Да, бих станала, ако по този начин семейство с проблеми би имало желаното дете.
- Публикувана: 10 юли 2009, 07:52 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2009, 01:12 ч.
Бихте ли станали сурогатна майка?
Всеки си знае възможностите и болката, която може да понесе. Нямам сестра, имам двама полубратя, с които не съм особено близка. Но дори и за тях, ако виждам как животът на някой от тях се превръща в един малък ад (само който не го е изпитал може да излезе с безумното твърдение "Като не можеш да родиш, осинови, колко деца са зарязани!"), определено бих се замислила дали да не им помогна да осмислят живота си - своя и на съпругата си.
И тъй като гледам от моята камбанария, от моята болка и мечта за дете, мое дете, на мен и на моя мъж, бих износила детето на човек, когото обичам. Бих износила детето на брат ми, на сестра, ако имах, на дъщеря си или на братовчедка си (доста по-малка от мен и израсна като моя по-малка сестра). Предполагам, че ще ми се къса сърцето, когато се разделям с бебето, но пък то все така ще е близо до мен, ще го гледам как расте и става човек, ще ме прегръща и ще ме нарича "лельо"/ "бабо". А близките ми ще бъдат щастливи.
Не бих го направила за пари. Не бих го направила, ако знам, че ще нося това дете 9 месеца, а след това няма да го видя, че ще се наложи да залича този период от живота си, сякаш не е бил.
Някой спомена "златна семка"... не мисля, че става въпрос за "златна", а просто за твоята. Мисля, че е естествено и съвсем инстинктивно човек да се стреми към продължаване на себе си и гените си. Или, конкретно в моя случай, ако аз не родя дете, с мен се затрива една доста дълга генетична линия. Ако щете - отговорност към предците
Но много повече инстинкт.
И така -бих била сурогатна майка, ако любовта и емпатията към биологичните родители на бебето, което ще износя са по-силни от болката да се разделя с бебето, което тялото ми ще носи и ще храни. Това за мен е съвсем ограничен кръг от хора.
Ако не се налагаше хормонална стимулация, която крие твърде много рискове, бих дарила и яйцеклетка, но за момента по-скоро бих се въздържала. Мотивите ми там са обратни на тези за сурогатното майчинство - бих се подложила на това само заради някой, на когото мнного държа, но пък в този случай заченатото дете ще бъде мое (щях да напиша наполовина, но то всъщност ще си е изцяло мое, просто бащата няма да е този, който бих избрала аз) и не бих издържала да го гледам да расте в друго семейство.
По-скоро (ако рисковете не бяха толкова много) бих дарила яйцеклетка напълно анонимно и за непозната двойка, за да не изживявам постоянния ад да виждам детето си и да мълча, да не мога да го прегърна и да го възпитавам в това, което смятам за правилно, да го виждам да ме гледа с моите очи и да има част от моите заложби и наклонности...
Така че към момента не бих.
Явно аз съм от тези, които залагат на "златната" семка, на това, че кръвта вода не става и че гените, а не средата определят основните характеристики на личността. Просто примерите около мен са такива.
И тъй като гледам от моята камбанария, от моята болка и мечта за дете, мое дете, на мен и на моя мъж, бих износила детето на човек, когото обичам. Бих износила детето на брат ми, на сестра, ако имах, на дъщеря си или на братовчедка си (доста по-малка от мен и израсна като моя по-малка сестра). Предполагам, че ще ми се къса сърцето, когато се разделям с бебето, но пък то все така ще е близо до мен, ще го гледам как расте и става човек, ще ме прегръща и ще ме нарича "лельо"/ "бабо". А близките ми ще бъдат щастливи.
Не бих го направила за пари. Не бих го направила, ако знам, че ще нося това дете 9 месеца, а след това няма да го видя, че ще се наложи да залича този период от живота си, сякаш не е бил.
