооооооого се зардвах. бяхме се молили със съпруга ми за тези деца и ги очаквахме с нескрито нетърпение.

lilqnka zdrawei, , депресии могат да въzникнат по раzли4ен повод, има на4ин да ти бъде помогнато, има и медикаменти, хомеопатиата е zа препоръ4ване, ако има6 усе6тането 4е е депресия, маи наи добре е да се посъветва6 с дом. лекар, гениколога ти или ако има6 хомеопат..... те 6те ти кажат към кого може6 да се обърне6, ина4е във форума мисля 4е 6те сре6не6 по  голям брои жени, които са много 6тастливи от факта 4е са бременни.
аz съм второто дете на родителите ми, маика ми е zабременяла с мен 8 години след първото и раждане, явно с годините са престанали да се предпаzват, но всъстност въоб6те не са мислили или искали 2ро дете. както и да е..... та от деня в които маика ми раzбрала 4е е бременна, та до и на самото раждане маика ми ревяла и не ме искала, раzкаzва ми 4е не ме е махнала, само zастото я било страх от аборта, които по това време бил неzаконен и се правил от докторите, дори с местна упоика ..но ина4е преz zялата си бременост се молила , да пометне .....от родилния дом се обадила на ба6та ми и му каzала 4е съм някакво жълто гроzно бебе ........другото което ми раzкаzва 4е zа пръв път ме е раzгледала и си е поговорила с мен, няколко дни по късно, докато кроти4ко съм zаспала на гърдата и.....това са и първите проблясъци на маи4иния и инстинкт.......не помня то4но кога ми е раzкаzала zа пръв път таzи история, сега се смеем вси4ки на това, zастото zялото ми семеиство zнае 4е съм "слабостта " на маика ми, живях дълго в 4ужбина, а тя иzпада6е направо в паника ако ми zвъни и на момента не ме намира, а ве4е бях на 30 год. .... та това е моята ранна история...... иzраснала съм , хубаво и умни4ко дете, маика ми ме оби4а беzпределно(и аz нея съ6то) и се гордее с мен (мато всяка нормална маика де ) , сега съм ве4е жена....... и zаради таzи история, даже понякога си се 4уствам по особена и по специална ..... това е било преди 32 години и никои не е дефинирал състоянието на маика м като депресия...........но на дне6но време мисля , както написах по горе , 4е може да ти се помогне, zа да не се налага да се отвра6тава6 от себе си.

Ама разбира се, защо е задължително да има сватба? Аз като не съм имала да взема да се гръмна ли? Ние си подписахме с таткото и това беше достатъчно. дори не е нужно майка ти да разбира
И така може! 

Подпишете сега, а канете 400 гости, когато имате пари. За мен е безумие да взимам заеми 30000 лева, да се изядат и изпият. И после бебе да гледаш и пари да връщаш. Нали знаеш лафа как Господ се смее, когато някой си прави планове.

А след новината за бебчо, все още ли иска такава голяма сватба? Може да се спрете на някакъв среден компромисен вариант с най-близките хора или пък просто да я отложите във времето - някои хора се женят с пораснали вече деца

Съвет не мога и не е редно да дам.
Трябва сама да решиш.
Имаш някакъв друг проблем, нещо което подсъзнателно те тормози.
Нямам идея дали е само това, което споменаваш за факта, че не ти се е налагало да поемаш отговорности, или нещо друго се крие под повърхността.
Тук ще чуеш много категорични мнения как трябва да запазиш бебето.
Но не е редно да ги следваш сляпо.
Най-важно е да бъдеш честна пред себе си.

Извинявам се за грубия тон ама друг път мисли какво правиш защото сега си на път да убиеш един живот,който уж казваш,че си искала.Не те разбирам.Размисли.Може да намериш друг изход.
Аз се почувствах странно,когато видях  ,защото пробвахме само веднъж и не можех да повярвам,че е станала бебка.
А колкото до това,че не трябва да ставаш майка...трябва да станеш,защото повярвай ми,че когато гушнеш бебето разбираш,че живота ти придобива нов смисъл.

