когато се запознахме с мъжа ми работеше във фирма от 4 години, не беше доволен, искаше да го повишат, по неговите думи му предложили повишение, той реши че е клопка, отказа се и напусна. После започна магистратура,1 година, не работеше тогава но нещо се скара с един от преподавалите и въпреки че настоявах много не я завърши. През последните две години работи на две места за по 2-3 месеца, от едното го изгониха от другото той напусна, и една година не работи. В момента са напът да му покажат червен картон от поредната фирма. След многото проведени с него разговори сюжета е почти един и същ по неговите думи - виждат го като конкурент, страхуват се от него, той е много добър, всичко е направил точно, коректно, перфектно, и ето че пак не го искат и то е винаги някой определен шеф, който го мрази и търси начин да го махне.
В личният ни живот, той е винаги правият , винаги реагиращ на място, винаги с усет към нещата, а аз съм виновна за всички грешки и несгоди. Вече ми омразна да слущам едни и същи истории, да съчувствам, да търся решение и освен това да работя като вол и да се грижа за детето. И като че ли не вярвам на думите му.Пак е на път да изпадне в депресия, а в подобен случай последния път не искаше да си търси работа една година. Какво ли става в действителност на работното му място, не познавам никой колега, той с никой няма прятелски отношения. Как ги виждате вие нещата?
В личният ни живот, той е винаги правият , винаги реагиращ на място, винаги с усет към нещата, а аз съм виновна за всички грешки и несгоди. Вече ми омразна да слущам едни и същи истории, да съчувствам, да търся решение и освен това да работя като вол и да се грижа за детето. И като че ли не вярвам на думите му.Пак е на път да изпадне в депресия, а в подобен случай последния път не искаше да си търси работа една година. Какво ли става в действителност на работното му място, не познавам никой колега, той с никой няма прятелски отношения. Как ги виждате вие нещата?
Явно е, че каквото започне, не може да го довърши, домързява ли го, що ли, но в случая ти и детето сте потърпевши. Напълно ти съчувствам, а какво да правиш, сама си решаваш. Но така като гледам, ако си с него и за напред, все ще трябва да го влачиш на гърба си, да си ти мъжа в семейството и да му търпиш депресиите. Зависи колко го обичаш. 