Някой спомена "златна семка"... не мисля, че става въпрос за "златна", а просто за твоята. Мисля, че е естествено и съвсем инстинктивно човек да се стреми към продължаване на себе си и гените си. Или, конкретно в моя случай, ако аз не родя дете, с мен се затрива една доста дълга генетична линия. Ако щете - отговорност към предците
Но много повече инстинкт.И така -бих била сурогатна майка, ако любовта и емпатията към биологичните родители на бебето, което ще износя са по-силни от болката да се разделя с бебето, което тялото ми ще носи и ще храни. Това за мен е съвсем ограничен кръг от хора.
Ако не се налагаше хормонална стимулация, която крие твърде много рискове, бих дарила и яйцеклетка, но за момента по-скоро бих се въздържала. Мотивите ми там са обратни на тези за сурогатното майчинство - бих се подложила на това само заради някой, на когото мнного държа, но пък в този случай заченатото дете ще бъде мое (щях да напиша наполовина, но то всъщност ще си е изцяло мое, просто бащата няма да е този, който бих избрала аз) и не бих издържала да го гледам да расте в друго семейство.
По-скоро (ако рисковете не бяха толкова много) бих дарила яйцеклетка напълно анонимно и за непозната двойка, за да не изживявам постоянния ад да виждам детето си и да мълча, да не мога да го прегърна и да го възпитавам в това, което смятам за правилно, да го виждам да ме гледа с моите очи и да има част от моите заложби и наклонности...
Така че към момента не бих.
Явно аз съм от тези, които залагат на "златната" семка, на това, че кръвта вода не става и че гените, а не средата определят основните характеристики на личността. Просто примерите около мен са такива.
roxanne25, аз разсъждавам подобно на теб...Аз бих го направила стига да съм годна за това (защото самото раждане е проблем при мен, а и яйцеклетките ми едва ли са годни да ги дарявам, отделно че съм минала възрастта за процедурата) и ако изключим тези пречки бих отговорила положително и на двата въпроса не само, когато се касае за близки и роднини, но и за приятелско семейство...
Има доста причини да избереш този начин да се сдобиеш с дете, дори не твое собствено, но смятам, че има хора,които прибягват до сурогатство не само от егоизъм, все пак искат да видят плода на своята любов, човечето създадано от двама души, които се обичат..., защото то не е толкова продължаване на твоята наследственост, колкото обмен и съчетание на генетичен материал от два други индивида.
Янечек, тези теми, които цитираш не са в Клюкарника, все пак тук доста повече хора ги виждат и могат да вземат отношение.
Благодаря за препратката!
Има доста причини да избереш този начин да се сдобиеш с дете, дори не твое собствено, но смятам, че има хора,които прибягват до сурогатство не само от егоизъм, все пак искат да видят плода на своята любов, човечето създадано от двама души, които се обичат..., защото то не е толкова продължаване на твоята наследственост, колкото обмен и съчетание на генетичен материал от два други индивида.
Янечек, тези теми, които цитираш не са в Клюкарника, все пак тук доста повече хора ги виждат и могат да вземат отношение.
Благодаря за препратката!
бих дала яйцеклетка. не бих износила чуждо бебе, на което след това няма да съм майка. хипотетично бих износила дете, чиите гени не нося, ако след това детето е мое. ако не можех да имам деца, или ако не мога да имам повече деца, а искам, не бих направила нито едно от гореспоменатите, за да се сдобия с такова. бих осиновила, не защото хиляди деца се нуждаят от помощ, а защото аз се нуждая от дете и осиновяването е начин да получиш такова.
Изразът "златна семка" използвам аз и бивам доста по-груба пред избрана компания.
Ако говорим за продължение на генетична линия и представяме нещата в тази светлина, то тогава невъзможността за възпроизводството доказва, че тази линия всъщност е задънена улица.
