Публикувана: 10 юли 2009, 07:52 ч.
Последно мнение: 18 юли 2009, 01:12 ч.

Бихте ли станали сурогатна майка?

16 039
455
1

# 45 10 юли 2009, 11:48 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Роксан, то стана лаф, а и аз си прося в момента, де.

Както и да е, въпросът ми не бе насочен към Вашия конкретен проблем (уточнено), тъй като уважавам правото на другия да не споделя, а към проблема със сурогатната майка, което ни задържа в темата.
Т.е., абстрахирам се от Вашия конкретен случай, би ли потърсила сурогатна майка ако са изключени други варианти за раждане на дете?

# 46 10 юли 2009, 11:57 ч.

Мнения: 1 192

Цитат на: Франзела Калина в пт, 10 юли 2009, 11:48

Може ли аз да отговоря, че то и нашият хубостник е трудно "добит".Не бих търсила, а бих питала точно определени жени от моето обкръжение, които познавам и са в състояние да го направят. Ако те не пожелаят, не бих търсила коя да е жена, само и само да получа желаното бебе.
А и ако нямам възможността да е мое дете не бих се съгласила жена да износи детето на мъжа ми, за да ни го даде после, а бих тръгнала по трънливия път на осиновяването...

# 47 10 юли 2009, 12:04 ч.

Мнения: 712

Цитат на: Франзела Калина в пт, 10 юли 2009, 11:48

В контекста на темата, да бих потърсила жена, която смятам за достатъчно близка, за да се обърна към нея с такава молба.
Не бих предложила пари за това, тъй като не бих си позволила да обидя никого с предложение да изтъргува тялото и емоциите си в моя полза.
Смятам, че сурогатното майчинство (Боже, колко грозно звучи Sick

) с цел да помогнеш на някого, а не да се облагодетелстваш, е постъпка, говореща за изключително лично благородство и способност да надмогнеш своите собствени, естествени емоции в името на други, по-силни такива. И в този смисъл, най-висша изява на обич и съпричастност.

# 48 10 юли 2009, 12:08 ч.

Мнения: 875

а каква е разликата от това да износиш собствено дете и да го порадиш на някой от добри чувства и бла бла бла, и от това да износиш чуждо дете и да го дадеш на био родителите му след това? за мен няма такава.

# 49 10 юли 2009, 12:12 ч.

Мнения: 712

Цитат на: momo в пт, 10 юли 2009, 12:08

Точно тук се намесва личното възприемане на проблема. За собствено и чуждо. За теб няма разлика. За мен има.
Точно за това е темата, май. Освен прекия отговор да/ не, макар точно мотивите, които разискваме тук да са водещи за този отговор.

# 50 10 юли 2009, 12:14 ч.

Мнения: 4 892

На този етап не бих станала сурогатна майка. Категорично. И не смятам това решение или по-скоро възприемане на сурогатното майчинство като егоизъм или пък не до там висша или зряла форма на разсъждения!
Яйцеклетка бих дарила, но след като още не съм, значи и за това не съм готова.
Поне у нас даряването на яйцеклетки се практикува, за разлика от сурогатното майчинство. Или бъркам?

# 51 10 юли 2009, 12:15 ч.

Мнения: 6 274

Оооо, отдавна не е имало такава тема.
Сега ще се разгорят страстите.
Да, бих износила.
Не, не бих дарила яйцеклетка.
В единия случай детето не е мое по никакъв начин, а в другия си е мое на 100%.
Не задължавам никой с моето мнение, не коментирам чуждите, не искам никой да ме убеждава в нищо.

# 52 10 юли 2009, 12:18 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Вълкът с дълъг ник в пт, 10 юли 2009, 08:56

Цитат на: ivonska в пт, 10 юли 2009, 07:53

Не.
Да тупти бебешкото сърце под моето собствено и после да го дам - не ми се вижда възможно по моите стандарти.

Какви стандарти? БДС, ГОСТ, DIN? Стандарта ти на живот?

Още ли питаш или вече изпи кафето и си изясни какво точно имам предвид?

ПП. "По моите стандарти" означава МИС - Моментен Ивонска Стандарт (валиден за нея самата и не подлежащ на дискусия с хора извън пряка и съребрена линия!)

# 53 10 юли 2009, 12:25 ч.

Мнения: 653

Не. И яйцеклетка не бих дарила. Мотивите - лични.
Поне на този етап от живота си разсъждавам така.

# 54 10 юли 2009, 12:32 ч.

Мнения: 4 195

За пари - категорично НЕ.......
отговора na ivonska ми беше първо на езика, после се замислих - за близък, пфу не знам, това е труден въпрос и определно много трудно решение за някой, който му пука.....
Ясно, че има безкрайно много жени по света, за които това е бизнес, ама повечето не са така.........
9 месеца да ми е в корема, да го родя и да го дам...........много трудно бееееееее ooooh!

# 55 10 юли 2009, 12:34 ч.

Мнения: 593

Не бих направила нито едното, нито другото.
Не е моя работа да се меся в Божиите дела.

# 56 10 юли 2009, 12:38 ч.

Мнения: 2 134

Да, бих износила дете и родила само на мои близки роднини, не приятели.

# 57 10 юли 2009, 12:45 ч.

Мнения: 22 479

Не е точно по темата, но бих искала да разкажа какво гледах съвсем наскоро.

Адвокат търгува с деца (тоест осиновяване), жена му дава бебе за осиновяване, като твърди че е нейно (това не е така, убила е майката и го е откраднала). Добро семейство осиновява детето и то си живее чудесно в продължение на 14г.
Върви обаче разследване на адвоката, намират документите за това осиновяване и издирват детето.
След като го намират започва дело - първо от биологичният баща, който си иска правата над детето (не го е виждал никога, дори не знае за съществуването му дотогава).
Родителите на майката, тоест бабата и дядото на детето също искат родителски права.
Накрая присъждат детето на биологичният баща, който никога не е виждал.

Е, след всичко това, а дори и без него....твърдо си оставам на мнението, че децата, които родя ще са само и единствено мои. Не приемам сурогатството, освен ако не е регулирано изключително добре със закон. Но като се има предвид какви са законите в България и колко се спазват, дори и да е така....това ще е една голяма каша.

# 58 10 юли 2009, 12:47 ч.

Мнения: 1 192

Цитат на: Джуличка в пт, 10 юли 2009, 12:15

Не на 100%, а на 50% Wink

Значи да те имам предвид, ако се наложи Flutter

Обаче ние тука си разсъждаваме от нашата си гледна точка, а задаваме ли си въпроса какво ще произтече след появата на децата, заченати по тези начини, не че и нас, като са ни правили и раждали са ни питали, но все пак...