Аз пък напълно я разбирам, чувствах се по същия начин, въпреки, че може да се каже, че беше планирано.
Родих го и сега не съжалявам, тогава обаче ми беше много трудно, напълно я разбирам.

lilqnka_kod3, съвет не мога да ти дам, само ще ти кажа, че ако си решила някога въобще да имаш дете, дали сега или след години, пак ще се чувстваш така като видиш + тест, просто при някои жени е така ...

Добре де, според мен не задължително всяка жена да има деца.
В крайна сметка защо трябва да се насилват нещата.
Не сме правени по калъп все пак. 

Безпорно си права.
Но когато една жена не иска дете,трябва да взима предпазни средства,а не когато забременее тогава да се сети,че не иска деца.

Така е, права си. Но аз оставам с впечатление, че приятелят на авторката желае това дете. Тогава не е честно спрямо него. Би било редно жена, която не желае деца да уведомява за това партньора си.
Не ми се иска да бъда на мястото на мъж, който е споделил години от живота си с една жена, а накрая тя заявява, че не иска деца. Всъщност, няма значение мъж или жена, за всеки би било неприятно.

Ами аз доколкото разбирам, тя чак сега го осъзнава.
Твърде неприятно за приятеля, но стават такива неща в живота.
Само не знам дали има вероятност при някои жени да става по-голям миш маш от хормони при забременяване, и това тотално да обърква картината.
Аз например като разбрах, че съм бременна, вместо да се зарадвам, започнах да се побърквам от притеснения дали всичко ще е наред с детето. Което също не беше особено адекватно.
Затова се въздържам да давам съвети.

Мойте деца бяха много дълго чакани, много се борихме за тях и освен че бях безкрайно щастлива, когато забременях и ме беше безкрайно страх дали всичко ще е успешно, други чувства не съм изпитвала. Не мога да преценя какво е да ти се случи непредвидено, защото не съм го изпитала. Но все си мисля, че ако човек не е сигурен, че иска деца би трябвало да вземе предпазни мерки. А ако все пак се е случило... Само едно мога да ти кажа - нормално е да си уплашена. Всички са уплашени. Няма да ти кажа, че ще премине, защото няма. После ще те е страх от раждането, после ще те е страх дали бебето ще е здраво, дали ще проходи навреме, дали няма да падне да се пребие, дали няма да стане наркоман..... милион неща има от които ще се страхуваш. Но това изобщо не е причина да го махнеш. Не може да позволяваш страха да ти определя живота. Приеми го като нещо нормално. А че не си зряла... ми ето един чудесен повод да пораснеш. Мила, не убивай детенцето си, само заради страха. Нищо страшно и нищо сложно няма да гледаш дете. Повярвай ми, аз гледам две. Най-хубавото нещо на света е.

Ти и майка ти явно все още сте в стрес от загубата на близкия човек(баща ти),според мен реагираш нормално,все още нищо не ти изглежда както преди,просто се плашите от още промени.Щом си сигурна в човека до теб,ще свикнеш с мисълта за бебето,а какво по-хубаво от това да дадеш парите за нещо смислено като нов живот,а не за безумна сватба от 400 човека.Може просто да подпишете с таткото,а догодина живот и здраве,да си направите и нормална сватба,ако все още го желаете.Ще видиш как с детето,ще смениш приоритетите.А каква е причината майка ти да не харесва приятеля ти,има ли основания за тревога или просто е от жените,които държат винаги да се съобразяваш с тяхното мнение и контролира живота ти,май не те е оставяла много да вземаш самостоятелни решения

Бях ужасно нещастна и объркана.На мен лично не ми е понятно тази буря от сълзи и други секрет,това щастие,което твърдят,че изпитват другите жени.А всичко си беше наред при мен-любов,брак с всички екстри,нямах причина да съм нещастна и объркана.И така беше и при двете новини.Радостта и опиянението дойдоха след раждането на децата ми.Тогава,когато пък другите изпадат в депресия,аз хвърчах няколко пръста над земята.

