Шпионирате ли децата си?

Мисля, че и децата трябва да имат правото на грешки и проблеми, които да преодоляват сами. Така се гради самочувствие и самостоятелност.

Вярвам в себе си и баща й, че можем да я възпитаме така, че да не се стига до ексцеси. И мен са успели да ме "опазят", а наш'те далеч не са най-сполучливите родители.

Зари, моята позиция е, че ако детето е наясно какви ще са последствията от действията му и продължава с тях, просто трябва да си ги понесе. Лош успех, примерно. Бих се намесила само, ако това е решаващо за бъдещето му.
Също, ако генерира тел. сметка по-голяма, отколкото съм склонна да платя, ще му спрат телефона.

Ти как постъпи, след като разбра причината?

Мисля, че недооценявате интелигентността на пуберите и способностите им да манипулират родителите си, на 13.14 години не е задължително да лъжат, а просто си спестяват.
Решихме проблема без дъщеря ми да разбере, че и следя телефонната разпечатка.
Съгласна съм с Judy, че не искам да взимам мерки като стане вече късно.
Какво да си мълча и да я чакам да закъса тотално с училище и да си носи отговорността, за което. Не е в мой стил да седя и да гледам отстрани как ще си строши главата в тая възраст, защото си поема отговорността за действията и последствията.
Може много възпитателно да изглежда отстрани, но не е за мен.В тая сложна възраст детето има нужда от подкрепа и насока,да му се подаде ръка ако тръгне по някоя накривена пътечка-не е задължително да е цигари, алкохол, може и да е много други неща.

Котката Марта, ще ти отговоря по-късно че трябва да излизам.

И аз на свой ред да кажа да четете какво съм написала и да не прибързвате с изводите за крайности в моите възгледи.
Някой да е прочел някъде да съм написала "никога"? Не ми се рови в старите постове да цитирам, но това, което написах още в първия си пост е, че "профилактично" не бих ги шпионирала, а само в краен случай, например рязка промяна в поведението, промяна в начина на мислене и обичайните дейности и навици или информация от други източници, че нещо става с детето, например проблеми с наркотици.  Накратко, не бих се поколебала да действам при сериозен случай.
НО просто ей така, профилактично, постоянно и като начин на родителстване не бих шпионирала децата си. Постоянното шпиониране няма нищо общо с грижата, а е унизително и за двете страни.

Какво означава да пише смс-си цяла нощ и да не може да стане за училище? Нали живеем в една къща, няма да го видя ли? Ама дори да приемем, че се превърна в някоя блейка, пак сметката за телефона накрая ще покаже какво става. Във всеки случай първото, което ще стане ще бъде, че отрочето ще си плати сметката собственоръчно от пари, които е събрало от подаръци или празници. Или ще му се наложи да я заработи тази сметка. А нататък всичко е в сферата на предположенията - с кого си е писало, какво е писало, какъв е бил поводът и прочее. Ако е просто цъкане и размяна на глупави, типични за възрастта съобщения с някоя приятелка, голяма работа! А ако е нещо по-сериозно, например импулсни телефони или размяна на съобщения с непознати хора и прочее, тогава вече ще му мислим.   А и какво си мислиш, че аз съм раснала с последния дъжд и не зная някои част от номерата, които могат да измислят? А и няма смисъл да се вкарваме отсега в разни филми. Знаеш ли, че на някои приятелчета на децата ми (в начална степен) им мина товас СМС-ите - бяха навъртяли луди сметки, някои бяха теглили игри, музика и прочее. И според мен грешката е в родителите, че не са обяснили как се работи с телефона, какво могат да правят и какво не.

Каква профилактека, бе, хора, с това шпиониране? То, дайте по същия почин да караме като в приказката за счупената стомна - да си бием децата профилактично, че да не счупят стомната (т.е. да не тръгнат по неподходящ път!