Не ме впечатлява, ако ми скочи поредният чукча-писател, отново пояснявам, ако разглеждаме нещата от аспект "Запазвам си чудните гени за бъднините"
Намирам себе си за отличен човешки екземпляр, но това не означава, че издигам в култ семката си и трябва на всяка цена да я развия.
ПП. За мен способността да се грижиш за нерождено дете показва, че може да си родител. Неспособността говори много за човека. Това си ми е мнението и никакви нещастни истории няма да го променят. Тъй като с повечето от вас няма и да се видим, считам, че не е нещо страшно.
Ако говорим за продължение на генетична линия и представяме нещата в тази светлина, то тогава невъзможността за възпроизводството доказва, че тази линия всъщност е задънена улица.
Не ме впечатлява, ако ми скочи поредният чукча-писател, отново пояснявам, ако разглеждаме нещата от аспект "Запазвам си чудните гени за бъднините"
Намирам себе си за отличен човешки екземпляр, но това не означава, че издигам в култ семката си и трябва на всяка цена да я развия.
ПП. За мен способността да се грижиш за нерождено дете показва, че може да си родител. Неспособността говори много за човека. Това си ми е мнението и никакви нещастни истории няма да го променят. Тъй като с повечето от вас няма и да се видим, считам, че не е нещо страшно.
Изразът "златна семка" използвам аз и бивам доста по-груба пред избрана компания.
Ако говорим за продължение на генетична линия и представяме нещата в тази светлина, то тогава невъзможността за възпроизводството доказва, че тази линия всъщност е задънена улица.
Не ме впечатлява, ако ми скочи поредният чукча-писател, отново пояснявам, ако разглеждаме нещата от аспект "Запазвам си чудните гени за бъднините"
Намирам себе си за отличен човешки екземпляр, но това не означава, че издигам в култ семката си и трябва на всяка цена да я развия.
ПП. За мен способността да се грижиш за нерождено дете показва, че може да си родител. Неспособността говори много за човека. Това си ми е мнението и никакви нещастни истории няма да го променят. Тъй като с повечето от вас няма и да се видим, считам, че не е нещо страшно.
Ако говорим за продължение на генетична линия и представяме нещата в тази светлина, то тогава невъзможността за възпроизводството доказва, че тази линия всъщност е задънена улица.
Не ме впечатлява, ако ми скочи поредният чукча-писател, отново пояснявам, ако разглеждаме нещата от аспект "Запазвам си чудните гени за бъднините"
Намирам себе си за отличен човешки екземпляр, но това не означава, че издигам в култ семката си и трябва на всяка цена да я развия.
ПП. За мен способността да се грижиш за нерождено дете показва, че може да си родител. Неспособността говори много за човека. Това си ми е мнението и никакви нещастни истории няма да го променят. Тъй като с повечето от вас няма и да се видим, считам, че не е нещо страшно.
Разсъждаваш разумно и обективно, но пък аз не заклеймявам егоизма, защото той не винаги е лошо нещо. Ето на теб например веднага такъв човек ти става ясен и знаеш с кой си имаш работа
Ако някой не е преценил, че не би се грижил за чуждо дете така, както за свое по- добре да не го взима въобще, а да направи всичко възможно да се сдобие с такова, за което ще бъде максимално добрия родител.А и живеем в общество с различно виждане за естествения отбор, който извън обществото и емоциите не е толкова жесток процес.Та там някъде е и задънената улица.
Изразът "златна семка" използвам аз и бивам доста по-груба пред избрана компания.
Ако говорим за продължение на генетична линия и представяме нещата в тази светлина, то тогава невъзможността за възпроизводството доказва, че тази линия всъщност е задънена улица.
Ако говорим за продължение на генетична линия и представяме нещата в тази светлина, то тогава невъзможността за възпроизводството доказва, че тази линия всъщност е задънена улица.
