Неумението да се работи в екип е типична българска черта. Познавам мъже като твоя, които с години не могат да намерят мястото си - те винаги са най-умните и най-талантливите, а шефовете им нищо не разбират. Такива всезнайковци никой не може да ги търпи и да работи с тях, по простата причина, че имат самочувствие без покритие. Дори и да започне собствен бизнес, пак ще се намери някой, който да го спъва, да му пречи и да му обърква работата. За такива хора оправия няма. Мога само да те съжалявам, че си избрала такъв партньор в живота.
- Публикувана: 24 юли 2009, 01:26 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2009, 22:41 ч.
каква ли е в действителност истината?
Един двама, трима криви работодатели, ама всичките да са такива, явно проблема си е в човека. Определено има поведенчески и кой знае какви проблеми. Да му правят заговори на работното място и прочие звучи просто смешно.
Май и егото му е огромно, той разбира от всичка ама ето на няма кой да го оцени.
По-вероятно ми се струва тотално да затъне, отколкото да изплува.За да изплува трябва да го иска и да осъзнава проблемите си, но случая май не е такъв.
Май и егото му е огромно, той разбира от всичка ама ето на няма кой да го оцени.
По-вероятно ми се струва тотално да затъне, отколкото да изплува.За да изплува трябва да го иска и да осъзнава проблемите си, но случая май не е такъв.
Истината е някъде по средата - той е по-тежък характер - тънкообиден, с високо самомнение, мнителен, работата пък изисква постоянни компромиси и понякога да се съобразяваш с шефове и колеги, които са далече под нивото ти.
Най-добрия съвет, който прочетох е да си бачка нещо на което сам си е директор или поне да има съмишленици в работата, но ако това не е възможно, трябва да се научи на търпимост и да гледа по-отгоре на нещата до колкото може. Защото гордостта и защитеното достойнство само няма как да хранят семейство. Работота си е работа, не е казано, че трябва до носи и удоволствие. З а съжаление.
Най-добрия съвет, който прочетох е да си бачка нещо на което сам си е директор или поне да има съмишленици в работата, но ако това не е възможно, трябва да се научи на търпимост и да гледа по-отгоре на нещата до колкото може. Защото гордостта и защитеното достойнство само няма как да хранят семейство. Работота си е работа, не е казано, че трябва до носи и удоволствие. З а съжаление.
По личната ми статистика оплакващите се от всеки и всичко и несработващите се с никого обикновено са или разглезени деца /имащи големи претенции без готовност и воля да поработят лично за тях/, или хора с психологически и/или психиатрични проблеми, или от двете по нещо.