Не знам защо въобще и отговаряте на девойката, вероятно за да вземете поредното решение вместо нея ?!?!?! Извинявам се, ако съм крайна, но ми звучат изказванията й прекалено неузрели за 27- годишно момиче. Нека поне веднъж в живота си да вземе самостоятелно някакво решение...

Никой не взема решения вместо нея.
И не виждам какво лошо има в това да види, че и други са се чувствали по същия начин.
Звучи ти незряло, защото не си го изпитала, радвай се.

Я се стегни и вземи в ръце!
Решавате ТИ и ПРИЯТЕЛЯТ ти, а не майка ти- няма цял живот с нея да се съобразяваш, а и вече си на 27!

Няма нищо по-прекрасно от децата   
Първата ми бременост не беше планирана, бях на 24 , естествено е да изпитваш страх , да си объркана и притеснена.
Помислете хубаво, имаш време.
Но решението си го вземете вие, без родителска намеса.
И не е задължително да има сватба с много гости или дори да подписвате брак веднага, по-важното е да се обичате и заедно да чакате раждането на вашето малко чудо, защото то ще промени живота ви и повярвай ми няма да съжаляваш

Преди години имах сериозен приятел, забременях. Тогава той ми сподели, че има някакво генетично заболяване, което го е страх да не предаде на детето - той бил само носител.
Направих аборт, разделихме се, не можех повече да го гледам, болката и преживяното се връщаха само като го видех.
Сега - 10 години чакам и го искам, но го няма. В дадени моменти си задавам въпроса, дали не сгреших, дали не трябваше да го оставя, но вече е късно.
Помисли пак, но да знаеш, че съдбата си прави понякога лоши шеги.

А готова ли си да направиш аборт? Чустваш ли се готова и сигурна за тази крачка?

Аз отначало бях малко шокирана че се е получило от първият път ама пък знаехме и двамата какво правим. Виж сега ако забременея определено ще съм в шок и ужас, признавам си!

Мисли хубаво какво ще правиш да не съжаляваш след време.

С първата бременност не съм чувствала подобно нещо, бях луда от щастие въпреки че бях доста по-млада от теб. Но съм го изпитвала със следващи. От разстоянието на годините си дадох сметка защо и причината съвсем не е в тези неща, с които се оправдаваш, а в мъжа. Когато има любов, доверие и сигурност с един мъж, не може да не искаш дете от него. Замисли се за връзката с приятеля ти!

Не мога да те разбера защото аз моето бебе го чакам прекалено дълго и като знам през какво съм минала и въпреки всичко пак не се получаваше...
А сега когато бременноста ми е факт се притеснявам дали всичко ще е наред!
Ти сама решаваш,но знай че си голяма късметлийка.Хубаво си помисли и прецени нещата!

когато разбрахме че сьм бременна се зарадвахме и двамата, защото беше искано и направено с любов бебче

Може, може  въобще не правя връзка м/у двете неща ...

Прочетох че не можела да каже на майка си защото това щяло да я раздели с нея.

Не вярвам че това е истина и не пързалка. Такива инфантилни идиотки не може да има просто. Не раждай моля, не плоди себеподобни!

И аз някога не направих връзка. И бях убедена че причината е друга. Но сега знам каква всъщност беше. Понякога човек не може и пред себе си да си признае някои неща.

Не знам, може и така да е, аз всъщност искам деца, още 2-3, ако може, но да не ги раждам аз, нямам нищо против той да е бащата (е, не чисто физически  ) и да ги износи друга жена или да ги осиновим.

За себе си мога да кажа че в момента в който разбрах много се зарадвах, беше планирано бебе.
Единственото ми желание в момента е да се роди здраво.

Аз също изгубих родител и знам че в момента не ти е до сватби и т.н, но според мен не е зъдължително да се жените сега.
Струва ми се че имаш  сериозен проблем, който го таиш в себе си / визирам отношенията ти с майка ти скорошната смърт на баща ти./нещо не ми е ясно защо така реагира майка ти - не харесва мъжа до теб ли?


Помисли добре, един аборт е сериозно нещо...а и детето има и баща..

Немога да ти кажа конкретно как да постъпиш, това единствено вие може да решите.
Но мога да ти кажа че няма нищо по хубаво от това да расте живот в теб и да очакваш появата му.