Чисто хипотетично, ако предположим, че това е наочено към моя пост, и понеже няма да се видим, да доразплетем случая - генетичната линия, която би се прекъснала е от моя страна и наистина е ценна (с претенции за елитарност и аристократичност
), а невъзможността за възпроизводство идва от страна на другите 50% избран генетичен материал Но тъй като се отличавам с твърдоглавие и склонност да се боря за изгубени каузи, не бих желала, докато има и 0,0001% вероятност да създадем поколение с наличния генетичен материал, да се обръщам за помощ към друг доставчик (било под формата на донорство, било като смяна на мъжа и естествено зачеване от бодрата смяна). Нито пък желая да отглеждам дете, нежелано от друг, за да покажа колко благороден човек и добър родител бих могла да бъда, загърбвайки инстинктите си и дарявайки с любов и грижа чуждо дете вместо свое.
А иначе, с удоволствие бих осиновила дете СЛЕД като имам свое собствено. Тогава нещата придобиват друг вид и наистина бих ги възприела като възможност да отгледам и обичам още едно дете, а не с насъбрана горчилка от това,че го правя, защото няма друг вариант. Грозно е, мили дами, моля ви, разберете го, да се обърнеш към някой, който копнее за собствена рожба и да му кажеш: "Еееее, лигавиш се, виж колко други има - вземете си едно! Това е малко като вица за бащата, който отишъл да прибере детето си от детската градина, хванал едно детенце да го облича, а когато учителката, смутена, му казла, че това не е неговото дете, бащата отговорил "Ми какво значение има, като утре ще го върна?"
И ако не беше важно детето да ти е родно, защо, по дяволите, още на ФМ докторите бързат да обясняват как фетусът приличал на майката/ таткото?
Пък... критика, че не бих била добър родител приемам. Всъщност, приемам всякаква критика. И после продължавам както си знам
Т.е., Роксан, при равни други условия и, абстрахирайки се от конкретния случай, ако нищо друго не помогне от стандартните методи, след определен брой пъти, ти ще се опиташ да имаш дете, което да го износи сурогатна майка, преди да се опиташ да осиновиш дете?
Ако създаването на дете е самоцел, тогава генетичната линия, която има възможност за оцеляване ще потърси друга такава оцеляваща линия. Пак казвам, в светлината на идеята за важните генетични линии и запазването им.
Ако създаването на дете е самоцел, тогава генетичната линия, която има възможност за оцеляване ще потърси друга такава оцеляваща линия. Пак казвам, в светлината на идеята за важните генетични линии и запазването им.
Т.е., Роксан, при равни други условия и, абстрахирайки се от конкретния случай, ако нищо друго не помогне от стандартните методи, след определен брой пъти, ти ще се опиташ да имаш дете, което да го износи сурогатна майка, преди да се опиташ да осиновиш дете?
Ако създаването на дете е самоцел, тогава генетичната линия, която има възможност за оцеляване ще потърси друга такава оцеляваща линия. Пак казвам, в светлината на идеята за важните генетични линии и запазването им.
Ако създаването на дете е самоцел, тогава генетичната линия, която има възможност за оцеляване ще потърси друга такава оцеляваща линия. Пак казвам, в светлината на идеята за важните генетични линии и запазването им.
В конкретния мой случай, без детето да е самоцел, а просто като се зачете нашето право като двойка да изберем да имаме наше дете, след изчерпване на всички възможни методи и средства да бъде заченато биологично наше на 100% бебе, тогава бихме обсъдили възможността за баща-донор. И бихме постъпили така само ако моят мъж е на 100% уверен, че няма психологическа бариера да приеме това дете като свое. Т.е, поемайки ангажимент към новороденото, бихме искали да му осигурим нормално, любящо семейство. Ако има и грам съмнение, че към това дете един от нас ще изпитва нещо по-различно от безусловната любов на родителя към детето, не бихме поели този риск. А не сме с коне с капаци, да за не признаваме, че и двамата притежаваме здравословна доза егоизъм, който трябва да бъде отчетен като фактор, преди да си играем на богове със съдбата на невинни деца.
Препоръчани теми