Еми да, и аз това казвам.
При "правилно" (колкото и относително да е това) отношение и възпитание, вероятността точно на моето дете да му се случи нещо ужасно, е доста малка - колкото и за всички други деца по света от нормални, здрави семейства.
Системното шпиониране би показало, че аз имам проблем да си овладея тревожността и не би се отразило добре на детето ми, както тревожността на моята майка се е отразила много зле на мен.

Зори,
Какво означава да я чакаш да закъса тотално с училището? Нали се вижда по текущите оценки какво става? Какво, дори и да направи някой номер, бележникът не може да бъде в състояние "събраха ни ги" цял месец, нито толкова дълго време да не правят контролни или да не ги изпитват. Моля ти се, това са хващаеми неща. А и както казах, учителите са в училище и на никой родител не пречи вместо да си шпионира детето да се обади на класната или да отиде на крак в училището и да се информира какво става. Аз бих отишла и при училищния психолог, ако познава детето ми да сподели впечатленията си. Това са достатъчно надеждни източници на информация.
А и какво разбираш под тотално закъсване? Двойки, тройки, петици? Или просто че не са само шестици? Или системни бягства? Въпросът с бягането от училище не е, че е детето е избягало, а какво е правило през това време.

Точно защото не подценявам интелекта на пуберите, си мисля за вероятността да се усетят, че са шпионирани. И далеч не съм убедена, че един тинейджър като разбере, ще си каже "голяма работа" и по никакъв начин това няма да се отрази върху взаимоотношенията му с родителите и нагласата му към самия себе си. Целта ми като родител е да изградя дълбока връзка с децата си, основана на взаимно уважение, за да могат те да растат със самочувствие като значими, важни, пълноценни, уважаващи себе си хора, имащи доверие на себе си и на родителите си. Този "профилактичен шпионаж" компрометира и подлага на риск всичко това. Това в по-общ план. В по-конкретен, касаещ информираността ми, рискувам като разберат, че доверието им е предадено,  да започнат да се крият, да се затворят за мен, което би направило възможността да съм "в час" по-трудно постижима или дори невъзможна.  Смятам, че емоционалната близостта родители-деца, ангажираността ни, искреният ни интерес към тях и това което правят, информираността по етични канали - разговори с децата, с техни приятели, с преподаватели, с психолози са много голям коз за откриване на проблеми, преди да е станало "твърде късно". Предвид това, според мен просто не си струва чрез шпионаж да компрометирам връзката родител-дете, защото тя е основата за израстването на една пълноценна личност.  И за да не се възприеме мнението ми като крайно, има един по-горен пост, в който съм писала кога евентуално за мен би било приемливо шпионирането.

