Отговори
  • Мнения: 7
Колебаехте ли се какво да направите? Предварително се извинявам ако темата се повтаря.
Аз винаги съм искала да имам дете. Толквоа се радвам като като видя детенце и си казвам как искам и аз. Обаче когато на 06.07 вечерта разбрах, че съм бременна изпаднах в такъв ужас.......и днес вече взех ершение да го махна. Просто не мога да си представя да износя, родя и да гледам дете. Не мога да повярвам, че реагирам по такъв начин. От два дни като видя бебе и ми прилошава. Казвам на приятеля ми, че не го искам. Той не може да повярва, че говоря така. Разкажете ми какви бяха вашите усещания какво изпитахте когато разбрахте. Изпитвахте ли нещо подобно. И за миг не съм се зарадвала.
Отвращавам се от себе си.

# 1
  • София
  • Мнения: 12 554
Колебаехте ли се какво да направите? Предварително се извинявам ако темата се повтаря.
Аз винаги съм искала да имам дете. Толквоа се радвам като като видя детенце и си казвам как искам и аз. Обаче когато на 06.07 вечерта разбрах, че съм бременна изпаднах в такъв ужас.......и днес вече взех ершение да го махна. Просто не мога да си представя да износя, родя и да гледам дете. Не мога да повярвам, че реагирам по такъв начин. От два дни като видя бебе и ми прилошава. Казвам на приятеля ми, че не го искам. Той не може да повярва, че говоря така. Разкажете ми какви бяха вашите усещания какво изпитахте когато разбрахте. Изпитвахте ли нещо подобно. И за миг не съм се зарадвала.
Отвращавам се от себе си.

Не, не съм се чувствала така. Детето ми бе много желано, планирано и искано.

А ако цифрата в ника ти са годините ти - определено е странно.
Вероятно просто си изпаднала в дупка от страх - но чак пък аборт. Малко е прекалено.
От друга страна - ако пък това не е просто моментно състояние, а наистина не го искаш - по-добре го махни, отколкото да родиш едно същество и да не го гледаш.

# 2
  • Мнения: 693
И двата пъти се разплаках от радост и бях безумно щастлива Party

Без да ми се обиждаш, мисля че имаш нужда от психотерапевт Shocked



# 3
  • Мнения: 7
На 27 съм. Не, не се обиждам, готова съм да "чуя" всичко. Имам нужда от вашето мнение.

# 4
  • Мнения: 3 453
Първия път не можах да повярвам на чудото. Бяхме с диагноза стерилитет. Обзе ме невероятен страх, че нещо не е наред. Оказа се извънматочна бременност.
Втория път изпаднах в истинска истерия. Часове наред се тръшках и не бях на себе си. Такъв страх и ужас не бях изпитвала.  Нямаше да понеса още една такава загуба.

Съжалявам, не те разбирам. Може би се чувстваш така, защото не е било планирано, знам ли...Не мога нищо да те посъветвам. Tired

# 5
  • София
  • Мнения: 12 554
На 27 съм. Не, не се обиждам, готова съм да "чуя" всичко. Имам нужда от вашето мнение.

За да реагираш така трябва да има причина.
Защо те е страх? И от какво? Дори да не си обръщала внимание досега явно има нещо, което те тормози. Намери причината.

- Нямаш вяра в приятеля си?
- Страхуваш се да пораснеш?
- Страхуваш се да поемаш отговорност
- Била си не дотам самостоятелна
- Лесно ли взимаш решения? Или чакаш винаги някой да ги вземе вместо теб.

Отговори си на всички тези въпроси и може би ще откриеш сама причината. Нищо не се случва просто така, винаги има обяснение, дори то да не ни харесва.

# 6
  • Мнения: 6 274
Децата ми са планирани и силно желани.
Не бих направила аборт за нищо на света!  Naughty
Не те разбирам, съжалявам.

# 7
  • Мнения: 998
Ами ти сама най-добре се познаваш ,странна ми е реакцията ти,но аз съм различен човек с друго мислене.
Първото беше желано и планирано ,второто дойде без да пита -иначе щях да отложа с още годинка-две ,докъто малкият
поотрасне.Бях шокирана ,че съм пила две чаши вино ,докъто съм била бременна и не съм приемала фолиева и може да съм навредила на бебето ,чак тема пусках ,ама да си призная за аборт не ми е минавало и за секунда през главата.
Незнам защо така на тази възраст не си готова...и аз съм на 27..наистина ми е странно ,но свят голям-хора различни.