Забременях съвсем неочаквано, неплланирано и то кажи - речи в началото на връзката ни. За един миг се почувствах несигурна, та аз дори още не занех какво точно да очаквам от този мъж. През следващите няколко дни следях неговите реакци, държание... За него пък това беше  най - дълго чаканото щастие и ми го показваше непрекъснато. Един ден се шегуваше, че всичко станало много бързо, сякаш съм нямала търпение да се случи.. Разревах се, защото реших, че всъщност не иска бебето.  Е сега не мога да ти опиша с какво нетърпени е чакано това малко същество. ИМала съм съмнения дали ще се справя, дали ще мога да го отгледам, дали пък така не лишавам себе си от възможност да се развивам в живота. Но мисълта за аборт не е стояла на дневен ред. Може би само веднъж след като приятеля ми се беше изплашил от това как непрекъснато повръщам, не мога да ям, да стана от леглото и съм пребледняла като призрак. Беше си наумил че ще говори с лекарката и ако има и най - малък риск за здравето ми, или ако ще съм така непрекъснато - то по - добре някой друг път да имаме бебче. Слава Богу пооправих е след няколко системи и сега сме почти на финала.
И аз съм мислиа как а кажа на нашите за тази новина. Още повече че и те не бяха приели напълно тази връзка. Нужни ми бяха три или четри месеца за да им го съобщя. Накрая реших - казвамв им го и каквото ще да става, това си е моето дете. Още помня как баща ми направо замлъкна като го чу - със сигурност не беше защото не се е зарадвал. СЕга и те нямат търпение да се зарадват на първото си внуче.
Дали ще запазиш бебето, ще решиш ти заедно с твоя приятел. Майка ти тук няма какво да се бърка, няма право да ти каже да лишиш това същество от шанс за живот. А ако бебето ще влоши отношенията ви - нека...
Но не забравяй, че ако приятеля ти иска това дете, а ти го махнеш - това ще окаже много сериозно влияние на отношенията Ви.
И не е задължително да правите голяма сватба, за да имаш правото да родиш това дете. Може само да подпишете, а ако държите на сватбата пък, може да я отложите. Ето ние щото много се мотахме, накрая се оказа че ще подпишем по някое време, но след раждането.
Надявам се, че ще вземеш най - доброто решение за теб, за приятеля ти, за малкото същество...

Забременях почти фантастично....казвам "фантастично", защото поне 7-8лекари са ме убеждавали (а и аз самата съм пробвала и не се е получавало) че не мога да забременея по естествен път.
Когато разбрах, че съм бременна....първоначално бях изумена, буквално се чувствах като хванато в капан животно.
За около седмица се окопитих и вече нямаше проблем. ))

Съвета ми към авторката е....изчакай да минат 1-2седмици, поговори с родител, гаджето, или приятелка....Дай си малко време да приемеш мисълта и тогава решавай. Недей да се поддаваш на прибързани решения.
При мен ако не беше съпруга ми, който на въпроса ми - "Ами сега какво ще правим"?, той отговори - "Е как какво"? толкова многозначително....може би и аз щях да мисля за аборт.

Чак инфантилна глупачка не съм, може да съм несигурна, може да не съм узряла да отгледам дете, но чак пък така да ме наричаш.....но както и да е, аз написах, че съ, готова да чуя всичко

От бременност и раждане ли те е страх? Оправдания. За любимия от нищо не те е страх. Дори мисълта да се сбогуваш със собствения си живот дарявайки го с дете.

Да не си плод за да узряваш? Човек или има нещо в главата или не. На твоята възраст детето ми на училище тръгваше.

ок, аз спирам да следя отговорите по моя проблем. благодаря на всички, които се включиха

Когато разбрах, че съм бременна....в първият момент не знаех на кой свят съм...през главата ми бяха минали какви ли не мисли...даже не знаех и как да кажа на съпруга си (тогава бяхме още гаджета)...Обаче след няколко дни..след дълги размишления...дойдох на себе си...и бях най-щастливата жена на света...че съм бременна и, че ще имам бебче...
Към авторката-помисли си хубаво...поговори си сериозно с бащата на детето...но не избързвай да вземеш някое решение (имам в предвид аборт)...защото със сигурност ще съжеляваш след това...
Успех..