Котката Марта,
Преди голямата щерка да влезе в пубертета и аз правех такива обощения, ние сме здраво и сплотено семейство добре възпитаваме децата си интересуваме се от тях и т.н. Тия спорове съм ги водела с приятелки тъй като моите деца са най-малки от цялото ни обкръжение. Истината е, че когато детето влезе в пубертета просто родителя трябва да е готов да приеме всякакви промени в него. Изведнъж се променят с невероятни темпове -седиш и го гледаш и се чудиш това моето дете ли е, оставям настрана физическите белези, че изведнъж израства и незнае какво да си прави краката и ръцете, бушуващите промени и как се справя с полека лека придобитата самостоятелност.
Относно хващането на закъсването с училището винаги съм била наясно какво учи, какво знае и какво не, обратна връзка с училището я имам и то постоянно,интересувам се и познавам приятелките й, а също и родителите им. Аз съм мамата дето ги развозва напред назад по мероприятия, вкъщи се събират да учат или на гости и в един момент забравят, че съм наоколо.Не ми се говори какви неща чувах, без въобще да подслушвам умишлено.5-6 девойки заедно на 15 квадрата се чуват из цялата къща. Слушах ги какво говорят за майките си, за гаджетата и за какво ли не. Едвам съм се сдържала и колко пъти съм брояла до 100 и съм си прехапвала езика не искам да казвам, за да не загубя доверието на дъщеря си, тъй като повече от нещата после ги е споделяла с мен.Наблюдавах невероятна арогантност у деца, а в същото време като се появят родителите им на хоризонта се променят като хамелеончета и стават божи кравички.И все някой друг крив виновен, пък ние случайно сме там.
Не отчитате влиянието на средата, някои деца са невероятно манипулативни спрямо приятелите си. Дъщеря ми си изсърба грешките и слава богу вече си намести главата, че станахме седми клас.
Наблюдавала съм и родителите на тези момичета, хал хабер си нямат за какво иде реч и какво правят децата им. Лесно щеше да е да я накажа или някакви санкции, или просто да отсека няма да се събираш повече с тия девойчета,но не смятам, че така се решават нещата.
Най -ме дразнят съветите поговерете и вижте къде е проблема? Ами говорим постоянно, не сме спирали, опитвам се да намеря баланса, за да не прекаля, да но думи всимко е ок всичко се разбира, ама реалността с пубертетите е малко по-различна.
За мен не е това възрастта, в която детето трябва да се остави да си счупи главата. Тинейджъра въобще незнае още какво е дете ли е голям човек ли е вече.
Относно телефоните, от малка е наясно и е обяснявано сто пъти, знае си и лимита на разговорите и кое и как и що. Но доста пъти си е надскачала лимита и това че си доплаща разликата от касичката не помогна. Знаех какво става /пак от телефонната разпечатка/, но си мълчах да се осъзнае,докато най-накрая сподели. Една съученичка и ползваше телефона да си говори с гаджето, за да не я хванат техните и да не заподозрат че вече имат гадже/хората май си имаха някакви подозрения/. И за доста други неща я използваше, тъй като мойта е доста наивна.Е в един момент на мойта и увря главата що за приятелка си има. Да знаех какво става през цялото време тъй като все съм била наблизо и съм се стремяла внимателно да давам насоки и да осъзнава нещата.
Доста проблеми имаше последните две години. Слава богу вече мога да кажа, че ги преодоляхме.Отне ми много нерви, енергия и какво ли не, но нито за миг не съм съжалявала, че съм преглеждала хисторито. тъй като доста пъти ми е помагало адекватно да реагирам.
Много мога да пиша по темата, но мисля, че ще ме разберат единствено майките с тинейджъри, другите просто още не знаят за какво става въпрос.
Както писах и по-горе твърдо съм за това, че известна доза параноя си е здравословна. Искам да знам какво се случва.
А не в един момент да ме изненада с нещо и да почна като голяма част от родителите да се чудя ау защо стана така, кой е виновен.

 
Andariel, относно виждането дали пише смс през нощта, идея си нямаш колко са изобретателни.Напр. как ти звучи заспива навива алармата за 3 за когато е уговорката и почва да пише. Приятелката праща на нея смс, тя го препраща на гаджето й, за да не я хванат нейните родители, че има гадже.
А и дъщеря ми сама си каза, като поиска съвет какво да прави /ама преди това колко съм говорила и  "случайно" съм насочвала разговор на определена тематика/ и ми показа смс-ите, не искам да цитирам съдържание, че ми се накъдри косата.
Така че искат ли винаги ще се скрият и няма да ги усетите.
А между другото родителите на другото момиче вече втора година хал хабер си нямат какво се случва. А са образовани, възпитани хора, интересуващи се от децата си. Класната им се опита да им каже какво се случва не и повярваха.

Така че, нещата могат да бъдат и прости и сложни, лесно е да отсечеш и да кажеш така няма да правя недопустимо е или нарушавам личната му свобода, но не знаеш утре какво ще ти дойде до главата и как ще се промени детето докато расте.

Ама, ти какво очакваш, децата да са едни и същи пред родителите си, пред учителите си или сред приятелите си? Разбира се, че няма как да е така! Зная, че децата в пубертета се променят светкавично, започвам да го изпитвам с моите. Но добре си спомням и и своите тийн-години и това ми помага да бъда по-умерена (доколкото мога да се овладея в момента) в реакциите си.

