Публикувана: 13 юли 2009, 22:24 ч.
Последно мнение: 16 юли 2009, 14:35 ч.

Края на една връзка, връзката без начало и край, паралелната връзка

5 438
40
1

Гост

# 30 15 юли 2009, 11:11 ч.

Мнения: 2 716

Аз започнах на 27. С дете, мъж и по време на следването родих още 1.
На 25 е идеалното време да правиш груби грешки без последствия.
Нищо страшно не ти се е случило и нищо не си изпуснала.

пп/ кандидатстудентските изпити вече започнаха. Бягай там Peace

# 31 15 юли 2009, 11:32 ч.

Мнения: 0

Цитат на: oburkana в пн, 13 юли 2009, 22:24

Чувствам живота си до тук като пълен провал - нямам образование, имам работа на хубаво място, но не ми харесва, нямам контакти с никакви хора....сега бавят заплати...няма развитие...., изгубих единствения мъж, който може би ме обичаше истински и на който посветих 5 години от живота си ...най-хубавите... не съм ходила почти никъде извън София....Нямам никака собственост....
сега нямам и приятели....

Чувставам се ужасно празна и самотна....и всичко в живота ми е такъв хаос....

И някак се хващам за най-неподходящите хора и най-неподходящите ситуации....

Как да се справя? Как да бъда като всички? Как да направя така, че да не съм сама?

Така е като паднеш от 'власт' hahaha

# 32 15 юли 2009, 12:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: kori_1 в вт, 14 юли 2009, 20:57

Ако продължи образованието си, колегите и ще са по-малки от нея, каква среда и каква възможност за нов шанс с мъж ще има?
Иначе, да хубава е да си завърши образоването!
За женените мъже, съм на същото мнение като теб!

Стига бе, в кой век живеете?! За образование през целия живот не сте ли чували? Навсякъде по света хората учат, записват курсове, преквалификации, нови магистратури... С колкото по-млади хора общуваш, толкова по-жизнен се чувстваш. А и да си на 25, а колегите ти да са на 20 - къде е проблемът? Това ми прозвуча като "Раждай на 20, че ако си по-стара, в детската градина детето ще го питат дали това е баба му!"

Каква е разликата в мисленето и стила на живот с 20 годишните, че да ти пречи това? Нима тези хора не общуват и с по-големи от тях? Пък и университетът не е точно мястото за среща с мъж, а за среща с хора, нова среда, нови идеи и цели в живота, които освежават и дават сили за движение напред. Е, ако срещне там мъжа на живота си - какво по-хубаво от това?

P.S. Сега като се сетя, че на 25 се чувствах толкова безгрижна и щастлива. Половин година джитках без сериозно гадже, започвах нова работа по специалността, чувствах се окрилена, без никакви ангажименти и неща, с които да се съобразявам. Пей сърце! Mr. Green

И после, и добре да живееш, създаваш семейство. Mr. Green

# 33 15 юли 2009, 12:42 ч.

Мнения: 2 556

Ех, тези хубави и хармонични връзки, как все с женени мъже се случват Grinning

А защо давате съвети за образование, аз не разбрах на авторката да й се учи??

# 34 15 юли 2009, 13:55 ч.

Мнения: X

Цитат на: oburkana в пн, 13 юли 2009, 22:24

....Бях толкова улисана в работата, която сега не ми носи нищо....Забравих следването...

Чувствам живота си до тук като пълен провал - нямам образование, имам работа на хубаво място, но не ми харесва, нямам контакти с никакви хора....сега бавят заплати...няма развитие....,

# 35 15 юли 2009, 14:41 ч.

Мнения: 431

Много се обърках... Преди 5 години си се запознала с мъж, с когото имате връзка от 6 години, но от 2 години излизаш с женен. С първия било ясно, че не сте един за друг, но след двете години с женения решаваш, че изтърваният първи е мъжът на живота ти...

Според мен освен математически проблеми по някаква причина считаш, че не заслужаваш щастие, затова умишлено се вкарваш в предварително трагични отношения - първо мяташ 5-6 години за някого, за когото знаеш, че не е за теб, после му изневеряваш с човек, с когото е почти изключено да създадете пълноценна връзка, на всичкото отгоре се самоизмъчваш с угризения по повод на изтървания тъй или иначе нежелан партньор. Малко като ИСКАМ, ИСКАМ, ИСКАМ, но не знам какво. Сама си правиш истериите.

# 36 16 юли 2009, 03:39 ч.

Мнения: 249

Цитат на: Пети в ср, 15 юли 2009, 10:11

Цитат на: kori_1 в вт, 14 юли 2009, 20:57

Ако продължи образованието си, колегите и ще са по-малки от нея, каква среда и каква възможност за нов шанс с мъж ще има?

Глупости на търкалета Naughty

Аз започнах да уча на 25, с бебе на 1 година, имаше и по-малки от мен, имаше и колкото мен, а и 3-4-5 години по-малък мъж не означава в никакъв случай, че не става за нищо, мъжа може да е на 40 и пак да е лайнар, без извинение. И не е казано, че като запише да учи, трябва на всяка цена да си търси мъж, може да го намери на много други места, или той нея, живота е шарен и непредсказуем. Peace

Чак пък на търкалета не е, щом съм с две висши! Които не съм почнала на 18! bouquet

Цитат на: Трещерица в вт, 14 юли 2009, 21:02

Цитат на: kori_1 в вт, 14 юли 2009, 20:57

Образованието не служи само да си намериш мъж.

Я го прочети пак, да видиш дали само за мъж става дума! bouquet

Образованието е важно, в това две мнения няма!

# 37 16 юли 2009, 08:10 ч.

Мнения: 637

Еееех, защо не съм сега и аз на 25 и свободна / без мъже, които само да вземат от мене, без да дават /.

Не си загубила нищо - отървала си се, жененият - кратка авантюрка и си мислиш, че е принца. Я поживейте заедно под един покрив и току виж си показал рогата и си разбрала какъв мухльо е и той.......

Живей, момиче, живей !!! newsm68