A защо не приемете ,че има хора по-нерешителни и по-чувствителни?
Факта че пита и по нейните думи осъзнава за наличие на  проблем(какъвто и да е) означава че има нещо в главата  
  Според мен решението да родиш или абортираш е еднакво трудно ...ако не е желано.Странна ми е точно тая нейна решителност да направи аборт.

Съвета ми е -говори с живи хора,приятели ,професионалисти ...бъдещ татко.
Късмет!

Когато втория път разбрах, че съм бременна, наистина ми се плачеше, дни наред бях като в дупка, не можех да си представя как ще го съобщя на майка ми...Но всичко това отминава, правилното решение винаги е да задържиш бебчо и да му дадеш шанс да се роди. Няма да съжаляваш!

Аха, изпаднах в депресия и бях толкова сърдита на НЕГО, като че ли аз самата не съм присъствала когато се е случило. Но после нещата се промениха

Наличието на проблем е точно отсъствието на нещото в главата. Бих приела че проблема е в мъжа ако не бяха изказванията за родителите, но уви. Такава инфантилност аз не разбирам.

Преди да родя имах друга бременност която завърши за съжаление със спонтанен аборт. Нямах още брак, нямах и 20 г. навършени, а майка ми разбра дори преди гаджето. Когато бърза помощ ме разкарваше посред нощ по всички родилни домове, където отказваха да ме приемат за задържане защото е започнал аборт, с ридания съм целувала краката на лекарите да направят нещо и да спасят бебето.

На 27 да ти минават мисли за аборт при първа бременност, определено нещо трябва да ти хлопа.

                     Баща ти е починал преди 2 месеца,а сега ти си бременна.Дали по някакъв начин не се връща при тебе?Един живот е свършил,друг се заражда...Помисли върху това.И време е да порастнеш,ако изобщо някога това стане.Аколкото до майка ти-след като едно дете живее в тебе,май природата ти дава знак-ти да си майката.

Ти говориш все едно въпросът е на живот и смърт, все едно трябва да направя нещо, за да спася неговия живот. В такава ситуация, да, бих направила всичко, но за щастие не се е налагало ...
И не бих намеслвала детето като средство да доказвам любовта си към него, поставям граница м/у нашите чувства, м/у нас двамата и страничните, едно от които е детето. Към него също изпитваме чувства, но те не променят другите, един към друг.
Затова си мисля, че и терзанията на авторката не са свързани с мъжа й ...

Сина ми не беше планувам. Искахме дете, но щяхме да бебеправим година по-късно по план... Да, ама не, нашия човек от самото начало си е със собствено мнение!  

Плаках като магаре! Направих си два теста през няколко часа за един и същи ден... Резултата - все един и същ. Втората черта се появяваше мигновено... Три дни съм ревала ужасно много. Бях уплашена, неподготвена, имах други планове, не знаех как да кажа на нашите, те и без това едва преглътнаха факта, че съм се оженила на крехката възраст от 21 години! Абе лудница беше. Минаваха ми дори страхливи мисли да го махна... Но дълбоко в себе си знаех, че няма да го направя. Срам ме е да си кажа какво съм говорила на мъж ми, чувствах се ужасно отчаяна.

Седмица след заветния тест вече нямаше и следа от тези чувства. Бях на седмото небе, че ще ставам майка. До последно си имах разни съмнения, че няма да се справя, че не съм готова, че не го искам. Но бяха повърхтностни страхливи мисли, лишени от истинско съдържание. Сега с нетърпение чакам да минат още 6 месеца да започнем да работим по второто бебче! Отново имам разни съмнения и планове, естествено, колеблив човек съм като цяло. Но отново дълбоко в себе си знам, че не са истински.