Моите изводи към настоящия момент са, че ако едно дете не бъде оставено да "греши" в малък мащаб докато е на по-малка възраст и в сравнително подлежаща на контрол среда, то като порасне и се отдели от дома е много вероятно да натвори големите глупости. Ако на 10-14 години не разбере, че има хора, които я/го използват и какви могат да са последиците от това, със сигурност ще го разбере като стане на 18 и тогава щетите вероятно ще са доста по-сериозни.

Е, добре де, не съм запозната със ситуацията, но ако голямата драма е, че си има гадже...  (това другото момиче)
На дъщеря ми никога няма да й се наложи да се крие, че има гадже, и да се страхува как ще реагирам.

До миналия месец нямах никакво намерение да "шпионирам" сина ми. Добре, че веднъж го направих, за да не си бия главата после. Е, разбира се ,за да го направя имах някакви подозрения, че нещо не е наред, нещо и компанията не ми харесваше, имаше няколко тревожни неща. Слава богу, навреме смятам. Сега също при възможност използвам да си набавя повече странична информация за детето си. Винаги е добре, тъй като аз смятах, че всичко знам и че споделя, но не било така за всичко. За протокола имам 17 годишен тинейджър.

Ама разбира се, че не споделят всичко. И ние не сме споделяли всичко.

Лошото на такива посредничества е, че ако веднъж родителят разбере изпада в чуденка как да реагира - да каже ли на майката на другото дете или да си замълчи. Навремето се оказа, че родителте на една моя съученичка са разбрали, че момичето е бременно чрез трето лице - дъщерята споделила с приятелката си, а приятелката се притеснила и казала на майка си. И втората майка вече е казала на родителите на бременното момиче.

Понеже имаше директен въпрос към мен - ще отговоря.
Казваш, че децата навън не са такива каквито са у дома....А ти? - ами колкото и да не ти се вярва, една и съща съм!
Както и да е - в пубертета става точно това, всичко се променя и твоето дете вече е различно. Чудесно е да говорите с тях, да сте ги възпитали страхотно, но това не стига. Няма да ви убеждавам, когато порастнат децата ви ще го разберете. Минахме и проблемите с телефона и с приятелките. Колкото и да сте обяснявали и възпитавали, детето не винаги реагира както очаквате. Плати си сметките, опари се но пак не винаги се получава. Аз не съм следена и контролирана, но имаше железни правила в дома ми. Моята майка ми имаше доверие. И точно защото пуших на 14, пробвах алкохол на 15, не съм била задръстена, напротив бях доста находчива, как да преметна родителите си, знам че не мога да контролирам всички, не и недобходимо, но само с доверие не става. То е просто дете, колкото и да ви се иска то не носи отговорност за действията си, вие ги носите.
Няма да ви убеждавам, по горе го казаха, възпитани, свестни родители, с огромно доверие към детето си, но те просто не го познават!
Дете в пубертета, наистина не го познаваш, но всяко нещо с времето си.
Не може да чакаш да стане наркоман, сектист или нещо още по-лоша за да взимаш мерки. Превантивността във възпитанието, както и в медицина е най-важна!

Аз гледам да не шпионствам много, но в краен случай, ако много закъснее вечер и не си вдига телефона, заради вечно "падналата батерия"...тогава хвърлям по някое око на хронологията на последните разговори на скайпа.
Струва ми се , че имам доверие на моята тийнейджерка, но нали се знае,че родителите познават най-малко децата си.
Пък и нали ние поставяме границите, а децата ги чакат да им бъдат поставени.
Все пак хубаво е да оставим едно усещане у тях, че винаги каквото и да се случи ние ще сме до тях и ще ги подкрепим, в добро или зло. Та нали са си наши деца, обичта е най-важна...и то те да я усещат и да я чуват по-често.