епидурална упойка

Абсолютно същото беше и при мен.
Само че в нашата болница такава "екстра" няма.
Така че нямах избор. Оставаше ми алтернативата секцио, която предпочитах, но ми беше отказана.

Просто за да не пропуснеш - естествено означава и без системи с окситоксин и пукане на водите преждевременно - манипулации, които засилват болката.

Ooo, тая система тогава направо ме разби. Имах чувството, че я бяха пуснали да капе прекалено бързо и контракциите ми бяха една след друга без никаква, ама никаква пауза - просто болката се увеличаваше и леко намаляваше, след което пак се увеличаваше и така нямах и секундичка да си отдъхна . Направо беше кошмарно.

Абсолютно - ЗА - епидуралната съм . Тази упойка ми спести 2 часа зверски  /може би / болки.
 Историята е следната: На 2 -ри ми беше термина , взех си чантичката и без пари / така се случи /, без връзки отивам в Шейново за да родя моето момченце, приемат ме, и питат , ти за какво си тук , викам - ще раждам! - Е ,как така ще раждаш , ти си с 1 см. Кога ти е термина? - казвам - Днес .
-О тогава оставаш ...
  И останах ... без болки , без контракции, като нагости. Нямаше свободни легла , та ме заведоха да чакам до вратата на предродилна зала И аз стоя , хванала торбичката и гледам : лекари , акушери ,търчат, насам-натам, момичета крещят, вият .... ужасът беше пълен.....и все си мислех как и мен ме чака това, кой знае ква гледка съм била , по едно време една жена излиза и ми вика :- Ти кво правиш тука ? И аз обяснявам 
  Заведе ме жената в няква стая с едно момиче , където го чакаха дасе обърне бебето , та дано само да излезе.
 Дойде вечерта, нема заспиване, все някъде , някой се суетеше, проплакваха бебета..... постоянно влизаха при тая мацка с обърнатото бебе, да я наблюдават и по някоевреме на ноща взе да ме прерязва корема и мен , казах си - тука ще роди човек и без бременност . На сутринта  на 3-ти - хайде на преглед, и ме питат - искаш ли да раждаш?
викам - Иначе какво?- иначе бебето ще излезе само на 4-5 -ти! . Помислих си как няма да стоя и да чакам 1 - 2 дни още  и казах ще раждам. Сложиха ми някво хапче, направиха ми клизма и казаха да ходя.
Това се случваше в 11 предиобед. След това просто ме забравиха , аз си ходех по коридорите , без болка, превъртях наум всички роднини , познати , приятели и бивши гаджета, теглих няколко дъъъъълги на мъжа ми и все си казвах, че лекарите са се нагледали на всичко и че само след 2 дни аз няма да съм тук. В 14 часа, някой се сети за мен, абе къде е Десислава!? - викам:- тук съм, а лекарката ми се кара с благ тон : - Знаеш ли ,че трябва да лежиш! Е може би точно това не трябваше да правя... като легнах и цялата болка насвета се изсипа......и взех веднага да се пазаря за упойка. Попитах една сестра - каза - неможе!!! Как така неможе! Къде е лекаря питам аз?
 Е й, сега ще дойде  и наистина след малко дойде лекаря , няма да му споменам името ,говорих с него , ударих го на як пазарлък, но в 17 часа получих епидуралната. Божееееееееее, какво блаженство.... няма болка , малко ми беше съвестно , около мен момичетата виеха, а аз просто заспах! По едно време се събуждам и усещам,че бебето излиза!!!!!Ама наистина излиза..... и лекичко се провикнах - извинете ..... това става в 19 часа и една младичка акушерка ми вика : - Кажи! викам - бебето излиза! Как така излиза ,много знаеш как излизат бебетата!? и повдигна чаршафа. 
 Лелееее верно ,раждаш!!! Бързо! . ...Е бързо, бързо , ама как се бърза с бебе между краката Две мацки ме хванаха и аз като патица та на магарето, появиха се отнякъде и анестезиолога и въпросния доктор, единия от едната ми страна, другия от другата , а акушерката  между краката ми - голям смях . И след точно 3 напъна се появи ДЪЩЕРЯ МИ!! После два външни шева, и после в стаята. На сутринта я видях, с най голямата черна коса в  цялата болница!!! Та така... като цяло момичета, забавлението е пълно, нито боли толкова много, нито е толкова страшно. Настройте се ,че отивате и след 3 дни сте си вкъщи, три дни все се траят-  Дъщеря ми е вече на 8 години, но като слушам и чета по форумите почти нищо не се е променило.... През октомври чакам второто си дете....и пак ще отида в Шейново, болницата в която се е родила майка ми, аз и моята дъщеря!

Не мисля, че има сериозна причина нормална, неалергична към поставяните медикаменти или с др. проблем жена, решила а ражда вагинално, да не използва упойка.

deisy_stefi,всичко разбрах,ама как отиде да раждаш сина ти и си тръгна с дъщеря ти?
Объркали ли са те или ти просто си решила,че ще имаш син?

аз умрях от болка дори  и с епидурална ,
Ирина 85 и ти още не си родила, като мен и аз чакам

Абсолютно ЗА съм.РАждах с такава упойка и въпреки че не ме беше хванала добре пак доста облекчи раждането.Мое лично мнение е,че живеем в 21-ви век и не е нужно жената да се измъчва като животно,щом като може да се облекчат болките и пак да се роди по естествен път.

kailid,ми не иска да излиза
Добре си му е там,обаче утре ме приемат за предизвикване,щото договора за наем отдавна му изтече 

момичето с което бяхме в една стая след раждането беше родила с епидурална,почти нищо не е усетила,и на мен ми се искаше с упойка,но нямаше време за нея

И аз съм ЗА упойката. Раждах с такава и съжалявам, че си я поисках късно. Спряха ми контракциите, та ми ги стимулираха с едни масажи като пощипване.

Иринка 85 , бяха объркали докторите естествено, момче, та момче и на 1 април тръгнахме с мъжа ми да понапазаруваме. Първо ваничка , имаше розови и бели - ние бяла естествено, после хавлия - оранжева , нали да не е розов а , комплекта за изписване зелено и бяло ,- но и синяо никъде не намерихме което си е късмет хахахха  и т.н.....

Аз съм „за„,макар че и двата пъти родих без упойка

За. Ако бях родила нормално, най-вероятно щях да поискам епидурална упойка.

Няма нужда от всичките тези болки и ако на момичетата  родили без тях им бяха спестени , сега нямаше да мислят така. Истина е ,че се забравя повече или по-малко, но  има раждания ,за които се казва - КАКВО МУ Е НОРМАЛНОТО, МАМА МУ  СТАРА!!!