Аз никога не съм подкрепяла аборта и в случая също не те съветвам да направиш аборт. Нито пък вярвам, че бебетата стават случайно. Те винаги са искани, макар и не съзнателно.
Дай си малко време и тогава прави категоричните решения. Първичната реакция не винаги е най-правилната.  И имай предвид, че таткото на детето също има право да участва в това решение. Той не е само донор!

Успех, каквото и да решиш!  

Не е въпрос на доказване на любов това. Колко връзки съм имала, истинските чувства винаги ги разбирам по изгарящото желание да имаш дете от този човек. Не за доказване, не за подарък на него... То е като дар от Господ, частица от теб и от него, която да пребъде и тогава когато ви няма. Вашата рожба която да ви свързва, плод на любовта ви. Това е нормално чувство и заложено ни от природата. И когато го имаш това чувство, нищо не може да те изплаши, а ако те плаши трябва да се замислиш това ли е правилния човек.

Може да е нормално, но в мен не е заложено 

  Във всички е заложено. Не си си попаднала на точния човек да видиш тогава що е то обсебващо желание да родиш от него...

Когато преди 11 години видях двете чертички ( макар разбрах доста преди това от сутрешното гадене ) не реагирах никак. Правихме го умишлено но все не ставаше и аз бях решила че няма да се случи. Изобщо нямах и на идея как се гледа бебе, а и не бях виждала новородено. Родителите ни непрекъснато ни повтаряха да се пазим, че сме млади ( 20 г. ), че нямаме работа и нямаме къде да живеем, а и аз бях трети курс в университета. За нас всичко беше като на шега. В момента в който осъзнах обаче че ще имам дете изпаднах в ужас. Не можех да приема новото си положение. Не исках да лежа в болница, не исках да повръщам непрекъснато, не исках да ми расте корема. Обаче на пук на всички които ме натискаха да го махам аз го задържах и сега имам страхотен 10 годишен син. Сега на 32 години вече знам че искам още едно дете ( макар че след раждането реших че второ гледам но не раждам, а след първата година реших че нито раждам нито гледам), знам че го искам точно от съпругът ми който не е биологичен баща на детето ми, но му е повече от баща, и знам че тогава когато стане ние ще сме най щастливото семейство защото и тримата искаме бебе.

Ре6ението си е твое, достатъ4но си голяма и зряла за да си в състояние да го вземе6..., Моми4етата ве4е са ти написали, 4овек предполага Господ разполага...
Това 4е се га  има6 две 4ерти4ки и не иска6 беб4е, не озна4ава 4е после когато иска6 беб4е и 6те може6 да има6 две 4ерти4ки.....Децата  в пове4ето слу4аи идват когато те изберат , а не когато ние  ре6им....

  седях и гледах теста с 2те черти .....никакви мисли в главата ми блокирах просто, макар че беше планувано...трябваха ми няколко дена да схвана какво точно ми се случва.

Ами ние си го бяхме планирали, опитите продължиха 4 месеца. Бяхме много щастливи, когато видяхме 
По едно време изпаднах в депресия, постоянно ревях (много нетипично за мен). Но мисля, че това се дължеше на хормоните.

Съдиш по себе си, както всеки човек всъщност  
На точния съм попаднала и ако беше вярно, че това е заложено, досега да съм родила 10  

Никога не съм искала деца, но като забременях непланувано на 29 години, реших, че може би е знак от съдбата и сърце не ми даде да го махна. Макар, че винаги съм осъзнавала колко е трудно да се отглежда дете, а на живо се оказа още по трудно, по време на бременността се чувствах много щастлива. Може да се каже, че от майчинството, това ми беше най щастливия период.

Не по себе си. Това е максима, правило. Още в училище една учителка ни учеше по този признак да избираме съпруг. Искаш ли дете от него, значи е точния човек. Но аз знам защо не ми вярваш, и аз преди години не бих повярвала че има други причини освен кариера, пари и не знам си още какви глупости с които си намирах оправдание.

Понеже родих два пъти, три деца, от един и същи мъж, когото обичам ужасно много и до днес, да кажа: първата бременност беше мечтана, планирана, желана, предизвика еуфория.
Втората беше планирана, но ме ошашави, уплаши, разстрои и бях в депресия три месеца!