# 8
  • Мнения: 2 746
1. Аз винаги съм искала да имам дете. Толквоа се радвам като като видя детенце и си казвам как искам и аз.
.......
2. Просто не мога да си представя да износя, родя и да гледам дете. Не мога да повярвам, че реагирам по такъв начин.

............
3.Отвращавам се от себе си.


Ако темата не е поредната "пързалка" ще кажа:

Виждаш ли как първото и второто казано от теб си противоречат? Хем искаш дете, а пък не можеш да си представиш да бъдеш майка?

По третото - това не е отвращение, а признак, че просто не си наясно със себе си и с това, което наистина искаш.

Помисли си добре, все пак, преди да направиш аборта. Да не пуснеш после тема "за депресията след аборт".

# 9
  • София
  • Мнения: 39 770
Взела си решение. Повечето майки ще те разубеждават. Причини за това много.
Мислиш ли, че мнението на майките биха те разубедили да промениш решението си? Може и така да стане.

С Дияна забременях малко преди да навършва 28. Имаше и шок и ужас. Със съпругът ми тогава бяхме само гаджета. И на него и на майка ми заявих, че ще задържа детето.
Лежах за задържане във 2ри месец, с кръвоизлив. Дъщеричката се оказа костелив орех Simple Smile

# 10
  • Мнения: 925
Като видях двете чертички някакси не можах да повярвам. Абе много странно се почуствах- много исках бебето, но от друга страна човек си дава сметка за отговорностите, които трябва да поеме. Никога не ми е минавала през ума мисълта да го махна - та това е моето детенце Heart Eyes
Моят съвет е - просто се успокой и си дай време да свикнеш с мисълта, че ще животът ти ще бъде променен, защото ще ставаш мама - а от това няма нищо по - красиво и стойностно на този свят Hug
Като видиш мъничката точица на ехографа, като видиш туптящото му сърчице, ще осъзнаеш каква си късметлийка и съм сигурна, че в крайна сметка ще задържиш малкото същество, което расте в теб Hug
Лека бременност мила Hug

# 11
  • Мнения: 7
Явно само съм си мислела, че искам да имам дете, сега когато е на път виждам, че не искам. И се отвращавам наистина от това, което изпитвам. Никаква пързалка не е темата. Не мога да разбера какво се случва в главата ми.
Доверие на приятеля ми имам 100%.
Никога не съм била самостоятелна, не съм взела нито едно решение самостоятелно, не мога да порасна в това отношение, не мога да поема такава отговорност. Може би това е причината. Но немога да я преодолея. Може би не трябва да ставам майка при това положение.

# 12
  • Мнения: 998
Като видях двете чертички някакси не можах да повярвам. Абе много странно се почуствах- много исках бебето, но от друга страна човек си дава сметка за отговорностите, които трябва да поеме. Никога не ми е минавала през ума мисълта да го махна - та това е моето детенце Heart Eyes
Моят съвет е - просто се успокой и си дай време да свикнеш с мисълта, че ще животът ти ще бъде променен, защото ще ставаш мама - а от това няма нищо по - красиво и стойностно на този свят Hug
Като видиш мъничката точица на ехографа, като видиш туптящото му сърчице, ще осъзнаеш каква си късметлийка и съм сигурна, че в крайна сметка ще задържиш малкото същество, което расте в теб Hug
Лека бременност мила Hug
Абе незнам дали ще осъзнае каква късметлийка е ,жената твърди ,че не го иска.
Имам позната (гадже на приятел на мъжа ми)радва се уж на моето дете ,любопитства за бременността ,чак ме дразни на моменти да ме зяпа само в корема ,обаче е правила два аборта по желание и не иска дете.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 687
В депресия не съм била, нито предродилна, нито следродилна. Бременностите ми са били желани и планирани.

Може би не трябва да коментирам как се чувстваш, но ми става мъчно като казваш, че не може да си представиш как ще го гледаш и затова ще го махнеш. Нормално е да не можеш да си го представиш, това е нещо, което ти се случва за първи път.

Представи си, че сега го махнеш, а след години много искаш, но не може да се получи. Как би се почувствала тогава?



# 14
  • Мнения: 9 441
Не съм се депресирала.
Напротив,точно обратното.Много се зарадвах на новината,защото беше дълго чакано бебе.

Общи условия

Активация на акаунт